Море

Предишната тема Следващата тема Go down

Море

Писане by Ане on Пон 03 Май 2010, 15:36

Не е много добро, но ми харесва моментът. ^^

Във въздуха витаеше спокойствие, примесено с много сдържана емоция. Направо извираше от Лилит. Тя гледаше морето, седнала на една скала. Чуваше плача на вълните. Беше красиво как слънчевите лъчи се разпръсваха по хоризонта. Сетне гърлен смях прекъсна момента на момичето.
„Що дириш тук?” Заговори Дерил и я прегърна.
„О, здравей. Как стигна до тук?”Попита Лилит.
„Проследих те.” Смигна й той.
„Хм.”
„Отново си отнесена на някъде. В кой свят си сега?”
„В ничии. Мислите ми ги няма. В главата ми звучи единствено музика.”
„Обичам те, Лилит!” Рязко и ентусиазирано й каза момчето.
„Знам. И аз те обичам.”
Сетне му разроши косата и го притисна до себе си. Целуна го по бузата.
Двамата се загледаха в бледия залез, а щом слънцето се скри, те дълго останаха там, прегърнати. Споделяха приятелството си по съкровен начин, който само вълнуващото се море е способно да изрази.
avatar
Ане
Фаеливрин

Брой мнения : 91
Registration date : 30.04.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Море

Писане by Ане on Пон 03 Май 2010, 19:04

Не знам дали е нужна нова тема, но ще го постна в тази.

Ухание
В тъмната килия беше, освен всичко друго, и влажно. Дори плъхове имаше. Чуваше се тропането на мишите им краченца. Тя изпитваше страх от тях, но не можеше да избяга. Бе окована. Единствената светлина бе от едно много малко прозорче в горния ляв ъхъл на мястото. Бе там колкото да дразни очите й, но това беше най-малкият й проблем. Светликът дразнеше инстинктите й и я измъчваше заради ограничената й свобода. Предпочиташе пълна тъма пред тази измамна надежда.
Всяка вечер тя засичаше благословеното изчезване на слънчевото сияние, заменено от бледия лунен лъч. Така броеше дните от престоя си в този затвор.
Веднъж на месец идваше по някой воин да я види, но тази вечер дойде един отдавна забравен човек. Щом я изкараха от килията и тя видя кой е странникът, веднага отново влезе вътре. А мъжът бе висок. Можеше да види през качулката му грубите, остри черти, придаващи му красива мъжественост.
Той я последва в тъмницата. Сетне проговори. Дълбокият му глас отекваше като его и се губеше. Сякаш мрака поглъжаще звука.
„До колкото можах да видя, окаяният ти вид е внушителен. С твоя силен дух не вярвах дори тази дупка тук да те прекърши. Явно съм се лъгал, Едриеле.”
„Какво искаш, стар магьоснико? Нима не ти стига, че ме виждаш да страдам, ами искаш да ми увеличиш мъката, както само ти можеш.”
„Мина време. Дойдох да те видя. Съжалявам, не можех по-рано.”
„Не биваше, Таланил! Не трябва да ме виждаш...”
„Още ли държиш на глупавата традиция? Дори след толкова много години?”
„Не бива да виждаш невестата преди сватбата.” Проплака жената.
„Това е минало. Забрави го.”
„Тук има само глас. Няма картина. Има само докосване. Вече дори мирис няма. Единственото, което можеш да видиш е мъчителната бяла светлина горе. Мразя я.”
Той сякаш не чу какво му каза тя.
„Едриеле, неслучайно съм тук. Трябва да ме слушаш и да ме следваш. Не задавай въпроси.”
Тя понечи да каже нещо, но се отказа.
„Вземи дрехите и хубаво се загърни. Не бива нищо от теб да се вижда. Макар че, едва ли ще се усъмнят, ти си висока.”
Вече се бе усетила за плана.
„А ти как ще излезеш?”
„Не се бой за мен. Аз съм магьосник. Ти просто излизай, а щом се измъкнеш бягай към горите. Аз ще те чакам там. Близо до езерото.”

Тъмната, мрачна гора с натежали капки по листата на дърветата, се струваше тъй очарователна на Едриеле. На Таланил също. Бяха се сгушили под огромния бор и гледаха сивото небе през игличките. Едриеле все още бе с дрехите на магьосника.
„Не ти ли е студено, драги?” с насмешка попита тя.
„Никак. Щом на теб ти е добре, значи и на мен.” Побърза да се изтъкне.
Тя насочи пъстрите си очи към неговите, после и той я погледна. Жената се изкикоти, той последва забавата и призна.
„Добре де... може би ми е малко хладничко.”
„Може това да те стопли...” каза и го целуна съвсем леко по врата. Усети пробягващите тръпки по цялото му тяло. Чу леката въздишка. Дъхът й играеше по кожата и сетивата му.
„Дори ме запали.” Отговори и добави една своя целувка по нейната шия и после по устните й. Твърде нежна и същевременно страстна.
Ръцете му обвиха тънката й талия. Тя бързо се отзова, като леко прокара ноктите си по гърба му, оставяйки червени следи. Сетне жената се изправи, погледна го игриво и изведнъж побягна на някъде. Той я гледаше слисан, но не се забави много и я последва. А тя тичаше и ту се обръщаше да види дали той я следва, ту щом установеше това се скриваше зад някое дърво и още повече го провокираше.
Стигнаха до езерото, което бе наблизо. Без изобщо да мисли, Едриеле свали дрехите му и се гмурна във водата. Таланил все още бе смаян, но и очарован. Тя му бе тъй интересна все още, като загадка.
После се провикна.
„Едриеле, студено е, излизай!”
„Не, прекрасно е!”
„Моля те, послушай ме и ела. Въздухът, а и със сигурност и водата, са ледени! Просто ела!”
Тя се засмя и се съгласи. Излезе. Цялата мокра. Бе гола. Той не можеше да откъсне очите си от нея. Без да мисли отиде и я хвана през кръста. Целуна я с цялата страст разпалила се от гледката. После прокара устните си по шията й и надолу. Тя стоеше напълно отпусната в неговата здрава хватка. Само леко го драскаше, а после обви краката си около него. Той я вдигна и я облегна на един от близките борове. В онази прегръдка зарови лице в косите й. Усети уханието на кожата й примесено с това на гората. Сетне с устните му на гърдите й, тя вече бе негова. Едриеле бе забравила съвсем за сполетялата я мъка преди магьосникът да се завърне. За нищо не мислеха, освен за другия.
Бяха сами някъде в нищото, а всъщност летяха навсякъде. Чуваха се тихите им въздишки и вопли.
Кората на бора драскаше гърба на Едриеле, а този на Таланил го бе последвало същото, причинено от жената.
Всичко отекваше като ехо из горската шир, която ги бе обгърнала. Тя присъстваше безмълвно на онази идилия, споделена от онези двамата, отдавна забравили се.
В гората изведнъж всичко утихна. Чуваше се съвсем лекото пукане на клоните. Единствената следа останала от случилото се беше кръвта на влюбените разляла се около тях и стрелата пронизала ги.
avatar
Ане
Фаеливрин

Брой мнения : 91
Registration date : 30.04.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Море

Писане by Рая on Пон 03 Май 2010, 20:08

Яки са и двете, Ани - първото, заради чувствата, tongue
Второто, защото е уникално. Даже не го бях чела цялото до ся. Яко е.
Брей, сигурно само аз знам, че почти винаги си убиваш героите. :Д
avatar
Рая
Алкарин

Брой мнения : 19
Age : 23
Registration date : 03.05.2010

Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000575918907

Върнете се в началото Go down

Re: Море

Писане by Ане on Пон 03 Май 2010, 20:23

Да, ти със сигурност не си изненадана. ;D Не мога да повярвам, че нещо мое ти харесва. Very Happy
avatar
Ане
Фаеливрин

Брой мнения : 91
Registration date : 30.04.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Море

Писане by Арлина on Пон 03 Май 2010, 20:56

Даа, второто ми е много красиво^^макар че бих предпочела да има повече подробности в началото- за килията на принцесата, историята и, как е попаднала там.
Still, well done. 3<

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Море

Писане by ℛiddℓℯ on Нед 20 Фев 2011, 01:39

"Ухание" много ми хареса.. Пробвай да напишеш фентъзи! Very Happy Така де, едва ли ще го видиш този коментар... но аз да си го напиша.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Море

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите