Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Гората на Имруан

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Рая
Алкарин
avatar

Брой мнения : 19
Age : 22
Registration date : 03.05.2010

ПисанеЗаглавие: Гората на Имруан   Пон 03 Май 2010, 7:15 pm

Няма някаква конкретна фабула, но го смятам за симпатично. Вдъхнови ме Властелина (на пръстените). :Д

Беше студен, пролетен ден и се чуваше прохладното ромолене на голямо поточе. На изток то се вливаше в река, а нейде в далечините беше морето. Ветрецът повяваше свежия му дъх. Качулката на мантията бе забулила овалното й лице и тя скиташе като сянка из смесената гора. Там видя букове, ясени, върби; но и борове, ели и многогодишни кедри. Пътечките бяха осеяни с разни треви и буренаци, които инак биха развълнували билкарските й познания. Тъкмо, когато слънцето започваше да се извисява високо над източните хълмове, тя ненадейно излезе насред широка полянка. Там, почти в центъра, до един пън седеше мъж, току-що навлязъл в зрелостта. Имаше светло кестенява коса, мускулесто и високо тяло. Носеше ловни дрехи и сив плащ. Той надигна поглед, колкото да я види, сетне се възвърна към предишното си занимание (оглеждаше тетивата на лъка си).
„Морна изглеждаш, жено. Седни и си почини от тежкия път.” Тихият му, спокоен глас промълви. Тя безмълвно седна на няколко метра от него. Отново го погледна и с изненада установи, че очите му не са съгласни с привидното спокойствие на гласа му, а излъчват живинка и енергичност. Отпусна се на хладната земя и остави погледа си да блуждае из небесата. Зарови ръцете си в росни стръкове трева, а той си затананика тихичко.

След малко момичето отвори очи, умората бе изчезнала и тя се чувстваше бодра и с избистрен ум.
„За своя народ ли пееш, ловецо?” запита.
„Да. За великите времена, когато прекрасните гори на Имруан принадлежаха на дедите ми. Сега съм изгнаник, последна издънка на рода ми и бродя сам из тия местности.”
„Тежък живот си водил май.” Рече тя тъжно. Мъжът я стрелна със замислен поглед. „Как се казваш?” попита тя след кратко мълчание. Той й каза името си, а девойката сподели нейното. Изведнъж той се засмя.
„След като ще обменяме информация, я ми кажи накъде си се запътила? Тъй де, ако не е тайна.”
„За никъде. Скиталствам.” Той замълча.
Скоро вятърът се усили и приятния хлад се превърна в студ. Девойката потрепна, а кожата й цялата настръхна.
„Ела тука.” Смили се той. Тя седна до него, а той я обви със плаща си. Двамата останаха така дълго време след като отново се бе стоплило.


Последната промяна е направена от Рая на Пон 13 Сеп 2010, 11:09 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000575918907
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Гората на Имруан   Пет 11 Юни 2010, 7:52 pm

Харесва ми ^^

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
 
Гората на Имруан
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: