Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Хелън Стоун

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
nezabravka



Брой мнения : 1
Registration date : 21.03.2010

ПисанеЗаглавие: Хелън Стоун   Нед 21 Мар 2010, 1:26 pm

Здравейте на всички!Наскоро написах един разказ и много бих искала да си кажете мненията за него.Благодаря ви много предварително! study
Казвам се Хелън Стоун и съм на 16 години,знаете трудната възраст.Родена съм в Ню Йорк и там живеехме до скоро щастливо с майка ми и баща ми.По професия майка ми е лекар,работеше в болницата Лошингтън и беше помогнала на много хора.Баща ми беше изключителен.Не беше за мен просто баща,но и много добър приятел.Той работеше като пожарникар.Често пъти му се обаждаха по спешност и веднага тръгваше към работата си.След няколко часа се прибираше,влизаше в моята стаята целуваше ме по челото и едва тогава заспивах спокойно.До една вечер,в която му се обадиха...каза ми,че ме обича и тръгна.Чаках го цяла нощ,но не се прибра.На сутринта майка ми ми каза,че в ноща на пожара се е опитал да изведе малко момиченце от горящата къща,но не е успял да излезе след него.Тогава света сякаш се срина върху мен.Беше преди 2 години.Тогава и майка ми напусна работа,ходеше по психолози,отделихме се много една от друга.Преди една седмица си намери нова работа в малкия град Грейтаун и разбира се без да ме попита каза ,че трябва да отидем да живеем там.Ужас-загубих баща си,преподавателите си в училище и приятелите,които ме харесваха.И ето ме тук от Ню Йорк в Грейтаун.Това беше моя първи учебен ден.
Майката:Хайде Хелън,ще закъснееш още от първия ден!
Хелън:Идваааам.-Едва ли някой щеше да забележи,че ме няма.Никой тук не знаеше за съществуването ми.Качихме се в колата и тръгнахме.Не знаех какво ме очаква.Бях притеснена дали хората ще ме харесат или ще ме гледат сякаш съм паднала от друга планета.Майка ми спря пред училището.Краката ми не ме държаха,гледах през прозореца и се чудех кога ще се събудя от целия този кошмар.
Майката:Миличка,знам че си обаркана и си ми много ядосана.За мен също е много трудно,но просто направи усилие.Знам че нещата ще се подредят и всичко скоро ще си дойде на мястото.
Хелън:Да,сигорно.
Слязох от колата и погледнах към училището.Не беше по различно от моето.Всички бяха на двора,събрани по групи.Имаше група на популярните момичета,група на зубрачите,група на отбора по футбол,група на еколозите,група на училищния вестник и за малко да забравя група на загубеняците.Ооо ето го и звънеца.Стискайте палци,няма да е лесно.Директора ме посрещна на входа.
Директора:Добро утро!Ти ли си Хелън,новата ученичка?
Хелън:Да,аз съм.Приятно ми е сър.
Директора:Хайде,ела да те представя пред съучениците ти.
Вървяхме през коридора.Всички ме гледаха странно и си подшушваха един на друг.Едва ли беше нещо хубаво.
Директора:Виж Хелън,знам че живота ти не е бил лек и това с преместването е още един шок за теб,но тук може да срещнеш наистина добри приятели и ако им дадеш време хората да те опознаят знам,че и това ще стане.Ако имаш някакви проблеми просто ела и ми кажи.Хайде нека те предствим вече.
Влязохме в една от стаите.Всички се надвикваха,но когато видяха директора просто замразнаха.
Директора:Ученици това е новата ви съученичка Хелън Стоун.Тя е от Ню Йорк,наскоро се е преместила тук и ще учи с нас.Дръжте се добре,тъй като не познава никого все още.Ииии не искам проблеми нали Том?
Директора погледна към един от учениците,който седеше най-отзад на редицата.Мисля,че го бях видяла преди малко.О,да в групата на загубеняците.
Том:Разбира се сър,какво ли пък мога да и сторя?
Всички започнаха да се смеят.Дааа преди няколко месеца в класа е дошла нова ученичка Мелиса.Пълничка и не много добра в общуването с хората,е Том първите дни я е тормозел.Пишел и е белешки и ги е залепвал на гърба и от рода на :Ритни ме отзад!Аз съм дебела кучка!И така нататък.
Седнах на един от чиновете.Часа беше започнал.Всички се бяха втурачили в мен.Боже косата ми ли беше зле или може би дрехите?Часът свърши всички тръгнаха навън.Към мен се приближи Том.
Том:Здравей,аз съм Том!
Хелън:Да разбрах.Приятно ми е аз съм Хелън.
Том:Виж,не слушай това,което казва директора.Не съм чак толкова лош.Просто на Мелани и трябваше добро посрещане.
Започна да се смее сякаш е сторил най-великото нещо на света.
Том:Хайде ела навън да те запознаем с другите.
Излязохме на двора.Минахме покрай групата на популярните.Каза ми че са злобни и ако мога да стоя далеч от тях.
Том:Момичето с дългата руса коса е сестра ми Лиса.От скоро членува в групата им. От както ги покани вкъщи на парти около басейна.Не е лоша,ела да те запозная.Хей,Лиса ела насам.
Лиса тръгна към нас.Беше много сладка.Косата и бе навита на кадрици,сигорно цяла сутрин си беше играла да е прави.Беше с розова рокличка и малка розова фибка в косата.Чантата и бе Гучи.Леле от къде ли тия селяци пазаруваха та и от Гучи.
Лиса:Кажи Том,какво става?
Том:Лиса това е Хелън.Новата ученичка.Запознайте се.
Хелън:Здравей аз съм Хелън,приятно ми е Лиса!
Лиса ме погледна странно.О сигурно това беше момента,в който щеше да ми изпие кръвта!
Лиса:Здравей,виж там съм с прителките ми,ако мога вече така да ги нарека и нямам време за запознанства,така че тръгвам и ще се виждаме наоколо.
Хелън:Да ще се виждаме.-Казах аз и Лиса тръгна.Е не беше чак толкова зле,помислих си за секунда.
Том:Е,Хелън да продължим към другите.
Докато минавахме през двора ми обясняваше за групите.
Том:Това е групата на зубарите.Винаги са заети с техните уравнения и не приемат нови членове.Ще ти е много трудно да се вмъкнеш в групата им.От ляво са местните журналисти,работят по училищния вестник.Внимавай какви ги варшиш като нищо ще те вкарат в някоя от статиите си.Най-вече ако си извършила някоя глупост.От дясно са фитболистите.Имам много проблеми с тях.Вчера ме завряха в казана за боклук.Послушай ме, не се занимавай с тях.Виждаш ли онова момиче в групата на еколозите с лилавата блузка,Карън казват и Зелената.
Обарнах се и погледнах към нея.Изглеждаше доста симпатична.Том продължи..
Том:Беше си харесала Джак,капитана на отбора.На пролетния бал миналата година я е напил и оставил да спи на футболното игрище.Какви ли не истории чухме.
Докато вървяхме Том ми разказваше с големи одробности за всички.Не беше наистина толкова лош,колкото си помислих в началото.
Том:Виж сега там в ъгъла,но не се обръщай рязко.Това е Зак.Скоро се премести тук,но почти никой не знае нищо за него.Много е потаен.Винаги е втренчен в лап топа си или говори по телефона.Ако питаш мен не е с всичкия си тоя.Имаше статия във вестника,че си говори с извънземните.Представяш ли си?
Зак беше седнал сам на една маса и гледаше непрекъснато към лап топа си.Никой нищо да не знае за него.Беше много странен.Събуди в мен огромно любопитство.Какво ли странно имаше около него?
Накрая на двора седяха групата на загубеняците.Бяха 4 момчета и 2 момичета.
Том:И ето я моята група.Наричат ни загубеняци,ноо просто хората не ни разбират 
Към нас тръгна един от групата на загубеняците.Изглеждаше смешно,сякаш се беше обличал на тъмно.С разсухлени дънки като на рапар,тениска на,която пишеше Обичам мама,риза върху нея и лента на главата.Е Том май не трябва да се пита защо ги мислят за загубеняци.Дойде до нас,поздрави Том и го попита няма ли да ни запознае.
Том:Хелън,това е Джон.Той е мой приятел.
Джон:Здрасти,кво става Хел.
О,боже никой не ме наричаша така.За малко да му забия един.
Хелън:Здрасти,Джон.Казвам се Хелън и моля те не ме наричай така.
Джон:Ооо извинете госпожите Хелън.-Започна да се хили зловещо Джон.
Разпитваше ме защо съм се преместила и какво ли още не,но аз почти не го слушах.Гледах само към Зак беше толкова странен.Любопитството просто ме изгаряше и сякаш нещо ме бутна да отида да се запозная с него.
Хелън:Момчета беше ми приятно да се запознаем,но мисля да видя Зак.Може да не е лошо момче.
Джон:Ти да не си луда.Сигорно няма дори да те отрази,че си там.
Хелън:Е какво пък нищо не губя. 
Тръгнах към него.В главата ми се въртяха различни неща.Какъв ли е той?Защо ли е толкова потаен?Какво ли има около него?И не можех да не отразя това,че беше доста симпатичен.С тъмен тен,добро телосложение,късо подстригана черна коса,дори дрехите му ми харесваха като се загледах.Изведнаж се озовах пред него.
Хелън:Хей как си?Аз съм Хелън!
Той вдигна очи от лап топа си и само ме гледаше.Стоеше и не проронваше и дума.
Хелън:Ако искаш ще те оставя,ако ти преча с нещо?
Зак:Да не би да искаш да запишеш някоя статия за мен?Ако е така просто се разкарай от тук.
Хелън: Не аз съм новата ученичка тук.Просто исках да се запознаем.
Зак:Е какво пък аз съм Зак.И съм също от скоро тук.От къде си?
Хелън:От Ню Йорк.Преди седмица се преместих с майка ми.
През главата ми мина звук.Беше звънеца.
Хелън:Искаш ли да се видим после?-Не мога да повярвам,че казах това.Сякаш бе друг човек,който говореше чрез мен.
Зак:До колкото си разбрала сигурно,не съм от хората,с които всеки един би искал да се сприятелява.
Хелън:Да разбрах,че не си от популярните тук.
Зак започна да се смее.След секунди ме погледна чаровно и каза.
Зак:Добре нека се видим.Утре ще имам много работа у дома,но в петък съм свободен.Можем да се видим след училище.
Хелън:Идеално,до тогава.
Обарнах се аз и тръгнах към стаята.Леле беше ми по-странно и преди да отида при него.Но в петак ще се видим и току виж сме станали и приятели дори.Никои не го познава.Може би затова мислят че е странен.
Влязох в час.Учителят говореше за Шекспир,но аз не го слушах.Гледах през прозореца и мислех за Зак.След часа Том ме попита.
Том:Еее хайде разказвай,какво научи за него?
Хелън:Нищо просто се запознахме.И в петак ще излезем след училище.
Том:Не мога да поврвам.Та ти дори още не си дошла и на среща дори ще излизаш.-Том започна да се смее и да ме гледа многозначително.
Хелън:Това не е среща Том.Просто ше излезем да се запознаем.
Том:Да,да от там трагват нещата не знаеш ли?
Стана ми смешно и на мен.О неее маи се изчервих.
Том:Хелън май си харесааа някой.-започна да си тананика Том.-Ако искаш ела следобяд вкъщи.С Джон ще пишем есе за часа по литература утре.
Хелън:Да ще дойда.Писала съм доста в Ню Йорк.Може да съм от помощ.
Том:Значи се разбрахме към 6 у дома – Клифланд 74,близо до старата сграда на болницата.Ако се загубиш просто попитай някой.
Майка ми ме чакаше пред училище.Качих се в колата и започна да ме разпитва как е минал първия ден.
Майката:Е Хелън,как беше?
Хелън:Запознах се с едно момче Том и сестра му и още няколко съученици.Дори в петък ще се видим след училище с един от тях,но не се тревожи не е среща.
Майката:Радвам се скъпа.Ще се сприятелиш с хората.Сигурна съм.
Прибрах се в къщи,обядвах и седнах да ровя в интернет за учениците в училището в Грейтаун.Може би маше нещо за Зак.Даа попаднах на статията за него.Пишеше какви ли не неща.Така се бях зачела,че почти да забравя за срещата у Том.Трагнах на там.Наистина не беше трудно да открия къщата им.Беше доста голяма и приветлива.Звъннах на звънеца,появи се Лиса.
Лиса:Здравеей,как ти беше името...ооо да Хелън.Кого търсиш?
Хелън:Том вкъщи ли е?Разбрахме се да пишем есе.
Лиса:Да тук е.Горе сме се събрали да пишем.
Не мога да повярвам.Лиса беше популярна.Защо пък се събираше с брат си и странния Джон?Не ходи ли по магазините с другите кукли Барби?Качихме се на втория етаж.
Том:Здраей Хелън.Хайде сядай да започваме.
Джон:Здрасти Хел...ън хаха .
Многоо смешно.Загубеняк.Лиса започна да ме разпитва за живота ми.Отговарях,но не на всички.Все пак не можех да си разкажа живота.Не ги познавах.
Хелън:Хей Лиса,не се ли виждаш с другите момичета от групата ви?Не мога да повярвам,че стоиш тук с брат си и Джон.
Лиса:Чесно да ти кажа тук ми е по-приятно от колкото с момичетата.Сигурно знаеш от скоро съм в групата им и дори не знам какво правя там.Може би ми омразна да съм само с Том и Джон.Може пък ние да си направим наша си група.Така всеки ще е доволен.Не мислиш ли?
Хелън:Така е права си.Току виж се получи!
Говорехме всички за различни неща.Разказваха ми много за училището,за хората.Харесваха ми.Бяха хора,с който човек може да се забавлява.Е мислех и за Зак,нямаше как,беше ми привлякал вниманието.
Лиса:Еййй дочух,че имаш среща в петак.Том не пропусна да ми каже.
Пак се изчервих.Беше ми влязал в главата.
Хелън:Не е среща Лиса,просто ще излезем да се запознаем.
Лиса се засмя и тя като Том ми каза,че от там се започва.Е какво пък казах им че е симпатичен и нямам нищо против да стане нещо между нас.
Джон:Ее пак няма да ми се отвори парашута.
Всички се погледнахме учудено.Джон да ме харесва,ужас за приятел е 6,но за гадже е това няма как да стане.Добре че каза,че се шегува.Всички се смяхме дълго.Е може би сме и приятели вече.Обещах им,че ако Зак ми хареса ще ги запозная и тях.
Започнахме да се сабираме в училище.Ние четиримата...как исках и Зак да е с нас,но в петак може би и това щеше да стане.Дойде и дулгоочаквания петак.Видяхме се с Зак и ми каза,че в два ще е пред входа.Бях много развълнувана и ако ме питате доста притеснена.
В два ме чакаше на входа.Тръгнахме навън и каза:
Зак:Хайде,къде искаш да отидем?
Хелън:Аз съм нова тук,почти не познавам града.Нямам идея къде можем да отидем?
Зак:Не познаваш града...знам точното място.
Хвана ме за ръка и тръгнахме.Малко бях притеснена,но хайде няма да ме заведе при извънземните 
Заведе ме в лунапарка.
Зак:Хайде Хелън да ти покажем града.
Качихме се на виенското колело.От там се виждаше целия град.Обясняваше ми кое къде.
Зак:Ето там е училището...от дясно е болницатаа,театъра е до него.Сега погледни в далечината там живея аз.
Показваше ми сградите,кое къде се намира,нооо да ви кажа през повечето време гледах него.Беше много сладък.За първи пък усештах такива чувства.Сърцето ми биеше силно,не знам дали беше от височината или за това че бях с него стискайки го силно за ръка.След виенското колело решихме да се разходим в парка.
Хелън:Зак,защо нямаш тук приятли?Така хората те мислят за странен.
Зак:Е не всеки може лесно да се сприятелява.Не обичам много да разказвам за живота си,за родителите си,за мен.
Замислих се,че в това отношение много си приличаме.Аз също още на никой не бях разказала почти нищо за мен.За баща миии,което много ми тежеше.Зак ми каза,че родителите му членуват в някаква организация,в която се обръщат с почитание към мъртвите,подобно на секта,но не точно и така се местят постоянно тъй като хората ги мислят за луди.За мен това в момента нямаше кой знае какво значение,въпреки че си беше малко странно.Получаваше странни обаждания,но не обарнах внимание.Почувствах го близък след като ми сподели доста неща от живота си и там докато седяхме на една пейка аз започнах да разказвам за себе си.Нещо което не бях правила почти никога освен с психолога ми след смъртта на татко.Изведнъж аз му разказах всичко-колко тежко ми е било,как съм се чувствала,колко ми липсва татко сега и каква празнота има в сърцето ми.Очите ми се бяха напълнили със сълзи.Бях много разтроена.Тогава той ме прегърна силно,погледна ме,наведе се и ме целуна.Беше толкова странно.Устните му бяха меки и топли това ли е любовта питах се аз.Та аз почти не го познавах.Влюбена ли бях?Така бях заинтригувана от него,че не забелязах дори колко е станал часът.Прибрах се вкъщи и започнах да разказвам на майка ми всичко около него.Радваше се за мен.Отдавна не бяхме говорили така.Тя ми разказа за новата си работа.Вечерях ме и трагнах нагоре по стъпалата към моята стая.Нямах търпение да разкажа всичко на Лиса и другите.Седнах в интернет и зарзказвах всичко от начало.Имах чувството,че ми се случва отново.На другата сутрин станах по-рано от обикновено.Чудех се дълго време какво да облека,все пак щях да се видя отново с него.Майка ми ме закара до училище.Влязох в клас и Том веднага скочи към мен жаден за повече подробности.
Том:Слушам те!Искам всичко с подробности.
Хелън:О,Том!Знаеш всичко нали ви разказах снощи.
Том:Да така е,но нищо не каза за него.Какъв е ?От къде е дошъл?Какви за родителите му?Говорят ли с извънземни?
Хелън:Няма нищо подобно.Той е обикновенно момче.Няма нищо странно около него.Може би ако го бяхте опознали щяхте да разберете.
Том май беше леко разочарован.Казах му,че скоро ще ги запозная и може да го пита каквото поиска.
Беше дошло време за почивка между часовете.Зак пак беше седнал сам с лап топа си на пейката в училище.Отидох при него и седнах.
Хелън:Хей как си?-наведох се и го целунах.Беше по-хубаво и от колкото съм си мислила,че ще е.
Зак:Добре съм,Хелън!Търся нещо в интернет!-И си затвори лап топа,сякаш за да не мога да видя.Стана ми много интересно.Попитах го какво търси,но каза,че не е нещо съществено.Веднага отклони темата.-Майка ти ядоса ли се,че закъсня малко?
Хелън:Не,разказах и всичко и не ме наказа слава богу.  Зак искаш ли по-късно да дойдеш с мен в дома на Том и Лиса?Ще се събираме в тях ,за да учим.Ако искаш ела.
Зак:Да с удоволствие ще дойда!А сега хайде тръгвай,че току виж си закъсняла и за часът си.
Станах аз и тръгнах към сградата.Преди да вляза се обарнах,Зак отново беше отворил лап топа и гледаше нещо.Какво ли толкова криеше там вътре.Само да можех да надникна,мислех си аз.
След часовете Том отново потвърди срещата ни в тях.Към 7 тръгнах натам като предварително се бях уговорила със Зак да се чакаме пред тях.Влязохме вътре.Запозна се с другите-Лиса,Том и Джон.Отначало всички го гледаха малко стрестнато,но след като показа,че е добър в пресмятането на задачи,за което се бяхме събрали,положението малко се разпусна.
Том:Човече много си добър.Де да можех и аз така да смятам?
Джон:Като елка сииии.
ХАХАХ да това си беше Джон.Споглеждахме се с Лиса.Тя май ни се радваше много.Започнаха да го питат неща за живота му...ех колко ми беше познато.И аз минах през този разпит.Зак отговаряше без да се притеснява от нищо.Е все пак нищо не го питаха за родителите му.В училище се събирахме заедно,учехме заедно,илизахме заедно,забавлявахме се заедно.Живота беше идеален.Не си и бях представяла,че ще дойда тук на края на света и ще си намеря толкова бързо добри приятели.За първи път от дълго време празнината в сърцето ми беше запълнена.Сякаш не се нуждаех от нищо,освен от баща ми естествено.Но знам,че и той се радваше за мен в момента.
Имахме си нашите моменти със Зак.Запознах го и с майка ми.Тя много го хареса.Идваше ни често на гости.Тя му приготжяше любия му пай.Мислех,че нищо лошо не можа да стане.Е бъркала съм.Имаше 3 седмици преди рожденния ми ден.Бях много развълнувана.Ставах на 17 години.Щях да празнувам вкъщи с всички моите приятели.Въпреки,че не са много ми бяха достатъчни,за да си прекарами страхотно.Един ден в училище се разбрахме със Зак,че в събота вечерта няма да излизаме с другите,а ще имаме наша си вечер.Уговорихме се за 8 часа.Беше станало вече 8 и 10 ,а него го нямаше.Притесних се много и затова му се обадих.Телефона му обаче беше изключен.Ядосах се,нямаше го и в интернет.Как можеше да забрави?Обадих се на Лиса,за да изляза с нея и да и разкажа за това.Вдигнах телефона и набрах номера и.Имах чувството,че нещо лошо ще се случи.
Хелън:Лиса,как си?
Лиса:Добре съм скъпа,но сега не мога да говоря на козметик съм.Ще ти се обадя по-късно.Обичам те.Чао!
Хелън:Чао!
Какво беше това?Без да и кажа нищо тя ми затвори.И какъв е този козметик в почти девет?Бях още повече ядосана.Идеално,мислех си аз,не ми стига,че Зак забрави за срещата ни,но и Лиса ми затвори.Без да губя и секунда повече се обадих на Том.
Хелън:Том,Хелън е.
Том:Здравей,какво става?
Хелън:Нищо,просто реших да те чуя-излъгах,имах нужда да споделя с някого,защо криех?-имаш ли работа мога да мина да те видя?
Том:Не нямам работа.Вкъщи сме с Джон,ела ако искаш.
Хелън:Идеално,след малко съм при вас.
Грабнах си якето и тръгнах.Вървях и само мислех какво става със Зак.Влязох в тях и се правех,че нищо ми няма.Не исках да им казвам още от вратата за Зак.Тогава Том каза:Лиса излезе със Зак,знаеш нали.-Имах чувството,че ме удари гръм.
Хелън:Кога са излезли,мислех,че сестра ти е на козметик?
Том ме гледаше като втрещен.Мислеше,че знам.
Том:Амиии,амии....!
Хелън:Хайде Том кажи ми,трябва да знам ако има нещо.
Том:Преди час дойде да я вземе и тръгнаха от тук,нищо не каза.
Без да дочакам продължението излязох през вратата,не можех да понеса повече.Чух Джон да казва:Аз нямаше да те излажа поне хаха хаха.Пак се смееше тъпо.Побягнах към нас.Не щеш ли докато минавах покрай едно кафе ги видях на една маса двата да се смеят.Застанах отвън и ги гледах.Не можеха да ме видят.Чудех се какво ли толкова смешно имаше,дали не се смееха на мен?Мразех ги.Тръгнах бягайки от там,сякаш някой ме гонеше.Бягах до вкъщи.И само се питах защо все на мен се случват лоши неща?Тръшнах се в леглото без кажа дори на майка ми,че съм се прибрала.Лежах в тъмнината,загледала се в тавана и не помрадвах.Болеше ме сърцето.След известно време Лиса ми звънна,но аз нямах сили да и вдигна,не исках дори да и чувам гласа.Получих и съобщение от Зак,който ми се извиняваше,че е забравил за срещата,тъй като е излязло нещо спешно.Глупаци!Не исках повече да ги виждам.На другия ден излъгах майка ми,че ми е зле и не мога да отида на училище.Тя сякаш подозираше нещо и ме остави да остана вкъщи.Не излязох и за миг навън,дори и завесите си не драпнах.Седях си сама и само мислех...за Ню Йорк,за татко,за приятелството и за предателството.Сълзите ми не спираха.Света пак рухна.На следващия ден отидох на училище.Бях закъсняла за часа.През масите Том ми хвърли листче,че трябва да говори с мен.Свърши и часа...сигурно щеше да ме излаже нещо,за да покрие Лиса,нали и е брат.
Том:Къде беше вчера?Нямашете на училище..да не се е случило нещо?
Хелън:Не,нищо не е станало.Бях болна,това е.
Том:Лиса каза,че не си вдигаш телефона.Да не си и сърдита.
Хелън:Ооо Том как няма?Та тя излиза с приятеля ми зад гарба ми,как няма да се сърдя?Бяхме приятелки,така ли трябваше да ме излаже?
Том:Виж Хелън,говори с нея може да не е това,което си мислиш.
Хелън:Да сигурно са излизали като приятели и ме излагаха за това.Не благодаря просто ме оставете на мира.
Обарнах се и побягнах.Какво ли разбираше той?Сякаш някога си беше хващал приятелка.Знае само да се мъкне с отвратителния Джон.Мразех ги.Не ми стигаше това и насреща ми се появи Лиса.Не исках да говоря с нея и се скрих в тоалетната.За съжаление тя идваше точно натам.Застана пред мен и започна да ме пита как съм и вчера какво ми е станало,искам ли след училище да излезем по магазините?Не можех повече да търпя лицемерието и.
Хелън:Лиса,ти си кучка.Не искам да те виждам повече.-и без да обяснявам повече излязох от там.
По късно написах съобщение на Зак,че съм сгрешила за него,че не искам приятел и че това е края ни.Останах пак сама,както в началото.Не исках да ходя в училище,те бяха там.Сигорно Лиса и Зак дори вече са заедно без да се крият,мислех си аз.Ходех на училище,те бяха отново заедно Зак,Лиса,Том и Джон.Не исках да говоря с тях,те също с мен.Седях сама с никой не говорех.След училище веднага се прибирах и така ден по ден.Един ден седях на двора.Към мен се приближи Ребека,тя беше от училищния вестник.Какво ли искаше от мен?
Ребека:Хей,Хелън!Защо постоянно си сама,какво става с приятелите ти.
Хелън:Приятели ли,те са предатели.-Боже това сякаш не бях аз.Бях им много ядосана.Не ме интересуваше нищо.
Ребека:Какво става?Можеш да ми споделиш.Хайде разказвай.
Не исках нищо да и казвам,но думите започнаха да излизат сами от устата ми.Казах и,че Джон е по-загубен от всички загубеняци взети заедно в училище,че Том също е такъв,въпреки,че не иска да си го признае,че Лиса е кучка,тъй като ми е откраднала гаджето,а за Зак казах,че родителите му са луди и говорят с умрели.Разказах и всичко,дори тук там прекалих,но исках да ми олекне.Когато ми тежеше смърта на татко разказах на Зак и ми мина.Сега не беше точно така.Сякаш всичко стана още по-зле.Изминаха се още 2 дни.Една сутрин,когато отидох на училище видях,че всички си разменят копия на училищния вестник.За секунда ми мина през ума какво може да пише там,но не исках да повярвам.Грабнах един вестник и дааа беше точно това.Всичко,което бях казала на Ребека беше записано във вестника с големи украски от нейна страна.Боже какво направих?
Лиса и Зак ме погледнаха и тръгнаха към училище.Том се приближи и каза:
Том:Не мога да повярвам Хелън какво си направила?Нали бяхме приятели?Защо си казала всичко това на Ребека?
Останах без думи не знаех какво да му кажа.Той продължи:-Знаеш ли всичко беше изненада ,но ще ти кажа нещо.Вечерта,когато дойде вкъщи Лиса и Зак бяха излезли да ти намерят подарак за рожденния ден,затова нищо не ти казахме,искахме да те изненадаме...еее вече знаеш всичко.Дано си доволна!-и трагна!Как можах да наговоря всичко това пред Ребека.Аз съм се побъркала.Не останах на училище,прибрах се веднага у дома.Не исках никой да ме вижда.Майка ми бе вкъщи.Бях толкова разтроена,че още без да ме попита започнах да и разказвам какво се беше случило.
Хелън:Е мамо,това е!Направих огромна глупост.Повече никога няма да ми проговорят.Аз съм ужасен човек.
Майката:Не е така мила.Просто не си разбрала,хората често правят грешки,но те са за това,за да се учиш и за да не ги повтаряш.Говори с тях ще се разберете.
Хелън:Няма да ме разберат.-казах аз през сълзи.
Майката:Ще те разберат ако сте били истински приятели ще разберат,сигорна сам.
Прегърнах я силно и си поплаках на рамото и без да помрадна.След известно време ми мина и отидох до Лиса и Том.Чукнах на вратата и ми отвори Лиса.Веднага щом ме видя затвори вратата.Не можех да си тръгна.Знаех,че е зад вратата и започнах да обяснявам.
Хелън:Лиса съжалявам.Не знаех,че затова сте излезли със Зак.Помислих,че сте ме излагали.Постъпих много глупаво и бих искала да върна времето назад,но не мога.Липсвате ми и ако ми дадете още един шанс обещавам,че няма да съжалявате.Веднъж изгубих приятелите си в Ню Йорк,не искам да загубя и вас.
Тогава Лиса отвори.Стоеше пред мен,гледаше ме и след няколко секунди каза:Знаеш ли може би и аз така щях да постъпя.Много сме ти обидени,но ти си наша приятелка и затова са приятелите за да си прощават.Прегърнах ме се и се качих при Том.Извиних се и на него и на Джон.Обадиха се на Зак извиних се и на него и нещата горе доло се наредиха с малката подробност,че вече не бяхме гаджета със Зак,въпреки,че много исках.Преминахме заедно през подигравките в училище,което сякаш още повече ни сплоти.Оставаха 2 дни до рожденния ми ден.Бях много развълнувана,дори майка ми не спираше да говори за това.С Лиса се разбрахме да отидем по магазините,за да си купя рокля и нови неща подходящи за празника ми.Обикаляхме дълго.Нищо не си харесвах.Ядосах се имаше само ден до рожденния ми ден,а всичко беше или прекалено скъпо или не ми стоеше добре.Купихме балони и украса,а майка ми реши да приготви храната и сладките.Естествено искахме да има и алкохол,но все пак сме на 17,никой нямаше да ни даде.Влязохме в посления възможен магазин.Дрехите там бяха събрани сякаш скоро оставени от циркови артисти.Лиса постоянно обличаше различни костюми и се опитваше да ме развесели,а аз бях провесила нос.Соственичката на магазина ни попита по какъв повод търсим рокля и аз заразкарвах отчаяно,че имам рожден ден,но нищо не мога да си харесам.Измъкна един кашон,който беше завряла на рафта в дъното.Отвори го и там беше най-хубавата рокля,която бях виждала.Черна без ръкави с голямо деколте,дълга до коляното ми.Имаше брошка към нея с пламъчета.Реших,че това е знак от баща ми и аз трябва да съм с тази рокля.Облякох я и заспа на тялото ми.Купих я и си трагнахме.Нямах търпение да я облека и Зак да ме види в нея,може би пак щеше да поиска да сме повече от приятели.
Дойде дългоочаквания ден.Имах рожден ден.Боже ставах на 17.С отварянето на очите си започнах да си тананикам.Бях много въодушевена.Майка ми ми беше направила любимата закуска,не я беше правела от смърта на татко-палачинки с боровинково сладко и сок от портокал.Каза ми,че на един от нейните рожденни дни нейните родители,който също бяха починали са и подарили лекарски слушалки.Радвах се много,май вече бях пораснала.Е не знаех дали искам и аз да работя като лекар,но идеята ми харесваше.Освен този подарък ми подари и ключ.От къде ли беше?Каза ми да погледна през прозореца и познайте какво видях...чисто нова кола,черен лексус.В Ню Йорк бях взема книжка.Втурнах се през вратата,смъкнах червената пандела и се качих вътре.Изглеждах страхотно в него.Сякаш беше създаден за мен.Естествено отидох с него до училище.Там ме чакаха приятелите ми.Започнаха да ми честитят и да ми се радват на колата.Едва изчаках да минат часовете.Прибрах се вкъщи,приготвихме всичко.Облякох се.Лиса ми направи косата и зачаках другите да дойдат. След около час се появиха момчетата,носеха ми най-хубавия подарък,който можех да получа-малко кученце,хъски.Кръстих го Амиго,тъй като олицетворяваше нашето прителство.Забавлявахме се цяла нощ.След като вечеряхме седнахме с момчетата да играем телевизионни игри.Нали са от загубеняци какво друго можеха да измислят.Шегувам се,не зависимо какви са,Те са моите приятели.
Зак:Приятели имам още една изненада за вас.Другата седмица е Хелоуин.Можем да отидем в хижата на родителите ми в планината.
Хелън:Това ще е страхотно.Ще пррекараме всички заедно един уикенд и ще отпразнуваме Хелоуин.
Всички се съгласиха.Започнахме да кроим планове,но никой от нас не знаеше,че там ще разберем това,което Зак криеше от нас.Цяла седмица в училище говорехме само за това.Том приготвяше дисковете с игри,които ще вземе.Лиса мислеше какви дрехи ще са и нужни,а Джак само повтаряше.
Джак:Ами ако има мечкиии????
Зак беше постоянно замислен.Само да знаех какво толкова му се въртеше в главата.Разбрахме се да отидем с моята кола,тъй като е по-голяма и ще побере багажа.
Беше петък.След училище натоварихме багажа и тръгнахме към планината.Взехме и Амиго.Джак не спираше да си играе с него.Като малко дете е.Като излязохме от града карахме по магистрала 12.На една отбивка влязохме в гората.Не минахме и 300 метра,когато пред нас се откри неописуема гледка.Планината се извисяваше толкова на високо,че сякаш стигаше до небето.По радиото постоянно съобщаваха за промяна във врепето и голям снеговалеж.Бяхме изпълнени с най-различни чувства,но знаехме,че ще прекараме най-незабравимия уикенд до сега.Пеехме.Разказвахме си различни истории.Том не пропусна на разкаже и за филмите на ужасите,развиващи се в планината.Изкачвахме се нагоре към хижата.Отдоло се виждаше огромна пропаст,а най-отдоло течеше голяма река.След около половин час стигнахме до хижата.Беше на два етажа,но изглеждаше превъзходно.Посрещна ни хижаря даде ни ключове за стаите и започнахме да сваляме багажа.Бяхме в една стая с Лиса.Влязохме вътре и докато тя обясняваше кое легло иска,аз се загледах през прозореца.Всичко беше много красиво.
Хелън:Не съм ходила до сега в планината.В Ню Йорк не може да се види подобна красота.
Лиса:За всичко си има първи път нали знаеш!Сигорна съм,че тук ще прекараме добре.
Продължих да гледам през прозореца.Забелязах,че Зак говореше доста дълго с хижаря,затова слязох да проверя дали всичко е наред.Пъй и беше споменал,че и родителите му ще са там.
Хелън:Хей Зак,Всичко наред ли е?
Зак:Да няма проблем.Не се бяхме виждали скоро с Марк-хижаря.
Хелън:Оо,разбирам.А къде са твойте родители?
Зак:Има от другата страна на планината друга хижа и те са отседнали там с тяхни приятели,тъй като ще имат работа утре вечер.
Хелън:А ще дойдат при нас,нали?
Зак:Да,предполагам в неделя ще дойдат преди да си тръгнем.
Хелън:Добре оставям те сега.Ще отида да видя другите как са и да решим какво ще правим.
Качих се на втория етаж.Там с Лиса,Том и Джон започнахме да подреждаме масата за вечеря,започваше да се затъмнява навън.Навечеряхме се и гледахме филми на ужасите,който Том беше взел.Аз се гушнах в Зак,но само като приятели.След като изгледахме филмите реших,че това не може да продължава така.Извиках го в другата стая и му казах:
Хелън:Зак,знам,че извършех много глупости тук,но аз наистина много те харесвам и ако и ти ме харесваш не виждам защо не можем да сме заедно?
Зак:Хелън мисля,че не е сега момента,в който да говорим за това.Приятели сме.Нека не разваляме нещата.
Хелън:Но,Зак.Имам нужда от теб.От това,което имахме преди.Разбери ме.
Зак ме изгледа страно.стана от леглото,където говорехме и излезе през вратата.Навън имаше буря.Метереолозите бяха познали.Аз останах в стаята.Не исках да го ядосвам.Видях през прозореца,че някой излиза от хижата с фенер в ръка.Мислех си,кой ли луд ще излезе по това време?Бурята се засилва все повече.Може би е хижаря,проверява дали всичко е наред.
Гледах дълго през прозореца и мислех за Зак.Беше ядосан,когато излезе от тук.Реших да сляза доло,за да проверя дали всичко е наред.На дивана Том и Джак изгаеха игра,а Лиса се лакираше пред телевизора.
Хелън:Лиса,къде е Зак.
Лиса:Той каза,че ще се разходи навън.
Хелън:Какво?Видяли ли сте времето навън какво е?Може да му се случи нещо лошо,няма го от доста време.
Том и Джон скочиха веднага от дивана.
Том:Той добре ли е?Винаги съм знаел,че нещо му хлопа дъската.
Джон:Хаха,ако питаш мен не хлопа само тя!-и се спобутаха с Том.
Хелън:Хайде момчета престанете.Не е смешно!Тръгвам да го търся!
Лиса:Хелън,не можеш да отидеш сама,а и къде ще го търсиш?Не познаваш района.Сигорно скоро ще се прибере.
Хелън:Не мога да чакам.Каза ми,че родителите му са в хижа,която се намира наблизо.Трябва да отида,разбери.
Лиса:Даааа,ох добре.Явно си го решила.идвам с теб.Не мога да те оставя сама.
Том:О,не без мен.Правете се на дедективи,но без мен.Няма да тръгна с вас,каквото и да става.
И седна да играе играта с Джон.Побягнах към стълбите.Лиса ме последва.Облякохме се,грабнахме фенери и слязохме доло.
Лиса:Момчета послено повикване.Трагвате ли?
Джон:Нееееее!И след ужасите не излизам!Пък и ако е при родителите си може вече да са извикали извънземните.
Хелън:Хайде Лиса,няма смисъл.Да тръгваме.
Отворихме вратата леден вятър се вряза в нас.Снегът беше леко натрупал.Беше светло от него.Имаше синкава светлина,която ни помагаше да се ориентираме между дърветата.Започнахме да се изкачваме.Вятъра ставаше все по-силен.Изведнаж в далечината проблесна светлина.С Лиса се насочихме натам.Там сигурно бяха родителите му.Надявах се и той да е там.Почти стигнахме до хижата.Решихме да надникнем през прозореца.Той бе там.Облякан в черно заедно с още много хора също облякани така.С черни сака и панталони.Говореха на някакъв странен език.
Лиса:Хелън,какво става тук?
Хелън:Не знам!Но ме побиха тръпки.Хайде да влезем,за да проверим.
Лиса:Но как ще влезем без да ни осетят?
Хелън:Хайде имам план.
Минахме зад хижата.Видяхме един прозорец.Хванах един камък и счупих част от прозореца,за да можем да го отворим.Влязохме вътре и тихичко се отправихме към стаята,където бяха всички хора.Пееха странни песни и говорена на друг език.Лиса мина покрай един рафт и една ваза политна оттам.О не гледах я как падаше,сякаш ставаше с часове.Минаха ми хиляди мисли през главата.Бях уплашена.Вазата се разби в земята.Лиса извика.
Лиса:Бягай!
Всички скочиха от маса и тръгнаха към нас.В уплахата не знаех на къде да трагна.Бягах към стъпалата за втория етаж.Не забелязвах Лиса на къде тича.Хукнах по стълбите нагоре.Усетих,че една ръка ме хваща,краката ми умаляха и паднах на стъпалата.Беше Зак.
Зак:Какво правите тук?Защо не сте в хижата?
Хелън:Извинявай Зак,но се притеснихме за теб и тръгнахме насам.Не сме искали да ви безпокоим.Щяхме да почукаме,но не уплашихме.
Зак:Е,Хелън това е голямата мистерия.По-надоло от тук има старо гробище.Тук почиват нашите роднини.Всяка година на Хелоуин идваме тук и се молим за тях.Казах ти и реди,че родителите ми участват в нещо като секта,но това си е нещо,което са правили и предшествениците ни.
Хелън:Няма нищо лошо в това Зак.Всеки има право да уважава хората,които е обичал и които са го направили,това което е днес.
Запознахме се с родителите на Зак.Бяха нормални като всички нас,но на Хелуин идваха тук,за да почетат паметта на роднините си.Всичко беше странно,но след като поговорихме вече не се чувствахме изплашени.Имаше само един малък проблем.След като сме тръгнали от хижата Том и Джак са започнали да се притесняват за нас.
Том:Джак мина се дълго време от както всички излязоха.Дали да не излезем и ние а?
Джак:Приятел ти решеваш.С теб съм.
Облякли са се и са трагнали насам.Стигнали са до хижата и са погледнали през прозорците.Видяли са всички роднини на Зак облякани в черно и нас посредата и са речили,че са извънземни и ще ни изядът.
Джак:Том как можем да ги спасим.
Том:Хващай онова дърво и да изкъртим вратата.
Вдигнали са един голям стар дънер и започнаха да разбиват вратата.Докато стигнем до тях вече бяха влезли с вратата.
Лиса:Какво правите?Луди ли сте?
Джак и Том се гледаха само.Разбраха,че не са искали да ни изядат  и след минута мълчание стрестнати в един глас казаха:Май сме объркали хижата.
Беше ни много срам не стигаше че счупихем прозореца,но и вратата.Какво ли щяха да си помислят хората.Добре,че беше Зак да оправи нещатата.Измина дълго време от тогава.Все още сме приятели и все още със смях си спомняме за онази вечер в планината,която никога няма да забравим.Ние със Зак сме само приятели,но току виж за напред се получат нещата.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Хелън Стоун
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: