За това, което имаме, и как го оценяваме

Предишната тема Следващата тема Go down

За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 26 Авг 2010, 01:00

Идиотско заглавие - знам. Не ми хрумна нищо по - добро, ако вие измислите по - подходящо, кажете ми и ще го сменя.

Идеята беше да говорим за нещата, които имаме, и как ги оценяваме. Че разбираме какво имаме чак когато го загубим. И че не си даваме сметка колко неща притежаваме, а гледаме към онова, което нямаме. Защото например има деца без родители, без дом, без нищо, и убиват за неща, които някои приемат за даденост. Или как някой богаташ мрънка, че нещо по свръхмодерния му телефон не е както иска, а има хора без никакъв, а някои дори не са чували какво е..
Та, вие благодарни ли сте за това, което имате, или мислите за нещата, които не притежавате? И т.н.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by NanaSky on Чет 26 Авг 2010, 01:27

Знаеш ли, точно преди броени минути говорих за това с татко. Много малък процент от цялото общество наброяват хората, които ги е грижа за това, което имат, които го ценят, обичат и осъзнават, че то не е даденост, независимо дали става въпрос за човекът до тях, за покривът над главите им, за парите, за вещите, или просто за чашата сутрешно кафе. Интересно ми е обаче защо повечето ДЕЦА, особено тийнчета, не оценяват дори труда на родителите си, които се бъхтят 24/7 над тежка работа и често се лишават от всякакви удобства, за да осигурят прекрасният живот на своите "мили" деца..
По този въпрос съм говорила много и вече ми омръзна.. Но това, което ми омръзна още повече е следният факт:

Говоря с някого, обяснявам му колко важно е да се цени всичко в този живот, да се обръща внимание на всичко, на всеки малък детайл, този човек се съгласява с мен, съгласява се и с идеята, че трябва и да уважава своите "дадености", сред които - и родителите, и на следващата минута го виждам как отново се държи десподнически, коварно, сякаш разговорът не се е състоял и сам потъпква казаното от себе си. Това ме изкарва извън кожа. Хората повтарят: трябва това, това, това, това, но явно не мислят, когато говорят, не вникват в собствените си думи и отново се стига до онова потъпкване. Мисля, че това дори е по - лошо от недооценяването, защото, по - добре да не оценяваш нещо и да си го признаеш, отколкото да се правиш на Света вода ненапита, на някой друг, да твърдиш колко те е грижа, да хвърляш клетви и морали, пък после да забравиш казаното. Така, освен, че си НЕоценител, моментално се превръщаш и в измамник. Ew.

_________________
Сякаш две делим едно тяло
avatar
NanaSky
positive spirit

Брой мнения : 1446
Age : 24
Localisation : on top of the world
Registration date : 07.04.2010

Вижте профила на потребителя http://winter.ucoz.com/

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 26 Авг 2010, 01:35

Тези дни, докато четох "Робинзон Крузо", множество пъти той споменава как откакто попаднал на острова, почнал да гледа по - различно на нещата... Как оценява, че е попаднал на място без диви зверове и канибали, които да го изядат, как макар и да е затворен на него, поне е оцелял, за разлика от другарите си, как вместо да попадне без нищо там, той успява да изнамери толкова неща от разрушения кораб, как вместо да няма какво да яде, успява да си предостави дори глезотии. И така дори в това си положение той открива положителните неща, като накрая вместо да изпитва отчаяние и тъга, почва да се чувства благодарен за това, което има, да се радва на положението, в което е попаднал, и съответно - и на живота.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by NanaSky on Чет 26 Авг 2010, 01:46

Нима това не е едно прекрасно прозрение?

_________________
Сякаш две делим едно тяло
avatar
NanaSky
positive spirit

Брой мнения : 1446
Age : 24
Localisation : on top of the world
Registration date : 07.04.2010

Вижте профила на потребителя http://winter.ucoz.com/

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 26 Авг 2010, 01:58

Например:

Положението, в което се намирах, ми изглеждаше безизходно, защото, както казах, бях попаднал на този остров не само вследствие на силната буря, която ни отклони далече от посоката на замисленото пътуване, на няколкостотин левги от често използваните морски пътища; имах причини да смятам, че това се дължеше и на небесна повеля, според която трябваше да завърша земния си път тъкмо на това пустинно място и по този безнадежден начин. При тази мисъл по лицето ми започваха да се стичат сълзи, а понякога сам си възразявах, като си казвах, че няма защо провидението да съсипва докрай едно свое създание, да го прави напълно нещастно, без всякаква надежда за помощ, съвсем сломено, защото разумът едва ли е в състояние да изпита благодарност, когато се отрежда такъв живот.

Ала винаги, когато ми дойдеха подобни мисли, нещо тутакси ме караше да се усъмня в тях и да се почувствам виновен. Особено го усетих един ден, когато вървях с пушка в ръка по брега — бях потънал в униние поради положението, в което се намирах, когато в съзнанието ми, така да се каже, се появи възражение в обратен смисъл, а именно: „Вярно, че си изпаднал в безнадеждно положение, имаш право; бъди обаче така добър и си припомни къде се намират останалите. Нали в лодката бяхте единайсет души? Къде са десет от тях? Защо се спаси ти, а не те? Защо тъкмо ти беше предопределен за това? Там ли е по-добре, или тук?“, при което аз посочих морските дълбини. Всяко злощастие трябва да се разглежда откъм своята добра страна, а не само откъм най-лошото, което го съпровожда.

После ми дойде наум с колко много неща всъщност разполагам и в какво положение щях да се окажа в противен случай, защото човек има такъв късмет веднъж на сто хиляди пъти: нали морето отнесе кораба от мястото, където бе заседнал отначало, и го довлече близо до брега, та аз имах време да измъкна всичко от него! А какво ли щеше да бъде положението ми, ако бях останал да живея при условията, при които първоначално бях изхвърлен на брега — без жизненонеобходими неща, както и без необходимото, за да се сдобия с тях, да си ги набавя? И най-вече, казах аз гласно (макар да говорех на себе си), как щях да се чувствам без пушка, без барут, без сечива, с които да измайсторя това-онова или да работя, без дрехи, постелки и завивки, без убежище, без всякакъв изглед да се подслоня? А след като сега разполагах с всичко това в достатъчно количество, съществуваше добра възможност да преживявам така, че да оцелея и без пушка, когато се свършат припасите ми; наистина имаше начини да намирам прехрана до края на дните си, защото още от самото начало бях обмислил какво да предприема, ако неочаквано изпадна в беда, и то не само за бъдеще, когато щях да остана без барут и сачми, но дори и ако се разболеех или отпаднех тялом.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by ερsilonε on Чет 26 Авг 2010, 10:52

Наистина чак като загубиш нещо оценяваш колко ти е скъпо. Старая се да оценявам това, което ми дава живота. И... изобщо харесвам си живота.
Никак не обичам хора, които все се оплакват. И то за минимални неща. Като чуя изразя "живота ме прецаква"...ми иде да трясна въпросния с някоя тухла та да му дойде акъла. Ми секи си има проблеми бе аджеба. Секи. Аз си ги приемам моите проблеми и вече на се ми проблем. Поне не толкова голям.
Живота не те прецаква. Ти САМ си го прецакваш. С това, че не приемаш проблемите като проблеми, ми ги правиш голямото чудо. Некви нищожни проблемчета...голямата работа.
А замислял ли си се колко малки дечица по сиропиталища и колко малки негърчета нямат дори риза на гърба си? Не. Мислиш си само и единствено за своите проблеми. И живота те бил прецаквал.
ДРЪН-ДРЪН ШИШАЛКИ.
Супер много се нервя. И обеснявам с часове с леко наставнически глас как тряя да оценяваме тва което имаме, а да не се жалваме за това което няяме и след няколко дена...аре старата песен на СЪЩИЯ глас. Даже не е на нов.
Аз веднъж от идиотия насмалко не загубих човек, който много ценя, но сега просто гледам да не правя същите гадни, тъпи грешки. И оценявам това, което имам. Или поне си мисля, че го правя.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by Lirael on Чет 26 Авг 2010, 11:54

на повечето хора им е трудно да оценяват това, което имат. и напоследък се замислих, че те може би, всъщност надали го правят нарочно.
свикнали са всичко да им идва наготово, да не остават гладни и жадни или голи и боси. никога не са били в такова положение и няма как да знаят.
а на повечето хора им е трудно да си представят, затова и не се справят много добре в оценяването.
все пак- хора сме и умеем най-добре да искаме. и забравяме, че трябва да го оценяваме, а не просто да се прехвърлим на следващото желание.
опитвала съм се да "променям светогледи" и беше безсмислено. ако не умееш да оценяваш и да си доволен от това, което имаш, никой не може да те научи.
то трябва да ти дойде отвътре.
аз, примерно, оценявам всяко малко нещо. спомням се последният път, когато искрено оцених, че мога да виждам и да се наслаждавам на начина, по който слънцето надниква измежду клоните на едно прекрасно дърво. и тогава никой не разбра какво дълбоко удовлетворение изпитах всъщност.
тъжно е , но е факт
avatar
Lirael
Grig's God

Брой мнения : 701
Age : 24
Localisation : Моя малък свят
Registration date : 21.12.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by ερsilonε on Чет 26 Авг 2010, 11:57

Lirael написа:аз, примерно, оценявам всяко малко нещо. спомням се последният път, когато искрено оцених, че мога да виждам и да се наслаждавам на начина, по който слънцето надниква измежду клоните на едно прекрасно дърво. и тогава никой не разбра какво дълбоко удовлетворение изпитах всъщност.
тъжно е , но е факт

това ми напомня как се разхождам в градинката, сядам на някоя пейка и гледам небето и зелените листа на дърветата. и просто си мисля колко е хубав света и колко съм доволна от всичко, което имам.
само се жалвам, че всеки момент си има край. и когато свърши почвам да чакам новите моменти. просто...осъзнавам колко невероятно и много щастлива съм за разлика от някой други хора.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by Lirael on Чет 26 Авг 2010, 12:16

именно.
аз съм много по-щастлива, когато точно тези моменти ме изпълват и
ме правят щастлива, усмихната и грееща ^^
avatar
Lirael
Grig's God

Брой мнения : 701
Age : 24
Localisation : Моя малък свят
Registration date : 21.12.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by Ange_Macabre on Съб 28 Авг 2010, 04:31

Винаги съм оценявала това, което имам и се научих да не съм от тези, които разбират какво са загубили след като това стане. А и много рядко се чувствам сама. Въпреки това не съм с розови очила.. Това не може да се обясни.
avatar
Ange_Macabre
Fresh from the Grave

Брой мнения : 288
Age : 22
Localisation : Висящата градина
Registration date : 28.08.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by NanaSky on Вто 01 Мар 2011, 21:58

Всъщност сега като прочетох горните си постове и се позамислих малко, се сетих колко неблагодарна бях в четвърти клас и как не обръщах внимание на абсолютно нищо, постоянно крънчех, исках още и още, чупех, ядосвах се, бунтувах се и т.н., после започнах да пиша стихове и всичко се промени коренно, абсолютно всичко.

_________________
Сякаш две делим едно тяло
avatar
NanaSky
positive spirit

Брой мнения : 1446
Age : 24
Localisation : on top of the world
Registration date : 07.04.2010

Вижте профила на потребителя http://winter.ucoz.com/

Върнете се в началото Go down

Re: За това, което имаме, и как го оценяваме

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите