Нежен стих обичлив... :)

Предишната тема Следващата тема Go down

Нежен стих обичлив... :)

Писане by Марико on Пон 09 Юли 2007, 00:40

Да се изявя и като писател Cool Laughing

Красотата

Аз мога да ти кажа че го има, но ти трябва сам да го намериш.
Какво е - това никой никога няма да узнае.



Леко, виж колко лесно може да се счупи!... То е така крехко... и далечно. Знам! Някой смел младеж се е влюбил безумно в най - красивата и прелестната девойка на света, и е искал да и го подари, нали? Да, тя била така вълшебна! Като магьосница го подлудила, обрекла го на вечна обич. И сега той не може да спре да мисли и мечтае за нея - вижда я в сънищата си, тя е само като мираж. Ето - тук е... И отново ичезна, избледня. Не, не видях къде отиде... А той копнее за нея, иска тя да е винаги с него! Да може да я прегръща, да я обича, без никой да му пречи. Да, иска да я обича вечно, да я прави щастлива. За това... За това ли е заминал? Трябвало е да намери онова, което завинаги ще я усмихва. Което ще изпълва с красота сърцето й, което ще я плени с прелестта си. И тя никога вече няма да е тъжна. Защото дъблоко в самата нея, то ще блести. Ще блести силно и невиждано. Не се опитвай да ги го представиш... То е извън границите на съзнанието на хората. Не, те не знаят какво е, но могат да го почувстват. Това им стига. Дали го е намерил? Та то е било винаги в него, живяло е някъде из хаоса на душата му. Само е трябвало да му позволи да блесне. А е то е толкова крехко, казах ли ти? Никой не е можел да го счупи, а така лесно хората го губят. Гонят го от себе си. Защо не искат нещо толкова невинно и вълшебно? Страх ли ги е... Да, тя го е зърнала. Само за миг, но този неповторим миг й е стигал за цял живот. И тогава се влюбила в младежа. Той също го познавал. Знаел, че е някъде там - в него и в нея, но не знаел къде. Бил го пуснал да лети. Подарил й го е. И усетил как то станало по - силно и се върнало при него, но вече не било само на душата му. Вече живяло в двете обичащи се сърца. Любов ли? Не, то не е любов.. Но, ах, толкова си приличат! Хората понякога ги бъркат... И тогава го губят - защото то не дава, ако очакваш от него. То е като сянка. Живее скрито в душата ти, а ти го храниш и му даваш живот. Когато най - малко го очакваш то се появява... И трябва да го освободиш, защото не може да живее в плен. Да, то е във всеки човек. И в теб. Напротив, чувстваш го! Ти го даряваш с енергия... Но всичко е толкова просто, защо не разбираш! Всяко нещо крие красота... Само трябва да я откриеш. А откриеш ли я - то пораства. Накрая... Когато най - прелестното създание заблести в сърцето ти... То полита и вече не е твое. То си тръгва със сърцето ти, но се връща отново. А ако не се върне? Тогава... Може би ще го намериш пак. Ако все още можеш да обичаш. Всъщност, то не изчезва напълно. Виждаш ли оная капка вода там? Виждаш ли как нежно трепти под полъха на вятъра, как си играе с него? Красиво е. Видя ли го? Да? Обещай ми винаги да го виждаш. Защо? Това няма значение. Обещай ми, моля те! Обещаваш? Заклеваш се? Тогава то никога няма да умре.
avatar
Марико
Тода - сама

Брой мнения : 43
Age : 24
Localisation : В Япония, ама преди 500 години :)
Registration date : 26.05.2007

Вижте профила на потребителя http://levski.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Нежен стих обичлив... :)

Писане by Марико on Пон 09 Юли 2007, 00:41

Като Луната и Земята

Кафеникавите листа бавно политаха към гладната земя, издаваха тих шум, и сякаш изчезваха някъде из безкрайното море. Алеята в парка беше цялата покрита с такива листа, а почти голите дърветата ги гледаха с тъжен и съжалителен поглед. Тук-таме някой бор се срещаше и изпъчваше гърди, готов да се пръсне от гордост. Неговите бодли бяха все така зелени, както и през лятото... Както и през пролетта. Както и през зимата. Само нещастните шишарки напускаха дома си и после, намерени от някое дете, се превръщаха я във футболна топка, я в кукла...
- Есента е хубава, нали Рик? - С тънкия си глас прошепна Томи. Наведе се леко, вдигна едно от листата. То, горкото, впечатлено от отдадената му нежност, се наклони към момчето и с любов погали ръката му.
- През есента всичко умира. Но, да, красива е.
- Умира, за да се роди отново. Виж това листо, Рик - продължи развълнувано Томи. - То ще стане част от пръстта, ще се превърне в храна за това огромно дърво.. Не, не трепери, мое малко листенце. Няма страшно. ... За това огромно дърво, а следваща пролет отново ще се роди отново. - Томи пусна листото и то леко се призими.
- Да, Томи... Горкото листо! Толкова скучен живот, нали?
- Скучен ли, Рик? То всеки ден усеща полъха на вятъра... Всеки ден го галят нежните лъчи на слънцето...
- ... Които бавно го изсушават. - Усмихна се леко налудничево Рик.
- Ах, Рик, Рик, Рик!... Нима чувствата не те убиват малко по малко...?
- Аз не чувствам, Томи.
- Обичаш ли ме, Рик?
- Разбира се.
- Това не е ли чувство? - Доволен попита Томи.
- Не.. То е по - скоро като навик. Хей, Томи, аз съм свикнал да те обичам!
Смехът на двете момчета прокънтя из празния парк. Клоните на дърветата наостриха уши, едва сега забелязаха децата.
- Рик... А ще си свикнал ли и след... десет години?
- То ме владее, Томи. По - силно е от мен. Пристрастен съм към обичта си към теб.
- И аз те обичам, Рик.
Тънка струйка вятър повдигна две от листата, приближи ги и ги постави отново на земята.
- А ще ме обичаш ли и след десет години? ... Хей, Томи!
- Не знам, Рик. Дали ще съм жив след десет години?
- Нима смъртта може да отнеме любовта ти?
- Не, Рик... Но тя може да ми попречи да ти я докажа - усмихна се момчето. - Виж Луната и Земята. И те са като нас, нали Рик?
- Да видя Земята ли, Томи?
- Да, и те са като нас... На Луната вече й е станало навик да се върти около Земята.
- А Земята е смесица от толкова много чувства!
- Дали Земята чувства, Рик?
- А дали вулканите могат да обичат?
- Прав си, Рик. Колко ли страда камъкът, когато реката отвлече сина му! Хората са толкова глупави!
- Хората ли, Томи?
- Те не обичат камъните. Те ги смятат за камъни.
- Ние сме като Луната и Земята, Томи. Земята обича... Обича дори своите камъни. - Вятърът отново погали листата с такава нежност, сякаш беше тяхна майка, сякаш беше техен баща. - Земята дава живот. А Луната е винаги с нея. Свикнала е да й помага.
- А ако Земята изчезне? Дали Луната ще продължи да се върти, и да се върти...?
- Не, Томи. Защото Земята вече няма да я има.
avatar
Марико
Тода - сама

Брой мнения : 43
Age : 24
Localisation : В Япония, ама преди 500 години :)
Registration date : 26.05.2007

Вижте профила на потребителя http://levski.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Нежен стих обичлив... :)

Писане by Марико on Сря 11 Юли 2007, 01:14

Случи сеееее! Написах нещо за любов Laughing


Хайде да се видим на Луната...

Толкова е хубаво, когато усппеш да сбъднеш някоя от мечтите си. С тези оценки можех да влезна където си искам - не само в Благеовград, но и в цялата страна. Е, аз се ограничавам с най - елитната паралелка в цялата област, но пък си го заслужих. От малка исках да уча там - заради астрономията и физиката. Поглеждали ли сте някога към звездите? А опитвали ли сте се да ги стиснете в ръчичка и никога повече да не ги пуснете? Всичко е толкова вълшебно и непознато. И далечно...
Както и да е, влезнах без проблеми. И въпреки това до последния ден преди да излезнат оценките се съмнявах и ме беше страх. Нямах друга алтернатива - исках да уча в ПМГ с информатика. Трябваше да уча там. Алекс, един от малкото ми наистина добри приятели, отчаяно се мъчеше да ме успокои.
- Влизаш, няма страшно. - Толкова му е лесно на него. Той нали иска в Езиковата - там ще го приемат със сигурност. - Хайде да се обзаложим - ще ме черпиш, ако влезнеш.
- А ако не стане?...
- Ще стане, спокойно. Но ми обещай да ме черпиш - смееше се. Хубаво, обещах.
Мразя да ме будят сутрин... Но когато чуя телефона си - "Само Левски, саааамо Левскиии, само Левски шампион!", съм готова да простя на всеки за това коварно дело. Детенцето от химна е толкова... сладко и успокояващо. Мислех да си сложа песента за аларма - така всеки път щях да ставам с удоволствие - но пък и щях да намразя химна. Не че е възможно, де... Просто от съображение за сигурност.
- Гергана?
- Алекс?! - Тук трябва да спомена, че той знае колко мразя да ме будят сутрин. - Какво...
- Хайде, ставай. Обеща да ме черпиш, пък влизаш със сигурност.
- Осем.. Осем и половина сутринта е! - Нерно измърморих. Тоя човек нямаше ли съвест!
- Е, и? Ще те чакаааам... Към девет пред боулинга.
Добре, хайде, станах - обещанието си е обещание. Облякох се бързо и даже не помня как за по - малко от десет минути минах половината град пеша. А той си седеше и ми се смееше:
- Ела сега да те бия на билярд...
- Дада, няма да стане. Измисли нещо по - оригинално.
Признавам - аз си го изпросих. Пеша до Бачиново! Това е един отвратително дълъг "парк" в Благоевград. А на него като че ли въобще не му пукаше...
- Сега искаш да ставаш астрофизик, нали?
- Аха - кимнах леко с глава. Девет и половина и вече ми беше топло... Какво да се прави - Глобално затопляне Smile
- Хайде да видим след десет години на Луната и ти ще ми разкажеш за звездите, а аз на теб - за гръцката митология - Алекс беше на половина грък.
- Няма нужда да сме на Луната, за да ти разказвам за звездите... - смутено му обясних. И отново.. Даже не знам защо го казах, сякаш не бях аз. Просто чух думите си. - Ако се видим на края на алеята някоя хубава вечер, ще има същия ефект. Добре де, почти същия. Но поне няма да имаме нужда от скафандъри, нали?
Нямах търпение да дойде сряда и да се срещнем. Но и ме беше малко стах... Боже, каква глупачка съм! Но от положителната страна на глупавото... (Има ли такава?)
- До десет и половина трябва да се прибера... Няма да научиш и видиш особено много.
- Студено ли ти е? - Сериозно ме попита той. Аз си бях виновна - трябваше да си взема поне една блузка с дълъг ръкав. А след половин час обясняване как никой не е разбрал още защо Плутон се върти около Слънцето и как Луната изключително некултурно е праснала - буквално - Земята, наистина "леко" мръзнех
- Малко...
- Добре. Хайде, кажи сега защо Венера свети - със същата сериозност продължи той.
- Александър! Дай си веднага якето като джентълмен - смеха ни беше единственото нещо, което се чуваше на пустата поляна.
- Милейди... Заповядайте.
Никога не съм мислела, че една прегръдка може да стопли човек. Никога не съм и мислела, че мога да обичам някого толкова, колкото обичам Алекс.
avatar
Марико
Тода - сама

Брой мнения : 43
Age : 24
Localisation : В Япония, ама преди 500 години :)
Registration date : 26.05.2007

Вижте профила на потребителя http://levski.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Нежен стих обичлив... :)

Писане by Джо on Пет 13 Юли 2007, 22:43

Това последното ме стопли...толкова е истинско и прекрасно...а и нали астрофизика,все пак *ин лов*
А "Хайде да се видим на Луната..." Не,не..няма такъв шедьовър..великолепно е,красиво...тука едни думи на Чадъра за моята Ирландска детелина са много подходящи:

Umbrella написа:Нямам думи за разказа, само мили очички, сядам и почвам да го чета пак...

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
avatar
Джо
Чувствителен люляк™

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Нежен стих обичлив... :)

Писане by ^Broken^heart^ on Пет 13 Юли 2007, 23:29

Сега го прочетох за втори път и ми се струва толкова уникално...как ми се иска аз да го приживея...аз да мима приятел като Алекс...еххх...мечти...направо този разказ ме размекна и сега мечтая ли мечтая.Уникално просто...а ти ли го измисли или е приживяно?
avatar
^Broken^heart^
*L ﻩ √ ع *

Брой мнения : 85
Age : 23
Registration date : 10.07.2007

Вижте профила на потребителя http://hplord.bg.free.bg/cgi-php/phpbb2/index.php

Върнете се в началото Go down

Re: Нежен стих обичлив... :)

Писане by Марико on Съб 14 Юли 2007, 14:39

Донякъде измислено, донякъде преживяно... И малко променено.

[10.6.2007 г. 15:13:38] Мишо каза: хайде да се видим след 10-ина години на луната и ще ми разкажеш всичко за звездите а пък аз за гръцката митология

Не че изпитвам някакви чувства към него... Но... Просто не ми се връзва с нищо друго, освен с нещо в този жанр Rolling Eyes А пък самата реплика (Хайде....) е толкова сладка, че нямаше как да я оставя да бъде забравена Very Happy
avatar
Марико
Тода - сама

Брой мнения : 43
Age : 24
Localisation : В Япония, ама преди 500 години :)
Registration date : 26.05.2007

Вижте профила на потребителя http://levski.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Нежен стих обичлив... :)

Писане by oh, boy! on Чет 16 Авг 2007, 19:50

Прекрасни са! Много са хубави! На-много ми хареса "Хайде да се видим на Луната..." - толкова е хубаво, чисто..живо! Много са хубави! Smile
avatar
oh, boy!
oi with the poodles already!

Брой мнения : 126
Age : 23
Registration date : 16.07.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нежен стих обичлив... :)

Писане by Temples Of Death on Пет 17 Авг 2007, 08:12

Леле... невероятно. И този Александър... Има нещо във всички Александровци... знам го.

Temples Of Death
Little retro rock star.

Брой мнения : 393
Age : 24
Localisation : Sky...
Registration date : 11.06.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нежен стих обичлив... :)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите