Любимото в поезията

Предишната тема Следващата тема Go down

Любимото в поезията

Писане by NanaSky on Пон 23 Авг 2010, 15:02

---------- я го изтрийте това, че никой не пише в него.

_________________
Сякаш две делим едно тяло
avatar
NanaSky
positive spirit

Брой мнения : 1446
Age : 24
Localisation : on top of the world
Registration date : 07.04.2010

Вижте профила на потребителя http://winter.ucoz.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Любимото в поезията

Писане by Lirael on Нед 06 Мар 2011, 22:59

нека започнем да пишем тогава ^^
най-любимото ми в поезията е начинът, по който ме кара да се чувствам.
как винаги намирам няколко реда, които са писани точно като за мен.
avatar
Lirael
Grig's God

Брой мнения : 701
Age : 24
Localisation : Моя малък свят
Registration date : 21.12.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любимото в поезията

Писане by Джо on Пон 07 Мар 2011, 14:29

музиката в нея <3

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Любимото в поезията

Писане by Stay-TRU on Чет 28 Юли 2011, 21:45

1.Това че можеш да изразиш себе си
2.чувството когато поезията ти повлияе на някой
3.свободата която ти дава
avatar
Stay-TRU

Брой мнения : 1
Registration date : 28.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любимото в поезията

Писане by Арлина on Чет 11 Окт 2012, 17:28

що не съм писала тук.
не знам даже формулирала ли съм го някога на глас.
любимото ми е как те освобождава от тежест, която сякаш не си усещал до този момент.
любимото ми е как те кара да преоткриваш познати ти вече усещания, предмети
любимото ми е как правилните куплети са като ключ, който отваря неподозирани врати
любимото ми е как те кара да усетиш, че красота има и в цветята, и в машините, и в сълзите, и в насекомите, и в саждите, и в калта, и във вените и навсякъде


_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 25
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любимото в поезията

Писане by ερsilonε on Чет 11 Окт 2012, 18:55

любимото ми е как те кара да преоткриваш познати ти вече усещания, предмети
любимото ми е как правилните куплети са като ключ, който отваря неподозирани врати

бтв намерих в дневника си преписано твое стихотворение:

"Признавам-ето въжето-
висяща змия от тавана
признавам, че търся небето,
защото пътят
ме хвана."

"...остана да стискаме устни
и зъби да хапем в закана...
признавам-
все вървяхме, а пътят ни хвана."

Уникално е.
У.Н.И.К.А.Л.Н.О.
просто out of space.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любимото в поезията

Писане by Арлина on Чет 11 Окт 2012, 21:23

поласкана съм :ЗЗ
сравнително старо е, но и аз си държа на него, мерси^^

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 25
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любимото в поезията

Писане by ερsilonε on Съб 11 Май 2013, 20:39

не мога да намеря темата за любими стихове (демн ит), затова тук ще ви споделя.
попринцип супер рядко ме трогват стихотворения, но това е... <3333
превода на англ. е отдолу за тез които не знаят немски. добре, че го имаше, че моите познания са сравнително оскъдни.

Als das Kind Kind war,
ging es mit hängenden Armen,
wollte der Bach sei ein Fluß,
der Fluß sei ein Strom,
und diese Pfütze das Meer.

Als das Kind Kind war,
wußte es nicht, daß es Kind war,
alles war ihm beseelt,
und alle Seelen waren eins.

Als das Kind Kind war,
hatte es von nichts eine Meinung,
hatte keine Gewohnheit,
saß oft im Schneidersitz,
lief aus dem Stand,
hatte einen Wirbel im Haar
und machte kein Gesicht beim fotografieren.

Als das Kind Kind war,
war es die Zeit der folgenden Fragen:
Warum bin ich ich und warum nicht du?
Warum bin ich hier und warum nicht dort?
Wann begann die Zeit und wo endet der Raum?
Ist das Leben unter der Sonne nicht bloß ein Traum?
Ist was ich sehe und höre und rieche
nicht bloß der Schein einer Welt vor der Welt?
Gibt es tatsächlich das Böse und Leute,
die wirklich die Bösen sind?
Wie kann es sein, daß ich, der ich bin,
bevor ich wurde, nicht war,
und daß einmal ich, der ich bin,
nicht mehr der ich bin, sein werde?


Als das Kind Kind war,
würgte es am Spinat, an den Erbsen, am Milchreis,
und am gedünsteten Blumenkohl.
und ißt jetzt das alles und nicht nur zur Not.

Als das Kind Kind war,
erwachte es einmal in einem fremden Bett
und jetzt immer wieder,
erschienen ihm viele Menschen schön
und jetzt nur noch im Glücksfall,
stellte es sich klar ein Paradies vor
und kann es jetzt höchstens ahnen,
konnte es sich Nichts nicht denken
und schaudert heute davor.

Als das Kind Kind war,
spielte es mit Begeisterung
und jetzt, so ganz bei der Sache wie damals, nur noch,
wenn diese Sache seine Arbeit ist.

Als das Kind Kind war,
genügten ihm als Nahrung Apfel, Brot,
und so ist es immer noch.

Als das Kind Kind war,
fielen ihm die Beeren wie nur Beeren in die Hand
und jetzt immer noch,
machten ihm die frischen Walnüsse eine rauhe Zunge
und jetzt immer noch,
hatte es auf jedem Berg
die Sehnsucht nach dem immer höheren Berg,
und in jeden Stadt
die Sehnsucht nach der noch größeren Stadt,
und das ist immer noch so,
griff im Wipfel eines Baums nach dem Kirschen in einem Hochgefühl
wie auch heute noch,
eine Scheu vor jedem Fremden
und hat sie immer noch,
wartete es auf den ersten Schnee,
und wartet so immer noch.

Als das Kind Kind war,
warf es einen Stock als Lanze gegen den Baum,
und sie zittert da heute noch.

When the child was a child
It walked with its arms swinging.
It wanted the stream to be a river
the river a torrent
and this puddle to be the sea.

When the child was a child
It didn't know it was a child.
Everything was full of life,
and all life was one.

When the child was a child
It had no opinions about anything.
It had no habits.
It sat cross-legged,
took off running,
had a cowlick in its hair
and didn't make a face when photographed.

When the child was a child
it was the time of these questions:
Why am I me, and why not you?
Why am I here, and why not there?
When did time begin, and where does space end?
Isn't life under the sun just a dream?
Isn't what I see, hear and smell
only the illusion of a world before the world?
Does evil actually exist,
and are there people who are really evil?
How can it be that I, who am I,
didn't exist before I came to be
and that someday
the one who I am
will no longer be the one I am?

When the child was a child
it choked on spinach, peas, rice pudding
and on steamed cauliflower.
Now it eats all of those
and not just because it has to.

When the child was a child
it once woke up in a strange bed
and now it does so time and time again.
Many people seemed beautiful then
and now only a few, if it's lucky.
It had a precise picture of Paradise
and now it can only guess at it.
It could not conceive of nothingness
and today it shudders at the idea.

When the child was a child
it played with enthusiasm
and now
it gets equally excited
but only when it concerns
its work.

When the child was a child
berries fell into its hand as only berries do
and they still do now.
Fresh walnuts made its tongue raw
and they still do now.
On every mountaintop it had a longing
for yet a higher mountain.
And in each city it had a longing
for yet a bigger city.
And it is still that way.
It reached for the cherries in the treetop
with the elation it still feels today.
It was shy with all strangers
and it still is.
It awaited the first snow
and it still waits that way.

When the child was a child
it threw a stick into a tree like a lance,
and it still quivers there today.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любимото в поезията

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите