За смъртта и след нея.

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: За смъртта и след нея.

Писане by Ange_Macabre on Съб 09 Окт 2010, 21:50

една бутка оцветена в черно.
Погребална егенция, peut etre? Laughing

До нас има цели две. И да, цените са маниакални. Дори за едно напълно опростено погребение. Neutral
avatar
Ange_Macabre
Fresh from the Grave

Брой мнения : 288
Age : 23
Localisation : Висящата градина
Registration date : 28.08.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За смъртта и след нея.

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 14 Дек 2015, 21:43

смъртта е мила, когато те убива, и жестока, когато ти отнема близките.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: За смъртта и след нея.

Писане by SchiZzZo !! on Чет 17 Дек 2015, 19:48

Понякога се чудя какво ще стане, ако някоя от личностите ми умре. Другите в траур ли ще бъдат? Или ще се освободи малко повече място...
както не се разбират..
avatar
SchiZzZo !!

Брой мнения : 55
Age : 27
Registration date : 29.07.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За смъртта и след нея.

Писане by KingOfTheFall on Пет 20 Май 2016, 10:33

Истината е, че всеки се бои от смъртта. Разбира се, че в смъртта няма нищо красиво и героично.

Хората вярват в Рая само защото се надяват след като умрат да отидат на едно по-добро място. Познайте, всички отиваме в земята, където ще гнием, докато малките насекоми изядат плътта ни.
avatar
KingOfTheFall

Брой мнения : 52
Age : 18
Registration date : 04.05.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За смъртта и след нея.

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 20 Май 2016, 19:15

Или душата ще напусне плътта, която ще се превърне в нежива материя и ще си гние без да е вече част от нас?
Защо да е задължително библейския рай, както хората преди 2000 години са си описали по един приказен начин нещо много по-ефирно и абстрактно, отколкото съзнанията им са можели да възприемат?
Както ултравиолетовите лъчи са невидими, така е и душата, но това не значи, че не е там. Или че след смъртта  й се случват точно тези неща, които хората очакват от готови остарели писания.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8162
Age : 23
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: За смъртта и след нея.

Писане by Арлина on Пет 20 Май 2016, 21:43

нито има нещо и героично в смъртта, нито има защо да се страхуваме от нея.
аз поне разбирам все по-малко какво има за страхуване.
Да се страхуваш от умирането, да. Дробове, пълни с вода или дим, разкъсани черва, смазан гръден кош и тн- не е първосигналната ми представа за приятна петък вечер. Обаче смъртта?
мен лично любопитството вече ме гложди доста, не мога да подкрепя на 100 процента нито прераждането, нито продължаването на духа към друг свят/друго ниво на съществуване по простата причина, че не знам, но това , което знам е, че нещо има. Всички знаем, защото сме по-стари и мъдри, отколкото изглежда, само че  сме забравили.
и тъй, чакам момента, в който вече ще знам с детско любопитство.

отвращават ме погребенията. и как сме превърнали нещо, което е толкова естествено, колкото и живота, в табу. сякаш да умреш е нещо гнусно, срамно и неприлично, за което трябва да се говори тихо и с половин уста.
ако говориш за това със спокоен тон - проява на лош вкус. ако засегнеш темата пред възрастен човек - влизаш в сферата на престъпното.
В реквизита на една чудесна пиеса присъстваше ковчег - как само се разакхака дамите, когато го изнесоха на сцената! Някои станаха и си излязоха. Заради един паралелепипед от дървени летви.
Аз си мисля за Джордж Харисън - как, според близките му, се  е готвел за това като за обикновено пътуване. Мисля си за Пратчет и Дейвид Боуи. Те успяха да се сбогуват и не вярвам, че ги е било страх. Мисля си и се надявам когато моментът дойде да не съм се променила дотолкова, че любопитството ми да е закърняло.

явно съм си изхабила способността да пиша къси постове ; /
но да завърша подобаващо, с Шекспир и Юлий Цезар:

"Cowards die many times before their deaths;
The valiant never taste of death but once.
Of all the wonders that I yet have heard
it seems to me most strange that man should fear,
seeing that death, a necessary end,
will come when it will comes."

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 25
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За смъртта и след нея.

Писане by ερsilonε on Съб 21 Май 2016, 04:59

Да се страхуваш от умирането, да. Дробове, пълни с вода или дим, разкъсани черва, смазан гръден кош и тн- не е първосигналната ми представа за приятна петък вечер. Обаче смъртта?

именно, супер мн ме е страх от самото умиране и дали ще боли. и всеки път сменям теориите си относно след като умреш. най-често си мисля, че няма нищо и просто се разпадаш и срастваш с всичко без вече да чувстваш, а ставаш част от общата енергия.

отвращават ме погребенията. и как сме превърнали нещо, което е толкова естествено, колкото и живота, в табу. сякаш да умреш е нещо гнусно, срамно и неприлично, за което трябва да се говори тихо и с половин уста.

да... и как трябва да си задължително разплакан примерно. след като близък за мен човек почина аз просто исках да пея In the deathcar на Иджи където и да отида, щото това беше начина да се справям с болката, но ми беше сууупер неудобно. сякаш дори е забранено да се усмихваш на спомените, само защото "така трябва"

Харесва ми какво мисли Селинджър по темата...

Boy, when you're dead, they really fix you up. I hope to hell when I do die somebody has sense enough to just dump me in the river or something. Anything except sticking me in a goddam cemetery. People coming and putting a bunch of flowers on your stomach on Sunday, and all that crap. Who wants flowers when you're dead? Nobody.

не че не слагам цветя... но е супер егоистично, по-скоро май правим всичко това, за да можем ние самите да продължим.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: За смъртта и след нея.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите