Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 За любовта, болката, разочарованието... За живота

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Brunette

avatar

Брой мнения : 7
Age : 23
Registration date : 10.10.2010

ПисанеЗаглавие: За любовта, болката, разочарованието... За живота   Нед 10 Окт 2010, 2:14 pm

Струва ли ви се понякога,че целия ви живот може да бъде описан в песен?!Да стоите някъде,спокойни,замечтани и да чуете мелодия-тази мелодия,която завладява сърцето ви,мелодия,чийто текст се впива болезнено в мозъкът ви?Болката от думите да продължава да пулсира,като възможно най-силния спомен,който можете да имата и да не можете да ги подтиснете?И въпреки всичко да знаете точната причина-това е тя,това е вашата песен,песента на животът ви,която като че ли е специално за вас?
Тогава...Тогава не чувствате ли едно особено удовлетворение,че сте специални?!
Да...
Всеки иска да бъде специален,независимо на каква цена.Независимо какво рискува или какво вече е изгубил-той вярва,че е специален.


Стоях в деноношното кафене...Пластмасовия стол се впиваше в гърбът ми,оставяйки червени ивици,като от камшик.Седалката не бе много по-удобна,дори постелката-тънко парче плат-не можеше да скрие назъбените пластмасови ивици.Пулсиращата болка в слепоочията ми се усилваше под влиянието на количеството алкохол,което бях погълнала през последните няколко часа...
И ето-стоя сама в обширният бар,-надигам чашата и жадно впивам устни в студеното стъкло,оставяйки се на топлотата на кехлибарената течност,с която устните ми биват посрещнати.Барманът се е скатал някъде и вероятно чука някоя от служителките,но на мен не ми пука...Нали имам цяла бутилка?!
Не забелязвам дори музиката,която долита до ушите ми,макар няколко изречения да се набиват в главата ми,която започва да ги върти като грамофонна плоча:

I close my eyes
Only for a moment And the moment's gone
All my dreams pass before my eyes, a curiosity
Dust in the wind
All They are is dust in the wind*
Не обръщам внимание...Разтърсвам глава,за да прогоня досадните букви,които се разхождат из съзнанието ми като на кино.Оглеждам се,но няма никой...Изваждам няколко банкноти от джобът си и ги поставям на бара...Тръгвам към вратата,когато през главата ми мина мисълта за бутилката.Как можах да я забравя?!

Улиците са празни,от време на време можеш да видиш някой пияница или бездомник да се въргаля по прашната настилка,но нищо повече...Не,те не ме закачат,защото аз съм като тях...Имам къща,но само това,къде всъщност е домът ми?!
Сещам се за песента от бара,която така нахално се промъкна през съзнанието ми,съвсем неканена.Вадя измачкана цигара и я пъхам в устата си,като се опитвам да си възпроизведа мелодият на ум,но не се получава...Само и единствено думи...

We've been given precious lives
I know you can't hold it
but at least treat it right
From the second to the minute,
from the minute to an hour
Who is the victim and who has the power?
Life is more than a house,
more than a watch and a car,
see the stars
Сядам на прашният тротоар,отмествайки няколко досадни хартийки от безалкохолни,които се залепват за мен като за магнит...Главата ми потъва в дланите ми,а мислите ми започват да се блъскат яростно,опитвайки се да счупят преградата между реалността и фантазията...Но какво значение има?!Аз съм бездомник,аз съм куха черупка,блуждаеща душа...

Но аз бях...
Да...
Аз бях...
Различна.

Бях израсла в малко градче,което по нищо не можеше да се сравнява с големите,лъскави чудовища със студени високи блокове,издигащи се до небето като чудовища...Познавах всички,но как няма?!Тогава...мислех си,че съм някой,не...трябваше да вярвам,че съм някой!
По онова време все още имах блясък в очите-различен от този,с който сега очите ми светят,без да бъде повлиян от допълнителни стимуланти или поне такива,които да не ми пречат.Радвах се на най-малкото...Можех да оценя всяка вечер под звездите,макар реално да не ги забелязвах.Забелязвах хората,забелязвах шумотевицата,смехът и властта.
Всички онези,жалки подобия на хора си имаха някого-някой който да може да застане зад гърба им,когато извършат щуротия,когато имат нужда...Как мечтаех и аз да имам такъв човек!
Намерих го...Но той се оказа фалшив,разбира се,аз не го разбирах...
Събуждах се с мисълта за него,защото слънцето и луната бяха в краката ми,щяха да изгряват и залязват,докато аз им нареждам.Имах цялата любов,щастие и най-вече пари,за които бях мечтала.Но имах и властта!Точно този коварен аксесоар към който всички се стремяха...
Той бе само мой-усмивките му бяха само мои,смехът му бе само мой,любовта му,тялото му,душата му,мислите му...Той бе моят принц,виждах го на сън,но бе при мен и на яве.Тръпката,която изпитвах при всекидневните ни срещи не бе нищо от това,което чувствах докосвайки релефното тяло или меката,прилъстителна кожа.
И тогава всичко се промени...Всичко се обърна.Парите бяха най-важни,защо ли ?Когато имаш пари,имаш всичко,поне така мислех аз...Но,не...не всичко е пари.Животът не е,но твърде късно го осъзнах,твърде късно...
Загубих го,отиде си...Все още по някога крещя името му в сънищата си,все още му се моля,но аз го погубих,аз го накарах да си замине.Не аз,не...Не и тази част от мен,тази човешка част,която бях погребала толкова дълбоко в себе си,опитвайки се да оцелея между другите животни от този вид.

И ето ме сега...Стоя на този ъгъл,припомняйки си миналото.Миналото,което можеше да бъде красива приказка,която пропилях без да се замисля,защо ли ?Защото бях наивна,бях дете,бях момичето,което мечтаеше да покори светът,но не осъзнаваше,че животът вече е покорил него...Че е подвластна на човешките изкушения и капаните на живота.В един такъв се улових...
И,както казах,ето ме сега...С единият крак в гроба,а с другият ритам по пеплявата земя.До кога,до кога ще бягам от смъртта?!

I close my eyes
Only for a moment And the moment's gone
Сълзите ми се стичат спокойно по побелелите като тебешир стени,ръцете ми треперят,сърцето ми отправя неритмични,накъсани пулсирания,но аз стоя и чакам краят си.Не искам този живот,не...Подготвям се за великият край,осъзнавайки всички грешки,моля за прошка,спомням си красивите мигове и грозните падения и когато съм готова да се сбогувам със себе си,с тази част,която винаги съм знаела,че не трябва да съществува...
Затварям очи за момент,само за момент и ето,че този момент е отминал...
Никога повече не повдигам клепачи...Защо ли?Защото моментът е отминал,сега се рея някъде из необятните небеса търсейки прошка за минали грехове...
Само за момент,само за момент трябваше...


*Nana - I close my eyes
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.happypurpleghost.deviantart.com
 
За любовта, болката, разочарованието... За живота
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: