Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Skinless

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Elysium
Black dahlia
avatar

Брой мнения : 63
Age : 27
Localisation : in my fucking dreams =]
Registration date : 08.07.2007

ПисанеЗаглавие: Skinless   Пон 09 Юли 2007, 11:07 am


Този разказ е от преди 2 години , същност първият ми разказ ;Р тогава пишех с много многоточия <3 ( аз още ги обичам) та не е кой знае какво , скоро ще пусна нещо от по новите стъфс =)



Беше прохладна нощ…въздухът бе наситен с напрежение….небето бавно притъмняваше …облаците зловещо се спускаха и закриваха звездното светило… миг на тишина…и мрак…..гаргите затаиха глас… тишината подтискаше ..и ето от другата страна на хълма се задаваше той…по природа доста опасен и мрачен човек…неговият специалитет беше убийството…хората просто му посочваха жертвите,а той безмилостно ги убиваше… правеше го защото изпитваше наслада …изпитваше радост като гледаше как другите страдат .. в последния си час молейки го на колене да не ги убива…но той беше безскрупулен…жесток..Погледът му…пълен с ненавист и омраза…нищо не можеше да го трогне та той бе безчувствен…Тази вечер имаше нова поръчка трябваше да убие отново…жертвата, той бе прочел само името и…Ерика…не си направи и трудът да погледне по надолу в досието и…нямаше и смисъл”Поредната нещастница , която ще умре” мислеше си той…Обикаляйки из града…търсейки квартала…той внимателно бе проучил всичко..знаеше че тази вечер няма да има никой…скоро стигна … погледна къщата..бе малка..с бели врати и бели прозорци…храсти с цветя и много рози…..видя вратата…отвори я .. без никакво усилие.Вътре бе тъмно…също както и в него само че това не го притесняваше..той бе леден и понякога се чувстваше и нищожен…Стигна до стаята и… отвори вратата бавно и тихо…насочи се към креватът …когато надникна да види ..това което видя го изуми . Там лежеше едно прекрасно ангелче …той не и даваше повече от 7-8 години…имаше червеникаво личице..малки ръчики …бузиките и бяха обсипани с розови багри…русолява косица …истински ангел…въпреки това той не трепна…само си помисли “Кой ли би искал да види мъртво това дете” сърцето му и разума си противоречаха въпреки че на външен вид той изглеждаше все така студен….погледът му все така безизразен….седейки до леглото и ..мислейки си дали да заличи този живот..да ли да убие това напълно невинно същество…някой емоции отдавна замрели в него започнаха да възкръсват…за пръв път той плачеше…да той жестокия…убиецът…никога до сега не му се беше налагало да отнеме животът на такова прекрасно същество…имаше нещо толкова познато в него..толкова истински..но убийствения рефлекс в него се задейства…избухна като бомба ….той стана ..решително избърса сълзите си .. не трябваше да показва че е слаб…трябваше да го направи…защо се бе размекнал…но трябваше да изпълни задачата..
С тъга в очите той запуши малката устичка…съзря ужасът на лицето и…видя дълбоките и …изпълнени с топлота очи…тогава той направи едно рязко движение ..и малката и глава увисна…приличаше на някаква гротескна кукла…малките и ръце висяха..сякаш бяха на конци..а главата и килната на една страна…очите и застинали от ужас …тогава той затвори клепачите и..поне това можеше да стори ….тръгна си ..внимаваше да не остави никакви следи…преди да затвори външната врата той забеляза една снимка..още повече това което съзря там го отврати…това беше той…той и бившата му жена…отвратен от себе си ..отвратен от това което туко що е направил ….очите му се въртяха като на луд….бяха изпълнени едновременно с страх болка и тъга..но и с още по силна омраза и ненавист … но не към кой да е а именно към себе си…беше убил собствената си кръв и плът ..собственото си дете ..затова тези очи му бяха така познати ….затова сърцето му се беше напълнило с болка когато трябваше да я убие…затова се бе размекнало каменното му сърце…Той не можеше да прогледне от мъка…по лицето му се спускаха сълза след сълза…цели кофи от сълзи….не можеше да продължи не..не можеше да живее не и след това което направи…та той с лекота бе отнел животът на дъщеричката си…на това ангелче…
Затича се към колата..полетя бясно..до близкото гробище ….през цялото време той плачеше ..мислеше си колко красива бе докато спеше…и ето изплаваха спомени..когато още бе женен ..когато жена му го бе дарила с това красиво същество…как той го милваше и целуваше… а сега…”Господи аз го убих” вайкаше се той…малко преди гробището имаше река…той се засили с бясна скорост …и само след миг колата полетя..полетя към нищото ..към болката… към болезнения спомен…чу се силен плясък и отново настъпи гробна тишина….. нощта бе все така зловеща..гаргите все така притаили глас….небето все така тъмно , а въздухът изпълнен с болка и напрежение…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.xemoxprincessx.blogspot.com
Brenna
Aic Habital Felicitas
avatar

Брой мнения : 64
Age : 27
Localisation : Varna
Registration date : 06.07.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Skinless   Пон 09 Юли 2007, 11:19 am

Харесва ми, но многоточията честно казано ме дразнят Razz
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elysium
Black dahlia
avatar

Брой мнения : 63
Age : 27
Localisation : in my fucking dreams =]
Registration date : 08.07.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Skinless   Пон 09 Юли 2007, 11:24 am

хах ми да ;Р леко се набиват в очите
е от тогава до сега стила ми е доста различен ;Р май
етоо нещо от новите





The StoRm



Събуждам се с гръмотевици.
Дъжда опипваше прозорците ми и ги целуваше със студените си устни по формата на ситни капки.Знаех , че тази нощ ще бъде дълга и
на сутринта топлината от завивките ми
ще се е изпарила отдавна и тогава
ще бъда отново гола , дори и с дрехи.
Тази непоносима свян към света ме е направила толкова
мълчалива , толкова жестока , а друг път раздразнителна.
Крещя имам всичките поводи , но затова съм отново осъждана.
Точно за това мястото ми не е тук. Не и в този свят на лъжи , измами,
интриги и други. Причината е , че тук вечно биваш критикуван. И това
е прието като нещо съвсем нормално.Омръзнало ми е да слушам
думите на хората , те винаги биват едни и същи. Всеки би казал
"Да , но аз съм различен" и кое е различното , опрделено не е
душата , нито външността. Винаги е готино когато сочим с пръст
тези които по някакъв начин са различни и се чувстваме горди от факта.
Винаги всичко се свежда до глупави сантименталности..
и това лицемерие то ме убива. Ако света е такъв , какъвто го описах
то тогава не искам да бъда човек.
Не се нуждая от нечии погледи.Не
продавам и плът , за да ме търсиш , не мога да обичам , аз съм ледена
нямам нужда от фалшивата ти усмивка , не!
От мене дори не идвай да
търсиш подкрепа . Предпочитам да си живея в моя си измислен свят
където стените са невидими и никога не бих те допуснала до себе си.
Нито ти нито който и да е от вас жалки надменни ,
с самодоволна физиономия , очи говорещи вместо вас.
Мразя ви , никога не бих изпитвала такава омраза каквато
изпитвам в този момент. Никога не е
имало различни , няма и да има ..
Искам да съм сама ..не ми трябва нищо освен пустият път и
музиката , която е единственото нещо което би ме разбрало
след белият лист. Не ме поглеждай пак с снизходителният поглед ..
за теб съм просто една затворена книга с
окъсани корици , живееща в някаква илюзия ,
илюзия сътворена от нищото , просто мираж ,
който няма да бъде никога достъпен за теб
или който и да е друг.
Бурята свърши , но гръмотевиците все така гърмят в душата ми
, която ако можеше би експлодирала ,
както и сърцето ми което от отдавна не може да тупти ..
цялото в кръпки!!!!


bring the pain..

Тихо е..опирам глава в студеното стъкло, искам да изляза..
Навън е студено. Ти знаеш ли колко пъти съм усещала студа именно на дни , като този..? Колко пъти съм падала точно пред това все така студено стъкло , даже смея да мисля , че сърцето ми..ах да милото ми сърце е също така студено както и стъклото..както и скованата ми душа..
И все още гледам през стъклото , малкото прозорче показващо ми малка част от света..Не! ..не искам и да виждам света..не искам да усещам болката , да вкусвам горчивината , да помирисвам ледената самота..да се заслушвам в така глухата тишина.. "Нима тишината може да се чуе" - би ме попитал ти...
Да..разбира се , че би могло та нали от толкова много време тишината е единственото , което ме съпътства всеки изминал ден заедно с проклетият мирис на самота..Само понякога се будя сама единствено заради себе си много рано сутрин..и отново гледам през това студено стъкло..дима и строежите, онзи мръсен черен облак извисяващ се над мен като чудовище от най - страшните ми кошмари , който ме подминава умишлено ..да той не може да остане в този град..на това място , който не търпи мърсотията на неискренността , невежеството и самотата , която би му харесала илиу пък не?!
Само ако имаше с кой да я сподели..точно като мен е този облак или пък следващият , а може би по - следващият..толкова много са , че дори почвам да се обърквам..толкова много , колкото мислите ми , които се заплитат една връз друга..но облака..нито той нито аз , нито ти ще се повторим..затова мислех и предишната вечер , когато вървях по ледента пътека..сърцето ми бе все така сковано както и до сега , както и за напред ще се постарая да бъде..и нямаше и какво да ме стопли..да именно какво , а какво ли бих искала..Не със сигурност това нямаше да е човек или пък греша..
Докажи го , но не ти никога не го доказваже , а дори не можеше ..Замислям се..колко смешна мога да бъда унесена в някакви мисли..и свършвам тъжна и винаги се контролирам за да мога да се усмихвам , за да мога да замлъквам..за да може от очите ми да се стичат сълзи , не можеш да разбереш нещо от което никога не си се интересувал нали? Със същата тази глуповатост се събуждам отново , ах това ненужно събуждане..проклето даже..и това опиране на лицето ми в грозното студено стъкло..същият мирис на самота..вкусвам болката..заслушвам се в тишината ..уморена от себе си..и толкова далече от теб
..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.xemoxprincessx.blogspot.com
Temples Of Death
Little retro rock star.


Брой мнения : 393
Age : 23
Localisation : Sky...
Registration date : 11.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Skinless   Пон 09 Юли 2007, 11:42 am

Много са хубави, а многоточията... (:

Последното ми хареса.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elysium
Black dahlia
avatar

Брой мнения : 63
Age : 27
Localisation : in my fucking dreams =]
Registration date : 08.07.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Skinless   Пон 09 Юли 2007, 11:51 am

йей ;Р радвам се =))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.xemoxprincessx.blogspot.com
Джо
Чувствителен люляк™
avatar

Брой мнения : 1683
Age : 24
Registration date : 21.05.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Skinless   Пон 09 Юли 2007, 1:12 pm

В момента ме мързи да чета разказите ти Embarassed /след малко ще го направя и ще си едитна мнението/,но искам да кажа,че обичам многоточия Very Happy Laughing И аз доста често използвам Razz

П.П. Прочетох ги..определено първото е...зловещо,но все пак трогателно...
Определено личи разликата в първия и останалите два разказа..те са по-зрели...
Имаш добър поглед и свой собствен начин на писане и мислене =)

_________________

    you better know that in the end it's better to say too much
    than never to say what you need to say.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/
Усмих
*MelancholY Еvening staR*
avatar

Брой мнения : 111
Registration date : 15.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Skinless   Пет 10 Авг 2007, 3:01 pm

Мн , мн ми харесват! Особено последното толкова ми напомня за някои мои мисли....Поздравления Very Happy
/за многоточията - обожавам ги cheers /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Skinless   

Върнете се в началото Go down
 
Skinless
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: