Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Една алкохолна одисея в паралелна вселена

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Lobotomy



Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

ПисанеЗаглавие: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Сря 06 Апр 2011, 2:03 am

Джони, част 1
История от Фелдмаршал Джони
част първа

1. Събуждането

Събуждането след препиване за Стефан винаги е било нещо като акт на прераждане. Отваряше очи и изведнъж се пренасяше в нов, непознат свят, който го ослепяваше със светлините и странностите си. Не помнеше нито кой е, нито къде е, но беше изпълнен с желание да разбере, да си спомни, да намери своето място в тази прекрасна вселена на светлина и пойни птички. След което ставаше, правеше първата си крачка и... се сблъскваше с невидима стена. Спираше го Той, неговия най-голям Враг – Махмурлука, който го удряше като чук първо в корема, после в главата и накрая във вътрешното ухо. А с него идваха и спомените.
Веднага намразваше този стар свят, изпълнен с изгарящите ретината блясъци и писъците на пернати изчадия. Наказанието за предишната вечер винаги бе тежко – никое удоволствие не е безплатно в тази отвратителна вселена. Бавно осъзнаваше къде е, започвайки от малкото и посредством изкуството на дедукцията разширавяйки кръгозора си – легло, малко и твърдо; средно голяма стая, компютър в ъгъла, шкаф; през прозореца се вижда Южния парк. От тези сведения стигна до заключението, че е в Драго. До него лежеше Джолев, полумъртъв и сгърчен в параноична поза.
Джолев беше един от най-странните персонажи сред познатите му. Когато първо се запознаете с него, ще го помислите или за лунатик, или за сериен убиец. Обикновено е саркастичен, обича да се надсмива над хората и често казва странни неща. Страх го е от отворени врати, смята мизерията за най-романтично състояние на духа и формира представата си за рай около балкон в базата на Кремиковци, дъска за шах и бутилка уиски. Когато е сам си говори на измислен език и никога не спи в чужди къщи, освен когато е много пиян и не може да се прибере.
Последният факт доведе Стефан до предположението, че най-вероятно не беше единственият пиян до смърт предишната вечер. След първоначалното ставане беше седнал на ръба на леглото, анализирайки ситуацията. За дългите години на препивания съзнанието му бе развило силен инстинкт – колкото и да беше затруднено придвижването и умствените му способности, той винаги следваше една цел – да се прибере вкъщи. Леглото му придобиваше силата на райско кътче, което решава всички проблеми. Тази сутрин той не изневери на правилото си и, без да се колебае, реши да се прибере вкъщи и да посрещне алкохолната смърт там.
Едвам слезе по стълбите, вкопчвайки се във всички предмети по пътя. На дивана лежеше Киро, а на креслото Крисо, почти в съзнание. Киро беше единият от брятата, в чийто апартамент се бе състоял бурният алкохолен разврат от предишната вечер. Другият, Драго, най-вероятно още спеше на горния етаж. Иван сигурно също беше там, а останалите си бяха тръгнали предишната вечер. Стефан им завиждаше неистово – те сигурно се събуждаха в леглата си, необременени от зверската агония, в която беше той.
Каза едно бързо чао и се измъкна навън. Погледна часовника си – нямаше осем. За негов късмет автобуса дойде веднага и той пристигна вкъщи за по-малко от час. Отключи вратата и, забравяйки да си свали якето, се свлече на леглото си.

Стефан измуча недоволно. Беше се събудил няколко десетилетия преди запланираното. Причината за това беше дръжката на метла, която го ръчкаше в далака. От другата страна на дръжката имаше жена.
- Какво, по дяволите, правиш в стаята ми? – попита заинтригувано тя.
- Какво? – Стефан още не се беше съвзел от пълния с видения сън.
- Как си влязал в къщата ми?
Стефан се замисли, което бе показателно за сериозността на положението. Стефан се замисляше само в критични ситуации. След кратък размисъл стигна до заключението, че не беше влизал в ничия къща, и, сърдит че се е наложило да мисли, се възмути от обвинението.
- Това е моята къща. Вие какво правите в къщата ми? – контраатакува той.
- Напротив, аз живея тук, това е моята къща. Какво правиш тук?
- Ами, живея тук. Това е жк. Градина 10, втори апартамент, нали?
- Да.
- Ето. Това е моят адрес. – каза той и, доволен, се приготви да заспи отново.
- Не, моят е! – викна тя и завря личната си карта в лицето му. За негово учудване на картата наистина пишеше този адрес.
Стефан се огледа. Започна да забелязва неща в стаята, които беше пропуснал преди. Мебелите бяха друг цвят, пердетата също, нямаше килим. Съмнението бавно започна да прониква в съзнанието му. Стана от леглото и го огледа. Жената търпеливо наблюдаваше действията му. Чаршафите бяха розови. Стефан се намръщи.
- Защо сте сменили чаршафите в леглото ми?
- Не съм пипала леглото ви.
- Аз не спя на розови чаршафи. Тези са розови. Кой, питам аз, ги е сменил тогава?
Жената се замисли за секунда.
- Аз. Но...
- Ето, видяхте ли? – не я остави да довърши Стефан, - Вие съвсем безсрамно сте влязли в къщата ми и сте ми сменили чаршафите, пердетата и сте ми откраднали килима. И сега ме будите точно когато сънувах, че нямам махмурлук. Много подло се държите с мен, държа да отбележа.
Събеседницата му го изгледа смаяно за момент, но бързо се справи с учудването.
- Напротив, аз се държа съвсем нормално. Нанесох се в този апартамент преди две години и от тогава живея щастливо със своите чаршафи, пердета и без килим, докато един ден не се върнах от магазина и не заварих спящ крадец в леглото си.
Стефан я огледа замислено. Излезе в хола, който още повече се различаваше от неговия. Всъщност целият апартамент беше изцяло променен, освен разположението на стаите. Това трудно можеше да се постигне за една вечер...

Телефонът го изтръгна от мистерията. Гласът на Джолев бръщолевеше нещо от слушалката.
- Какво? – недоволно попита Стефан. Нужни му бяха няколко секунди, за да превключи вниманието си от новообзаведения апартамент.
Джолев продължи да говори развълнувано. Стефан пак се намръщи, но този път полуразбиращо.
- Какво?
Още бръщолевене.
- Аха. Това обяснява някои неща. – каза Стефан и затвори.
- Извинявам се за притеснението, госпожо, очевидно съм сбъркал измерението.
Тя кимна и побърза да заключи външната врата след него. Едва по-късно се замисли, че той беше казал нещо странно.

Стефан пристигна при Киро и Драго час по-късно. За разлика от неговия, този апартамент си беше абсолютно същия, какъвто си беше предишния ден. Единствената разлика, изглежда, беше вързаният за стол Драго в центъра на хола. Устата му беше запушена и, след като видя влизащия Стефан, започна да мучи ужасено.
Останалите мълчаливо пиеха кафе в кухнята. Крисо правеше принцеси и ги раздаваше на желаещите. Желаещите не бяха кой знае колко, защото след като Крисо ти направи принцеса имаш чувството, че си му задължен цял живот.
- Здравейте. – след кратко мълчание каза Стефан.
Иван и Киро му кимнаха. Крисо спокойно отхапа от принцесата си. Никой не забелязваше мученето, идващо от хола.
- Ъхм. Съжалявам, че ви прекъсвам закуската, но ще ми обясни ли някой защо Драго е вързан за стол?
Тримата се спогледаха. Крисо отговори:
- Джолев ще ти каже.
Джолев, който сякаш чакаше този момент, се появи от тоалетната и погледна Стефан победоносно.
- Здравей, другарю! Ти се завърна!
- Мммда. Здравей. Може ли да те попитам нещо?
- Ами да естествено!
- Защо Драго е вързан в хола?
Лицето на Джолев светна още повече.
- Ами… че това не е Драго!
Стефан погледна недоверчиво към стола.
- На мен баш на Драго ми прилича.
- Е, добре де Драго, е ама не нашия Драго а друг Драго.
Стефан отново погледна вързания.
- На мен баш на нашия Драго ми прилича.
- Оф, млъкни малко да ти обясня. Помниш ли ония разказ за който ми разказваше, толкова разпалено вчера?
Стефан намръщи вежди и се опита да си спомни, но мозъкът му явно не беше съгласен с намеренията му и му отвърна с отвратително главоболие.
- Припомни ми.
- Ами идеята ти беше, че един ден се напиваме толкова много, че преминаваме в друго измерение.
Джолев разпери ръце и се ухили малоумно.
- Ахааа... И ти мислиш, че сме се пренесли в друго измерение? – ироничният тон на Стефан среща стена от малоумие, - Друго измерение? С препиване? Сигурен си?
- Да бе братле! Затова ти казвам че, това не е Драго! Защото този тип се прибра, и започна да ни крещи и да се опитва да ни пребие, та се наложи да го вържем. И после, като го убедихме да съдейства, каза че въобще не, ни* познава и не ни е виждал никога. И дори не може да си спомни да е, имал брат.
Стефан обмисли възможността. Мразеше, когато Джолев е прав.
- Не си прав. Това е невъзможно. Според мен е станало нещо съвсем различно: вчера сме се напили до такава степен, че сме преминали в друго измерение! Разбрах го, когато днес някаква жена дойде в апартамента ми и започна да твърди, че съм крадец. А освен че всички мебели бяха променени, на личната й карта пишеше моя адрес! Тогава се убедих окончателно. Ох, добре че съм толкова проницателен.
- Ама, ти въобще не си...
- Не е нужно да ме поздравяваш. Знам че съм прав. Затова винаги ми е толкова приятно да споря с теб.
- Ама не, аз...
- Добре, - обърна се той към Джолев, - стига си говорил простотии. Дай да помислим как да се върнем в нашето измерение.
Джолев сви рамене:
- Ти кажи. Нали ти си геният тук.
- Имаш право. Все пак аз измислих разказа. Само дето не мога да си спомня какво точно трябваше да се случи...
- Вчера каза, че в разказа трябва да изпият всичките видове алкохол, с които са се напили, в обратен ред.
- Не! Сетих се! В разказа трябваше да изпият всичките видове алкохол в обратен ред!
- Не думай...
- Добре, тогава ти отиди до магазина, а аз ще извадя чашите.
Джолев подозрително погледна събеседника си.
- Защо аз да ходя до магазина? Ти отиди до магазина.
- Пхахаха, аз няма да ходя до магазина, ти отиди до магазина.
- Е не, аз съм толкоз некадърен че сигурно, ще изпотроша бутилките.
- Добре, Крисо, отиди да земеш алкохол.
Крисо ги погледна.
- Добре, Крисо няма да ходи до магазина. Иване?
Иван, който явно беше заспал на стола, отвори едно око.
- Какво?
- Отиди до магазина.
- Пха!
- Колко невъзпитано от негова страна, да си заспи просто ей така.
- Добре, дай да хвърлим чоп. Имаш ли монета? Моите свършиха.
Джолев погледна недоверчиво:
- Ааа не, ще ми свиеш монетата. Киро трябва да отиде.
- Да, Киро ще отиде.
Двамата се обърнаха към дивана, на който седеше нищо неподозиращия Киро и гледаше новините.
- Ами не, момчета, това няма да се случи точно по тоя начин. – спокойно ги увери Киро. – Гледайте телевизора.
„... се навършват 40 години от световната забрана на алкохола. На специална церемония пред Народното събрание премиерът Гойко Оризов и главният доктор на страната Епидемски спазиха традицията и счупиха специално изработена за това бутилка ракия. От както е забранен алкохола по света, престъпността намалява с 40% и цирозата е все по-рядко заболяване. Притежанието на алкохол се наказва с 40 години затвор в страните на ЕС и със смърт в САЩ и Китай...”
Тримата се спогледаха.
- ... Деба.


* Джолев е толкова неграмотен, че даже говори с правописни грешки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html
Lobotomy



Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Чет 07 Апр 2011, 3:41 pm

2ра глава
История от Барон Джак

Това е история, прочетена директно от единайсетизмерната книга на реалността и преразказана (доколкото би било възможно) на ограничаващия двуизмерен лист. Всичко започна из величествените гори на безкрайния свят на Шангор, намиращ се на върха на игла, поставена на бюро най-вероятно поради обикновенна неподреденост. Там, из необятните леса, по необясними за нашето въображение и познание причини, се бе стоварил раздърпан и миризлив гражданин на съвсем друга цивлизация, намираща се в съвсем друга вселена, разположена на съвсем друг предмет за всекидневна употреба.
Слънцето срамежливо се подаваше иззад скалите, разни малки горски животинки изпълзяваха от дупките си, за да се запътят към рутинните си дейности, а по средата на идиличната горска картина, на мястото на около 70 000 грама въздух, се появи изтрезняващ човек.
- Това не е апартамента на Драго - с поразителна точност определи Джолев докато чистеше тениската си от странната субстанция, върху която се бе стоварил.
- Здравейте! Нямаше как да не забележа, че се появихте от нищото на 2 метра над земята и НЕ се стоварихте точно върху вълчите фекалии!
- ... - каза Джолев.
- Моето име не е Дипъл! - каза дървеното същество и подаде ръка към героя ни.
- А моето не е Гьоте - отвърна на жеста Джолев. - Имаш адски голям нос.
- О, такъв е защото всеки път, когато кажа истина, НЕ расте. - Повечето хора биха се изненадали от цялата ситуация. Но Джолев бе принуден да живее със себе си и общо взето нищо странно не можеше да го впечатли.
- Колко е часът? - попита героят.
- 3 без петнайсет!
- Прав си. Наистина расте - дървеното същество измрънка нещо, засягащо всички от преките родители на Джолев до Адам и Ева. - Чакайте! Господине, накъде отивате?
- Натам - посочи Джолев купчина въздух пред себе си.
- Ама вие знаете ли какво има там?
- Доколкото ми е възможно да определя, предполагам са дървета.
- Сигурен ли сте, че не желаете да ви заведа в града? Ако продължите направо, най-много да разочаровате някой женски вълк.
Джолев имаше много положителни качества. Например имаше две ръце и пълен брой пръсти. Плюеше надалече. Имаше теоретична възможност да направи поколение. Но освен тях притежаваше и някои спорни качества. Например беше емоционално флегматичен. Когато му се случеше нещо страшно например, той се плашеше един час след самата случка.
- Целият съм във вълчи лайна! Мамка му! И се кълна, че усещам как махмурлукът идва.

* * *
Поради невъзможността единайсетизмерната книга на реалността да бъде издадена без реклами, създателят направи жертвата да сложи такива.
* * *
Уморихте ли се всеки ден да се страхувате, че хазяинът може да ви изгони от дома Ви? Да се страхувате, че децата Ви ще останат гладни? Мечтаете ли си и Вие да карате нова кола, която не се разваля постоянно? Да си купите къща? Тогава новият ни продукт е точно за Вас!
Представяме Ви: Пари!
Парите решават всички проблеми, свързани с липсата на... пари. Те са прекрасно средство за размяна, за смятане или стандарт на стойност и за натрупване и съхранение на имущество! Въпреки че зли езици твърдят, че парите не купуват щастие, тези езици никога не принадлежат на хора, които имат пари.
Парите не се препоръчват при опасност от социалистически революции.
* * *
Когато стигнаха в града, Дипъл запозна Джолев с приятелите си Ридъл и Скрабъл. Първото нещо, което Джолев забеляза в тях, бе че бяха грозни и дървени. И като че ли имаха роднинска връзка с първото грозно и дървено същество, с което се беше запознал, защото си приличаха ужасно много. Носът на Ридъл растеше винаги когато каже нещо, което не е въпрос, а носът на Скрабъл - всеки път като не римува фразите си. Най-тъжното в случая бе, че Скрабъл бе изключително бездарен поет.
- Как се появихте два метра над земята от нищото? - Джолев се замисли. Последното нещо, което помнеше, е че изпробваха колко хора, танцуващи дунавско хоро, ще издържи леглото на Драго преди да поддаде. И Асен му разказваше някаква тъпа идея за разказ, според която се бяха напили толкова много, че бяха отишли в друго измерение.
- Напихме се толкова много, че отидохме в друго измерение.
- Звучи цинично, ала и логично! - каза Ридъл.
- Чакай... защо всички тук говорите на български?
- Това не е холивудски филм, нали? - попита Скрабъл. - Тогава има ли смисъл да говорим на английски?
Джолев вдигна рамене.
- Ще те заведем при господаря, живеещ точно до месаря! - размаха философски дървения си пръст Скрабъл.
- Той не би трябвало да знае как да ти помогне, защото не е много умен - уточни Дипъл.
* * *
Не се ли чувствате дискомфортно от това, че се забавлявате, четейки някакъв глупав блог? Не Ви ли се ще да имаше нещо вълнуващо, което да правите?
Тогава новия ни продукт е точно за Вас! Представяме Ви: Социален живот!
Статистически доказано е, че хората, които имат социален живот, имат относително по-голям шанс да правят секс. Вземете ли социален живот, пред Вас се отваря възможността да се възползвате от промоционалните програми: Приятелство! И социален алкохолизъм!
Социалният живот не е канцерогенен, не води до затлъстяване, нито натоварва сърцето!
Вземето го днес! От най-близката кръчма.
* * *
Градът бе съвсем обикновен град, в който всички жители бяха дървени и живееха под постоянния страх, че носът им ще порасне толкова много, че просто няма да могат да се вдигнат.
- Отиваме в онзи замък, дето е от камък! - каза Скрабъл.
На входа бяха застанали два огромни дървени варианта на онези огромни човешки варианти, които са тренирали твърде усилено, за да не пребият поне трима души днес. Единият имаше катерича дупка на гърдите си, а другият гордо сочеше питагоровата теорема, татуирана на челото му. Навярно го караше да се чувства умен. Те допуснаха героите ни да продължат учудващо безпроблемно нататък.
- Това е тъпо - констатира Джолев
- Какво тъпо има в бобър, облечен във френска униформа от 19ти век? - каза бобърът, облечен във френска униформа от 19ти век, застанал пред Джолев.
- Има огромна вероятност да сънувам и ако това е така, съм обиден на въображението си. Откъде знаеш какво е Франция?
- От историческтие книги за Земята.
- Добре. Отказвам се да питам.
- Няма други, родени в Шангор, освен мен. Всички идват от Земята. Има някаква необяснима връзка между световете ни.
- А защо всички са дървени? - попита Джолев с тон 4 от 10 по скалата на заинтригуваност.
- Хора идват на 100-200 години. А човешкото тяло е твърде крехко. Предвид факта, че имам нисък толеранс към човешката тъпота, а всеки 49 от 50 са идиоти, не можех да си позволя да губя хора. Затова с моя душ-трансплантатор преместих човешките души в дървените фигури, направени от мен.
-Трансплантатор на душове - изхили се Джолев.
- Кво? - попита бобъра.
- Нищо, нищо. Как да се върна на Земята?
- Защо да ти казвам? Това би значело да се лиша от още две работни ръце.
- Оу. Забравих, че репутацията ми я няма тук. Но добре, ще ти разкажа. Въпреки, че съм невероятно привлекателен, талантлив и интелигентен, съм ужасно некадърен. Тренирал съм некадърност цял живот. Затова никой никога не иска нищо от мен. Прекрасна еволюционна ниша. Ако ми кажеш да поправя врата например, ще срутя по-голямата част от замъка. Ако трябва да изхвърля боклука, някак без да искам ще успея да унищожа източната част от гората. Веднъж ме помолиха да заключа една кола и аз взривих всички коли на паркинга, на която беше регистрирана. Искам да подчертая, че в момента колата се намираше в град съседен от града с паркинга, в който е регистрирана. И всичко това без да искам. Не се ебавай с некадърността ми.
Бобърът се замисли.
- Прав си.
- Прекрасно. Как да се върна на Земята сега?
- Ще те направя истинноговорещ диван. Така никой няма да иска нищо от теб. И всеки път, когато кажеш лъжа, пироните ти ще се удължават.
- Гадно ли е да ти се удължават пироните? - попита Джолев.
- Пробвал ли си да сипваш натриева основа в ухото си?
- Да.
- Сериозно?
- Не.
- Е, чувстото е много подобно, според Робърт. – бобърът посочи някакъв гардероб. - Първо беше епруветка, затова има опит.
- Не можем ли просто да сме приятели?
* * *
Водка Флирт! Накарахме производството на военни отрови да изглежда като детска игра!
* * *
- Наистина не се чувствам много комфортно - каза Джолев, докато бобърът седеше върху него и щракаше дистанционното Лили.
- Ще свикнеш. Впрочем как се казваш? Аз съм Наполеон.
- Жоро. АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!
- Какво стана? - попита бобъра.
- Да ти сипват натриева основа в ухото е гадно!
Мислите са изключително странно нещо. Понякога сполетяват хора, които най-малко очакваш. В някои странни случаи сполетяват дори мебели, които най-малко очакваш. И Джолев се замисли.
- Ако не ме пуснеш, ще унищожа вселената - каза диванът.
- Ха! - отвърна Наполеон.
- Защо не ме боли като го казвам?
- Откъде да знам. Сигурно търпиш - измъмри бобърът, но остана застинал за миг.
- Ако не ме върнеш в тялото ми и не ми кажеш как да стигна до Земята, ще кажа, че пироните ми ще пораснат (ако Джолев каже, че пироните му ще пораснат и те не пораснат, то той лъже. Ако обаче лъже, те ще пораснат и тогава излиза, че не е лъгал. Рационалност : Аз = 0 : 1 )
- По дяволите - изцвири бобърът.
- Какво?
-Ти вече го каза.
И целият свят на Шангор избухна в облаци логика.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html
Арлина
après moi le déluge
avatar

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Чет 07 Апр 2011, 9:54 pm

Цитат :
В разказа трябваше да изпият всичките видове алкохол в обратен ред!
Лол, сякаш някой би помнил обратния ред. Smile
me likey.
мисля, на едно място си разменил имената на Скрабъл и Ридъл.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lobotomy



Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Пет 08 Апр 2011, 12:43 am

възможно е
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html
Lobotomy



Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Пет 08 Апр 2011, 12:44 am

Глава 3


История от Фелдмаршал Джони
част втора

2. Спомени

Докато Стефан обмисляше как точно да покаже на останалите, че мисли задълбочено над особеностите на пазарната икономика, те най-нагло не обръщаха внимание на интелекта му. Вместо това се занимаваха с идиотската идея да си спомнят какво са пили предишната вечер.
- Ако бях вчерашния Крисо, щях да пия една бира. Бирата стимулира мисловния процес. - каза Крисо.
- Вчерашният Стефан би стимулирал мисловния си процес редом с него. – поддържа го Стефан.
- А аз ако бях махмурлук щях, да спра да се измъчвам. – сподели мъдро Джолев.
- Чакай, чакай! Щом и вчерашният ти и вчерашният аз биха пили бира, това не значи ли...
- Че мириша на вълк?
- Какво?
- Изведнъж се почувствах, все едно съм паднал в купчина вълчи говна.
- Аз си мислех, че цял живот си така. Така де, щом вчера Крисо и аз бихме си взели бира, това не значи ли, че сме пили бира? – каза Стефан и се приготви за похвала.
- Мммда. – Иван извади стотина капачки от бира от джоба си, - Май започнахме с бира.
- Добре, някой друг спомня ли си нещо?
//Из споментие на Иван от предишната вечер:
”Имам запалка. Имам хартия. Обещах да не горя неща. Имам лъжица. Лъжицата не гори. Лъжицата се награвя. Имам захар.”
- Ей, Джолев, искаш ли уиски с топена захар?
- Чудесна идея, Иване!//
- Пихме и уиски.
- Аз си спомням, че Иван ме питаше коя от женските вчера се беше облякла като каубойка на хелоуийн. – отговори Джолев.
//Из спомените на Иван от хелоуийн:
Стройна млада каубойка на кон тича из безкрайните зелени пампаси на апартамента на Драго. Огромен лъв се опитва да скочи и да я събори, но тя се увърта в последния момент и му откъсва главата с камшика. После слиза от коня, връзва го за един храст, и се съблича просто ей така, да я видят всички. После раздава безплатна бира. После прави безплатни коктейли.//
- Оф, а ти как може като я видиш да се разкрещиш „ИВАНЕ, ИВАНЕ, намерих секси каубойката”. Докато я сочиш с пръст. На половин метър от нея.
- Ами, бях я намерил!
- Джолев понякога имам чувството, че ти липсва хромозома.
- ММММММ. – съгласи се холът.
Киро стана и погледна под мивката.
- Момчета, тука има бутилка от от текила.
- Аз не си спомням текила. – каза Джолев.
//Из спомените на Джолев:

//
- Мдаа, пихме текила. - подтвърди Крисо.
- МММММММ! – възрази холът.
- Мразя бобри. - каза Джолев.
- Какво?
- Просто не ги обичам. Гадни животни са. Правят бендове и трансплантират душите на хората.
- Ооок... Какво имаме до тук? – върна ги на темата Крисо.
- Текила, Уиски, Бира. Някой да си спомня в какъв ред ги пихме?
//Из спомените на Стефан:
- Да пием за Родината!
- И да проверим колко човека, танцуващи дунавско хоро, ще издържи леглото на Драго!
- Стига глупости, - каза Крисо, - не повече от трима.
Иван и Стефан се спогледаха.//
- Пихме ракия накрая. От ракията ме избива на патриотизъм. – каза Стефан.
- И на танци. – добави Иван. – А уиски пихме преди това.
- МММММ!
- Остана текилата.
- Текила пихме за мезе.
- Добре, дай да видя списъка. – Стефан взе списъка. Листа изглеждаше горе долу така:
"Списък:
1.Схбанд
2. Ракиабнйд
3.Тасиофа
4.Уиски"

- Ти си идиот.
Крисо погледна листчето.
- Добре, как успяваш да си толкова некадърен? Дай ми листа, аз ще пиша.
Джолев изчака няколко секунди докато вниманието на другите се премести към Крисо и се усмихна доволно. Суперсилата му не го беше предала.
- Значи трябва да почнем с Ракия, после да пием уиски, да редуваме текилата между питиетата и да завършим с бира. Чудесно, имаме план. Само остава...
- ММММ! ММММММММ! МММММАААААААААПОМОЩПОМОЩПОМОООООООЩ!
- Оф, Драго пак се отвърза.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html
trillian
Тъпо мече


Брой мнения : 17
Registration date : 04.04.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Пет 08 Апр 2011, 10:50 am

Не беше ли Стефан с историята за паралелната вселена, а не Асен? Много е добро разказчето! Smile И интересно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Арлина
après moi le déluge
avatar

Брой мнения : 2720
Age : 24
Localisation : /\/\/\/\/\/\/\/\/\/\
Registration date : 10.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Пет 08 Апр 2011, 1:11 pm

Не бе, Асен си е. Първият разказвач.

_________________
The harmonicas play the skeleton keys and the rain
And these visions of Johanna are now all that remain.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lobotomy



Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Пет 08 Апр 2011, 2:52 pm

Глава 4
История разказана от Барон Джак

Противно наивните убеждения на хората, телевизорите са напълно живи същества (поне по показателите на това, което самите хора наричат живот). Подобно цветята, телевизорите се възпроизвеждаха привличайки други глуповати видове да им вършат черната работа. Цветята се опрашваха от насекоми. Телевизорите се размножаваха чрез хората. Просто цялата им генетична информация не се пазеше чрез ДНК в клетъчното им ядро (защото не използваха безсмислени структури, податливи на вирусни атаки, като клетките), а директно в главите на техния васален вид, хората. Привличайки ги с шарените си картинки и повтарящите се звуци, които издаваха, телевизорите подсигуряваха дългото си просъществуване.
***
Тъй като вече Джолев започваше да придобива някакъв опит в строполяването на абсолютно произволни места, започна да се опитва да го прави със стил.
- Окей, пичове. Това няма да е първата вселена, която съм унищожил, затова побързайте да ми донесете бира и нещо за ядене. Тъй като съм в добро настроение, даже няма да ви искам девиците - каза Джолев, гледайки огромното локвоподобно нещо пред себе си.
- Лаквакльбърклъвъртъдър - каза съществото.
- Не ми се прави на тъп. Това не е холувдски филм, следвателно трябва да говориш на български.
- Лильорльърльор - отвърна локвоподобното и се сля с нещо като сопол.- Окей. Окей. Разбираш ли ме сега?
- Имаш гаден акцент. Ще го преживея. Донеси ми бира.
- Как попадна тук? Пак ли се шегуват от отдел "Случайности"?
- Наистина нямам ни най-малка представа за какво говориш. Аз просто си дойдох тук. По нормалния начин. Какво е това място? - Джолев посочи нещо огромно и безформено.
- Това е отдел "Създаване на идеи", за сектор 3та вселена. Ти ми приличаш на човек. В нашия сектор си.
- И какво правите там?
- Аз съм само охранител. Но, най-общо, създаваме живот.
- Но нали каза, че създавате идеи?
- Най-вероятно не разбираш живота по същия начин. Но ти не си жив. Затова е нормално.
- Какво? Как така аз не съм жив! - стресна се Джолев.
- Ами ти си черупка. Различни от идеите ни снасят яйцата си в главата ти, но, общо взето, не си нищо друго освен черупка.
- Това е шибано - каза Джолев.
- Ето ти бира - локвата подаде една Каменица.
***
Животът Ви е гаден? Всичките Ви приятели са тъпи? Не намирате нищо, което може да Ви направи щастлив? Тогава нашият продукт е точно за Вас! Представяме ви: Самоубийство. Самоубийството решава редица лични, емоционални и професионални проблеми. Освен това е прекрасен начин да станете звезда и да накарате хората, които не са Ви оценявали, да се чувстват виновни. Ако не вярвате на мен за самоубийството, тогава можете да питате Хемингуей, Кърт Кубейн, Хънтър Томпсън, Силвия Плат, Жул Паскин, Джаксън Полък, Ван Гог и още куп други! Е, поне щяхте да можете да ги питате, ако не се бяха самоубили. Вземете вашето Самоубийство още днес!
***
- Създал ви е екип от неживата материя, за да има къде да размножаваме идеите си. Те обичат топли места като главите ви. Но, общо взето, мислим да ви махаме, защото направиха много по-добри места за развъждане. Като телевизорите ви например.
- Какво? Мислите да ни махате?!
- Мда. Не ни разбирайте погрешно, просто имаме ограничено пространство.
- ЦЯЛА ВСЕЛЕНА!
- Е, вие не знаете какво искаме да постигнем.
- Тогава ми кажете!
- Боя се, че триизмерният ви начин на възприемане би бил крайно недостатъчен, за да го разбере.
- Аз държа!
- В триизмерния свят трябва да изглежда... нещо такова...
***
Ай лайк ту муув ит муув ит, Ай лайк ту муув ит муув ит, Ай лайк ту муув ит муув ит.
***
За момент пред погледа на Джолев се изписаха неща, които са се появявали само на ръба на въображението на избрани гении. Бавно всички невероятни фигури започнаха да се наместват и да създават нещо по-описуемо, но също толкова прекрасно. Различните форми преминаваха от една в друга и в самия край се сляха и престроиха в образа на величествен, потресаващ и огромен задник.
- Искате да постигнете задник?
- Казах ти, че не излиза добре в три измерения. А сега изчезвай. Така и така не трябва да си тук.
***
Миризливият ни герой започна да се надига с ужасно главоболие от калта, на гората в която се бе озовал.
- Мамка му. Ако това не е Борисовата, днес ще пия от мъка.
***
- Сър! Камерите показват някакъв човек в сектор 44!
- Как е влязъл в охраняваната зона, за бога? Заповядвам код червено!
- Сигурен ли сте, сър?
- Не задавай въпроси, Фък! Изпълнявай! Код червено!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html
trillian
Тъпо мече


Брой мнения : 17
Registration date : 04.04.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Пет 08 Апр 2011, 3:09 pm

Шади написа:
Не бе, Асен си е. Първият разказвач.
Моя грешка. Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
trillian
Тъпо мече


Брой мнения : 17
Registration date : 04.04.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Пет 08 Апр 2011, 3:11 pm

Lobotomy, вече съм ти фен!!! Smile Продължавай все така! Рекламите са много оригинално измислени, между другото lol!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lobotomy



Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Пет 08 Апр 2011, 3:54 pm

А след като си ми фен трябва да си запозната, че се разпродавам.
Невероятното ми приятелство се продава срещу влизане в блога в балончето ми и цъкане на рекламите на майкрософт от време на време (Не прекалено защото почват да следят от гуугъл).
Освен това душата ми се продава за 1.50 + сокче праскова.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html
Lobotomy



Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Съб 09 Апр 2011, 12:19 am

Glawa sledvashta!

История от Фелдмаршал Джони
част трета

3. Уиски

Всеки човек мисли за различно нещо, когато има малко свободно време. Стефан композираше арии, Иван търсеше нещо запалимо, Джолев се чудеше какъв е шанса при препиването да се е раздвоил и другата част от него да е в различно измерение, а Крисо си мислеше, че му се пие бира. Поради тези обстоятелства това, което той каза, докато четиримата се мъчеха да отворят вратата на Националния военноисторически музей, беше повече от последователно.
- Пие ми се бира.
- Ако има ад, то това е той. Можете ли да си представите нещо по-лошо от свят без алкохол? – попита Стефан.
- Свят без огън и алкохол. – тъжно каза Иван.
Бравата щракна и нашите герои с нежна грация се изсипаха в сградата. Заради ограничени бюджетни средства нашата история нямаше възможност да си осигури правата за снимки в Националния военноисторически музей, затова случилото се там ще остане мистерия. Това, което се случи 15 минути по-късно пред входа на музея, обаче, си беше надлежно документирано.
Крисо, Иван, Джолев и Стефан изхвърчаха от вътре, като последният се претъркули, не толкова защото се беше спънал, а по-скоро защото формата му на идеална сфера бе много подходяща за това. Когато най-накрая стигнаха безопасността на тъмна пресечка, Иван бе първият, който се реши да започне интелектуалната дискусия за вечерта:
- Мамка му.
- Не, че не съм сигурен във вашата ловкост, но някой сети ли се да вземе бутилката? – попита Крисо, който се чудеше дали топката болка в горната част на корема му е далак или малък ядрен реактор.
- Малко ми беше трудно да се съсредоточа, докато триметрови нинджи се опитват да ме обезкостят. Никога повече няма да ям обезкостено свинско. – сподели Стефан.
- Не бяха нинджи! – въодушевено му противоречи Джолев, - Носеха костюми.
- Модерните нинджи носят костюми. Много е стилно да носиш костюм. – каза Иван, познавачът на модерни тенденции.
- Аз взех бутилката.
В този момент на планетата нямаше по-концентриран ужас от този, който се намираше на пресечката на Оборище и Черковна.
- ТИ СИ Я ВЗЕЛ? – Крисо бе възприел цвета на един от далечните си прадеди, омара, - КОЙ ПОДЯВОЛИТЕ ОСТАВИ ДЖОЛЕВ ДА ВЗЕМЕ БУТИЛКАТА? КАК МОЖЕ ДА ДАДЕТЕ ЕДИНСТВЕНИЯ НИ ШАНС ЗА СПАСЕНИЕ НА НАЙ-НЕКАДЪРНИЯ ЧОВЕК ВЪВ ВСЕЛЕНАТА?
Въображението на Стефан се развихри. Какви ли не ужаси се мяркаха пред очите му – от натрошени стъкла и капки кехлибарена кръв до забравени полуотворени капачки. Но това, което последва, и най-смелия специалист по теория на вероятностите не бе очаквал.
- Спокойно бе нищо, й няма. – Джолев извади здрава бутилка Джони Уокър от чантата си. – Дори не се е отлепил етикета.
Изумителното събитие би накарало редица слабохарактерни хора да припаднат. Затова Стефан припадна. Иван се разтресе. Крисо премина към виолетовия спектър.
- Как... как е възможно? – с треперещ глас попита Иван. – Ти... си направил... нещо като хората...
- Ами, явно некадърността ми не е сработила. Пък и това е добра новина, нали? Все пак бутилката ни трябва, а други бутилки уиски в България няма.
Шокът не позволи на останалите да продължат разговора докато не стигнаха апартамента на Драго. Там ги чакаше Киро, който бе оставен да пази еквивалента на брат си в тази вселена. Истинският Драго не се бе пренесъл с тях през нощта на алкохолния разврат, защото имаше лекция на следващия ден и се ограничи в пиенето.
Дебатът преди взлома беше доста разгорещен, защото от една страна не искаха да взимат Джолев със себе си, защото непременно щеше да извърши нещо глупаво, а от друга защото не искаха да го оставят в апартамента със заложника, защото непременно щеше да извърши нещо глупаво. Накрая везните се наклониха в полза на Джолев в обира, защото така разчитаха нормалността на тримата му съучастници да компенсира донякъде неговата некадърност.
Киро, след като чу за ужасяващата проява на нормално поведение у Джолев, едвам забележимо се клатушна, след което си намери стол.
- Бахти, тва Джолев да направи нещо нормално.
- Не виждам какво толкова учудващо има, - започна да се оправдава Джолев, - все пак правя повечето неща нормално – дишам, ходя, говоря.
- Понякога забравяш да дишаш, когато ходиш минаваш през най-отвратителните неща по пътя, и говориш с правописни грешки. Джолев, ти си идиот. – увери го Крисо с лицето на познавач.
- Добре, стига сте се концентрирали на мен, да се върнем на обира. Защо, според вас, когато влязохме вътре ни дебнеха шест костюмирани специални агенти?
- Защо реши, че са специални агенти? – попита Стефан, който печелеше споровете си, повтаряйки едно и също по различни начини, - Аз мисля, че бяха нинджи.
- Модерните нинджи носят костюми, - потвърди Иван. Иван много обичаше нинджи, а също така много обичаше и костюми, затова му беше трудно да се откаже от идеята за костюмирани нинджи. Дори планираше след като се върнат у дома да стане първата костюмирана нинджа там.
- Явно алкохолът в тази вселена се пази много зорко. – Джолев демонстрираше странна логически издържана последователност на доводите, - Може би съществува някаква международна агенция, която да се занимава със следенето на алкохола по света? Ще е добре да проверим в интернет. Пробвайте „Контролно-Разузнавателна Агенция за Възспиране на Алкохола”.
- КРАВА? Джолев, това е най-малоумното, идиотско, невъзможно, непоследователно, ограничено, пост-модернистично*, безсмислено...
- Крисо, - опита се да го прекъсне Киро, който вече се беше гмурнал дълбоко във водите на интернет.
- НЕМЕПРЕКЪСВАЙ! ... невъзпитано, неблагоприятно, некрасноречиво, антидепресиращо...
- Мисля, че вече започва да използва всички прилагателни с повече от 4 срички, които знае. – прошепна Стефан на Иван.
- ...корозиращо, стресиращо, преобладаващо и чиста проба тъпо предложение, което съм чувал.
- Крисо.
- Какво?!
- Виж това. – каза Киро и обърна лаптопа към него. Ченето на Крисо увисна.
- „Агенцията се занимава с проследяване, откриване и задържане на лица и организации, занимаващи се с потребление или производство на алкохол без лиценз на ООН. Една от най-влиятелните в света и с най-висока юрисдикция във всички държави на ООН...” – прочете на глас Стефан. – Как ли са разбрали, че ще ограбим музея?
- Сигурно на вратата на музея е имало датчик, а в София има редовно поделение от агенти, които пазят бутилката уиски, както и стоте бутилки ракия, произведени за честването на забраната на алкохола. – каза Джолев, - Най-вероятно влизайки сме задействали алармата, а агентите, които без съмнение са най-добрите в света, са се появили веднага. Лошото е, че сега ще тръгнат след нас...
- Да, добре, Джолев, точно така е станало. – каза Иван, който тъкмо си бе спомнил как се ползва Сарказма.
На вратата на Военноисторическия Музей, без да му пука кой знае колко за мнението на Иван по въпроса, спокойно си мигаше лазерния датчик на КРАВА. Двайсетина агенти се бяха събрали и оглеждаха местопрестъплението.
- Имаме нов играч. – каза агент Смит, - Неизвестна групировка. Някой без каквито и да е идеали. Някой безскрупулен индивид, който няма да се спре пред нищо за да почерни обществото ни. Някой твърдо решен да се напие.

*Крисо не обичаше много постмодернизма.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html
Lobotomy



Брой мнения : 336
Registration date : 19.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   Съб 16 Апр 2011, 5:09 pm

Джак, част 4
История разказана от Барон Джак

-Бързо! Трябва да се скрием в бункера!- Извика мъжкият кон и всички затичаха след него. Тъй като кон на два крака е най-тъпото нещо, което еволюцията може да създаде, Джолев задмина спътниците си и можеше да си позволи да потанцува валс сам преди заедно да влязат в бункера.
Вътрешността на подземието приличаше на някаква тъпа архитектска шега. Или с други думи на квартирата на Киро и Драго.
-Какво е това? - Попита Джолев, сочейки някаква странна метална кутия.
-Пха! Я, виж, намерихме си нов домашен любимец! Хайде да му разкажем всичките си тайни! - Каза нападателно кобилата.
-Това е тайният проект, по който работим. Кутията е могъщ артефакт на древна цивилизация! - Подчини се на идеята конят. Като всяка древна цивилизация и тази най-вече се занимаваше с оставянето на мистериозни артефакти и разни полу-ясни данни за края на света.- В нея навярно се съдържа могъща сила, която би могла да ни спаси сега.
-Шегувах се... Мисля, че трябва да общуваш повече с двукраки коне.
-Само ако беше ме послушала да изхабим времето си, да се опитваме да декодираме кутията, вместо да се опитваме да я счупим!
-Да я декодираме? Малоумен ли си? Даже не знаем дали са имали писменост! Даже не знаеш какви специалисти да наемеш, за да я декодират! Не знаеш дали лингивстите ще ти свършат работа! Физиката ни поне е една и съща!
-Естествено, че кутията е направена непробиваема за физически атаки ! Били са технологично векове пред нас! Не бихме могли да я счупим!
-Оу... Ъъъ, сори. - Извини се миризливият ни герой.
-Говориш абсолютни глупости! Дори завършила ли си университет?
-КАКВО?! КАК СМЕЕШ?!
-Не се сърдите, нали... - Двата коня бавно се обърнаха към Джолев. - Без да искам. - Кутията седеше счупена на пода. Изведнъж цялата стая се разтресе и там се появи полуоблечено момиче, изглеждащо точно като Хомо Сапиенс Сапиенс.- Е, представях си нещо малко по-унищожително, но няма да се оплаквам.- Вдигна рамене Джолев.
-Обречени сме.- Каза тъжно кончето.
-Да, да, да. Казвайте си двете желания и да свършваме.- Каза надменно новопоявилата се.
-А? Какво ? - Изцвилиха в един глас кончетата.
-Ще ви изпълня две желания.
-Защо две? - Попита Джолев недоверчиво, докато другите седяха и гледаха, още не можейки да повярват.- Не трябва ли да са три?
-В 95% от статистиката, третото е сексуално и е свързано с мен. За това промених политиката си.
-Аз съм сигурен, че и две ще ми стигнат за това! - Каза Джолев.

* * *

В горещите нощи, в които не може да се спи от жега, кой е до вас? САМО ТЯ!
Когато главата ви боли и сън не ви лови, кой е до вас? САМО ТЯ!
Когато пот се стича по косата и започва да вони, кой е до вас? САМО ТЯ!
Обратната страна на възглавницата винаги е до вас! Доказано е, че обратната страна на възглавницата Ви спасява в хиляди сложни и напрегнати ситуации, и никога не Ви изоставя в труден момент. Хората могат да ви предадат. Обратната страна на възглавницата, не.
Вземете я още сега! Винаги знаете къде да я намерите.

* * *

-Коя си ти?- Попита кобилата.
-Музата на сарказма. - Прозя се момичето от кутията.
-Не можеш да избереш това... - Изцвили мъжкия кон, докато спореше за нещо с миризливия, прегърбен и хърбав Джолев.
-Но мечтая от години да играя партия с Пришълеца! - Да. Джолев говори за онзи пришълец. Дето снася яйцата си в теб и те ти излизат през носа. Буквално.
-Но планетата ни! Моля те! Трябва да ни спасиш! Ще станеш герой! Ще кръстим училище в твоя чест! Не, ще кръстим университет!
-Добре, добре.- Джолев нямаше избор освен да приеме, защото това бе единствения начин да се доближи до каквото и да е образование. - Първото ми желание е ВУП да изчезнат от тази планета и никога да не се връщат тук.
-Готово. - Каза музата. Джолев се замисли усилено какво би искал най-много.
-Второто ми желание е, да се появя на Земята пред Митко, който ми казва викайки, че съм много по-умен, хубав и кадърен от него.
Музата на сарказма махна с ръка, времето и пространството се раздраха, и след миг Джолев се осъзна пред Митко, който му викаше в лицето заплашително.
-ТИ СИ МНОГО ПО-УМЕН, ХУБАВ И КАДЪРЕН ОТ МЕН, ТЪПАК ТАКЪВ!
-Йей! - Каза Джолев охилен.
-Джолев, к’во праи’ш тука, бе?
-О, развеждам новата ми приятелка.- Джолев махна към музата на сарказма, която тренираше да гледа надменно върху някакво дърво.
-Това е новата ти приятелка? Защо новата ти приятелка е сексуално атрактивна, Джолев?
-Фак ю на кирилица, Митко! Хей, нова приятелко! - Извика Джолев.
-Не знаеш как се казва нали? Тъпак.
-Защо ми е да знам как се казва. Тя е достатъчно широко скроена, за да не се ядосва, че не знам как се казва.
-Тъпак.
-Извинявай, нова приятелко? - Опита се да й отвлече вниманието Джолев.
-Какво искаш, безсмислен разход на материя?
-Ами, това беше Митко там, но това не е Земята.
-Вселената е безкрайна. Комбинациите от звуци не. Това също е Земята.
-Но тук цялата планета мирише на Стефан!
-Стига де. Не е чак толкова зле. Тъпак. - Каза Митко.
-Е, може би на Стефан след като се изкъпе...
-А и планетата не пърди, не се оригва и не е досадна. Тъпак.
-И не е толкова дебела.
-Може би не според всички. - Тихо каза музата на сарказма, гледайки на горе.- Не можеше ли да си пожелаеш да изчезнат по принцип?
-ДОБЪР ДЕН, ПРЕКРАСНИ ГРАЖДАНИ НА ЗЕМЯТА! АГЕНЦИЯ ВУП ВИ ПРИВЕТСТВА ДА СЕ УСПОКОИТЕ И ДА СЕ НАСЛАДИТЕ НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО!- Прогърмя еуфоричен и вежлив глас.
-Защо тия тъпаци говорят като хомосексуалисти? - Попита Митко.

* * *

Дразни ли Ви факта, че хиляди хора ви мразят само заради етническата Ви принадлежност? Че когато се събудите и се разходите из София, всички Ви гледат на кръв? И постоянно живеете в риск да бъдете пребит от скинари?
Тогава новият ни продукт е точно за Вас! Представяме ви: Циганизатор! С едно натискане на копче можете да превърнете всеки един гражданин в циганин! Циганизаторът сменя всяко едно име във Васил и променя цвета на всяка кожа за секунди! Ако Ви е омръзнало да сте малцинство, вземете циганизатора и станете мнозинство! А ако имате съмнение, че продуктът работи, замислете се... Защо в Африка има толкова негри?

* * *

-Пфу! Най-сетне можем да се върнем към стария си проект за поробване и безжалостно експлоатиране на всяка друга цивилизация и вид в съществуващото. - Изцвили Спърк.
-Ще направя кафе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://jconfederation.blogspot.com/p/blog-page_18.html
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Една алкохолна одисея в паралелна вселена   

Върнете се в началото Go down
 
Една алкохолна одисея в паралелна вселена
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: