Да си останем деца завинаги? Или не?

Предишната тема Следващата тема Go down

Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by ερsilonε on Пон 04 Окт 2010, 21:39

Окей... понеже днешните дни стана въпрос за това и се чудя.
Вие искате ли да сте вечно деца? Секи път като си мисля по тоя въпрос се сещам за Шади. Ама...някво...тя е ... порастнала. Не е нон стоп дете. Или поне така си мисля де.
Просто имам чувството че живота е прекаено суров и тряя още от сега да се стегна и да се опитам да го направя по някъв начин ... добър. Шото не мога да бъда все несериозна и да си казвам няя да му мисля сега. Ставам безотговорна. И не се чувствам комфортно.





_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by Арлина on Пон 04 Окт 2010, 22:44

Ама...някво...тя е ... порастнала.
В доста аспекти и за мое съжаление. Но си имам едно ъгълче...даже не е ъгълче, цял парцел, който винаги ще си остане детски. Питър Пан, Невърленд, мечтите ми, всичко- не са неща, които ще се променят, абсолютно съм сигурна, потърси ме след 10 години.
Smile
Решението е както винаги в златната среда...прекалената инфантилност дразни, както и обратното.
абе...
ще пиша в темата след 10 години, да имам повече тежест.
:дд

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by Ange_Macabre on Вто 05 Окт 2010, 00:35

Решението е както винаги в златната среда...прекалената инфантилност дразни, както и обратното.
За пореден път като че ли за мен темата се изчерпа в две изречения Smile
avatar
Ange_Macabre
Fresh from the Grave

Брой мнения : 288
Age : 22
Localisation : Висящата градина
Registration date : 28.08.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by ℛiddℓℯ on Съб 20 Ное 2010, 21:30

Ако трябва да съм честна, ще си призная едно - искам да изглеждам вечно млада и не ми се иска да остарявам. Предполагам, че при всички е така. Все пак всеки иска да бъде свеж като репичка, а не баба или дядо... Не знам, де, може да има някой, който иска да мине през всички етапи на живота, но не и аз... Не знам как ви се струва това, но е по - добре да си го призная, отколкото да си кривя душата, нали?

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by ερsilonε on Сря 24 Ное 2010, 18:54

може би не му е тук мястото, но не мога да се сетя как се казваше онази тема, в която беше подходящо да го туря. като го прочетох ме обзе една носталгия...
няма да променям шрифта, че да се чете по-лесно.


Всичко тече, всичко се изменя, е казал великият Хераклит и наистина е бил много прав. За няколко години, десетина, не повече, целият свят коренно се промени. Промениха се и нравите, комуникациите, общуването, ценностите, мечтите, промени се и детството на всички български деца... Въпреки че и аз уж скоро бях дете, изобщо не мога да се разпозная в някое от сегашните.

Всички ние, децата на 90-те, винаги ще пазим страхотните спомени за онова време. Ние, децата на току-що събуждащата се демокрация, ще си спомняме с усмивка за всичко... Гледахме Алф по телевизията, ставахме адски рано в неделя, за да погледаме детските по канала, които тогава бяха бая ограничени. От време на време даваха и анимирани приказки на Братя Грим. Помним и „Спасители на плажа”, пък да не говорим за ранните серии на „Дързост и Красота”, които гледахме тайничко с бабите си, но не си признавахме, че беше срамно... „Сънчо” също ни беше любим, особено гатанките с Недялко Йорданов или пък поредицата „Педя човек, лакът брада”. Много обичахме да си тананикаме и песничката „Аз съм мъничко човече”, която сега има какви ли не брутални превъплъщения. Обожавахме и „Улица Сезам”.

„Който си го вика, на себе си го вика” беше универсалната затапка на всяка обида, а „Ще те обадя на майка ти”- най-страшната заплаха. Всичко беше „върха”, а не „много яко”. „Няма пък” звучеше като тотален отказ. Това "пък" даже и до сега честичко го употребяваме, дори когато няма особен смисъл...пък!

Купувахме си дъвки за по 50 стотинки. Повечето имаха татуировки, които естествено моментално се озоваваха по ръцете ни. Който имаше повече татуировки, беше по-готин. Имаше и едни дъвки „Love is…”. Няма момиче, което да не си е събирало картинките. А като стана дума за събиране, това беше едно от най-главните ни занимания. Като се започне през календарчета, салфетки, миришещи листчета (които всъщност миришеха едвам-едвам), мине се през плакати, лепенки от някой популярен филм, и се стигне и до списанията Witch, Уоли, Том и Джери, Мики Маус. Бяха скъпи, но си заслужаваше, пък и обикновено някоя готина баба се заемаше с тази скромна ежемесечна радост. Събирахме и играчките от „Киндер Сюрприз”, сигурно още някъде на тавана се крие и моята колекция от акули и мечета. Менкането на повтарящи се беше основен начин за сдобиване с още и още попълнения в колекцията. Една от най-големите мании обаче беше Покемон - онези малки кръгли покемончета, с които само вдигахме шум по улиците. Провеждали сме хиляди турнири и игри, в които или печелиш или... губиш, но до следващия път. Използвахме т.нар. „магийки”... Преди да седнем на „бойното поле”, се питахме „С магийки ли ще играем?” Тоест тарикатски или не. Картите Ю Ги Йо също бяха ултра модерни, но като че ли повече за момчетата.

Вечерите бяха най-вълнуващата част от деня, особено през лятото. Ако някой ни трябваше, просто отивахме до тях и викакхме с цяло гърло „Никииииии”, например. Рядко използвахме звънеца, а в краен случай домашния телефон. Да, той още беше с кабел и по него се „завърташе номер”, а не се „набираше”... Преди да започнат игрите, си пълнехме тумбаците със сливи, череши и други плодове от дърветата и то от чуждите дворове. Смятаха те наистина за много готин, ако се осмелиш да се покатериш и да набереш един плик. Ако случайно ожаднеехме, „хааайде до чешмичката”. Ако някой те обидеше, просто едно „повече не си ми приятел” и всичко отново се оправяше. А игрите.. о, да! Любимата ми част! „Криеница”, „Стражари и Апаши”, „Ръбче”, „Седже”, „Капитане, капитане, какво ти е морето?”, „Народна топка”, „Дама”, „Подаръци”, „Истината или се осмеляваш?”, „Обущар” , рисуване с тебешири по улицата. Пръскахме се със спринцовки и изразходвахме бутилки „Веро” за балончета. Устройвахме си войни с отровните плодчета от храстите и такааа нататък... Играехме до късно, а майките ни не се притесняваха къде сме. Да, имахме вечерен час, но често се чуваха викове от сорта на „Хайде, моля те, още 5 минутки” и после още 5, и още 5... И всичко се уреждаше с „Онче бонче”, „Ала бала ница” или „Камък, ножица, хартия”. Това да псуваш дори не беше познато...

Всички карахме балканчетата на тате, после преминахме на BMX, още помня моето розово колело. Това да имаш „бегач” беше цяло богатство. Обикновено „по-големите” разполагаха с такива. Е, да и често им ги крадяха... Да отидеш в МC Donalds беше най-готиното нещо, обикновено ставаше само по поводи. Кой няма снимка със сандвич от МC Donalds или играчки от детските менюта? Помним и ледените сокчета, които бяха толкова гадни, но те правеха ту зелен, ту лилав... Уокмените бяха почти мит, но все пак се подаряваха за Коледа. Постоянно купувахме батерии от близкото магазинче. А, да и кибрит! Какви ли не трикове се правеха! Имахме поне по едно тамагочи, за което се грижихме ревностно и плачехме, когато умираше. Спомням си даже, как от училище ни бяха забранили да ги носим и тате го взе с него на работа. От тогава вече нямах тамагочи... Компютрите бяха „онези неща”, на които леличките с големи заплати работеха от време на време... Вярвахме в дядо Коледа и му пишехме писма. До едно време... Обожавахме да разглеждаме дебелите прашни албуми със снимки от сватбата на родителите ни. По-късно и нашите детските снимки. Танцът „Макарена”, който излезе през 96-та беше супер модерен. Играехме си и по площадките, на люлките и катерушките, които тогава все още бяха относително нови. Даже се редяхме на опашка, защото желаещите бяха мнозина. Навивахме на ръка касетките си и слушахме до побъркване едни и същи приказки на огромни огромни касетофони. Често си правехме и записи. После се превивахме от смях, докато ги показвахме на нашите.

- Билетчето беше 40 стотинки...
- Викахме „Дама Пика”, „Сладкишчо”, „Сапунчо” и се напишквахме от страх...
- Почти нямаше чалга. Майкъл Джексън и Мадона бяха най-великите...
- Мобилни телефони? Първият ми беше в пети клас и то бях една от малкото... Няма да го забравя- една сапунерка с антенка, с монофонични мелодии и светеше в оранжево...
- Имаше светещи маратонки, адския хит, но уви бяха безбожно скъпи...

Попълвахме лексикони и споменници. Водехме си дневници. Никога не признавахме, че „харесваме” някого. Дори не му го намеквахме. Пазехме го в тайна и ни беше срам... Момчетата пък се изпотрепваха да подаряват рози, рози рози... По-късно се появиха и мислениците, в който пишехме „нещо за другия”. Само с белите листа бяхме откровени, нищо че после написаното минаваше през целия клас. Пишехме си и бележки в час, които после стриктно се унищожаваха. Рядко се случваше да се изхвърлят директно в кофата, но когато това ставаше, листчето биваше изваждано и прочитано. Имахме си и тайни знаци, букви и шифъри.

- Четяхме тайно късно през ноща с фенерче под одеалото Хари Потър...
- Мечтаехме...
- Радвахме се на всичко...

Това беше времето преди преди data.bg... Преди Internet и Skype... преди Facebook... Преди mp3 плейърите и iPod-ите... Преди PlayStation2 и X-BOX... Преди Spongebob... Преди да застрелят Tupac... Когато ТАТУ бяха върхът и „Нас не догонят” беше хит... Преди...

А как е сега... :

„Ще съм на планина, но ти ми звънни.”
„Случайно изтрих „Под игото!”
„Уфф, не мога да си вляза в пощата!”
„Пратих ти писмо преди пет минути, получи ли го?”
„Прати ми снимката на телефона”
„Забравих си телефона вкъщи!”
„Утре ще си купя още памет...”
„Сметни го на телефона си!”
„Дай ми твоето зарядно, че моето се развали!”

Фрази, за които преди двадесетина години съвсем лесно можеше да те вкарат в психиатрията...
Днешните деца никога няма да имат това, което изживяхме ние, никога няма да лудеят така, както го правехме ние. Никога няма да познават така добре това, което ние така много обичахме. Защото днешните деца са затворени между четири стени, все по-малко излизат навън да играят. Стоят пред мониторите и трепят извънземни, създават нереални светове, правят си снимки за Фейсбук, псуват като каруцари, не четат задължителна литература, пращат SMS-и и си „пишат по стените”, докато губят реалната комуникация...

Какво ли ще бъде след още 10 години, когато и аз ще имам деца. Понякога ми се иска да не знам...

автор: Ju_18

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by Арлина on Сря 24 Ное 2010, 20:02

http://personally-creation.nice-board.com/forum-f6/topic-t560.htm
Търсиш тая тема
: )
носталгия...

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 25 Ное 2010, 15:32

Оф...недей, че ме обзема ужасна носталгия.
='(

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by Жана д`Арк on Вто 28 Авг 2012, 22:25

Една позната веднъж ми каза нещо, което страшно ме трогна, но за съжаление, не помня дума по дума. Каза ми, че по някакъв начин в себе си съчетавам детското и "порасналото"... или нещо подобно. Както и да е, това не е вярно, но все пак много ме трогна.
Понякога се чувствам прекалено пораснала. Но това вероятно е за добро. Мисля, че ми е нужно в момента.
avatar
Жана д`Арк

Брой мнения : 89
Age : 22
Registration date : 25.08.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by Арлина on Вто 28 Авг 2012, 22:31

мислех си днес.
Хубавото е, че порастването всъщност нищо не убива. Детското ни "аз" е като основата на висока къща, която бива надграждана и надграждана, но- винаги можеш да видиш основата под пластовете. И в духа на метафората, срине ли се основата, срива се всичко.
Детето, което някога всеки от нас е бил, стои настрани от всички промени, които се случват в нас и винаги чака удобно време и място, в което да се покаже

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by xRainbowx on Сря 29 Авг 2012, 17:13


I make the same mistakes feels like I never learn
Always give way too much for little in return
I haven’t changed a bit I’m still not over it
I make the same mistakes I make the same mistakes
I never did grow up feels like I never will
My friends are all adults I’m still a teenage girl
I haven’t changed a bit I’m still not over it
I make the same mistakes I make the same mistakes
My friends are all a drag they think I’m such a flake
they wanna go to bed I wanna stay up late
walking the streets alone thinking of you til dawn
I make the same mistakes I make the same mistakes

аз ше кажа само тва Very Happy

_________________
Hail Satan.
avatar
xRainbowx
Lil bunny Foo Foo

Брой мнения : 2496
Age : 23
Localisation : In a cereal box, The Supermarket
Registration date : 25.05.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by ερsilonε on Чет 30 Авг 2012, 06:46

страхотна песееееннн <3333

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3171
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by NanaSky on Чет 30 Авг 2012, 18:03

Ange_Macabre написа:
Решението е както винаги в златната среда...прекалената инфантилност дразни, както и обратното.
За пореден път като че ли за мен темата се изчерпа в две изречения Smile

+1
полу дете - полу възрастен
Има си моменти, в които просто ТРЯБВА да мислим като пораснали, има и други, в които просто тряа се отпуснем, да бъдем себе си, да се забавляваме като деца, да помечтаем, да се полигавим и т.н.

На мен ми става мн гадно като се сетя, че вече не съм на 5

_________________
Сякаш две делим едно тяло
avatar
NanaSky
positive spirit

Брой мнения : 1446
Age : 24
Localisation : on top of the world
Registration date : 07.04.2010

Вижте профила на потребителя http://winter.ucoz.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by ℛiddℓℯ on Чет 29 Сеп 2016, 21:53

Иска ми се да бях призрак на аз като 4-годишна и да се скрия завинаги под масата в хола. Да се завия и да си играя с куклите. И нищо да не ме тормози, и да нямам никакви задължения.

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by Vanko on Съб 01 Окт 2016, 21:34

ℛiddℓℯ написа:Ако трябва да съм честна, ще си призная едно - искам да изглеждам вечно млада и не ми се иска да остарявам. Предполагам, че при всички е така. Все пак всеки иска да бъде свеж като репичка, а не баба или дядо... Не знам, де, може да има някой, който иска да мине през всички етапи на живота, но не и аз... Не знам как ви се струва това, но е по - добре да си го призная, отколкото да си кривя душата, нали?

Малко off topic, ама нека кажа нещо...Предпочитам да умра млад, не искам да съм старец, който събира жълти стотинки само за да си купи бира, не искам да съм на легло и да се мъча. Не искам от аптеката да излизам все едно от супермаркет. Не искам други хора да ме гледат и да ги измъчвам с постоянната грижа за един старец.. Затова, нека умра млад Smile
avatar
Vanko

Брой мнения : 655
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by Vanko on Съб 01 Окт 2016, 21:35

От една страна ми липсва да съм дете, но от друга просто искам да порасна и да продължа напред. Да се махна от този град, да забравя старите приятели. Искам по-добър живот...май много искам, а? Very Happy
avatar
Vanko

Брой мнения : 655
Age : 18
Registration date : 08.12.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by PianoGirl on Сря 12 Окт 2016, 01:09

Ами не. Чувствам се най-добре с идеята за 21-годишна възраст.
avatar
PianoGirl
mélancolie

Брой мнения : 62
Registration date : 27.05.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Да си останем деца завинаги? Или не?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите