Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Кошмарна коледна ваканция

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
~SweeT~



Брой мнения : 1
Registration date : 03.04.2010

ПисанеЗаглавие: Кошмарна коледна ваканция   Съб 03 Апр 2010, 12:33 pm

Това е едно разкажче свързано с Хари Потър. Embarassed

Кошмарна коледна ваканция- Част 1

Коледната ваканция беше дошла. Джес беше решила да се прибере, за да се види с техните. Още щом се качи на влакът се почуства странно, и как няма Хогуортс беше единственото място където Грифиндорката се чувстваше като в истински дом. Там имаше семейство-всички учители и ученици се бяха държали добре с нея, точно като семейство. Щом Джес кажеше тази дума (семейство) се чувстваше така сякаш нищо не можеше да я нарани и е недостижима. Всички в Хогуортс я бяха подкрепяли в първата част на годината, но дали и родителите и го правеха? Дали изобщо те щяха да я чакат на гарата или момичето трябваше да се прибира само, оязвимо и слабо.
Тези мисли прехвърчаха в главата на първокурсничката докато влакът се движеше плавно по релсите, спокойно и тихо. А слидеринчето само се ослушваше и гледаше през прозореца. Макар да беше зима и да имаше малко мъгла гледката беше неповторима. Планините покрити със сняг се виждаха като огромни облаци, реките сякаш тичаха за да стигнат преди да замръзнат, а земята беше покрита с пухкав бял сняг, който беше досyщ като памук.
Скоро влакът започна да намаля темпо. Явно вече пристигаше. Още преди да слезе от Експреса, Джес усети студа, който беше обгърнал Лондон. Но това не я спря. Тя си пооправи косата си, прегледа дрехите и за последен път се погледна в малкото кръгло огледалце, което носеше навсякъде.
Щом слезе от влака тя започна да търси с поглед някой от така наречените си родители, но от тях нямаше и следа.
"Дано да ме чакат отвън"-мислеше си Джес обезнадеждена. В последствие разбра, че тревогите и се бяха оказали прави. На гара Кингс Крос нямаше никой от семейството и. Имаше само много мъгъли, които се разхождаха и търсеха правилинте перони. Макаp да и идеше да се разплаче, Джес не се предаде, а тръгна към изхода. Точно като излезе едно такси спря пред нея.
-Добър ден.-поздрави шофорят. Джесика го позна, това беше икономът на семейството.
-Родителите ми те изпратиха, нали-каза момичето и се качи в таксито.
-Да, те много искаха да дойдат, но са много заети с работата им.
-Естествено, те кога ли са имали време за дъщеря им.-отвърна му Джес и начумерено гледаше през прозореца, макар че очите и бяха пълни със сълзи и виждаше размазано.
Возенето не беше много приятно. Имаше големи задръствия заради снегът. След цял час жълтата кола спря пред къщата. Мястото изглеждаше все така тъмно и мрачно, сякаш тук се е било случило нещастие.
Икономът поиска да свали куфарите, но Джес не му даде, а ги замъкна към входа сама. За секунда спря и попита без да се обръща:
-Брат ми върна ли се? Защото ако не е, аз се махам оттук.
-Не се притеснявайте госпожице, той пристигна вчера вечерта-каза мазно мъжът.
-Само едно ще Ви моля, не ми се подмазвайте, това най-много го мраза-каза Джес без да се обърне. А в отговор мъжът я погледна с лека омраза и не каза нищо.
Слидеринката отвори голямата врата, и веднага щом влезе започна да се оглежда. Не можеше да свикне с тази къща. Но щеше да я търпи още седем години. "Защо ли трябваше изобщо да се местим"- мислеше си ядосано Джесика докато качваваше огромния си куфар по стълбите.
Този път икономът изобщо не се опита да и помогне, явно му правеше удоволствие да я гледа как се мъчи. След като се качи веднага чу, че от стаята на Ник се чуваше силна музика. Слдеринката пусна багажа си на земята, отиде и без да почука отвори вратата на стаята му.
-Защо не по...-опита се да каже той, но Джес го изпревари като му се хвърли на вратът и го стисна силно. След няколко минути тя го пусна, а той с голяма усмивка попита:
-Как си малчо? Как върви даскалото?- той го каза и се изсмя по простата причниа, защото знаеше, че Джесика много се дразни от такива прякори като фъстък, дребосък, малчо и тн. Така момичето се чувстваше незначимо и ненужно. Ник явно се усети защото се извини след като видя погледът на сестра си.
-Нашите ще си дойдат за вечеря нали- попита първокурсничката, като стана и погледна отнесено към прозореца. Ник не отговори на този въпрос, но попита много други и отговори на такива. Цялата вечер на децата премина в разговори.
Ето, че най-накрая родителите им се прибраха. Скоро след това цялото семейство седна на вечеря. И естествено с поднасянето на яденето започнаха и споровете. Най-накрая Джес не издържа и се развика:
-Какво ви става? Защо винаги се карате- викаше със всичка сила момичето.- Защо винаги трябва да разваляте всичко хубаво. След като свърши със насълзени очи момичето се качи в стаята и се заключи. След няколко минути на вратата започна да се чука нервно:
-Джес…хайде излез, не се прави на интересна-каза майка и ядосано и загрижено.
-Вие днес не се ли направихте на интересни като не дойдохте да ме вземете?- отвърна и Г-ца Силвър през сълзи. Второ почукване нямаше. Явно майка и се беше отказала да спори и с право. Джесика стоя на тъмно до късно вечерта и успя да заспи чак на другата сутрин.
Към обяд на вратата и отново се почука. Този път се чу мазния глас на икономът.
-Г-це няма ли да слезете да обядвате-попита той и зачака отговор, който получи.
-Кво ти пука дали ще ям…така или иначе нашите ще ти платят такаче не се притеснявай- отвърна му Джес, която още беше в леглото и нямаше намерение да става.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Кошмарна коледна ваканция
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: