Etwas von mir =)

Предишната тема Следващата тема Go down

Etwas von mir =)

Писане by scaramouche on Нед 30 Яну 2011, 19:09

Чета вашите разкази и много ми харесват, браво хора, супер сте! Реших да пусна и нещо свое тук. Е, не съм толкова добра, начинаеща съм с разказчетата, но все пак реших да си създам тема. Wink

Сън

Тишина. Тъмнина. Лежа безмълвно на леглото си, въртя се и вече от час се опитвам да заспя. Безуспешно разбира се, както всяка предишна вечер. Полунощ отдавна е преминал, чувствам се изморена, което е нормално след дълъг и труден ден като този, но сън не ме хваща. Чудя се какво да правя, как да сложа край на това упорито безсъние, което допълнително ме изтощава. Минават двайсет, трийсет минути, усещам как започвам да се унасям. „Еврика” – помислям си и затварям очи, доволна от най-сетне спечелената битка с безсънието.
- Здрасти, Шер! – някой се провиква силно. Мамка му, сега ли точно някой се сети за мен, тъкмо бях започнала да се унасям.
- Как си, Шер? – познат приятен мъжки глас с лек шеговит оттенък в тона си.
- По дяволите, разкарай се от ума ми, досадник такъв!
- Какво има Шер, пак ли мислиш за мен – долавям иронията в гласа му.
- Аз ли? Как ти хрумна.. Никога!
- Знам, че е така. И да отречеш, знам че не излизам от главата ти. Че с нетърпение чакаш двата дни от седмицата, през които се засичаме, за да ме видиш. Дори за секунди, дори без да ми кажеш нищо. Знам, че свързваш всяко свое начинание с мен. – изрича това предизвикателно, същевременно подигравайки ми се.
- Защо си мислиш, че.. – гневно отричам.
- Обичаш ме, Шер, много ме обичаш – машинално се приготвям за поредното отрицание, но не го изричам, усещам как тонът му става сериозен – Но знаеш ли, харесва ми това. Защото ти си очарователно момиче. Рядко ти го казват, но.. си красива, чаровна си, Шери. Не вярваш, но аз също всеки път нетърпеливо очаквам да те зърна. Дори за секунди, дори без да ти кажа нищо. Само за да видя усмивката ти и слънцето в твоите очи. Харесвам очите ти, топли и нежни, а усмивката ти, естествена и грееща, обичам Шер. Странно е, но.. ОБИЧАМ ТЕ, малката! Винаги съм те обичал, още от първия ден. Знам, не съм ти го казвал преди, не съм давал знак на чувствата си. Но това не значи, че ги няма.
- Никога не съм предполагала, че..
- Знам, момиче. Но не се учудвай, защото си невероятна. – последва колебание за пръв път, откакто той дойде в стаята ми. – Трябваше да ти го кажа, от много време се каня, но.. Настъпи крайно време.
Отново пауза. Чудя се как да отговоря, но нищо не успявам да изрека. Стоя безмълвна и гледам сивите му очи, които изведнъж придобиват странен вид – ентусиазиран блясък, но едновременно и леко мрачен.
- Заминавам. Напускам това място, то ме депресира. Ела с мен, Шери! Там, където ще изживеем сами любовта си и нищо няма да ни раздели. Ела с мен!
- Къде, къде? – питам. Улавям се, че викам, но това е защото той започва да се отдалечава.
- Ела с мен накрай светаа! – гласът притихва, заглъхва.
Той бяга на далеч, тича бързо към гарата. Иска да го последвам, да заминем с влака заедно. О, Господи, невероятно е! Сърцето ми бие лудо, в радост от неочакваното признание и в нетърпение да поема по пътя на щастието. „Идвам” – чувам се да крещя към отдалечаващия му се образ. Той се обръща и ми се усмихва. Понечвам да тръгна, да го последвам, но краката ми отказват. По дяволите, не ги чувствам! Къде са краката ми, защо ме предават в този важен момент?! Напрягам всичките си сили, за да се задвижа. Никакъв резултат, а образът избледнява и се превръща в далечен силует. Изпотявам се, започвам да движа цялото си тяло в опит да помръдна краката си, които сякаш са в клетка. Кръвта ми пулсира, ще се пръсна от напрежение и изведнъж.. Туп! Образът пред мен изчезва, виждам само тъмнината. В следващия момент зрението ми се прояснява и забелязвам до мен леглото си, от което очевидно съм паднала. Мамка му, било е сън!

Тялото ме боли от падането, но повече ме боли сърцето от разочарование. Усмихвам се на себе си, докато в главата ми се върти сънят. Надеждата не ме напуска, може би той е там, на гарата, и ме чака да заминем сега, през нощта, докато всички още спят! Хуквам към гарата, която впрочем е наблизо до дома ми. Не ме интересува часът, нито това че съм по пижама, нито това че няма как да се сбогувам с някого, просто тичам с всичка сила.. Затварям очи, за да мога пак да го видя както в съня. Той ми се усмихва, маха ми с ръка да дойда, а аз тичам ли, тичам по релсите.. Сега, когато краката ми са свободни, е много по-добре. Разпервам и ръцете си в знак на свобода и безгрижие. Редувам бягането със скачане, радвам се. Той също ми се радва. Не смея да отворя очите си пак, защото знам, че това би развалило всичко. А ми е толкова хубаво така.. Не обръщам внимание на околния свят, наслаждавам се на волността си. Вероятно съм луда, полудявам ли? Да, луда съм, от любов съм луда.. всичко това ме прави една голяма ненормалница! Чувам влака идва, още малко остава, заминаваме към края на света, където ще бъдем щастливи! „Идваам” – крещя и в еуфория неволно отварям очите си. За радост нищо не се променя – все още съм на гарата, влакът идва, но.. къде е той? Заоглеждам се наоколо и усмивката ми замръзва, него го няма! Спирам се на място, търся го с поглед, оглеждам се на всички посоки. Последното, което виждам е влакът, летящ със страшна сила право срещу мен и тази ослепително силна бяла светлина …
Отново потъвам в сън, спокоен и блажен, вечен сън..
avatar
scaramouche

Брой мнения : 63
Age : 22
Registration date : 27.01.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by ℛiddℓℯ on Пон 31 Яну 2011, 22:48

Уау! Невероятно е!
Държа ме в напрежение от самото начало, постоянно бях любопитна какво ще се случи и умееш да си служиш с думите. <3

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by scaramouche on Вто 01 Фев 2011, 09:46

Благодаря ти! Embarassed
avatar
scaramouche

Брой мнения : 63
Age : 22
Registration date : 27.01.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by scaramouche on Пон 21 Фев 2011, 22:15

Омагьосани

Малката шатра на магьосника единствено стоеше празна на панаира в големия град. Осветлението в нея беше слабо, мистично. Магът беше седнал на дървения си трон пред масата с лилава покривка и безмълвно се взираше във вълшебното си кълбо. От всички градове, в които беше представял магическите си умения, тук за първи път не срещаше интерес. „Хората вече не вярват във вълшебства” – помисли си той с тъга. „Колко е жалко, те не знаят, че светът е магичен и вълшебствата са навсякъде!” В очите му ясно си личеше мъка и разочарование. Горкият той, поредният шарлатанин, който обикаля от град на град, за да печели слава и пари. Тук губеше седмици от ценното си време, без да е успял да заблуди нито един захласнат посетител и без да спечели нито цент. Щеше да си тръгне от тук нещастен и гладен, отхвърлен като мръсно коте.
Но всъщност тъгата за него имаше други измерения. Сред оживения панаир на изкуства и занаяти от целия свят, събрали се тук за да покажат на гражданите красивото, той тъжеше за хората, за сърцата им, останали празни също като неговата шатра. Единствен магьосникът беше показващият на хората това, от което се нуждаят за да се почувстват щастливи – вълшебството. Той беше убеден, че именно то ги води напред и пълни душите им с цвят и мечти, но липсата им на всякакъв интерес го изпълваше със скръб. Чувстваше, че щастието на хората умира и че те ще живеят в мъгла без стремеж към абстрактното. Тази мисъл му тежеше..
Потънал в най-дълбоки размисли, той изобщо не чу как в палатката му влезе някой. Гледаше като хипнотизиран в кълбото на масата си, и ако тихият посетител не беше проговорил, вероятно скоро нямаше да забележи присъствието..
- Извинете, вие сте магьосник нали? – едва доловимият глас проряза мислите му и той инстинктивно вдигна глава нагоре.
Пред него стоеше жена – стройна, но дрипава – която го гледаше плахо с големите си черни очи. Беше млада, по лицето ѝ нямаше следи от бръчки, но пък си личаха тъмните кръгове около очите ѝ, появили се от умора и тревоги. Дългите рошави коси се спускаха до кръста на девойката и на приглушената светлина в шатрата изглеждаха сякаш са оранжеви. Носеше мърлява и раздърпана рокля, която ѝ даваше вид на просякиня. Но въпреки това тя беше първият посетител на вълшебника, затова той се зарадва и усмихна широко.
- Да, аз съм Магът от Роувърленд, предричащ съдби, правещ магии, променящ събития! Как мога да Ви помогна? – въодушевено изрецитира той обичайната си реплика и в очакване погледна младата дама.
- Имам нужда от помощ – все още плахо отговори тя. – Чувствам се самотна.
Лицето на вълшебника леко се сбърчи. Той недоумяваше как магическите му умения биха помогнали на жена, обзета от самота, да се съвземе от това чувство, но въпреки това в очите му се долавяше някакъв странен интерес и надежда.
- Как Ви е името?
- Адриана – малко по малко дрипавото момиче придобиваше увереност да говори – Живея в една барака в бедния квартал на този град сама, нямам си никого. Сутрин излизам, отивам на центъра където продавам карамелизирани ябълки. Срещам много хора, усмихвам им се, да, радвам им се, защото аз обичам хората.. Но те ме гледат неприветливо и от време на време ми хвърлят по някоя обида. Не се засягам, знам, че всеки си има своите проблеми и никому не е лесно да бъде усмихнат днес. Но в себе си тъжа, страдам силно за всичко – за нещастието и стреса у хората, за празните им сърца и отровените им души..
Жената говореше разпалено, а магът я слушаше с безизразно изражение. Той знаеше колко права е тя в думите си, дори вътрешно я подкрепяше – тя сякаш изразяваше именно неговите мисли – но предпочете да не дава израз на емоциите си.
- И аз с какво мога да Ви помогна? – запита той, когато девойката свърши чувствената си тирада. – Съмнявам се, че има магия срещу хладнокръвието на хората. Това е нещо, което те сами трябва да променят - именно това всъщност е магията..
- Омагьосай ме да обичам! – просякинята продължи сякаш не бе чула последните думи на вълшебника. – Искам да съм влюбена! Да обичам и да ме обичат! Направи ми магия за любов!
Това докосна сърцето на магьосника. През последните десет години, прекарани в обикаляне по света и правене на най-различни магии, никой досега не беше поискал подобно нещо. Учуден, той погледна дългокосата жена и осъзна с колко чувство и емоции е надарена. Бе ѝ дадено добро сърце, с което да пълни сърцата на хората с радост и любов, но те бяха прекалено слепи да го оценят.
- Но ти го имаш! Държиш в себе си много от тази обич, много от тази чувственост! – за пръв път магът заговори развълнувано и непринудено премина на „ти”. Жената го погледна сякаш той не беше разбрал въпроса ѝ и искаше да му каже, че любовта е взаимно чувство и тъкмо такова желае, но си замълча.
Магьосникът стана и се приближи до Адриана за да я погледне по-добре – тя беше висока и имаше изправена стойка. Дори парцалената и премяна не скриваше красотата на тялото ѝ. Дори тъгата в очите и не помрачаваше надеждата, която грееше от тях като ярък слънчев лъч. Погледът, макар уморен и напрегнат, излъчваше една невероятна нежност, която вълшебникът сметна за чаровна..
Двамата се гледаха в очите – той с поглед я разучаваше, тя стоеше мълчаливо в очакване. За момент между тях се усети спокойствие и хармония. Цялото напрежение и тъга изчезнаха за миг. Очите на Адриана като че ли светнаха, устните ѝ се разтеглиха в очарователна усмивка…
За пръв път в живота си вълшебникът успя да омагьоса не друг, а себе си. И то с най-искрената и красива магия на света. Влюби се..
avatar
scaramouche

Брой мнения : 63
Age : 22
Registration date : 27.01.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 22 Фев 2011, 22:55

СТРАХОТНО Е!
Малеее...
в началото щях да се разплача
Оле, браво!!!

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by scaramouche on Вто 22 Фев 2011, 22:58

Мерсии! Хей, радвам се че ти харесва ! =)
avatar
scaramouche

Брой мнения : 63
Age : 22
Registration date : 27.01.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by Lirael on Пет 25 Фев 2011, 14:35

прекрасно е <3
avatar
Lirael
Grig's God

Брой мнения : 701
Age : 24
Localisation : Моя малък свят
Registration date : 21.12.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by scaramouche on Пет 25 Фев 2011, 22:27

благодаря^^
avatar
scaramouche

Брой мнения : 63
Age : 22
Registration date : 27.01.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by Магнолия on Пет 25 Фев 2011, 22:29

Наистина е много хубаво I love you

_________________
"Отчаян съм, да се пронижа с кинжал;
роб на дребнаво време в младостта си;
да ме ограбва всеки; без гримаса
покорно с дух смирен да се оплитам цял
в косите на жена като добър васал;
да бъда просто на Фортуна аса…
Не искам! Само пяна от вълна си
съблазни като тях – пух, вече прецъфтял..."
avatar
Магнолия
Finite Incantatem

Брой мнения : 624
Registration date : 13.02.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by scaramouche on Пет 25 Фев 2011, 22:41

радвам се, че ви харесва.. Тук има още едно, което е по-скоро прилив на чувства, отколкото художествен разказ.. Не съм сигурна дали ще ви хареса, но за мен има сантиментална стойност..

Илюзия

Поредната безсънна вечер на тъга и уплаха, в която тя лежеше в своето легло, неуспешно опитвайки се да заспи. Беше минал повече от час откакто си беше легнала. Час, преминал в мисли и музика.. много поредни музикални файлове от телефона – всичките с лиричен характер. Такава музика и се слушаше в момента – тъжна, бавна и лирична мелодия, която да подчертава настроението и. От време на време отронваше по една сълза, съпоставяйки сюжета на всяка песен със своя собствен.. Беше тъжно влюбена и отчаяна. По принцип любовта не би трябвало да е отчайваща, но безнадеждната любов и отминалото време в опити да се запази, доказваше само, че няма никакъв шанс..
Той не и излизаше от главата. Повече от три месеца не беше говорила с него. А го виждаше всеки ден! Но в мислите си не спираше да общува с него.. Такава си беше тя – самовглъбена, потънала в мисли и фантазии, живееща в своя собствен свят. До толкова беше свикнала с него, че дори не обръщаше внимание на реалния. Защо да го прави, като си има нещо по-красиво? Защо, като в нейния си свят има това, което реалния никога не би могъл да и предложи? Там тя имаше Него – красив, чаровен, влюбен.. в нея. Тя му се усмихваше и той и отвръщаше, след което я прегръщаше и нежно я целуваше.. В този свят Тя беше щастлива.
Но излизайки от своята фантазия светът и поднасяше нови факти, коренно различни от това, което я караше да се усмихва на ум. Той не и обръщаше внимание. Подминаваше я, гледаше я студено, безразлично. Показваше и, че се забавлява, че живее живота си и без нея. А преди беше друго, чувствата му бяха други. Или поне беше сигурно, че има такива, мислеше си тя, останала несигурна в неговата любов..
Преди те общуваха много. Той и разказваше своите безсмислени шеги, а тя се смееше, щастлива от красотата на неговия глас. Гледаше я, очите му грееха и отразяваха щастливото и лице, в което той беше влюбен. Усмихваше и се, а в стомаха и подхвърчаха пеперуди.. Сега тя лежи на леглото, спомня си за него и очите и отново се пълнят със сълзи. Спомня си как, веднъж преди време, докато все още танцуваха заедно един от най-красивите си танци, забавляваха се танцувайки и се стремяха да бъдат по-добри, най-добрите, да се конкурират и надиграват.. В един такъв момент кракът и я предаде, тя стъпи несигурно, кракът и се изви и тя падна. Отстрани изглеждаше нелепо, дори смешно да паднеш в един от най-майсторските моменти в танца, затова останалите избухнаха в смях. Продължиха танца си, забавлявайки се на падението и, от което очевидно я болеше. Само Той спря загрижен. Клекна до нея, за да я попита как е. Големите му топли очи се засякоха с нейните, което и беше достатъчно за да се почувства добре. Повече от добре дори, почувства се обичана. Той и подаде ръката си, за да се изправи. Останалите го погледнаха изумено. Никой не очакваше това от негова страна, дори и Тя самата.. Мина време, месец вероятно. Те отново бяха на същата сцена, танцувайки същия танц. „Може би отново ще падна” – промълви тя тихо и притеснено, по-скоро на себе си. „Нали знаеш, че щом паднеш, аз ще съм тук и ще те хвана, няма от какво да се притесняваш.” – изрече той и тъй чаровната усмивка украси устните му..
Спомняйки се за това, сълзи обляха очите и отново сега. Какво стана, къде отиде това обещание? Къде отиде човекът, дал го? Къде изчезна сърцето му? Защо се промени толкова рязко? Тя се питаше, вече плачейки неспирно. Музиката в слушалките спря за малко, да прехвърли на следващата. Всяка песен свършва, помисли си тя. Така се беше случило и с тях. Докато все още се смееха заедно, обичаха да прекарват времето си един до друг, се беше появило момиче. Непознато и красиво, то бе събудило нов интерес у него. Това момиче имаше нещо, което Тя не притежаваше. Такъв и беше характерът – умееше да омайва момчетата и да ги привлича към себе си. След което да ги манипулира. Не беше той първият, тя беше успявала да спечели много мъжки сърца. За нея това беше хоби. И когато реши, че го иска, когато хареса усмивката му и начина, по който гледа докато е влюбен, поиска това за себе си. И не беше трудно да го получи. Отне и отрицателно време да изкорени у него всякакъв интерес към девойката.
А тя остана все такава – нежна, влюбена. Краткият им романс беше по-скоро вътрешен, незабележим за околните. Реално не бяха имали връзка, но сърцата им бяха близо. Общуваха по начин, непонятен за нормалните ситуации на общуване. Допълваха се едно друго. Преди всичко да остане спомен..
Но очевидно така се развиват нещата в реалния свят. Очакваш нещо, което е повече от това, което може да ти бъде дадено, и остава да се чувстваш сякаш си заблудена. Така е момиче, любовта е красива, напълно противоположно на несподелената любов. Ах, ти никога няма да съжалиш за това, което си имала с него, винаги ще си спомняш с усмивка. Но и с тъга, знаейки че всичко свърши и никога вече няма да се върне. А това, което те разстройва най-силно е съмнението, дали не си се лъгала през цялото време. Реално не е имало нищо, което да послужи за потвърждение на неговите чувства, така че е абсолютно вероятно. Но има нещо, което остава в сърцето ти завинаги, нещо, което те кара да си мислиш, че си била права, че не си единствената, за която това е било значимо. Това нещо се нарича Любов, момиче. То се появява, когато най-малко би искал и не си отива никога. Остава в сърцето, като с времето потъва по-надълбоко и това е добре, защото те кара да мислиш че си го забравила. Но внимавай, момиче, Любовта може да бъде лесно отново изровена, колкото и надълбоко да е била. Тогава тя израства с нова сила и ентусиазъм, но и последствията са по-жестоки, неизлечими. Така че внимавай, скъпо момиче, пази сърцето си! Отдай тялото си, емоциите си колкото пъти си поискаш отново, но сърцето пази, защото то е чупливо!
avatar
scaramouche

Брой мнения : 63
Age : 22
Registration date : 27.01.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by ℛiddℓℯ on Пет 25 Фев 2011, 22:50

хубаво е! cat

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8151
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: Etwas von mir =)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите