В краен случай...

Предишната тема Следващата тема Go down

В краен случай...

Писане by mindlock on Вто 01 Мар 2011, 00:21

Здравейте, аз съм поредния "творец" който идва да си излее папката с текстови файлове при вас и да почете любителска литература. Приятно ми е да се запознаем.


В краен случай...


Небето грееше с безбройните си звезди. Те бяха толкова много, че нито един звездоброец не би могъл да ги преброи. Всъщност нито един звездоброец не беше виждал толкова звездна нощ, защото на нито една планета с атмосфера те не можеха да се видят. Тук нямаше какво да пречи на светлината.

Слабия блясък на далечните слънца огряваше пустинен пеизаж. Почти бял пясък покриваше всеки сантиметър чак до хоризонта. Безброй кратери, от такива с размерите на купа до такива с големината на море покриваха повърхността на това забравено от бога място. Слънцето се беше скрило зад билото на огромна далечна планина и сега единственото нещо, което огряваше тази пустиня, беше един голям синьо-бял диск в средата на черното небе.

Две фигури стояха изправени една срещу друга. Бяха високи и облечени в дълги черни роби. Лицата им бяха скрити дълбоко в сенките на качулките им. Едната извърна глава към синия диск на небето и отново погледна другата.

- За това ли ме викна? – попита тя.
- Да. Трябва ми помощта ти.
- Така ли? Великият Тром се нуждае от моите скромни възможности?
- Много добре знаеш, че за този метод са нужни двама. Ти беше най-близо. – отвърна студено Тром.
- Знам, знам... Но наистина ли трябва да сме толкова брутални? Това хич не е елегантно, нали знаеш.
- Много добре разбирам, че не е от най-красивите начини, но екосистемата на тази планета е успяла да се развие прекалено много преди да я забележа. Опитах всички стандартни методи.
- Хм, всички?
- Всички. Успях дори да отклоня голям астероид от намиращите се наблизо и да го блъсна в планетата. Имаше масово измиране на видове, но някои оцеляха и сега... Да речем, че все едно съм рестартирал еволюцията.
- Астероидът не е сработил? Чувал съм само за шепа случаи, при които това да е ставало.
- За съжаление единствената логична стъпка е тази, Тръмс. Няма по-сигурно средство.
- Да, в сигурността му никога не сме се съмнявали...

Тръмс и Тром погледнаха мълчаливо планетата, която огряваше звездното небе. След минута Тръмс проговори отново.

- Ще бъде бавно. Значително по-бавно от метеорита.
- Не искам да хабя сили за още един метеорит. Ако не проработи ще бъда безсилен. А този метод никога не се е провалял.
- Така е. Те са най-сигурния начин да се унищожи животът на една планета. Не случайно сме се издокарали като тях. – съгласи се Тръмс и разпери ръце, показвайки тялото си.

Тром кимна.
- Е, да започваме тогава?
- Нека.

Двамата с явна неохота се приближха един до друг. Ръкавите им се вдигнаха бързо и от тях се подадоха две кокалести китки. При първоначалния допир и двамата потрепнаха, но след това стиснаха ръцете си здраво и бързо.

- Край. Остава да чакаш. След стотина хиляди години човечеството ще се развие достатъчно, за да унищожи живота на планетата си. – каза Тръмс.
- Надявам се да стане по-бързо.
avatar
mindlock

Брой мнения : 66
Registration date : 01.03.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by ℛiddℓℯ on Вто 01 Мар 2011, 14:51

Прекрасно е!!
Страхотна идея и прекрасно изпълнение!
Браво!! I love you

_________________
avatar
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂

Брой мнения : 8148
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by Арлина on Вто 01 Мар 2011, 20:00

- Астероидът не е сработил? Чувал съм само за шепа случаи, при които това да е ставало.
Tough guys, какво да кажа. И на мен ми хареса идеята- дай и нещо по-обстойно.

забелязах нещо: ти и Lobotomy нямате Й.
ЗАЩО? Very Happy

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by Lobotomy on Вто 01 Мар 2011, 20:04

разказа кърти.
Кво е й?

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by Арлина on Вто 01 Мар 2011, 20:06

произнася се и кратко : )
обикновено при теб го виждам заменено с И, реших че ти е развалена клавиатурата.
е, явно не.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by Lobotomy on Вто 01 Мар 2011, 20:08

Шади написа:произнася се и кратко : )
обикновено при теб го виждам заменено с И, реших че ти е развалена клавиатурата.
е, явно не.

хаха х)

Нафлуудихме темата на човека.
Сори.

Lobotomy

Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by mindlock on Сря 02 Мар 2011, 23:24

Шади написа:
- Астероидът не е сработил? Чувал съм само за шепа случаи, при които това да е ставало.
Tough guys, какво да кажа. И на мен ми хареса идеята- дай и нещо по-обстойно.

забелязах нещо: ти и Lobotomy нямате Й.
ЗАЩО? Very Happy

Здравейте, аз съм поредния "творец" който идва да си излее папката с текстови файлове при вас и да почете любителска литература. Приятно ми е да се запознаем.


В краен случай...


Небето грееше с безбройните

ТИ! Как смееш?! КЛЕВЕТА!!!
avatar
mindlock

Брой мнения : 66
Registration date : 01.03.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by Магнолия on Чет 03 Мар 2011, 12:24

http://personally-creation.nice-board.com/t548-topic
т.2. Не искам да трия постове, ама все пак.
Разменете си скайповете или ползвайте ЛС или нещо такова...

_________________
"Отчаян съм, да се пронижа с кинжал;
роб на дребнаво време в младостта си;
да ме ограбва всеки; без гримаса
покорно с дух смирен да се оплитам цял
в косите на жена като добър васал;
да бъда просто на Фортуна аса…
Не искам! Само пяна от вълна си
съблазни като тях – пух, вече прецъфтял..."
avatar
Магнолия
Finite Incantatem

Брой мнения : 624
Registration date : 13.02.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by Арлина on Чет 03 Мар 2011, 12:34

mindlock написа:

Слабия блясък на далечните слънца огряваше пустинен пеизаж.
Е, това ми се наби на очи.

Магнолия, според мен си е по темата, все пак все още говорим за творбата му/и.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
avatar
Арлина
après moi le déluge

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by ερsilonε on Чет 03 Мар 2011, 13:24

аз също съм на мнение, че това не е форум, в който да се нервим на 3-4 поста, които не са свързани с темата.
в смис...точно в този форум няма такива ограничения.
so...карай го по-веселяшко и не бъди толкова строг модератор.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3170
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by Магнолия on Чет 03 Мар 2011, 15:12

Не се нервя, еличка, само че това тук не е анкета какъв модератор съм, защото наистина се оспами тази тема.
Какви ограничения има и какви- не знам, може би защото съм дошла по-късно, това са правилата, оставени от предишния модератор. ;]
И си го карам веселяшко, мило е, че това те интересува. Ако имаш други критики към модераторстването ми, можеш да се свържеш лично с мен.
Шади, именно защото са по темата съм ги оставила, просто нещата вървят към доста оф топик, затова споменавам. Защото, дай боже, ако му се напълни темата с негови творби, става доста дразнещо да търсиш разкази измежду много спам.
mindlock, разказът е добър.

_________________
"Отчаян съм, да се пронижа с кинжал;
роб на дребнаво време в младостта си;
да ме ограбва всеки; без гримаса
покорно с дух смирен да се оплитам цял
в косите на жена като добър васал;
да бъда просто на Фортуна аса…
Не искам! Само пяна от вълна си
съблазни като тях – пух, вече прецъфтял..."
avatar
Магнолия
Finite Incantatem

Брой мнения : 624
Registration date : 13.02.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by mindlock on Нед 30 Окт 2011, 19:51

- Знаеш ли, ходих на море сам тази година.
- Не ти ли беше скучно? – попита бръснаря, докато остреше бръснача.
- Глупости! Нямаш представа колко е хубаво да се разхождаш сам по плажа. Няма кой да те притеснява, да ти говори и да ти разваля гледката. – клиента се разпали, - И сутрин никой не те буди рано, за да ходите да се печете. Боже, колко мразя да се пека!
Бръснаря издаде одобряващо „мхм” и започна да маже бузите му с пяната за бръснене.
- Да! Беше страхотно. И на нова година бях сам! Много е хубаво, казвам ти. Сядаш си до елхата, гледаш лампичките и си отваряш шампанско. Идилия! Тихо, спокойно, няма кой да ти писка, че иска пиратки и да ти говори пияни глупости!
- Е, защо не с приятели?
- А, ами те всички се изпожениха и си празнуват с децата. Ужас! Представяш ли си? Готвене, чистене, приготовления... А накрая планини чинии! Не, мерси! Така си ми беше супер.
- Ами ти защо не се ожени?
Клиента мълчаливо загледа отражението си. Бръснача меко се плъзгаше по врата му.
- Да си сам е страхотно. От както съм сам ми е толкова спокойно! Преди, като още имах гадже, постоянно ме караше да ходим на кафе, да я возя натам насам... И сутрин ставаше рано и ме будеше. И не можеше да прави кафе. Какво ти правене, та тя дори не пиеше кафе! Като излезем навън си поръчваше мляко с какао. Детинщина!
Постоянно ме караше да ходим по ресторанти и дискотеки. Ненавиждам дискотеки! И ми викаше „Аси”. Пф, толкова го мразех тоя прякор. И ме караше да „си готвим”, което всъщност значеше аз да готвя, а тя да седи на дивана и от време навреме да се сърди, че съм сложил много сол. И се разстройваше и ми крещеше, че съм го пресолил, и отказваше да го опита. А накрая, след петнайсет минути убеждения и молби опитваше и, почти с разочарование, казваше „мда хубаво е”. Ох. Постоянно ми се караше, че й готвя мазни неща и ми казваше, че целулита й никога нямало да се махне с такава диета. По дяволите, та тя ме молеше да й готвя тези неща? И на всичкото отгоре нямаше целулит. Винаги е била с перфектна фигура, но как ще й го обясниш, че да ти повярва?
Ами нощем? Постоянно съм й дърпал одеалото, хъркал съм, въртял съм се... И като се събуди трябва да се събудя и аз, естествено. И се разстройваше за някакви глупости от миналото. Държеше ме буден нощем, въпреки че трябва да ходя на работа, за да си говорим за някое си там мое бившо гадже. И колкото повече ми се спеше, толкова повече й се говореше...
И постоянно ме караше да ходим за сладолед. Понякога трябваше да вървим адски дълго, в най-голямата жега, само за да си вземе една топка Линд. И то от специално място. Въобще не обичам сладолед. Но тя настояваше и ме караше да крача с километри, само защото харесва една единствена марка...
Абе, да ти кажа, страхотно е да си сам. Спокойствие, самостоятелност, живот... Страхотно е.
- Ахам. – бръснаря вече привършваше.
Клиента гледаше мълчаливо в огледалото. Сякаш съгласявайки се с някаква своя мисъл, рязко кимна на изображението си.
- Кога стана? – попита бръснаря сериозно.
Лицето на клиента стана мрачно. Болезнен спомен премина през погледа му.
- Преди две години.
- Какво беше?
Клиента за пръв път погледна бръснаря в очите. През огледалото.
- Не би ли трябвало да знаеш?
- Знам. Но трябва да го чуя от теб.
- Катастрофа.
Бръснаря разбиращо поклати глава.
- Знаеш правилата. Ще имаш една година.
- Знам.
- Сигурен ли си?
- Да.
Бръснаря отново кимна. Избърса останалата пяна от лицето на клиента си и махна пелерината. Клиента разтърка гладката си брада.
- Шест лева. – каза бръснаря.
- Само? – клиента беше учуден.
- Е, не само... – очите на бръснаря лукаво блеснаха. – Но засега шест лева.
- Не трябва ли да се подпиша някъде? –попита клиента озадачено, докато вадеше портмонето си.
Бръснаря се засмя.
- Мисля, че гледаш много филми. – отговори той и взе парите. – Приятен ден.
- Мерси. Чао.
Клиента сковано излезе от бръснарницата. Отново разтърка брадата си. Навън беше прекрасен ден и слънцето беше високо в небето.
- АСИИИ! – тънко гласче разкъса въздуха. Всякаш от нищото изскочи Тя и се хвърли на врата му. – ЗДРАВЕЙЙ!
- Хей! – усмихна се той. – Как си?
- Супер! Хайде да ходим за сладолед?
- До онзи на майната си?
- Естествено! Не искаш ли сладолед?
Той се ухили до уши.
- Душата си продавам за един сладолед.
avatar
mindlock

Брой мнения : 66
Registration date : 01.03.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by Магнолия on Вто 01 Ное 2011, 02:09

Много ми хареса! Браво Smile

_________________
"Отчаян съм, да се пронижа с кинжал;
роб на дребнаво време в младостта си;
да ме ограбва всеки; без гримаса
покорно с дух смирен да се оплитам цял
в косите на жена като добър васал;
да бъда просто на Фортуна аса…
Не искам! Само пяна от вълна си
съблазни като тях – пух, вече прецъфтял..."
avatar
Магнолия
Finite Incantatem

Брой мнения : 624
Registration date : 13.02.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by mindlock on Съб 05 Ное 2011, 00:38

Джон Милков спеше, когато полицията дойде. Изтръгнаха го от завивките и го натикаха във враждебно сив полицейски автомобил. Чак в ареста шокът му спадна достатъчно, за да си върне самообладанието. Използва интернет терминала в килията за да се свърже с адвокат.
Осъдиха го на следващия ден, без дори да го извадят от ареста. Форума на Министерството на Правосъдието беше най-лесния начин да се съберат всички съдебни заседатели, адвокати, прокурори и свидетели на едно място. Все пак транспорта бе скъп.
Присъдата беше ужасяваща. Година без Интернет – най-тежката възможна за укриване на данъци чрез хардуер. Ако бе укривал само чрез софтуер щеше да е максимум три месеца. Но със софтуер щяха да го хванат.
Е, явно и с хардуер могат да те хванат.
Джон се върна в апартамента си пеша – нямаше как да викне такси. Присъдата му влезе в действие веднага и терминала в килията му блокира. Имаше талон за десет минути ползване на интернет за да може да закрие акаунтите си и да обясни на всичките си контакти във Фейсбук защо няма да го има, но той не го използва. Да извикаш такси с тези минути бе като да си палиш цигара със стодоларова банкнота.
Когато се прибра все пак влезе в нета – не можеше да издържи повече време без него. Всички във фейсбук изразиха съболезнованията си. Успя да провери пощата си и да се свърже с работодателя си, за да му съобщи, че напуска. Поне щеше да си спести уволнението. Така и така нямаше как да работи без интернет.
Четеше съобщението, че гаджето му Ивон е сменила статуса си на „Необвързана”, когато времето му свърши. Екранът показваше ужасяващото „No Connection” на всички прозорци. Джон се разплака.
Абстиненцията го удари след около час. Първоначално успя да се задоволи с гледането на стари филми, останали на хард диска му. Упражнението бързо му омръзна. Когато си гледал нещо веднъж няма как да го гледаш пак с интерес. Пък и дори ужасяващо дългият „Карибски Пирати 104” беше само дванайсет минути.
После се разсходи из апартамента си – малка стая с легло и компютър и баня. Терминалът за доставка на храна унило премигваше в ъгъла. Обмисли бъдещето си – трябваше да си намери някаква работа без интернет, а това беше почти невъзможно. Готвач, може би сервитьор. Но знаеше, че няма как да стане. Всички използваха интернет за нещо – прием на поръчки, изпращане на храна, дори пиколата го използваха за бакшишите си. Не че бяха останали много пикола...
Първият пристъп го хвърли на пода. Заудря го с ръце и крака и започна да крещи. Не обезпокои съседите – стените бяха изолирани. Бързо се изтощи и спря да се движи. Дребни капчици пот избиха по цялото му тяло. Качи се на леглото и затвори очи, само за да се озове в още по-кошмарната реалност на сънищата.

* * *

Улицата пустееше. От време навреме някоя кола перминаваше покрай него, но никой не го виждаше – от както бяха въвели автоматизираното управление прозорци не бяха нужни. Никой не искаше сивия пеизаж на улицата да го разсейва от youtube или flickr. Огромните блокове покрай булеварда почти закриваха слънцето, а някъде високо се виждаха интернет мрежите. Небето не се виждаше въобще. Не че някой гледаше към небето в наши дни – в Интернет има достатъчно снимки.
Разходката му се проточи дълго. Беше се замислил, че изпуска всичките си предавания и се чудеше какво ново има във вестниците. Даже не усети кога стигна изхода от града. Не беше срещнал друг пешеходец. Нищо чудно, никой не илизаше, освен ако няма пожар. Канеше се да отиде в някоя от хранилниците на Министерството на Правосъдието, но явно я бе подминал. От както лишаването от Интернет стана единствената възможна присъда се наложи да се сконструират такива хранилници, където престъпниците да се хранят. Работа извън ИТ сектора нямаше, пък да използваш човек за нещо, което робот може да свърши стотици пъти по-бързо и добре нямаше никакъв икономически смисъл. Да си престъпник в този свят означаваше да си скитник. Целият град ставаше твоя затвор, защото извън интернет живот нямаше. Хората рядко се срещаха наживо, защото транспорта все пак беше скъп, и предпочитаха виртуалното пространство. Чак когато се оженеха си купуваха къща с два компютъра, за да са близо един до друг. Но дори съпрузите предпочитаха Скайп пред това да си говорят на живо. Все пак да отидеш до другата стая си е голямо усилие.
Пазача на шлюза се беше заиграл в някаква игра. Беше разбираемо – кой идиот ще тръгне по своя воля да излиза навън, където няма дори безжично покритие? Джон реши да излезе навън. Имаше цял ден да губи, а скуката вече го подлудяваше. Тихо премина покрай будката на пазача и отвори шлюза.

* * *

Явно беше пролет – поне така изглеждаше пролетта на скрийнсейвъра му. Огромни полета от вишневи дръвчета покриваха пространството около града. Той приличаше на гигантска обърната купа от кабели и предаватели, която се издигаше като ракова бенка над разцъфналите овошни градини.
А всичко наоколо цъфтеше. Аромата изпълваше въздуха и лек бриз разроши косата на Джон. Слънцето го погали с лъчите си и кокетно се скри зад един облак. Небето беше... небето беше невероятно синьо.
Джон спря да диша за няколко секунди от удивление. Когато си в интернет си мислиш „Защо да излизам навън? Защо да гледам небето? Всичко това го има в нета.” И наистина е така! Има генератори на аромати, има снимки, програми които ти позволяват да правиш виртуални разходки из всяко кътче на света, имаше дори огромни симулационни установки, които въздействаха на всички сетива и буквално те пренасяха там, където искаш да бъдеш. Ала хората рядко ги използваха. Важно бе да знаеш, че ги има. Но почти никой не се разхождаше из виртуалната природа, а компанията която построи симулационните установки фалира...
Сетивата на Джон никога не бяха подлагани на толкова много въздействия едновременно и на него му се зави свят. Това бе най-прекрасното нещо, което му се беше случвало до сега.
Върна се вкъщи само за да си вземе дрехи. Повече не влезе в града.

* * *

Построи си къща сравнително лесно – в бараките на роботите имаше всичко, от което се нуждаеше. Самите роботи го игнорираха напълно – дори най-смелия програмист не би си представил, че някой човек ще живее извън Града. Храната си крадеше от същите складове. Отне му малко време да се научи да готви, все пак нямаше Интернет за да си намери рецепти, но по метода на опита и грешката откри доста вкусни ястия. Беше по-щастлив от всякога.
Засади си цветя. Цялата му градина бе осеяна с рози, лалета, орхидеи и какви ли не други цветя. Хабер си нямаше от градинарство и затова повечето му растения не покълнаха, но едно едничко лале успя да се хване и да цъфне. Това бе най-значимото събитие в живота му до този момент. Този стрък красота, който дължеше съществуването си на него. Нещо живо, нещо което не беше създадено от нули и единици, нещо прекрасно, което той бе създал...
Зимата донесе със себе си някои неприятности. Наложи се да си направи печка и да си ушие по-топли дрехи. Направи си компот и почти умря от удоволствие, когато опита киселото си зеле. Бе работил в сайт за консервиране на зеленчуци и бе удивен колко лесно бе да си направи туршия.

* * *

Откриха го на следващата пролет, когато след края на присъдата му не влезе във фейсбук. Приятелите му се притесниха и уведомиха властите. Апартамента му беше изоставен. Съвсем случайно някой бе направил виртуална обиколка около града и бе забелязал бараката му. Изпратиха робот с видеопроектор при него, за да му съобщят, че може да си пусне интернет.
Той дълго гледа холограмите на социалните работници преди да заговори. Обясни им, че не иска да се върне. Обясни им, че тук е щастлив, сред своите рози и лалета. Обясни им, че няма нужда от фейсбук, ютууб и всичките други глупости. Каза им, че живота навън е това, за което е създаден и че няма да се върне в града. Дори се опита да ги убеди да излязат, за да усетят слънчевите лъчи и да видят небето.
Те му казаха, че могат да видят снимки в Нета. Казаха му, че трябва да се върне и да започне работа. Опитаха се да го убедят, че е в нестабилно психическо състояние, защото отдавна не е проверявал пощата си. Казаха му, че работодателя му е готов да го наеме на същия пост.
Той отказа да ги слуша. Разкрещя им се. Нарече ги плъхове, затворени в тъмните си тунели, живеещи фалшив живот. Обърна гръб на робота и влезе в бараката си.

* * *

Наложи се да изпратят автомибил, за да го приберат. Откараха го в лудницата, където започнаха да го лекуват. Караха го да седи пред компютър за кратки интервали – три, четири часа – докато не свикне отново с предишния си живот. Обясняваха му, че е болен и трябва да се лекува. Казваха му, че е нелогично да иска да излиза навън, след като има реалистични симулатори. Убеждаваха го, че е психично болен, но може да се излекува...
А в Интернет се появи кратка новина, че анонимен луд е излязъл в полето и живял там цяла година. Дори си насадил цветя. И тази новина бе моментното забавление на милиони... Докато минута след нея не дойде следващата.
avatar
mindlock

Брой мнения : 66
Registration date : 01.03.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В краен случай...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите