It's a hell of a place to be...

Предишната тема Следващата тема Go down

It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Пет 02 Юли 2010, 16:05

Здравейте! Реших и аз да се присъединя към форума. Все още не съм разгледала наоколо, но забелязвам активност и страшно много лично творчество.
Като за начало ще пусна линк към блога си ^ Понеже някак си не ми се занимава да избирам и да пускам в отделни постове . Но от тук нататък каквото напиша, направо ще го пускам като нов пост, а не като линк.



http://moarein.blogspot.com/

Надявам се да ви допадне.
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 02 Юли 2010, 17:23

Много ми допада дизайна на блога ти, а и че има илюстрации към някои от постовете (супер яки при това)
Прочетох Melody from hell и много ми хареса.
Браво д;

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Пет 02 Юли 2010, 18:10

Благодаря много за отзивчивостта и коментара ^
Попринцип ми е малко филм да слагам илюстрации и снимки, тъй като ги намирам в гугъл и все някой ги е правил. Не е много хубаво да поставяш неща, които са чуджо творчесвто и да не посочваш кой ги е създал... Обаче нямам особен избор ^ ( освен да не прилагам чуджи картинки)
Случвало ми се е даже да ми бъде направена забележка и да получа Изискване да махна картинка... от автора й Very Happy Но човека си е в пълното право да иска подобно нещо. И му уважих желанието.

Пак благодаря за коментара ^


avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by Арлина on Пет 02 Юли 2010, 21:10

Уочнах те. Интересен блог.
особено това редене на думи

"За теб. За мен. Ще ти разкажа приказка.
Беше утре или вчера. Беше не много от отдавна."

ми хареса.съгласна съм за това със снимките и уважаването на чуждототворчество. обаче и аз ги ползвам. не мога без това, те ми помагат да се изразявам по-пълно.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Пет 02 Юли 2010, 21:18

И допълват самото творчество. Както и заглавията. Обичам да измислям заглавия. ^
А картинките могат да бъдат и страхотно вдъхновение.
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Чет 29 Юли 2010, 00:45

Ден 53: Не те ли е срам със стоте ти прегради?



Ден 54: Малко прах по страните ти. Малко страх в сърцето ти. Творчество в обувките. Мечти стиснати в длан. Ти имаш свят,който искам да разкрия. Допускам те в себе си. Изсмучи детайлите, докажи си тезите.



Ден 55: Роден бе, за да бъде себе си. Роден бе, за да покори света... ( и сърцето ми). Във всеки спомен го съдържам. Познавам го от как се помня. Магията няма да я видиш в редовете ми. А ми се иска да го разбереш, да вникнеш. Искам да знаеш точно защо беше такъв. Искам да усетиш точно как го обичах. Ще живея живота си с усмивка и ще вдишвам всеки един момент. Благодаря ви за вдъхновението. Благодаря, че сте оформили света в миналото, а аз и настоящите го доизграждаме. Благодаря за глобалното затополяне и всяка тревога, която ,ми позволява да мисля по този начин. За всяка усмивка на непонзат. За всяка разпра или сплотена връзка. Чудесни сте и сте ужасни едновременно. За това ви обичам и ви мразя.
Ден 56: Драги читателю, изсмуквам всичко, което мога да взема. Съдържам в себе си злоба и хилядите й производни. Изваяна съм от лека доза лицемерие и много негативизми. Виждаш ме! Не лъжа... признавам. Такава съм. Не ме е срам... ще живея с цялата гранясала истина. Ще ти казвам, това, което мислиш, че няма да чуеш. Писнало ми е от заблуди... Само ще те помоля да осъзнаеш , че и ти не си цвете за мирисане... че и ти носиш своите недодялани качества. Колкото и да ти се иска да бъдеш перфектен... все нещо ще те разяжда, било заради някои и друг ген ... или неказана мисъл, свръхпрезрение.



Ден 57: В джоба си крие мечтите. И всичките малки измами. В джоба си има признание, в джоба държи и сърцето си. Дъгата рисува я с мъничка четка. В черни и бели нюанси. Светът и той черно-бял е... И аз съм. Разливам се все по страните му, оплисквам краката. Попива ме. Пък в моя джоб имам гума... трия звездите му, отприщвам катаклизмите, применям възприятията. Той е муза. Моя муза. Аз съм неговият химикал. Заедно ще напишем приказка, чиито завършек е смъртта. И по залез... потърси изгрева. Защото края е началото. ( на всяко вдишване и механизъм)





Ден 60: И е грозно да драпаш, да драпаш в стените. Да стенеш, да молиш... да играеш хазард, заложил сърцето си. Спри, продължи, по свойта пътека... Просто тук не ти е мястото!
Ще кажеш, че не е аз го решавам. Но и ти не решаваш, а аз поне не съм сляпа. Сега по- добре се огледай , поеми дъх... излез. Затвори вратата след себе си. И остави хората да бъдат щастливи. Не всявай смут, не си желан.






Ден 65: Лятото е моят разяждащ сезон. Губя всичко, усмихвам се и се примирявам. Ако не Е на път да бъде загубено, аз чертая удобна пътека, по която да поеме.
Лятото е разрушение. Деградация пулсираща из тялото. Да ти имам топлите лъчи... И позитивизма. Искам. Искам да ги имам, но сега съм заета да руша, да свалям стени, да именувам нови. Дано след всичко... Ти да си изправен гордо сред руините. Победоносно да ме гледаш в очите. Устоял пред всяка буря, която съм създала.







Последната промяна е направена от FragmentVSKC на Нед 05 Сеп 2010, 14:48; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Пет 30 Юли 2010, 11:31

Есе по... вече не помян даже как се казваше предмета, нооо е на 4 години някъде... Very Happy lol!
Уви има много грешки, които не съм поправяла и сега откривам, но не обръщайте внимание.


" Човекът е нищожен щом съзнава нищожеството си , същевременно е велик именно защото го съзнава."
Блез Паскал



Изправена пред силата на природата, непредсказуемият следващ ден и нещата, които ще ни донесе съдбата, нищожността на "човечето" е изложена на показ. Дали, човек ще потърси отчаянието или ще се бори? Дали ще осъзнае смирено безнадеждността и нищетата си.
Глупак ли е онзи що се бори срещу нищожеството си?

Малко са тези, които осъзнават, че могат да бъдат играчка в ръцете на времето - неспособни да контролират мечтите и живота си.
Велик ли е човек мислещ се за велик? Изглежда сложен въпрос, а отоворът е прост.
Този тип хора ще бъдат смачакани от бързината на живота. Самоуверени в себе си, неосъзнавайки своят истински, немощен облик, те ще скочат с голяма крачка, неподготвени за трудностите и изпитанията по пътя им.
Наличен пример може да бъде една обикновена личност - дете. Това дете расте уверено в себе си. Уверено в сигурността, оказана му от родителите.
Да кажем това дете има осигурена работа и бъдеще във фирмата на баща си, но нима едно бъдеще може да бъде сигурно? В един момент, по своеволие на съдбата, фирмата фалира и това дете - тази така уверена личност ( незастрахована от живота) става жертва на проста случайност.
Уви, нищожеството ни не се измерва само пред съдбата, живота и природата.
Интригите, чувствата, хората около нас ни вплитат в тях. Малко ли са интригите, които създаваме, било случайно или не, дори самите ние? И нима не сме нищожни в грешките си?През краткия си животец, правим неща, за които съжаляваме.
Понякога губим приятелите си, заслепени от алчност, завист. Просто ги игнорираме , може би дори предаваме. Следващата фаза е осъзнаване на грешката. Съжалявайки за стореното, молим за прошка и когато не я получим- смирено си повтаряме, че повече никога няма да направим същата грешка.
Отминаваме любовта, правейки се ,че не я виждаме, а после се оплакваме, че сме сами. Следва великата по- горе посочена фаза. И пак обещанието - " няма да повтарям грешката си! "
Самовлюбени, гледаме от високо света, а после се чудим защо нямаме приятели.
Толкова много грешки не се заличават само с едно изречение- едно обещание! Въпреки всичко ние повтаряме и повтаряме грешките си. Важен е моментът, в който осъзнали нищожеството си и факта, че не сме перфектни. Точно това , че сме направили грешка и го разбираме ни прави велики. Когато най- накрая съумеем да се поучаваме от постъпката си, изобщо да осъзнаем, че и ние правим грешки, това е величието ни.


Именно това ,че сме нищожни ни тласка напред през непрогледния мрак, дава ни една крачка преднина, защото никоя грешка не е непоправима ( освен тази, която ни довежда до смъртта) , а именно чрез грешка ние откриваме правилния път.
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Пет 30 Юли 2010, 22:33

Damn... не бях писала нещо подобно от бая време...


ItsalieItsalieItsalieItsaLIE!


В коя самозаблуда съм се скрила. И колко по- черни стават дните ми? Проблемите си ги измислих, сълзите нарисувах с тънка четка. Живея в собствените си внушения. Внушавам си дори, че те обичам. Внушавам си, че се обичам. Внушавам си, че съм.
Да, отричам всяка стъпка. И всяка посока по която съм поела. Отричам теб ... отричам всяко раздвоение. И измислените си постъпки ще отрека. За да можеш да сътворичш нов свят. Където реално ще сме аз и ти. Където няма да се налага да премълчавам дори и наум истините за себе си. Да игнорирам неща само , за да те предапзя от болки. Да бягам от чувства,които са в мен. Нищо! Докато сама се лъжа и ти ще си излъган. Докато сама се лъжа Той никога няма да разбере. Докато сама се лъжа – нищо не е истина.
Защото истините ги правим ние. Истините стават истини, когато се прояват като мисъл в главата ни. Когато допуснем тази мисъл да издрапа... когато й открием пътекатa водещата към нечии уши. И тогава вече всичко е факт. И така се чертае действителност. И така се проявяват действията. Така стават истините. И така истините оформят лъжи.
Защото аз знам. И ще бягам и ще играя на криеница с мозъка си. Ще играя на криеница... с малкото си криво сърце. И ще ти казвам измами. Ще те посвещавам в измислици. Ще ти шепна разочарования. Докато сам не ме хванеш в безумната ми игра. Докато сама не се спъна в конците, които оплетох.
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Нед 05 Сеп 2010, 14:53

You're strong, but I'm stronger..

Може би днес ще бъде денят, в който нещата се променят. Знам само, че никога повече няма да нарека душата си, душа. Няма да те търся в пъкъла. – Но си бил там, нали? Очите ти са изпепелени, не можеш да го заличиш, да отнемеш болката и да я изваеш в зеници. Намери ли начин? Начин да ме повалиш? Начин да премахнеш грешките? Немислимо е! А и те са внизани в пределите, разяждат плътта, но не оставят следи! Усещаш ме навсякъде в главата ти, кънтя! Нишкита след теб се разплитат... трябва само да ги последвам, да се вредя в измислиците и да те прекърша първа! Знам, че усещаш- аз наближавам- твърде абстрактна, малко измамна, непонятна, объркваща! Името си го забравил... но за какво са имена? И аз не зная твоето, не зная кой си и какво ме свързва с теб... Химера е чувството, което някога си оставил и сега ме препраща към неизживяноизживяни мигове, частица фалшива реалност!


Измислиците ги остави на мен, не си творец, а разрушител!
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Чет 09 Сеп 2010, 16:30

Загубих си ума, падайки. Ето за това не е хубаво да се взираш в звездите, докато ги подминаваш. Не е хубаво да мечтаеш, когато си просто един астероид. Когато съдбата ти не е да светиш, да блестиш и някой да те гледа от земята и да ти се възхищава. Ти си просто едно страшилище, което след няколко секунди ще се вреже долу с цялата си сила. И от сблъсъка ще се получи само унищожение. Ти си един апокалипсис. Аз съм... един апокалипсис. И сега приближавам.
Винаги ми се е искало да се рея бавно... даже и разрушителна. Да се рея, да прииждам – грациозно, търпеливо... за мъничко поне съществуването ми да не е хаос и скорост. Ах, ако можеше поне сблъсъка да е красив. Да бях като прекрасните мъглявини. Цветна, с краски. Но не... аз съм просто един астероид. А „ Астероид” значи „ Подобен на звезда”. Аз съм поредното подобие... И когато се разбия. Когато наближа... ще има само прахоляк и огън.Сиво... черно... грозно. Без живот. После отново ще строите къщите си , на мястото , на което съм паднала. Ще се говори с омраза за мен... няколко десетилетия. И един ден ще бъда забравена от масите, от историята. И няма да има нито един симпатизант...
Всеки падащ астероид има избор. Разбира се че има! Но той се ограничава само в това дали ще падаш, гледайки земята, очаквайки разрушението си... или падайки ще гледаш отдалечаващият се космос. И когато аз избрах космоса получих още един избор – да съжалявам, че съм това, което съм. Или да се възхищавам на това, което не съм. И в този момент осъзнаваш, че при други обстоятелства е било възможно да си звезда. Точно преди да навлезеш в атмосферата, да се самозапалиш, да продължиш частично и да се загубиш в пръст, създавайки катаклизми. Тогава правиш разликата с красивият завършек на светлинките в далечината .
Никой не се пита как се чувства един астероид през Септември. И колко болезнено е да знаеш, че всичко преиключва след няколко мига. Че си имал предначертан път, по- който да поемеш.И този път рано или късно бива пресечен от голям обект. И ти нямаш спирачки, нямаш кормило. Всичко води напред. Орбитата, която следваш ти казва „Давай!” А напред е край. Трудно е да бъдеш астроид. Трудно е да зависиш от късмет. Трудно е да нямаш втори шанс. Трудно е никой да не се чуди как се чувстваш през Септември.

avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 09 Сеп 2010, 16:46

Горкият астероид. Sad Толкова ми стана тъжно, че ще се разрева от жал.
Ако това ще го успокои, аз обичам астероиди. Very Happy

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8144
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Чет 09 Сеп 2010, 16:49

Тук май съм го рпедставила малко като някакъв бахтиии прелитащият през космота със скоростта на светлината. Дано не се разбира така, че ще е малко далече от същността на прекрасните астероиди Rolling Eyes
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Сря 13 Окт 2010, 23:02

Take this road to lose yourself.


Нова подстрижка. Нови приятели.Нов стил, нова песен. Нов любим филм. Нова държава. Нов град. Нов дом...А ти си все същият. Все същият, вътре в себе си. Разделяш сърцето си... и стремежите си разделяш... на правилни и грешни? Не бягай! Не бягай от пречките. Проблемите винаги ще бъдат част от теб. Ако щеш смени кожата си... Няма да има никакво значение!
Нова подстрижка. Но споменът за Него те разтриса.
Нови приятели. Смехът на старите кънти в ушите ти.
Нов стил... А пазиш старите си дрехи в килера. Сантименталност?
Нова песен. Която не ти носи нищо.
Сменяш държавата... но тя никога няма да бъде твой дом.
Сменяш града ... и пак си сред непознати.
Не бягай. Не бягай от пречките, от спомените и привичките. Не бягай от себе си. Защото е твърде опасно...

- Съзнанието ми е разбито на хиляди късове. И да си призная аз държа чука, с който потроших всичко. Защото ми доставя удоволствие да се разрушавам и градя на ново. Нямам си стенички и прегради. И не ме е страх от болката. Тя е тази, която ме захранва, мотивира... Разлиства страниците на живота. Имам нужната умопобърканост, за да загубя себе си и да се намеря малко по- надолу по пътя... Смееща се с хилядите си лица.
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by FragmentVSKC on Нед 31 Окт 2010, 00:05

Мозакът ти от отдавна е засъхнал по паважа. И сълзите са поели в разложената кожа. Не се получи. Вече всички знаем, колко остава до края на скалата. Знаем какво става, когато викаш с цяло гърло „ Аз мога да летя...”
avatar
FragmentVSKC

Брой мнения : 155
Age : 26
Localisation : Sofia
Registration date : 02.07.2010

Вижте профила на потребителя http://moarein.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: It's a hell of a place to be...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите