Творчеството на Джейн

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by SatanicSlayer on Пон 28 Яну 2013, 20:58

Третия разказ. Това с гномчето.

Само да спомена, като човек, който се занимава с митове. Гном е дребно джуджеподобно и няма крила. Така, че повече ми мяза на фея. Smile

По разказа няма какво толкова да коментирам освен да отправя забележка за светкавицата:

Още една светкавица просветна в мръсносивото небе и секунда след това пространството се раздра от тътена.

Ако наистина се случи това, значи светкавицата е някъде над героинята. Което значи, че има огромен шанс да бъде ударена от светкавица или да бъде поразена от последвалия гръм.

Давам пример с това, как се изчислява на колко километра е паднала светкавицата - След проблясването започваш да броиш секундите. Спираш когато чуеш гръмотевицата. След това делиш на три и това са километрите, където приблизително е паднала светкавицата Smile
avatar
SatanicSlayer

Брой мнения : 603
Age : 35
Localisation : Grind Line - Arabasta
Registration date : 26.01.2013

Вижте профила на потребителя http://satanicslayer.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by ερsilonε on Пон 28 Яну 2013, 21:24

мисля, че отдаваш прекалено голямо значение на детайлите.
аз винаги гледам главната идея.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

avatar
ερsilonε

Брой мнения : 3165
Registration date : 12.10.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by SatanicSlayer on Пон 28 Яну 2013, 21:35

Идеята винаги си я има, тя е там вътре в разказа.

Детайлите винаги трябва да са си точни и на мястото си. Smile
Като ги посочвам, вярвам, че автора ще си вземе поука и в бъдеще ще мога да прочета, творба, в която дребните грешки не се забелязват
Smile
avatar
SatanicSlayer

Брой мнения : 603
Age : 35
Localisation : Grind Line - Arabasta
Registration date : 26.01.2013

Вижте профила на потребителя http://satanicslayer.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by Jane Undead on Пон 28 Яну 2013, 21:48

Прав си, че не е съвсем гном, обаче аз си го мисля като гном с криле - един вид, аз съм си го измислила. За светкавицата не си прав. Скоростта на звука е 330 m/s. Една секунда означава 300 метра, което не е въхру героинята ми. Даже наскоро се случи нещо подобно на една конференция - до една колежка падна светкавица, докато тя се опитваше да пуши и яко се стресна. После вятъра отнесе огромния чадър, под който често си пиехме кафето, в един басейн.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
avatar
Jane Undead
A Strange Kind of Woman

Брой мнения : 359
Registration date : 07.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by SatanicSlayer on Пон 28 Яну 2013, 21:54

Ми имам спомен от казармата, когато над мен падна светкавица и от гръма направо ми се подкосиха колената. Някъде около 10 минути са ме свестявали. Явно има светкавици и светкавици.

А това за секундите си е доказано. Броиш и след това умножаваш по 350, това е приблизителното, къде пада светкавицата.
Първото, което казах си е същото но плюс-минус 100 метра.
avatar
SatanicSlayer

Брой мнения : 603
Age : 35
Localisation : Grind Line - Arabasta
Registration date : 26.01.2013

Вижте профила на потребителя http://satanicslayer.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by Jane Undead on Пон 28 Яну 2013, 22:00

Знам, аз също така си ги смятам. Иначе до мене не е падала светкавица и се надявам и да не падне.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
avatar
Jane Undead
A Strange Kind of Woman

Брой мнения : 359
Registration date : 07.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by SatanicSlayer on Вто 29 Яну 2013, 21:58

Четвъртия разказ си много готин. Хареса ми доста.
Само малко корекция на едно две места и редакцийка на точните местенца, и ще бъде на много добро ниво.
avatar
SatanicSlayer

Брой мнения : 603
Age : 35
Localisation : Grind Line - Arabasta
Registration date : 26.01.2013

Вижте профила на потребителя http://satanicslayer.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by Jane Undead on Сря 30 Яну 2013, 00:23

Добрее. Може да ми кажеш кои места е добре да се редактират.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
avatar
Jane Undead
A Strange Kind of Woman

Брой мнения : 359
Registration date : 07.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by Jane Undead on Вто 27 Авг 2013, 14:02

Специално за Боби - целия разказ с котката. Дописан е преди половин година, но сега се сетих да го пусна.



Рубинената корона

- Внимание, навлизаме в атмосферата, - осведоми Фрида по навик единствения си пасажер – Затегни коланите.
- Затегнати са – каза Бени, който служеше за навигатор. – Сега се насочи на североизток. Би трябвало да кацнем до половин час по стандартно галактическо време.
Разузнавателния кораб започна да слиза към повърхността на планетата. Ускорението вече се усещаше, но анатомичните кресла предпазваха пилота и навигатора от претоварването. Бени следеше координатите им на екрана пред него и даваше указания.
Скоро земята под тях започна да се уголемява стремително на централния екран.
- Всичко е наред! – викаше Бени в паниката си. Беше приземявал кораба два пъти преди това, но още не можеше да свикне с ускоренията в атмосферата.
- Знам, че е наред! – не му остана длъжна Фрида. – Имаме още три километра до повърхността на планетата, тъй че се дръж!
- Трийсет градуса завой наляво. – Бени се мъчеше да остане сериозен и да не се разпищи, но се правеше че няма нищо такова.
Кораба се завъртя обратно на часовниковата стрелка и хоризонтът на главния монитор се наклони надясно.
- Хей, какво става тука? – извика ядосано Фрида след около минута. Возилото им се тресеше неконтролируемо, като попаднал в буреносни облаци самолет, без да има нещо, което да го кара да се държи така.
- Навлезли сме в неизследваната част на планетата. – обади се Бени, след като свери с картата.
- Не повече от стотина метра. А тази консервена кутия се държи, все едно я блъскат морски вълни!
И наистина, корабът се накланяше застрашително спрямо хоризонта, а след малко започна и да се върти около оста си.
- А-а-а-а-а-а-а! – викаше Бени, без да може повече да сдържи паниката си. През това време Фрида пускаше компенсаторите в опит да изравни кораба с вертикалата.
- Спокойно, ще кацнем! – успокояваше го тя. – Това сигурно е от магията.
Изследователите бяха открили на тази планета силно магическа зона, която се намираше на юг от тях. Никой не знаеше на какво се дължи тя, нито пък бяха изучени всичките й ефекти.
- Ще се разбием! – Бени затвори очи от ужас, а Фрида само приплъзна няколко ръчки. Кораба почти се изравни със земята и след няколко метра подскачане най-накрая спря на малка полянка край една горичка.
- Бени! – Фрида откопчи ръцете му от облегалките на креслото и го разтърси силно – Живи сме. Сега, ако обичаш, провери датчиците за състав и налягане на атмосферата. Аз ще огледам щетите.
Въздуха, както и се очакваше, беше годен за дишане, а атмосферното налягане – малко под земното. Двамата огледаха щетите на мониторите, след което излязоха навън. Беше изкривено кормилото и малките „крила” на цилиндричния кораб. Бяха пострадали и кацащите механизми.
Над тази част на планетата вече беше паднал здрач и розовите клони на дърветата се открояваха ясно на фона на тъмните им стволове. Докато Фрида оглеждаше отвън кораба и си набелязваше какво трябва да направят, за да отстранят повредите, Бени гледаше пейзажа.
- Фрида, виж! – задърпа я той по едно време. В тази част на небето се виждаха две звезди и малко над тях се намираше единствената Луна на планетата. Край Луната минаваше нещо като много ярък метеорит. Той подмина Луната и звездите, увеличавайки светлината си, после като че ли избухна, а накрая се установи малко над хоризонта.
- Мисля, че това е замъка, който търсим. – проговори пръв Бени, когато най-накрая успя да отлепи очи от небето.
- Да, прилича на него. Как ще стигнем дотам?
- С всъдехода май няма да стане. Най-много да го потрошим. Ще трябва да вървим пеш.
- Ами ако някой туземец ни открадне кораба през това време?
- Ще повикаме някой друг да ни вземе. Сега обаче трябва да побързаме. Хайде, да минем напряко през гората.
- Бени, не съм сигурна, че е добра идея. Може би е по-добре да я заобиколим?
- Не, Фрида, прехода през нея сигурно е не повече от няколко часа. Ще си вземем храна и вода, за да не се налага да търсим тука и можем да тръгваме. Натам почва омагьосаната зона. Имаме шанс да я пропуснем, като минем през гората.
Двамата натъпкаха по една раница с храна, високоенергийни изкуствени протеини, вода и няколко полезни вещи и след като заключиха кораба, тръгнаха към гората.

*  *  *

Два дни по-късно все още се лутаха из нея, безнадеждно изгубени.
- И-и-и сега как ще се измъкнем оттук? - попита Бени и се огледа наоколо
- Представа си нямам - раздразнено му отговори Фрида. - Нали ти беше този, който ни вкара в гората? Да минем напряко – така каза. Обиколния път бил омагьосан.
- Със сигурност е, Фрида, че и малко повече.
Двамата приятели помълчаха известно време, докато с мъка отмятаха ниските клони от пътя си и се опитваха да съзрат пролука между розовите дървета. Трябваше да стигнат до замъка в небето, където може би знаеха нещо за изгубената Рубинена корона на императрицата. Като специален отряд трябваше да действат бързо, а не да се губят из горите, но късмета (а и магията) явно не беше на тяхна страна.
Изведнъж избуха бухал и те се погледнаха стреснато.
- Въртим се в кръг! - ядно извика девойката - Вече минахме два пъти покрай този камък. Точно толкова лилав е, колкото и предните два пъти. Сигурно и тоя гъсталак е омагьосан.
- Няма да се учудя - промърмори младежа.
Фрида реши да бележат с нещо камъка и Бени й подаде парче тебешир, което изрови от джоба си. Тя нетърпеливо го сграбчи от ръцете му и надраска набързо едно кръстче върху голия камък. После двамата продължиха мълчаливо напред. Десетина минути по-късно отново минаха покрай камъка, а кръстчето се забелязваше отдалеч.
- По дяволите! - изруга Фрида и седна върху камъка - Сега какво ще правим?
Бени не отговори. Вместо това напрягаше слух да дочуе нещо от гората.
- Чу ли шумулене? - попита той след малко, вече съвсем изнервен
Вместо от Фрида, отговора дойде от един клон над главите им:
- Мяуу!
Двамата приключенци подскочиха. Животното продължи да мяучи и скоро се показа на един клон, близко до главите им.
-  Ей, котенце! Мац-пис -  извика го Бени, когато най-накрая дойде на себе си от уплахата.
- Ъм, Бени, не мисля че е точно коте. Има хобот. Или пипало, не съм много сигурна. Прилича по-скоро на мравояд. Освен това е зелено.
- Да, обаче е на дървото и не може да слезе. Трябва да му помогнем – преди да дочака отговор, безстрашният „рицар” се протегна към животното. Огъна два захарно-розови клона и почти достигна до него. – Скачай, коте!
- На бас, че няма да скочи - погледна нагоре Фрида. – И не го пипай, може да е отровно.
В същия момент животинчето се оттласна от клона и се приземи на рамото на Бени.
- Добро коте - погали го той, а то отърка зелена муцунка и хоботче в косата му.
Фрида понечи да каже нещо, но като видя че на Бени му няма нищо, се отказа. Животното не се застоя дълго на рамото му, а вместо това се спусна надолу по куртката и панталона му и скочи на земята.
- Ей, котенце, къде отиваш?
То само го погледна и се шмугна в храсталака.
- Фрида, мисля че то се опитва да ни покаже пътя навън.
- Само дето едва ли го знае - недоверчиво каза тя, но все пак стана от камъка и си погледна часовника. – Губим си времето с това животинче.
- Напротив. Губим си го като седим повече в тази гора. Хайде да го последваме, едва ли ще се загубим повече.
- Добре, добре.
Двамата хукнаха след животното, като пътьом отместваха клонките и острите алени бодли на храсталака.
Накрая, вече останали без дъх, пък и понадрани, излязоха на малка полянка край гората. Над хоризонта бяха изгрели Луната и същите две ярки звезди, като този път трите образуваха фигурка, все едно някой е седнал на Луната и лови риба с въдица.
- Видя ли, изведе ни - Бени се наведе да погали животинчето и то издаде звук, подобен на мъркане.
- Да, топката козина се оказа полезна - Фрида вече фиксираше с очи замъка, който се рееше в далечината малко встрани от долната звезда. Нямаше съмнение - беше същия, който беше паднал от небето като метеор преди два дни. - Още няколко часа път и сме там.
- Какво ще кажеш да си го вземем с нас? - обърна се към нея Бени. Животинчето също погледна в нейната посока.
- Нямаме си друга работа, че и котка да мъкнем.
- Ама, Фрида, виж го какво е сладко. Освен това ни помогна, може да се окаже полезно и по-нататък. А и какво друго бихме взели от тази планета. Бодлив трънак?
Животното направи няколко меки стъпчици към нея и умолително измяука.
- Ох, добре, де. Вземаме го – предаде се накрая Фрида. - Само че ти ще измислиш с какво да го храним.
- Не бери грижа за това - Бени се наведе, за да вземе животинчето. – Имам идея.
Свали раницата от гърба си и извади оттам малко хляб. Отчупи едно парченце и го сложи на земята пред животинчето. То души известно време хляба, след което започна да го дъвче. Съвсем скоро от хляба не остана и трошичка. Момчето даде на котето още малко, „за да му създаде навик”, както се изрази пред Фрида. Тя също свали раницата от гърба си и двамата закусиха набързо, като даваха по нещо и на животинчето. Когато свършиха и прибраха всичко, Фрида се изправи и бодро каза:
- Добре, компания, виждам, че сме готови да потегляме. Строй се-преброй се и към замъка.
Бени само изкозирува с животното на рамо и тримата потеглиха напред. Вървяха около два часа, когато се озоваха пред лабиринт от жив плет, който сякаш покриваше всичко пред тях. Котето се затича към него и скоро изчезна сред живия плет. Фрида и Бени затичаха подире му, но него вече го нямаше там.
Скоро двамата се изгубиха безнадеждно в лабиринта. Опитваха се да редуват завоите – първо да завиват надясно, после наляво, но и това не помогна особено. После започнаха да викат животинчето, но след няколко минутно викане „Коте! Коте!” се отказаха.
В един момент започна да се чува зловещо потракване. Те се заоглеждаха, но в близост до тях цареше почти пълен мрак. Потракването се засили и скоро иззад близкия завой излезе грамаден рак, висок един човешки бой и два пъти по-широк.
- Чудовище! - провикна се Фрида и се пипна по кобура.
Бени обаче беше по-бърз и даде няколко изстрела с бластера, преди тя да извади нейния. Ракът обаче продължаваше да се приближава, без да показва признаци на взаимодействие с бластерния лъч. На всичкото отгоре иззад другия завой се показаха още две такива чудовища и също започнаха да идват към тях, като се блъскаха едно в друго. Бени и Фрида се бяха притиснали до живия плет в единия ъгъл. Тя ровеше в раницата си и се опитваше да замеря ракообразните с изкуствен протеин, но те изобщо не му обръщаха внимание.
Когато вече мислеха, че са загубени, в крака на Бени се отърка нещо. Той сведе поглед и видя как котето го гледа за кратко, после се шмугва между живия плет и изчезва.
- Фрида, наведи се и опитай да пропълзиш през плета. – каза й той тихо
- Нали опитах преди малко, нищо не става.
- Този път трябва да стане.
Фрида закопча раницата, метна я на гърба си и застана на четири крака с гръб към раците. После внимателно провря първо ръката, а после и главата си през живия плет. Пропълзя напред, части от нея започнаха да се скриват в плета и накрая изчезна цялата. Бени прибра бластера, хвърли последен поглед към раците, след което също застана на четири крака и чевръсто започна да си проправя път през стената от плет. Растението беше станало по-гъвкаво, отколкото преди и той успя без проблеми да се провре от другата страна.
Там го чакаха Фрида, котето и още две ракообразни. Котето само тръгна към отсрещната стена и скоро се загуби зад нея.
- Хайде да побързаме – предложи той и без да чака Фрида, се провря прав през следващата стена. Тя го последва и скоро тримата тичаха и се провираха под погледите на учудените осмооки гадини.
Когато най-накрая се измъкнаха от лабиринта, спряха да си починат за малко. За тяхно щастие раците си стояха вътре и не проявяваха желание да напускат убежището си.
- Какво ще кажеш сега за котето, а? – осведоми се Бени
- Ще кажа, че е най-полезното нещо, което съм виждала на тази планета. – отговори Фрида и за пръв път погали животинчето.
- Мисля, че трябва да го кръстим.
- Добре. Тогава да видим дали е мъжко или женско. – Фрида го обърна по гръб и го разгледа внимателно. – Доколкото разбирам от биология, е момиче. Хайде да го кръстим Меги.
- Аз си мислих за други имена, но добре. Хайде, Меги, да видим какво мога да ти дам за ядене. – Бени извади от раницата си малко изкуствен протеин и го даде на котето. То подаде зъбките си изпод хобота и започна да го гризе.
След като го изяде, започна да души земята с хоботчето си, измяука и ги поведе напред.
Вървяха в продължение на три часа и не срещнаха по пътя си нищо, освен ниска розова растителност. Когато започнаха да се приближават до замъка, небето беше започнало да просветлява и се видяха малките облачета под него, които явно служеха за стълба. След около час вече бяха в подножието на облаците и започнаха да се изкачват нагоре. Щом стигнаха до портата, тя се отвори безшумно и тримата влязоха вътре. Никой не ги посрещна, нямаше нито слуги, нито икономи, които да им покажат пътя, но приключенците се довериха още веднъж на инстинктите на котето, което ги поведе през замъка. Изкачиха няколко стълбища, минаха по просторни коридори, докато накрая се озоваха в тронната зала, където беше заспал голям зелен дракон. На главата на дракона стоеше магически увеличената Рубинена корона.
- Да вземем ли короната или направо да се омитаме? – прошепна колебливо Фрида
- Май е по-добре да се омитаме, ако можем. – отговори Бени шепнешком
Тъкмо се канеха да излязат на пръсти от залата, когато котето се откъсна от тях, отиде до дракона и се отърка в него. Той отвори едното си око и изпусна облаче дим през ноздрите си.
- Така значи, - прогърмя гласът му, а тронната зала завибрира – отивате си! А аз какво ще ям?!
- Някой друг, - рече Фрида и затича към изхода. – Меги, Бени, спасявайте се!
Вратите обаче се затвориха, още преди тя да стигне до тях. Бяха попаднали в капан. Бени и Фрида извадиха бластерите и започнаха да стрелят по него, но резултат нямаше. Дракона се приближаваше към тях с отворена уста, от която стърчаха остри жълтеникави зъби. Бени го стреляше в очите, но лъча не му правеше нищо. Вече бяха срещу пастта му и Фрида се опита да хвърли бластера към окото му. Влечугото обаче се извърна, оръжието рикошира в носа му и падна до него.
В този момент Меги застана между тях и дракона и каза тихичко:
- Мяуу!
После отърка гръбче в крака на звяра.
- Р-р-р-р-р! – по навик изръмжа дракона. След това обаче отскочи уплашен.
- Стой далече от мене, малка гадинке! Алегричен съм! – и придружи вика си с огнена кихавица.
Меги се опита да се приближи още малко, но дракона продължаваше да киха и да запалва всичко наоколо, което не е каменно, затова се наложи да отстъпи. При една от кихавиците короната издрънча на каменния под. Фрида изтича и я взе, а през това време в залата нахълтаха няколко слуги.
- Господарю, какво ви е? – викаше един от тях
В отговор дракона успя само да изхъхри, защото вече изпадаше в анафилактичен шок. Прислугата се разтърча навътре и навън от тронната зала, а вратата зееше отворена. Фрида погледна към Бени и кимна с глава в посока към не, той също кимна, взе котката на ръце и тримата тихичко се измъкнаха от тронната зала. Из замъка щъкаха възбудени слуги, отнякъде се появи и доктор в бяла престилка, но никой не обърна голямо внимание на тримата бегълци.
Те продължиха задъхано напред, като прескачаха по няколко стъпала надолу към земята. Когато слязоха, Меги ги поведе по един подземен тунел. Така минаха пущинаците и лабиринта, после пребродиха гората за около ден. Когато излязоха на полянката с кораба, все още не се мяркаха никакви преследвачи. Бени и Фрида се напънаха и ремонтираха каквото трябваше за два часа, след което се приготвиха да стартират.
Точно когато влизаха в кораба, в далечината се показа силуета на нещо грамадно и летящо. Фрида побърза да затвори кораба, двамата с Бени се закопчаха в креслата, а Меги остана в скута й. Когато стартираха двигателите,  Меги тупна с лапичка кормилото. Фрида вдигна кораба от земята със завъртяно наляво кормило и той се устреми право нагоре. Дракона вече бълваше огън съвсем близо зад тях. Котето обаче продължаваше да посочва с лапичка различни прибори и ръчки и с негова помощ успяха да се издигнат на толкова голяма височина, че въздуха навън вече беше разреден. Дракона блъвна за последен път и се отказа да ги преследва.
Пътуваха около седмица към столичната планета. По време на пътя Фрида учеше Меги на азбуката, а тя от своя страна й показваше прости магии.
Когато стигнаха до столицата, предадоха короната на императорския иконом и разказаха на службите за сигурност какво им се беше случило на омагьосаната планета. Биолозите от местната Академия на науките изследваха внимателно взети проби от котето (дори успяха да му обяснят за какво точно им трябват) и след няколко дни обявиха това, което двамата приключенци вече знаеха – беше женско и храната тук беше безопасна за него. Лично императрицата им разреши да си го задържат за домашен любимец колкото време то пожелае, а Меги измяука доволно.
Няколко години по-късно я заведоха отново на планетата, за да си избере съпруг и да си измъти котенца, но това е вече друга история.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
avatar
Jane Undead
A Strange Kind of Woman

Брой мнения : 359
Registration date : 07.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by Jane Undead on Сря 28 Авг 2013, 23:34

Май е доста тъпичко и детско, а?

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
avatar
Jane Undead
A Strange Kind of Woman

Брой мнения : 359
Registration date : 07.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Творчеството на Джейн

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите