Разврат и етика

Предишната тема Следващата тема Go down

Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Вто 22 Фев 2011, 19:09


Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте.
Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя денонощно в излъскания си кабинет, за да бъда там, когато влезе човек с нова пъпка, която е наранила суетата му. Щях да чакам за това часове, а когато ми се случи, щях да топвам гъбката в течния азот и да я допирам до заболялата кожа. Можех да имам вашата докторска заплата и да деградирам в скъпия си апартамент. Можех да ходя на море за десет дни в годината, но само за да си почина, защото съм скапана. Можех. Но реших, че не искам да превръщам живота си в душевен упадък в името на добро име и 5000 на месец. Не искам да забравям да мисля. Не искам да губя идентичността си. Не искам да се превръщам в робот. Затова реших да правя нещо, което ще държи ума ми работещ през цялото време. Реших да стана курва.
Изпитвам болезнена досада всеки път, когато слушам клишетата за момичетата, оставени без избор под натиска на мизерията. За злия хищнически свят навън, който е принудил невинните души да продават телата си. Нека е ясно. Не съм тук, защото не мога да избера друго. Мога да съм всяка от вас, но дори не бих се замислила да заменя живота си за вашия. Както споменах, образованието ми е медицинско, но по професия съм по-скоро психолог. Занимавам се с човешките мечти и с експлоатацията им. По-специално се занимавам с използването на феномена "любов". Любовта е преди всичко самовнушение. Всеки човек създава в главата си образ. Подобен на героите/ините от книгите, които е чел, филмите, които е гледал, сънищата, които е сънувал. Хората никога не се влюбват в хора. Те се влюбват в приближения на образа, който са си създали. Колкото по-малко познаваш някого, толкова по-голям е шансът да се влюбиш в него, защото няма време да ти покаже, че не прилича на образа в главата ти. Цялата работа в това да накараш някой да иска да ти даде парите си се върти около това да не си личи твърде много, че не си каквото той иска да си. Разбира се, бих могла просто да продавам тялото си, но тогава работата ми щеше да е точно толкова интелектуално задоволителна, колкото на всеки доктор. Затова аз не нападам пениса на мъжете, а ума им. По-интересно е, а и по-доходно. Друго, което никога не трябва да забравяш, е ,че любовта не действа повече от месец и половина ясно интензивно общуване. След това остава единствено едно скучно и отегчително привързване.
***
Усещам непоправимо романтично чувство от пътуването със старите влакове. Онази лека аура на мизерия. Аз съм от хората, които през целия си живот са били финансово презадоволени и винаги са мечтали за три часа и половина бедност. Когато цял живот слушаш за това как някой друг се е борил със страшен звяр, който живее на друг континент, ти се ще и ти да можеш да пробваш. Именно заради това обичам старите влакове. Лъхат на мизерията, с която никога не съм успяла да се сражавам. До час щях да стигна до Уилсфийлд, малко градче, от което щяха да ме вземат с кола за вилата на човека, който си мислеше, че ще бъде бъдещият ми съпруг.
- Господине? - на седалката пред мен имаше мъж на около 25 години, което го правеше с приблизително 4 години по-стар от мен. Четеше Буковски, но правеше кратки паузи между страниците. Сигурен знак, че му беше скучно да чете, но му беше по-скучно просто да седи. Носеше сак с дрехи, твърде голям за двудневен престой, но твърде малък за повече от две седмици. Съдейки по това и по факта, че пътуваше сам, най-вероятно отиваше при роднини, което значеше, че го очаква отегчителна седмица или малко повече и той го осъзнаваше. Значи беше податлив. Той ме погледна, усмихнах му се леко, станах, заключих купето, прикрих го със завесите. Дръпнах завесите и на прозорците. - Ще ви предложа да разведрим пътуването си с една игра. - Той се усмихна, по-скоро като защитен механизъм за изненадата.
- Разбира се. Нека. Каква игра? - отвърна насечено.
- Ами... - погледнах леко замислено надолу. - Това е една изключително древна игра, но все още е не по-малко модерна от колкото е била в самото начало. В днешно време я наричат - кратка театрална пауза - секс. - изсмя се и се обърна на другата посока. - Не, моля ви, не се плашете. Помислете си колко е тъжно, че сте се разминали с толкова много хора през живота си, на чиито образи по-късно през деня сте се самозадоволявали. А всъщност не сте могъл дори да ги пипнете. И то само заради това малодушие. Помислете си, че най-вероятно те са изпитвали същото към вас. Кой ще загуби, ако тук, сега, ние се чукаме като животни без да ни види абсолютно никой? Никой друг никога няма да разбере, но все пак това ще е най-хубавият ви спомен за този месец. И слагам толкова малък срок само защото съм скромна. Всъщност е малко вероятно някога да правите по-хубав секс от този, който ще правите с мен след около четвърт час.
Той ме изгледа. В момента е изненадан и стресиран, но пътуваме само от десет минути, което значи, че шокът му скоро ще мине. Аз съм особено привлекателна, а неговото его няма да му позволи да не ме изчука. Естествено, има голяма вероятност да не го вдигне от стреса, защото ужасно много изглежда като някой от онези начетени псевдоинтелектуалци, които не могат да направят абсолютно нищо интересно, защото не им стиска. Но няма да посмее да не опита, не толкова защото предполага колко ще му е приятен самият акт, колкото защото в главата си така ще изглежда велик любовник. Той ще го направи, за да задоволи егото си. А аз - защото обичам да се чукам.
***
Час и половина по-късно слезнах на гарата и от там ме взеха с някакъв нов мерцедес.
- Добре дошла, скъпа. - само след петнайсет минути пристигнахме. Владимир ме прегърна, взе саковете ми и ми махна да го последвам, като сам се заизкачва по стълбите на огромното им имение.
Да се оженя за него би било изключително лесно. Но тук има нещо, което повечето хора схващат трудно. Не го правя заради парите, а защото обичам играта. Няма нищо по-приятно от това да усещаш абсолютното си интелектуално превъзходство над другите. Няма по-изпълваща емоция от тази, която носи това чувство за елегантна, невидима и пълна власт. Затова съм тук само до първия миг на отегчение. След него взимам каквото мога и си тръгвам.

Следва продължение ! Тадададъммм

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Вто 22 Фев 2011, 23:32

пуффф втора глава


Можеш да прочетеш мислите на гениите на нашето време по стените на публичните тоалетни.
***
Ако никой не е засегнат от това, което казваш, значи или то няма никакво значение, или някой преди теб го е казал и е повторено толкова много пъти, че всички са го претръпнали. Не ме разбирайте погрешно, не всичко, което обижда някого, е изкуство, но всичко, което е изкуство, обижда някого. От петнайсет години се опитвам да засегна хората с истината, но явно го нямам в себе си. Затова прекарвам живота си в писане на книжки за възрастни, които само децата четат, и в опити да правя секс с някоя от по-младите и хубавички санитарки.
- Артър? - извика доктор Ричардсън.
- Да?
- Има писмо за теб. - доктор Ричардсън дойде до мен и го подаде. - Как се чувстваш днес иначе?
- Пикае ми се. - докторът кимна.
- Мисля, че има лечение, но няма да е евтино. - погледна иронично Ричардсън, а аз го изгледах отегчено докато се махне.
Отворих писмото. Буквите вътре бяха сякаш рисувани.
"Скъпи господин Тейл. Възпитанието и скромността ми повеляват да се правя, че предполагам, че не помните коя съм, но смятам, че мозъка ви не е чак толкова атрофирал, че да уважавате ценности като възпитание и скромност. Аз съм Ари. Сигурно не ме свързвате с нищо добро, предвид не особено приятелското ни минало. Понякога се държа странно с хората, които ме очароват, но се кълна, че в съзнанието ми вие сте една изключителна личност. Прочела съм всичките ви книги. И което сигурно ще ви се стори плашещо, следя какво става с твърде скучния ви живот. Мисля, че е егоистично да отнемате на света такава пленителна личност, каквато сте вие. Нямам търпение отново да правя секс с вас. Този път ви обещавам да не е толкова злополучен за вас. Не пиша това писмо само за да злорадствам и да пълня листа с празните си приказки (въпреки, че изключително се наслаждавам и на двете), приемете писмото като покана за сватбата ми. Бих предположила, че ще дойдете само от интерес и желание да разнообразите застоялия си ръждясал живот, но не искам да рискувам прекрасната ви компания с догадки, затова в плика има петстотин долара. Ако дойдете, ще получите още две хиляди и петстотин. Единственото условие е да се представяте за мой брат.
С обич и уважение, искрено ваша Ари."
Това беше нещо неочаквано. Бях спал с това момиче. В последствие се оказа, че е непълнолетна, а аз бях вече на двайсет и седем. За бога, колко не й личеше, че е на седемнайсет. Въпреки крехката си възраст, момичето се оказа една истински талантлива, млада манипулативна кучка. Изнудваше ме в продължение на две години. А от тогава бяха минали цели три лета.
Знаех какво ще направя точно толкова силно, колкото знаех, че не трябва да го правя. Но в момента, в който се научиш да мислиш, ставаш зависим. В този отегчителен свят, където нищо не може да стимулира ума ти, ставаш абсолютно нуждаещ се от всичко различно и ново, което може да ти се случи. Освен петстотинте долара, в плика имаше и билет. На другия ден напуснах клиниката и тръгнах. Не бе трудно, защото бях вътре по-собствено желание. Бягство от самотата на празната хотелска стая, която на всичкото отгоре вече трудно плащах. През следващия месец ще съм господин Артър Хейст.

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Сря 23 Фев 2011, 01:19

Лежах, опитвах се да спя и да сънувам, а вратът ми беше толкова нереалистично изкривен, че тялото ми не можеше да измисли подходящ вид болка, с който да ме предупреди, че мога да имам трайни увреждания, ако продължа да стоя в тази поза
Исках секс. Но имах уиски и евтини пури и не се оплаквах. Някакъв глупак пред мен обясняваше теориите си за конспирацията в нашата измъчена страна.
- За кво мислиш, че съсипват образованието? Необразованите хора са по-лесни за контролиране от образованите. - другият глупак пред него кимаше въодушевено. Не бих искал да им развалям извисения алкохолен кеф, който изпитваха от разговора, ако не им завиждах. Бях напълно трезвен. Затова се оригнах демонстративно и започнах да говоря.
- Научно доказано е, че хората, които могат да решават биквадратни уравнения в девети клас, са по-трудни за управление от тези, които се учат на това чак в единайсти. - направих гадна самодоволна усмивка, защото победих непознат, посредствен алкохолик от влака в спор. След това надменно станах и излезнах от купето с неотваряната ми бутилка уиски, евтините ми пури и жалкото ми съществуване. Гарата ми дойде.
Селото беше толкова зелено, че за момент ме връхлетя нелепата мисъл, че може би не всички, които се правят, че им пука за околната среда, са позьори или спекуланти. Все пак има много хора, толкова отчаяни от факта, че не могат да си намерят кауза, че биха проявили ентусиазъм даже към нещо толкова отегчително .
- Скъпи батко !- наистина беше тя. Малката манипулативна кучка. Тя вървеше към мен с почти танцувално пристъпване и изливаше върху ми тонове подигравателна слуз само с леката си иронична усмивка. Колко ми се щеше да я накарам да свърши поне петнайсет пъти преди да си тръгна от имението.
- Какво се следва да правя тук?- попитах аз.
- Престани да се опитваш да прикриваш удоволствието от факта, че ме виждаш. - прегърна ме. - Може да ти се стори нереалистично, но аз се привързвам ужасно много към хората. Идеята, че нямаше да те видя никога повече, ме съсипваше. И хоп! Хрумна ми очарователната мисъл да те поканя. Какво би ни сдобрило повече от това да те направя част от моя прекрасен театър. Освен това съм сигурна, че ще намерим достатъчно време да правим секс поне три пъти. Имението е голямо. Повечето стаи имат само един ключ. А аз и ти, скъпи братко, имаме достъп до всичките.
- Виждам те за първи път от пет години.
- Въведенията и описанията са най-скучната част от всяка книга. Ти би трябвало да го знаеш най-добре, прекрасни братко.
- Постоянно го забравям. - кимнах. - Е, виждам, че нямаш търпение да си кажеш репликите, затова ще играя наивника. Мъжът ти няма ли да се сърди ако го изненадаш с инцеста точно преди сватбата?
Тя се изсмя.
- Сексът е като четенето на книги, батко. Колкото повече различни автори четеш, по толкова повече разнообразни начини се учиш да се изразяваш. С колкото повече хора правиш секс, толкова по-разнообразен и умел ставаш. За доброто на мъжа ми е, в крайна сметка.
- Значи наистина ще се жениш за нещастника?
- Не. Но се вживявам толкова много в ролята, че изпитах нужда да се защитя.
Най-сетне пристъпихме в имението. Там се появи някакъв широкоплещест, строен, красив, вежливо усмихнат и спретнат млад мъж. Веднага се отвратих.
- Артър - махна Ари към мен. - Владимир - махна Ари към новодошлия.
Той подаде ръка за здрависване. Винаги съм се гордял със силното си ръкостискане. Неговото беше по-силно.
- Приятно ми е да се запознаем. Скоро ще бъдем едно голямо семейство. - Беше една глава по-висок от мен. Усмихнах се неловко, докато се опитвах да изглеждам по-едър.
- Очарован съм от избора на сестра ми. - излъгах.
- Мисля, че няма да искате да опитвате от това повече, след като видите какво имаме тук. - посочи уискито ми. Шибаното, надуто копеле посочи прекрасното ми уиски от 30 долара и му се подигра. - Пивоварите в селото наистина са гениални.
Ходихме мълчаливо. Аз се опитвах да не се впечатлявам от скъпите неща наоколо и да изглеждам надменно небрежен, докато продължавам да размахвам любимото си уиски с лявата си ръка.
- Ходите ли на лов? - причерня ми, защото просто не исках да му кажа, че никога не съм стрелял с истинска пушка.
- Никога не съм стрелял с истинска пушка. - отвърнах глухо.
- И Ари не беше стреляла. - ухили се той. - Но нямате представа колко бързо схваща. Вече стреля по-добре от мен. - изведнъж се почувствах толкова по-добре. Излъгала го е. Няма как малката манипулативна кучка да не може да прави нещо. Сигурно е сметнала, че той ще сметне за сладко да я научи на нещо, но после не е издържала на гнусното му самодоволство и му е натрила носа. - Трябва да отидем. Надявам се, че ще отседнете тук поне месец.
По коридора прехвърча малко желязно... Нещо? Не мога да намеря по-подходяща дума. Беше нещо с колелца. Върху него бе вързана някаква кутийка, която падна веднага след като нещото се заби в стената с цвърчащ звук. Всички го погледахме втрещени за малко, но после трансът ни бе прекъснат от някакъв рошав мъж, който ни избута, хилейки се.
- Перфектно! Програмирах го да се забие точно в тази стена. - момчето се захили.
- Добре, Джон, добре, сега би ли отнесъл багажа на господин Хейст в стаята горе?
- Сигурен съм, че ще се справиш и ти. - рошавият мъж се усмихна подигравателно, взе количката и затича нагоре.
- Това е брат ми. Както виждате, е далече от съзряването.
- Какво, мамка му, беше това? - изпитвам някакъв мъжки кеф, когато нещо неразбираемо и малко процвърчи покрай мен с кутийка на него. - Извинете за лошия език, но това беше готино. - лицето ми се изкриви в широка усмивка.
- Мисля, че трябва да говорите с Джон за това. Аз никога не знам какво прави той.
- Цвърчащи неща с кутийки на тях. - изхилих се аз.
- Не ви разбрах?
- Брат ви прави цвърчащи неща с кутийки на тях.
- Да. - мъжът остави багажа ми пред някаква врата, подаде ми ключ. - Ще вечеряме след час, но вие можете да поръчате каквото искате на когото и да е от прислугата и той ще се погрижи да ви го донесат.
***
- Бих правила секс с теб още сега, но първо искам да размишляваш над идеята, че наистина съм научила адски много неща от последния път. Смея да се нарека виртуоз.
Не й обърнах внимание.
- Мисля, че разочаровах мъжа ти.
- Не съм си представяла, че няма да го направиш.
- За това ли ме ползваш? Искаш да се измъкнеш от сватбата?
- Това би било толкова плитък, неинтригуващ, скучен, но дори и неефективен план. Обиждаш ме.
- Защо ме доведе тогава?
- Няма логична причина. Беше ми скучно и се замислих за стар познат, който ще всее хаос в нещата тук. Хаосът винаги е толкова интересен.
- Ти си адреналинов наркоман. Или се опитваш да си докажеш, че не го правиш заради парите. Или просто си невменяема.
- Искрено вярвам, че и трите са вярни.
ИЗВАДИ НЕЩО ОТ ДЖОБА СИ И МЕ ОПРЪСКА В ЛИЦЕТО С НЕГО!!!!!
- Какво? Какво беше тва?
- Афродизиак. - усмихна се, обърна се, отвори вратата и излезе. След това извика извън стаята. - Чакаме те на вечеря след един час.


Тъй. Нататък пращам само ако някой каже, че иска.

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Чет 24 Мар 2011, 20:50

качвам се отгореее!

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Пон 28 Мар 2011, 23:01

Търсете най-жестоките извращения зад дверите на рая.
***


Дисциплината е един от най-големите врагове на мисълта. Да заложиш в действията си определен ред и после да го изпълняваш значи да се откажеш от способността си да мислиш през цялото време. Дисциплината не е нищо различно от саморазрушение чрез самоусъвършенстване.
Морал е дума без практическо значение, с която хората наказват всичко, което закърнелите им умове не могат да разберат. Ако нещо прави повече хора щастливи и по-малко хора нещастни, то е добро и нищо друго няма значение. Морал е дума без стойност.
Патриотизмът не е нищо повече от мислене, затворено в неимоверно тесни граници и намиране на несъществуващи разлики и прилики в хората. Няма патриот, който да разбира концепцията на патриотизма, защото всички, които я разбират, са заети да се подиграват с патриотизма.
Семейството в типичния му вид е символ на самоубийството, което извършва всеки разсъдък. Хората не се стремим към развитие, а към летаргия. Всички дълбоко вътре в себе си искаме да накараме ума си да млъкне, да правим това, което всички правят и да заживеем мирно и тихо в хибернация, докато накрая умрем. Семейството е враг на ума.
Владимир беше дисциплиниран, морален патриот, който издигаше в култ семейството. И въпреки, че беше всичко, което не понасям, се изкушавах да сложа край на целия ми живот. Да се оженя за милионите му и да си направя тази социална лоботомия, която правите всички вие. Това проклето постоянно влечение към спокойствие и деградация.
Пристъпих в трапезарията. По стените бе пълно с фамилни портрети. Портрети на хора, които бяха донесли слава и гордост на родината си. На хора, по чиято заповед или заради чиито действия бяха умрели хиляди други. Национални герои. Отрепки. Хора, за които щеше да пише в учебника по история, но никога нямаше да пише цялата истина. И след двеста години, когато някой посмее да предположи, че може би всъщност са престъпници, той ще бъде заклеймен като богохулник и безродник. Ще му отговарят с "какво си направил ти, че да говориш за тях?". Трябва сам да станеш масов убиец, за да те приемат сериозно, когато казваш, че някой друг е масов убиец. Или герой. Или масов убиец. Толкова често е едно и също. Има неща, които не искаш да оспориш. Мислиш си, че преди двеста години всички са били фанатици, а сега умът ти е свободен, но когато отвориш учебника по история, не ти стиска да поставиш под съмнение половината от нещата, които пише. В името на родината ти хиляди хора са били изнасилени, пребити, осакатени, обезобразени, убити. Половината от тях сигурно са ти били роднини. Родината ти се гаври с хора като теб. Твоите герои са нагли, самодоволни убийци. И сега аз седя с децата на тези убийци. И вечерям с тях. А ти седиш зад бюрото си по цял ден и бачкаш за тях. Толкова е смешно, а дори не мога да се усмихна .
Срещу мен седеше бащата на Владимир. Леонард Брен, стар и достолепен мъж, който имаше във външността си всички клишета на социалното си положение. Отляво ми седеше черната офца на семейството. Младият, несериозен изобретател Джон Брен, до него трябваше да седне "брат ми", а от моята дясна страна седеше Владимир.
- Здравей, скъпа. - усмихна се потенциалният ми съпруг. Целунах го по челото и седнах. Зачаках да дойде тазвечершното ми представление.
- Артър! Добре ли си? Имаш ужасно странно изражение? - горкият писател гледаше сякаш бе последният мъченик.
- О, да. Да. Всичко - преглътна.- Е абсолютно наред. - седна, сипа си чаша уиски и я изпи на екс. После още една и малко се поуспокои. Извади някаква евтина пура и я запали. След това се обърна първо към стария Брен и го поздрави.
- Добър вечер. Добър вечер на всички. - имам навика да следя емоциите на хората. Джон беше развеселен, защото, също като мен, намираше това за забавно. Владимир се притесняваше, защото "брат ми" се излага пред баща му. Леонард беше достатъчно изнервен, за да не му личи, но беше възможно и да грешах за него, защото в огромната част от времето той мълчеше така или иначе. Всички отвърнаха тихо "добър вечер".
Имах късмета, че обичах скъпа и завъртяна храна. В противен случай щеше да ми се налага да я поръчвам просто защото това се очаква от мен.
- Джон? - извика Артър.
- Да? - усмихна се най-малкият Брен.
- Какво беше онова странно нещо, което профуча под нас, когато идвахме?
- Хареса ли ти? Новото ми изобретение. Програмирам го след колко време да завие, с каква скорост да се движи и то го прави. Истинско забавление е да създадеш нещо и да видиш как работи.
- О, за бога, Джон, ти си на двайсет и пет.- възмути се Владимир.
- Но изглеждам на около двайсет и две. Младолик съм.
- За двайсет и пет години не си направил нищо с живота си. Веднъж не съм видял да направиш нещо полезно.
- Можеше да е по-зле. Например да агитира хора да се бият за родината си.- каза Артър. Изключително интересно явление. Беше очевиден опит за директна конфронтация. Бих мислила "защо", но писателят не изглежда от хората, които могат да не казват каквото мислят на 400 грама уиски, а Владимир беше неприятен.
- Не виждам нищо лошо в това да агитираш хора да се бият за страната си.- каза Владимир.
- Има толкова много неща, за които можеш да ги агитираш да се бият. Сваляне на цените в публичните домове. Легализация на марихуаната. - Артър се изхили.
- Пиян сте, не е подходящият момент да спорите. По-добре ходете да си лягате.
- Шегувах се. Шегувах се. Но все пак, за толкова дълга човешка история, мисля, че е време да схванем, че никога нищо добро не излиза от борба за родината.
- Ами свободата? Сега нямаше да сте свободен, ако моят прапрадядо не се беше бил за вас. Докато най-вероятно вашият е деградирал и страдал по импотентността си в някоя кръчма.
- Вашият прапрадядо не се е бил за мен. Вашият прапрадядо е манипулирал млади наивни глупаци като е персонализирал цялото им нещастие с някаква си политическа система и ги е излъгал да умират за него. През това време моя прапрадядо е деградирал в кръчмата и е казвал с оригни "няма да бъда част от това" . И, ако направим съпоставка, не е бил импотентен, защото най-вероятно е чукал прапрабаба ви. Вие сте кон с капаци и виждате само това, дето ви бутат очите.- Всички, включително и аз, бяхме стъписани от прямостта на Артър. Това бяха хора, които буквално познаваше от час и които очевидно можеха да го купят. Липсата му на всякакво чувство за социално самосъхранение, възпитание и елементарна идеологическа толерантност беше интересен феномен.
- Защо слагат капаци на конете? - най-накрая попита Леонард и всички го погледнахме с интерес. - За да не се плашат и да не бягат встрани. Какво сте направили с живота си без капаци, Артър? - писателят мълчеше. - Предполагам, че сте на около трийсет. И, доколкото знам, пишете някакви несериозни книжки. Освен това живеете в болница. А сега се огледайте. Вижте какво сме постигнали ние с нашите капаци? Мисля, че е време да си сложите капаци и вие, преди да е станало твърде късно.- След това всички продължиха вечерята си с тихи неловки разговори. Накрая тримата Брен станаха и си тръгнаха, а аз останах с Артър.
- Беше забавно. - Артър гледаше като пребит в пода. - Не унивай, приятелю. Заслужи си чукане.
***
С нормална логика не би било възможно да се обясни защо избрах точно стаята в съседство на тази на стареца. Но само когато се движиш по ръба си сигурен, че умът ти никога няма да заспи. Само тапетите на стаята струваха колкото годишната заплата на нормален човек, но аз не се притеснявах да ги стържа с нокти, докато се движа нагоре-надолу в екстаз. Артър очевидно не можеше да мълчи на 400 грама уиски, но нямаше проблеми да прави невероятен секс. Беше ми смешно как се опитва да хване зърната ми с ръце, но е твърде пиян, за да успее. Дори когато беше жалък, беше невероятно възбуждащ.
- СТОЙ! - изсъсках тихо, но повелително. От другата стая се чуваше викане. "Няма да се жениш за тази малка курва" крещеше Леонард. - Продължавай. - отново започнахме да се движим яростно надолу-нагоре. "Татко! Не можеш да я обвиняваш за поведението на оня боклук." Екстаз. Сексът с тази изгубена душа беше толкова як, защото при всеки напън усещах как троша малко от гнусния замък на традицията. Kак малко по малко го заливам с тонове напалм и накрая се смея над руините му. "ЗАЩО ТОЧНО СЕГА?" Ревеше дядото. Смеех се. Усещането на пениса му вътре в мен беше толкова обладаващо. "Няма да получиш нищо от наследството! Ще го дам цялото на Джон!" Опиянявах се от демоничния си сексуален кикот. "Татко! Татко! Не, къде отиваш? Татко?" .
- Колко пъти свърши?- Изпъшка Артър.
- Нито веднъж.
- Мамка му.


Ще има и нататък ако имам коментари =р

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by trillian on Пет 08 Апр 2011, 11:18

Много добро! Продължавай в същия дух! Smile

trillian
Тъпо мече

Брой мнения : 17
Registration date : 04.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Пет 08 Апр 2011, 14:48

Когато за една изначално грешна и вредна идея умрат хиляди хора, тя става свещена. Но никога не спира да е грешна или вредна.
***
- Обикновено не слушам хората докато говорят. Защото обикновено никога не казват нещо, което не съм планирала да кажат. Това, което те заби в главата ми, е, че изрече поне три реплики, които не очаквах да кажеш, когато те видях за първи път.
Аз и Ари лежахме в някакво скъпо легло. Аз започвах да се притеснявам, че скоро може някой да влезе, а тя започна да изпитва удовлетворение от факта, че съм уплашен.
- Брей. Сигурно защото обикновено казвам произволни думи.
- Помня, че очаквах от теб типичния писателски култ към езика, но тогава каза "Че защо ми е да уважавам езика? Той не е нищо повече от клетката, в която затварям въображението си." . Рядко се впечатлявам от реплики, които не съм измислила самата аз, но това беше толкова смислено, просто и оригинално.
- Извинявай за вчера. - каза тихо Артър.
- За какво?
- Че ти отнех наследството.
- Толкова е наивно от твоя страна да си мислиш, че старецът няма да остави наследството на Владимир заради някакво си момиче. Каквото и да стане, той ще е неговата гордост. И бях изключително съгласна с всичко, което каза ти вчера. Освен може би с импотентността на прапрадядо ти, за нея съм крайно несигурна. И въпреки съгласието ми, разговорът беше изключително странен.
- Какво имаш предвид?
- Стана някак твърде бързо... ако беше разговор от книга, бих си помислила, че е нереалистичен.
- Е, слава богу, че не е.
Настана кратко мълчание.
- Струва ли си животът на курва? Не ме приемай погрешно, не те питам с укор. Всъщност предполагам, че си струва.
- Не гледам на себе си просто като на курва. Аз съм мисионер на една идея. Не го правя заради секса. Нито заради парите. Нито дори за да не оставя способността ми да бъда критична и мислеща да умре. Всичко това е помежду другото. Правя го, за да променя света.
- Ако не ме мързеше толкова, щях да се смея.
- Преди две години се чуках с едно момче от най-пуританското семейство, което можеш да си представиш. Беше на деветнайсет години, а майка му още държеше да си е у тях в девет всяка вечер. Изпитваше панически страх от нея и очевидно се чувстваше ужасно в семейството си, но беше убеден, че няма нищо по-ценно за човек от семейната среда. Няма никой, който го обича повече от роднините му. И че те никога няма да искат да го наранят. Бяха му набили тези глупости направо в черепа. Пропускаше факта, че могат да го наранят с невежеството си много повече от който и да е друг. Беше девствен и изпитваше погнуса от секса. Трябваше ми дълга седмица да го накарам да почувства желание да се чука с мен. На следващия ден го правихме пак. На по-следващия пак. Най-лесният начин да стигнеш до ума на някого е през гениталиите му. Започнах да му разказвам за това колко хубав може да е живота му. Разкрих му очевидната истина, че родителската глупост е много по-страшна от чиято и да е злоба, която можеше да го застигне и че е време да преживее една лична революция в главата си. В началото той не ме разбираше, но аз не исках да се отказвам от него. Той беше любимият ми проект. Приех борбата с майка му изключително лично. Чукахме се около месец. После тя му забрани да се вижда с мен. Той избяга и пак се чукахме. След още месец вече не изпитваше никакъв страх, нито свян. Майка му едва ли някога ще спре да беснее. Щом мога да освободя някой толкова окован, значи мога да променя всеки. Не го правя за секса. Правя го, защото хората са забравили защо ги има нещата по начало и някой трябва да им го напомни. Онова момче беше забравило, че любовта я има единствено за да последва секс, да имаш само любов значи да си постоянно незадоволен. Платоническата любов не е нищо повече от привързване, което не може да се мери с мощта на истинската , която трае най-много месец и половина. Владимир е забравил, че държавата не е нищо повече от орган, който трябва да служи на гражданите си и че ако иска от тях да се жертват за нея, то тогава не си върши работата и трябва да бъде сменена с нова. Аз съм мисионер на очевидното, което не можем да видим. Припомням на хората защо всъщност ги има нещата.
- Докато говориш за това гола си ужасно възбуждаща.
- Не бих рискувала да те изчукам още веднъж толкова скоро. Възможно е да се привържа. Правя секс толкова често само с неочарователни хора или с хора, в които съм влюбена.
- Значи можеш да се привържеш към мен, но не и към някой, в когото си влюбена?
- Ще се привържа и към него, разбира се. Но след най-много месец и половина ще осъзная как изобщо не прилича на образа в главата ми и шокът ще ме отърве от хибернацията на спокойното междуполово общуване. Да се сближаваш прекалено с човек, който не обичаш, е опасно. Ако веднъж се привържеш, тогава няма да я има изненадата, че този човек не прилича на това, което е в главата по нищо, защото винаги си знаел, че това е факт и въпреки това си се привързал. Когато си позволиш да станеш близък с човек, когото не обичаш, социалната лоботомия ти е в кърпа вързана.
- Ще ти позволя да се ожениш за мен, ако се привържеш.
- Знам. Не това ме притеснява. Притеснява ме летаргията, в която ще изпадна в момента, в който не желая да правя секс с друг освен теб. Когато това се случи, ще загубя един от най-силните източници на информация и вълнение в живота ми. Способността ми да се влюбвам всяка седмица и да правя секс с някой едва познат всеки ден.
- Значи няма да правим повече секс днес? - Артър беше тъжен.
- Не. Време е да излезеш от стаята тихо и незабележимо.
***
Беше толкова късно, че беше рано. Единственият звук, който се чуваше около имението, беше кукуригането на петлите от селото в далечината. Тази почти абсолютна тишина се разби от гръм на пушка.
***
- Викнете линейка! Викнете линейка! - викаше Джон.
Всички в къщата се събраха в трапезарията. Трупът на Леонард Брен лежеше на земята с куршум точно в сърцето.
- Мъртъв е. - прошепна тихо Владимир и махна ръката си от врата на баща си. - Викнете и полиция.
***
- Разкажете ми подробно какво се случи преди нощта на убийството. - детективът гледаше втренчено в мен.
- Нищо специално. Вечеряхме.
- Имате ли представа кой може да е имал зъб на стария Брен?
- Не съм от семейството. Дойдох тук вчера и не познавам никого наоколо.
- Случайно вчера господин Леонард да се е карал с някого?- не исках да им казвам. Ако им кажех, със сигурност щяха да помислят, че Владимир е убиецът, но аз бях сигурен, че не беше. Но откъде да знам дали Ари ще им каже? Не ми стиска да рискувам. - Да. Скара се с по-големия си син. Владимир.
- За какво?
- Аз и Ари бяхме в съседната стая и ги чухме да викат. Леонард не беше съгласен с желанието на Владимир да се ожени за нея и го заплашваше, че ще го премахне от списъка за наследството.
- Благодаря ви.
***
- Убийството е извършено с тази пушка, сър!
- Любимата ми ловна пушка. - каза тихо Владимир. - Каква наглост.
- Трябва да дойдете с нас, сър. - каза детективът.
- Заподозрян ли съм?
Полицаят се замисли.
- Къде е стояла пушката?
- В тайната оръжейна. Долу.
- Кой е знаел за нея?
- Би трябвало само аз, Джон и тате.
- Елате с нас.
- Предполагам е неизбежно да ме подозирате. - Владимир тръгна.
***
Причината да остана в имението не бе, че да си тръгна щеше да е подозрително. Просто исках да видя какво ще стане. Седях на балкона и се наслаждавах на прекрасната планинска гледка пред мен. Артър опря ръка на рамото ми и аз се обърнах.
- Защо го направи? - попита тихо той.

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by trillian on Пет 08 Апр 2011, 15:26

Ще има ли още? Ще има ли? party hard

trillian
Тъпо мече

Брой мнения : 17
Registration date : 04.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Арлина on Пет 08 Апр 2011, 15:45

Ще има :р
(аз съм личната секретарка)

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Пет 08 Апр 2011, 15:56

седмоглаво е и завършено.

Ще пускам глава дневно като има читатели ^^

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Съб 09 Апр 2011, 01:10

В реакцията на Ари нямаше нито следа от шок . Сякаш аз да разбера беше просто част от плана.
-Би било изключително наивно от наша страна дори да предположим, че наследството ще стигне до Джон. Разбира се не слушам внимателно когато те си говорят, но винаги бях много внимателна дори за най-дребните промени в поведението им. Преди два месеца Владимир ми каза, че баща му е смъртно болен. Не ми каза от какво, защото самия старец не казал на него. Но ми разказа как Леонард се разревал пред него. Гордия му, силен баща ревал като малко дете и в този патетичен момент казал, че ще даде на Владимир цялото си наследство и ще го остави да се грижи за Джон, без да оставя на малкия брат да разполага с нищо сам. Но тогава Леонард се запозна за първи път с мен. Веднага долових хлад и недоверие. Не след дълго Владимир ми се оплака и каза, че навярно ще трябва да симулираме раздяла пред баща му, ако проблема се задълбочи. Тогава осъзнах, че аз съм единствения шанс потенциалния ми съпруг да не получи наследството. Той е образован, силен, търпелив, разумен, възпитан. Освен това е силно вярва в националната ни идея и във войните в името на демокрацията. Този начетен и образован мъж вярва, че бомбите могат да освобождават. Не веднъж ми е споделял как си се представя като прапрадядо си. Със сабя в ръка предвождащ войски на белия си кон срещу зла орда от жестоки араби. Истинските злодеи не са гениални и безскрупулни. Владимир е от хората, които ще спонсорират войната в Ирак. Джон е от хората, които ще построят болница. Изборът е толкова прост. Отегчих се от тях още преди месеци, но останах, защото тук има нещо по-важно от мен. Трябваше да съм сигурна, че парите ще отидат в полезния брат.
Мълчах и я зяпах в потреса си.
-Но те няма да го затворят. Дори да има мотив и оръжие на убийството цялата история звучи странно. Щеше поне да скрие пушката.
-Скрих я в един от тайниците в коридора. Но в бързината "не успях" да върна килима. Бяхме толкова шокирани до следващия ден, че никой не провери. Тайника се вижда трудно и без килим, но дори някой тъп като полицай би го забелязал.
Не знаех какво да и кажа. Изведнъж се почувствах толкова мръсен, че исках да се изкъпя. Но усещах, че няма да измия тази мръсотия с вода. Исках да се залея с киселина, за да разкарам гадната невидима кир.
-Ще те издам.- Прошепнах.
Тя се усмихна и зелените и очи ме прободоха.
-Значи човек, който живее в лудница ще обясни на полицията, че малка курва, която ходи от мъж на мъж , за да им събира парите е убила бащата на новия си потенциален съпруг и после е натопила него, само и само, за да е сигурна, че той няма да получи никакво наследство ? С една дума е направила нещо толкова рисковано само, за да не вземе и самата тя никакви пари?- Лицето на Ари беше толкова потресаващо красиво и спокойно, каквото не може да бъде лицето на никой убиец. Защото тя не бе обикновен убиец.- Не можеш да се бориш с предрасъдъците на хората приятелю. За това ги накарай да работят за теб.
-Сега знам защо ме покани.
-Казах ти още в самото начало. Бях отегчена.
-Не, не. Навярно убеждаваш дори себе си, че си ме поканила за това, но не си. Нито си убила Владимир защото си идеалист. Ти си шибан социопат с болно его. Имала си план. Щяла си да покажеш колко невероятно специална си и колко по-различна си от всички останали, но тогава си усетила странна тъга. Никой няма да го види. И си поканила един невменяем като мен, на който никой няма да повярва. Ти си шибано наркоманче за внимание като всички нас. Искаш да покажеш колко си специална. Повръща ми се от теб.
Ари се усмихна малко по-весело.
-Нима моя мотив има значение Артър? Прекратих агонията на един човек, спасих навярно хиляди други . Единствения губещ от това е Владимир, но той никога няма да влезе в жесток затвор. Ще лежи трийсет години в някаква луксозна килия в каквато лежат богаташите и след това ще излезе да продължи живота си. Но няма да има средставата да нарани толкова много хора. Междувременно брат му ще дава пари за научни изследвания. Ще отвори училище. Или каквото и да е друго. Но никога няма да му хрумне за добра идея да бомбандира хора в името на родината си и някаква си празна концепция за свобода.
-Не знаеш това. Гадаеш. Това е все едно да осъдиш човек по подозрения,че е способен на престъпление. Това което правиш не е добро.
-Разбира се, че може и да греша. Но доколкото се познавам го правя изключително рядко. Рискът си струва. Залагам трийсет години от живота на един за живота на хиляди.
Ари се изправи и хвана ръцете ми, сякаш ще затанцуваме валс.
-Това е класика скъпи ми измъчен писателю. Ние сме двете половини на душата на Хамлет. Живеем съвременни в този средновековен свят, но докато аз казвам "Да бъде" ти казваш "Да не бъде". Възможно е да си прав. Но какъв е смисълът да се раждаш ако никога не промениш света?
-Всичко което вярваш е осквернено . С това което направи поквари цялата си логична, привлекателна и дори може би правилна философия. В момента, в който решиш, че имаш правото да отнемеш човешки живот в името на нещо в което вярваш ставаш като Владимир. Може би той няма да спечели, но със сигурност доброто печели, не повече. Ти просто зае мястото на стария убиец.
-Млъкни.
Каза Ари и навря езика си в устата ми.
***
Джон ни помоли да останем в имението поне докато ни извикат за процеса. Не можел да си представи цялата къща празна.
Беше възможно да греша. Но нещо в погледа и ми подсказваше, че тя няма да спре дотук. Това беше началото на един кървав поход за малкия социопат. Трябваше да я спра, но имаше само един начин. Отидох до най-близката кухня и взех нож. После тихо влезах в стаята и. Спеше като ангел . Толкова спокойно, толкова тихо и толкова красиво. Кой би предположил, че зад това прекрасно лице се крие брилиянтен и хладнокръвен убиец? Вдигнах ножа във въздуха готов да замахна. Тя отвори очи.
-Сбогом красавице.

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Съб 09 Апр 2011, 01:17

това е предпоследната глава.
Последната пускам ако ми кажете, че тая е яка =р

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by trillian on Съб 09 Апр 2011, 20:57

Е, казваме ти Smile Яка е!

trillian
Тъпо мече

Брой мнения : 17
Registration date : 04.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Съб 09 Апр 2011, 21:30

В името на религията на любовта и хуманизма са убивани и изтезавани хора в продължение на стотици години.
Комунизма, мечтата за братство, равенство и свобода е довел до един от най-деспотичните режими на неравенство и липса на лична свобода. Националната идея е толкова сбъркана, че няма дори логическа основа, която да се оспори. Тя е базирана единствено на желанието ти да мразиш. Сега когато издигаме в култ правото на избор, подкрепяме идеята, че е морално правилно да се бомбандира държава защото не приема нашата концепция за право на избор и това е само началото на извращаването на нашата нова светиня. Всичко в което вярваш се самоотрича. Целия смисъл на идеите е да правят живота по-хубав и по-лесен. В момента, в който решиш, че една идея си струва да умреш или убиеш за нея тя губи смисъла си. Как би могла да прави живота по-лек ако се поставя над него?
***
Устата на Ари се изкриви в лека усмивка. От раната, която прободох с ножа започна да тече кръв. Стаята започна да се наводнява с кръв. Лепкавата червена течност стигна до коленете ми.
-Какво променя това Артър?- Попита Ари леко усмихната.
Осъзнах, че не капе само от нея. Видях че от гърдите ми излиза нож и от тях капе гъста червена течност. Кръвта стигаше до кръста ми. Обърнах се назад и там имаше интелигентен на вид човек забил нож в гърба ми. Зад него седеше друг почти като него забил нож в неговия. Зад него седеше трети. Зад него четвърти. Пети. Шести. Седми. Виеха се безкрайни редици от хора забили нож в гърба на следващия.
***
Събудих се и целия бях в пот. Дишах тежко. Ако я убия няма да се промени нищо . Просто ще заема мястото й, както тя зае това на Владимир. Не можеш да спасиш света от насилие с насилие. Това е което инстинктът ни казва, но и това е което ни върти в кръг от началото на времето.
Дядото беше прав. Да си сложим капаци е най-доброто което можем да направим. Тези, които са се научили да мислят след себе си са довели само смърт и нещастие. Истината е могъща, всепомитаща, унищожителна, но никога не е съзидателна. Всичко хубаво което някога е било правено е било направено в името на лъжа. Великата християнска лъжа е съградила целия свят преди да бъде осопорена от всепомитащата истина, донесена от поредните глупави гении. Края и не е довел до нищо повече от кръв унищожение и идването на нова лъжа, която да бъде унищожена от нова истина. Която да създаде нова лъжа, която да съгради свят, който да бъде унищожен от нова истина. Която да доведе нова лъжа. И нова истина.
В името на Христос са убивани милиони. И той гори в ада защото се е опитал да спаси света с истината. До него са Шекспир, Гьоте, Кафка, Ницше, Левски, Кенеди, Омир, Жана Дарк, Шарл де гол, Ататюрк, Мартин Лутър Кинг, Волтер, Вилхелм Тел, Панчо Виля, Гарибалди, Хо Ши Мин, Ленин, Маркс, всички царе, всички национални герой, всички велики философи, поети, всички борци за свобода, гении, оратори, светци, мисионери независимо дали искрени или не. Дали отдадени или не. Дали жертвоготовни или не. Всички гният в ада. Защото са предизвикали порив за свобода, който е довел само до ново по-жестоко робство. Защото несъзнателно са ни излъгали да се въртим в кръг на насилие и омраза. Единствените невинни са полуграмотните, трудолюбиви Оувесовци, които вие прочели хиляда книги, но ненаучили се да мислят глупаци гледате надменно и които се спукват от работа в името на каквото и да е. За да строят света на новите лъжи, който просто ще бъде разбит от друга истина. Единствения сигурен начин ръцете ти да останат неизцапани с кръв е да бъдеш никой. Да умреш тихо и мирно в лудница докато най-смислената цел на живота ти се крие в опитите да спиш с някоя от по-хубавичките и млади санитарки. И аз се връщам там.
***
-Ще се връщам в болницата.- Казах тихо.
Ари и Джон бяха на балкона и гледаха към селото.
Джон ме погледна жално.
-Добре. Ще ти помогна с багажа.- Каза на края той.
***
1 ден по-къно
Артър си беше тръгнал на миналия ден. В къщата беше станало нетърпимо тихо. Джон изпитваше мъчително, виновно безразличие. Знаеше, че трябва да е нещастен и те да му липсват, но просто не изпитваше нищо. Или може би грешах. Може би само аз чувствах подобни болни емоции. Защото наистина съм социопат лишен от способността да изпитва съчувствие.
-Можеш да останеш колкото пожелаеш. Можеш да разчиташ на парите на семейството. - Каза тихо младият изобретател.
-Благодарна съм ти. Но, не искам. Тогава никога няма да знам защо съм го направила.- Малкият брат ме погледна неразбиращо, но явно не искаше да задава въпроси затова просто се отказа.
Ако бях приела парите никога нямаше да знам, че не съм направила всичко това именно заради тях. Никога нямаше да съм сигурна, че го правя просто защото е правилно.
-Чувствам се като предател, че си тръгвам точно сега.- Над селото бяха провиснали черни облаци. Скоро щеше да завали и тук.
-Недей.- Отговори Джон.- Не си длъжна да оставаш.
-Искаш ли да правим секс?- Малкият брат ме изгледа стреснат.- Забрави. Утре ще хвана влака и ще се върна в града.
***
5 години по-късно.
Все още прекарвах живота си в писане на книжки за възрастни, които само децата четат, и в опити да правя секс с някоя от по-младите и хубавички санитарки.
-Артър!- Извика дебелата Лили.- Има писмо за теб.- Подаде ми някакъв бял плик. Отворих го. Буквите вътре бяха сякаш рисувани.
" Скъпи ми изтерзани писателю. Пиша ти това писмо, за да знаеш, че не си спрял да бъдеш един от най-интересните персонажи в книгата на живота ми. Мислех за теб дори като за човека, който изпълнява главната поддържаща роля, но това е в случай, че аз съм добрият герой, а вече започвам да се чудя дали е така . Може би аз съм злодея, а ти си протагониста? След последното ни преживяване знам, че няма да се оплашиш от факта, че следя какво става с твърде неинтересния ти живот. Знам, че все още прекарваш дните си избирайки "Да не бъде" в градската болница за хора с душевни проблеми. Мисията ми не е приключила и съм твърде млада, за да изпадна в летаргията, в която рано или късно изпадаме всички, но се уморявам все повече и усещам, че скоро ще трябва да пръсна мозъка си като останалите. Пиша ти това писмо защото искам ти да си човека, с който да хибернирам на някой плаж на Хавайте. Знам, че няма да избягаш от там, но пращам писмото толкова рано, защото също така знам и че няма да се съгласиш веднага. В момента, в който четеш ще се ядосаш и ще си сигурен, че ще откажеш. След месец ще ти идват натрапчиви мисли, за двама ни малоумно охилени на някой кей, а след още три месеца ще се молиш да се появя по-скоро. Забрави за вътрешните си борби приятелю. Винаги е по-добре да умреш невинен заобиколен от красавици в скъп курорт, от колкото да умреш невинен в лудница.
С обич и уважение, искрено твоя Ари"

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Съб 09 Апр 2011, 21:34

айде ако си чел коментирай, че имам комплекси!!!!
(Който и да си)

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by trillian on Пон 11 Апр 2011, 18:38

Добро е Smile А на какво се дължат комплексите?

trillian
Тъпо мече

Брой мнения : 17
Registration date : 04.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Арлина on Пон 11 Апр 2011, 20:01

Има той, чушки. лъже безсрамно.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Lobotomy on Вто 12 Апр 2011, 02:29

ако имах чушки щях да съм един щастлив чушкар.

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: Разврат и етика

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите