Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Red over White.

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Red over White.   Сря 29 Сеп 2010, 10:43 pm

Какви например съм използвала? Smile

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Cheryll-Sheryll
The Red Rose
avatar

Брой мнения : 43
Localisation : в аниме световете...
Registration date : 10.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Red over White.   Съб 16 Апр 2011, 1:16 pm

Браво, момиче! Харесва ми стилът ти и като гледам възрастта, направо ме изумяваш!

Пробвала ли си нещо по-дълго, че това ми прилича на малки литературни "ескизи"?

П.П. Мога да ти кажа кои са тези банални изрази... Но само ако ти желаеш! wink
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Red over White.   Сря 25 Май 2011, 6:32 pm

Опа, чак сега виждам, че си писала в темата ми. : D
По-дълго, по-дълго.. Ами не, честно казано. Може би ми липсва търпение.
Ами, добре, кажи ми кои са.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Red over White.   Пет 20 Апр 2012, 12:56 am

A STORY WITH A MORAL



there was this little zombie girl.

she was kind of shy.

she liked to play with the other children but, in the end, she was always accidentaly finding herself eating parts of their flesh, arms, legs, heads, eyes ..innocent thingies like that!

this is why people started avoiding her.

“why mommy!” she asked one day Rottania Hatinggraves, her undead mother. “why are they judging me! I want to be their friend! it’s just the way i am! i am always kind and nice to them, but they seem to dislike my diet! it’s so unfair! I even dedicated a poem to them!”

“don’t worry” answered the loving mother “we will fix it up”

so they left the house and ate the whole city, then they burned it to the ground.

the end.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Red over White.   Сря 02 Юли 2014, 2:17 am

Ето мой разказ, създаден като условие на въпрос. Smile

Късна дъждовна вечер.Прибираш се сам(а) по тъмно.Изведнъж чуваш стъпки зад теб.Преди да успееш да се обърнеш,някой те сграбчва,упоява те с кърпа на уста,а след час се будиш на мек диван в къща за милиони.В стаята влиза възрастен мъж....Та, как продължава историята? Имаш поле за изява. Smile‎  Vesilena Toncheva

Мъжът стоеше с гръб и аз не можех да видя нищо друго освен изрядно изгладения плат на абаносовия му костюм, който чернееше много контрастно на фона на бялата стена. Първоначално помислих, че сънувам. Но изведнъж здравият разум ме тресна и разби последните ми  илюзорни моменти на спокойствие. Цял живот съм градяла планове за бъдещето, за кариерата си. Че ще имам палат на Бахамите. Че ще завърша хубаво образование и ще обезпеча дните си. Че ще имам красив съпруг, който със сигурност няма да е като селяндурите пред блока ни. Че ще се пръска със стилен одеколон и ще има джентълменска харизма и маниери. Но ето че разбираш, че всеки ден е подарен и че всичко може да си отиде напразно.
Колко мисли в рамките на секунда.
В този момент мъжът се обърна и ме откъсна от прозренията ми. Какво, по дяволите? Носеше маска на лицето си. Но ужасът настъпи, когато осъзнах, че тя бе направена от... изрязана човешка кожа. На чернокож мъж, преселник може би от най-затънтените кътчета на Африка, може би из най-дивите села на Чад... Тъмната боя на маската, в каквато се бе превърнал цветът на бившия вече човек, свършваше в много страшно подчертана линия с гърлото - изведнъж до почти черното почваше искрящата белота на шията ..Подсилена от тази странна комбинация, бледостта караше похитителя да изглежда като призрак.
Точно така, призрак; усети се в този момент девойката. Неслучайно си бе помислила, че сънува!!! Днес се бе притеснявала до късно за глупости и когато си бе легнала, бе емоционално изтощена. Толкова изстискана и лабилна, че се превръщаше в идеална плячка за всякакви демони и ... каквито и всъщност да бяха.
Да, мръдни ръцете си!, помисли си. Давай, мръдни ги!! Но тогава установи, че колкото и да напъваше, те лежаха като изкуствена гумена плът. О, по дяволите...
Изведнъж истината се бе отворила за мозъка ти. Ти беше в сънна парализа. В плен на... какво беше това?
И . се. беше. ОБЪРНАЛО КЪМ ТЕБ!!!
БЪРЗО,,,, ОББХВАНА ТТЕ ПАРАНОЯТА. ДДАВАЙ... ДДА ..ДА.***...уххх.. давай момиче, опита се да се кротне тя, просто... насилвай ! бори се . бори се БОРИСЕ БОРИСЕ МОЖЕШ!!!
И тя наистина напъваше. Всеки път, когато апнеята те приковеше в мрежата си, трябваше да я отблъскваш от себе си. Като майка с контракции, длъжна е да изстиска бебето на всяка цена, независимо от болката. И ти така. Давай, изроди болната гнилоч. Тя е твоята любима рожда изчадие.
Но мъжът напредваше. И идваше. С всяка бавна крачка, която правеше, все едно разширяваше сърцето ти още повече. Да го пръсне.. ще го пръсне, . о, боже... Не бях религиозна, но в този момент крещях отчаяно за помощ от бог.
И тогава..
се събудих.
О, облекчението. Всичко е неподвижно, а тишината, нарушавана само от ритмичното бучене на компютъра, ми се стори по-шумна от цирков оркестър. Господи, била съм изпаднала в пълна дупка, още малко...черното е щяло да ме погълне и да си отида. Онова черно, което изяжда съзнанието ти, обезсилва те, сгъстява се и..ако не напираш, те убива.
Тогава ми падна нещо на главата. Пипнах го.
...Кожена маска.


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Red over White.   Нед 13 Мар 2016, 10:31 pm



It was a fine winter day in the secluded realm of Mirkwood. Fresh snow had purified the sapless skeletons of the trees, their branches twisting themselves in tangled stories of sorrow; and the fair frozen crystals of water were humidifying nature's own Ikebana museum; this is what the Forest had become in the season of living mortiferum. The circulating chilly air lightened Lord Thranduil's ever burdened spirit; it reminded him of the Universal Humming's elevation, so indifferent to the agony of a cursed soul; it wasn't even indifference; it was just absolute remoteness and absence, which left the suffering faded spectres on their own; not because of cruelty or any other form of passion; simply no emotional response whatsoever, because the Humming had ascended in a sky of no subjective manifestations; it was inside of everything that ever was while being integrated into an inseparable Whole, therefore it was never anything in particular. It was always yet never there. Even torment and ferocity would show more compassion, for they would at least connect with you, communicate you a message, be a part of your world....
Maybe that's why the silence of the snow had an effect both decimating and inspiring; a soul used its morbid metaphors to fill its matrix with memories and loads of grim feelings; And so, the snow, having accumulated lonely stories, started emanating sirenlike mute memorial songs of infernal fire; inconsolable pain that craved to scream itself, devour matter and time as an act of afflicting desperation; destined to be enclosed in an immobile image of cold tranquility; the latter's power in a process of postmortem rejuvenation and wise acquiescense.
Only, would a soul truly immerse itself in Winter's truth or would it accentuate on Winter's abbandoning solitude? For it is true that, when Cold burns, you beg for Fire's gentle touch.
And how did King Thranduil's soul feel right now?
He inhaled slowly; he was One with every single dead animal and early sprouted blossom in the Forest; the Legions of crows weighing upon the trees, drained of vital sources, like parasites of a demonic plague infesting the lungs of a living being - literally! The quietude of Death, which Thranduil aspired to - everywhere! The King was at peace; there was nothing but peace!
He was leaning on the florally ornamented handrail of one of his Palace's Winter Gardens. He usually preferred wooden material for his edifices; it was important for Him to always be One with Nature; a Forest King could not (and was repulsed by the idea alone) to enclose himself in artificial heavy beauty; had he done so, he would soon leave the forest heartless, without an OverLord to pulse through its essence; only a lowly parody of a dwarvish rank would let themselves be deluded by the comfort of metallic luxury before the Life Force of Nature.
Jewelry was a matter to be treated very carefully too. For the Elvenking had a weakness for it but not for artificial shine and its vacant illusion; but for the secret cosmic emanations incorporated inside of a few special jewels among the hoaxes of no value. Pure Starlight, magical powder of Costellations, strings of Crystals' core, this is what could make a jewel come to life; and treasures of the kind were a part of a King's nobility, they charged the bloodline, the spirit of aristocracy with an awe-provoking superiority that did not pretend but simply was there to glorify, to tremble before the magic of its very alchemic fountains and to absorb their power wisely so as to use it for enhancing the virtues of a King to rule constructively and to establish his own idea of prospering domains. Their Ruler - first an active vessel of establishment, maintenance and defense; and only after achieving successful results in this regard, an Idol and Icon of Worshipment. The latter's taste very seductive but once you intoxicate yourself with it, you lose the Ruler inside. Soon the Throne will refuse your empty body decorated with irrelevant symbols of Royalty; and you will discover your own insignificance in some of Theater Life's humiliating ways.
So, King Thranduil had ordered that his Winter Garden be upbuilt of Sapphire stone, which had been exposed to the chanting of December, January and February Fabuleas (invisible frost nymphs who chant winter stories under the starry nocturnal sky). It had taken a long time for his missioners to fulfil his wish, for the Fabuleas were furtive; and really good at being it. The location of the stones the King was keeping a deep secret, for personal reasons - and the missioners' would be punished very severely, in case they ruined it for him - the penalty, of course, Death.
The Elvenking was leaning against the ornamented handrail and observing Winter's beauty; Meanwhile, currents of Fabulean unutterable tales were whirling around his legs, blessing (or cursing him?) with the gift of unimmaginable experiences.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Red over White.   

Върнете се в началото Go down
 
Red over White.
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2
 Similar topics
-
» Продавам White's prizm 3 mega
» Тест на металдетектор White's Prizm IV
» White's Spectra V3i
» Нова цена на White's Spectra V3 ...
» за White's

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: