Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Kleo

avatar

Брой мнения : 44
Registration date : 06.04.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Вто 06 Сеп 2011, 10:50 pm

ОК, това което каза значи ли,че скоро ще четем продължение? Ако е така много ще се радвам. Да знаеш, че наистина го очаквам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Вто 06 Сеп 2011, 10:56 pm

Зациклила съм на 13-та глава от няколко месеца. Smile
Всъщност, имам идея, трябва ми само малко време, през което да не ми скачат по главата сестри, родители, племенници и вся такая сволочь, за да я напиша.
Ако ти се чете слаш по Хари Потър, имам преведени две много симпатични историйки в блога:
http://janeundead.wordpress.com/2011/07/27/vodni_proc/
и http://janeundead.wordpress.com/2011/07/30/sdela/
Предупреждавам, че са слаш (това е причината, поради която не съм ги сложила тука) и двойката е Снейп/Хари. Който харесва такъв тип истории, е почти задължително да се изкефи.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
~ Underwater Melody ~

avatar

Брой мнения : 34
Age : 23
Localisation : In my DreamzZzZzz....
Registration date : 08.09.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Чет 08 Сеп 2011, 11:32 pm

ХП фенфик .... мм, и изглежда як : 3 Ше се чете. ( :
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пет 09 Сеп 2011, 1:50 am

Ще се радвам на коментари, като попрочетеш от него.
Иначе искам да предупредя за някои неща, за които не съм написала в началото (а трябваше). Някой от героите се държат не като в книгите (out of character), а някои неща не са се случили както в книгите.
Все пак се надявам да ти хареса.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
~ Underwater Melody ~

avatar

Брой мнения : 34
Age : 23
Localisation : In my DreamzZzZzz....
Registration date : 08.09.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пет 09 Сеп 2011, 9:15 pm

Няма проблем, аз не съм от хората, които на всяка цена искат да има придържане към канона.
Та, какви са ми впечатленията дотук: пишеш увлекателно и успяваш да вкараш хумора на Роулинг във фенфика, което според мен е най-важното нещо, за да се пресъздаде успешно ХП света... Браво !
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пет 09 Сеп 2011, 9:21 pm

Grazie! Smile
До коя глава си стигнала? Някаква критика за мен?
(И аз пък как се надявам, като дете на шоколад.)

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
~ Underwater Melody ~

avatar

Брой мнения : 34
Age : 23
Localisation : In my DreamzZzZzz....
Registration date : 08.09.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пет 09 Сеп 2011, 9:48 pm

Първите две засега. Знам, че съм бавна, ама имам и други работи за вършене. ; d
Критики.. Ами не. Нямам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
~ Underwater Melody ~

avatar

Брой мнения : 34
Age : 23
Localisation : In my DreamzZzZzz....
Registration date : 08.09.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пет 09 Сеп 2011, 11:56 pm

Е, прочетох го. ^^ Много ми хареса, наистина беше интересно <3 Отдава ти се да пишеш ХП фенфикшъни. ; )
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Съб 10 Сеп 2011, 12:06 am

Доста си бърза. Имаш ли скайп да го обсъдим?

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
~ Underwater Melody ~

avatar

Брой мнения : 34
Age : 23
Localisation : In my DreamzZzZzz....
Registration date : 08.09.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Съб 10 Сеп 2011, 2:13 am

аха, вече съм ти го пратила по ЛС ; )
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Сря 21 Сеп 2011, 5:38 am

Ето я и новата глава. Редактирана е, преди да я пусна и спелчек си имам. Smile
Заглавието й е малко глупаво, но все още е работно. Пък може да реша да ги събера с предната.
Ще се радвам на отзиви и коментари. А също някой ако знае някой ХП форум, където мога да я пусна, за да я видят повече хора, ще се радвам.


ГЛАВА ТРИНАЙСТА

НЕПРИЯТНОСТИ НА ХАРИЗОНТА - 2



На следващата сутрин Джейн се събуди с ужасен махмурлук и много ядосана на Сириус. Пиян или не, той се беше държал неприятно и тя нямаше намерение да го търпи повече.
Въпреки всичко, реши да не прави сцени. Просто си взе довиждане с него, отказа предложената закуска под претекст че има бърза работа в училището и си тръгна. Вярно, щеше да й е мъчно за компанията му, но не си струваше да търпи глупави изпълнения само заради това.
Една полза от ранното прибиране беше, че на закуска успя да срещне Аврора и да я пита дали би искала да дойде с нея на срещата с организаторите същия ден. Хлапетата й бяха писали, че са съгласни на участието и сега трябваше да си намери някой да я придружи.
- Знаеш ли, ще взема да дойда. – отговори след кратък размисъл Аврора – И без това нямам какво да правя. Ужасно облачно е, нищичко не се вижда и по цял ден и цяла нощ бездействам. А когато астрономите бездействат, или лудват, или се пропиват.
Джейн не познаваше други астрономи, но беше чувала разни истории от приятелката си. Сега си припомни историята за един астрономически лагер, по време на който непрекъснато валяло или имало облаци. Една вечер преподавателя намерил малка групичка от подопечните си ученици с няколко бутилки грапа до близкото езеро и наказал всичките.
- Чудесно. – каза тя, като се опитваше да не се разсмее на спомена - Срещата е в Продънения котел.
- Ще отида да си взема някои неща от стаята и идвам. Ти си довърши закуската и ме почакай пред Голямата зала.
Тъй като практически си беше изяла закуската, Джейн бързо излезе навън и се облегна на рамката на двукрилата врата да чака Аврора. Останалите се разотиваха един по един. Не очакваше никой да я заговори, затова си тананикаше една песен на Орисниците и си мислеше за Карл. По едно време от другия край на коридора се зададе професор Снейп, който си беше тръгнал от закуска доста преди нея.
Лицето му беше намръщено почти колкото небето навън. Двамата обикновено се правеха, че не се забелязват един друг, когато имаше публика наблизо. Този път обаче коридора беше празен и Снейп изглежда имаше желание да се възползва от тази възможност и да си поприказва с нея.
- Е, Ъндед, - започна той с обичайния си студен тон, в който се процеждаха малки капчици злоба, - някой от любовниците си ли чакате? Или пък хлапетата, които дундуркате по цял ден?
Кръвта на Джейн се качи в ушите й и започна да блъска със страшна сила. Снейп знаеше много добре, че учениците още не са се върнали от ваканция и все пак ги използваше, за да я тормози. Колкото до мъжете, беше видял само един от тях – Карл. Може би слуха за нея и Сириус вече се беше разнесъл, а и беше я видял да танцува с него на бала в ролята на Денис Епълби. Това правеше цели трима, нищо че двамата бяха всъщност един човек.
Тя си пое въздух и отговори с най-ледения тон, който владееше:
- Грешите, Снейп. Чакам вас. Преди закуска видях в кристалното си кълбо, че ще дойдете да се заяждате с мен и просто реших да ви улесня.
- Не мислете, че сте толкова интересна с глупавите си коментарчета. Нито пък толкова важна, ако и да се подмазвате на професор Дълбълдор с извънкласните си занимания, за да ви даде моите задължения.
- А вие, Снейп, недейте да се заблуждавате, че Дъмбълдор е глупак и ще повери важна задача на някой, който няма способностите за нея.
- Само вие величаете собствените си способности, Ъндед. Всички останали смятат, че нямате нужния опит, за да членувате в Ордена.
- Вие също не сте го имали, когато са ви приели, но професор Дъмбълдор все пак ви е взел.
- Жестоко се лъжете за това.
- Да, всъщност сте прав, Снейп. Имали сте го, но от другата страна на оградата. За разлика от вас, аз съм с чисто досие.
- Чисто означава безполезно, преведено от вашият език и от този на професор Дъмбълдор.
- А как би се отнесъл с вас директора, ако научи за това?
- Не се безпокойте, той беше уведомен лично от мен. Малко се учуди, но все пак ми наля чаша чай. Да не би да мислите, че ще стоя със скръстени ръце, докато вие сте в Ордена?
Това беше въпрос, по който и Джейн беше мислила по-рано. Какво ще направи Снейп, дали щеше да се опита да я премахне от Ордена? Явно вече беше приказвал с директора и номерът му не беше минал. Сега идваше ред на психическия тормоз. И Джейн трябваше да му покаже, че няма да се поддаде.
- Всъщност, Снейп, мисля че ще се занимавате с дивотии, ще досаждате на него и на мен, докато не загърбите съвсем собствените си задачи заради параноята си и болната си амбиция да премахнете мен от организацията. И като пълен идиот ще крещите точно до стълбите, така че абсолютно всички да чуят. Чудите се защо ми дават задачите ви ли? Ще ви го кажа просто – дават ми ги, защото вие се дъните в тях.
Джейн не знаеше дали всичко, което му наговори току-що, е истина. Но нещо вътре в нея й подсказваше, че е много близо до нея. От начина, по който Снейп дишаше тежко и току проверяваше магическата си пръчка, можеше да види, че е познала.
- Не разбирам за какво говорите, Ъндед. Явно въображението ви е направило лоша шега. – отвърна припряно Снейп и продължи към другия края на коридора, без дори да каже „довиждане”. В поведението му обаче личеше, че прекрасно разбира за какво му говорят.
Въпреки, че се изкушаваше да каже още нещо, колкото да има последната дума, Джейн премълча. Достатъчна победа беше това, че си беше тръгнал.
Въпреки, че разговора със Снейп беше кратък, тя се почувства уморена. Дали беше заради неговото поведение, това на Сириус или поради твърде много пиене, не можеше да определи. За да си почине малко, реши да поседне на каменния под, като преди това му направи магия за затопляне.
В това положение я завари Аврора няколко минути по-късно: седнала на пода, замислено подпряла брадичка на юмрука си.
- Джейн, всичко наред ли е? – попита я, когато се приближи достатъчно – Изглеждаш по-различно, отколкото на закуска.
- А, просто професор Снейп. Дойде, за да се заяжда с мен и ме ядоса.
- И какво точно каза?
- Обвини ме, че се подмазвам на директора с извънкласните ми занимания. Спомена нещо и за любовниците ми.
Аврора само кимна разбиращо. Явно слуха за Сириус беше стигнал и до нея.
- Не му обръщай внимание. Снейп има таланта да се държи идиотски, освен това мисля че ти завижда. Знаеш ли историята за последното му гадже?
- Не, никой не ми е казвал. Скоро ли е било?
- Ще му се. Беше преди пет-шест години. Милата беше толкова смотана, работеше в Министерството и имаше ей такива лупи. Приличаше доста на нашата професор Трелони.
Аврора продължи да разказва за последната приятелка на професор Снейп, докато вървяха към портите на замъка. Когато излязоха навън обаче се умълчаха. Трябваше да проправят пъртина през навалелия сутринта сняг, висок половин метър над земята.


* * *

В Продънения котел нямаше много клиенти. Всъщност, Джейн се чудеше че изобщо са го отворили. Може би хората, с които имаше среща тук, се бяха обадили на собственика да отвори.
И наистина, щом двете влязоха вътре, изтърсвайки дрехите си от снега, забелязаха само двама души, които се грееха пред камината и надигаха халби с пиво. Единият беше едър, със зачервено лице и вързана на опашка коса, а другият беше по-скоро набит и косата му започваше да оплешивява.
- Мистър О`Райли? – обърна се тя към дългокосия
- А, мадам Ъндед, радвам се че дойдохте. Ричард, това е Джейн Ъндед, приятелка на Карл Лангфийлд.
- Ричард Ман, приятно ми е. – набития мъж стана и й подаде ръка
- На мен също. Това е Аврора Синистра, моя приятелка и колежка.
Четиримата се здрависаха, след което мъжете придърпаха още два стола до камината и предложиха на дамите да седнат на техните места, за да се сгреят.
- Какво ще пиете, дами? – попита Джейсън О`Райли
Джейн отговори, че ще пие бирен шейк, а Аврора си поръча розова вода.
- Том, донеси един бирен шейк и една малка розова вода. – провикна се към съдържателя О`Райли. После заговори Джейн:
- Значи, мадам Ъндед, Карл ви е писал за концерта. Правилно ли разбирам, че свирите в група.
- Не, явно Карл не ви е обяснил добре. Учениците ми имат група, аз само ги представлявам.
- Ученици? Не знаех, че сте учителка. – включи се другия мъж
- Да, тази година преподавам в Хогуортс. Пет мои много надарени ученици сформираха група и тъкмо свириха на Коледния бал в училище на една сцена с Орисниците. – Джейн премълча факта, че тя също е била музикантка едно време. Трябваше да проявява предпазливост, а и за нея не беше хубаво да я свързват със стария й живот. Все някак щеше да стигне до Черния Лорд, ако вече не беше успяло.
- Явно са способни деца. – кимна Ричард
- Само че Карл не беше много подробен, когато ми обясняваше за участието. Или не са му били известни детайлите, или е бил пиян както обикновено.
- Опасявам се, че е по-скоро второто, мадам. Бях на концерта му и трябва да отбележа, че това момче не спря да пие през цялото време.
Ман изглеждаше само пет години по-възрастен от нея и малко повече от Карл, но явно държеше да показва старшинството си. През това време Джейсън се опитваше да завърже светски разговор с Аврора, така че Джейн реши да ги пренебрегне за известно време и да наблегне върху него.
- Къде ще бъде концерта? – попита подканващо тя
- Ама Карл нищо ли не ви е казал?! – учуди се той – Става въпрос не точно за концерт, а по-скоро за откриване. В края на януари организираме турнир по „Първична магия”. И ни трябва тежка рок група, която да го открие. Орисниците за съжаление за заети, както и други от по-известните.
Джейн само вдигна вежди. Не знаеше, че „Първична магия” се провежда все още. Не беше най-доброто, което можеше да предложи на децата, но все пак беше участие...
- Колко плащате за откриването? – поинтересува се тя
- Десет галеона. Но се опасявам, че няма да могат да участват в залаганията, особено ако не са пълнолетни. Присъствието обаче ще бъде безплатно за тях и за вас, разбира се.
„Ето защо всички са се писали заети”, помисли си тя. „Ако беше старата ми група, бих им казала да си отворят прозореца. За десет галеона само вятъра би се навил да им свири”.
- Наблизо ли е мястото? – каза на глас
- Всъщност съвсем близо до Диагон-Али. Ако не бързате, може да отидем и да ви го покажем. Какво ще кажеш, Джей?
- Да им покажем мястото ли? Имаш предвид, където се намира турнира? – явно пивото беше започнало леко да го хваща - Ей сега, само да си допия.
Мъжът наклони чашата под остър ъгъл спрямо горната си устна и изля остатъците от тъмнокехлибареното питие в устата си. След това обърса мустака си с ръкав и се протегна за наметалото. Джейн и Аврора също допиха набързо питиетата и станаха от местата си. Ман ги поведе към вратата.
Вървяха около пет минути по Диагон-Али, след което свърнаха в една пресечка. Ричард отключи двукрилата метална врата на втората сграда отляво, запали светлините с едно движение на пръчката си и покани всички вътре. Джейн го последва веднага, а Аврора и Джейсън влязоха след тях.
Пред очите им се откри голяма зала без прозорци, по средата на която имаше малка квадратна сцена. Освен нея и газените лампи по стената, вътре нямаше нищо друго.
- Ще сложим столове и маси, щом наближи събитието. Още не сме ги измагьосали, защо пода се почиства по-трудно с тях.
Явно тези двамата си падаха и мързели, освен скъперници, помисли си Джейн. Почистването на зала, пълна със столове, едва ли отнемаше повече от 10-20 минути. Но пък бяха прави – нямаше защо да ги слагат още от сега, само за да се прашат, ако действително не ползваха помещението.
- Е, господин Ман, видяното дотук ми допада. Мисля че можем да се споразумеем за участието, но ще трябва да изчакаме официалното разрешение на професор Дъмбълдор.
- Разбира се, разбира се. – припряно каза Ричард – Но това може да се уреди и по пощата, нали така?
- Ще ви пиша съвсем скоро. – обеща тя
Човека й каза да й пише на адреса на Продънения котел, след което четиримата си взеха довиждане.
Двете учителки отидоха да разгледат магазините наоколо и да обсъдят срещата с двамата мъже. Спряха се пред витрината на мадам Молкин и Аврора попита:
- Джейн, наистина ли смяташ да пуснеш учениците си там?
- Да. Каквото им казах, беше вярно. Ще участваме на това откриване.
- Ама това място е пълна дупка! И каква беше тази „Първична магия”?
- А, това е състезание по бой с голи ръце. Слагат двама идиоти на сцената, вземат им пръчките и ги оставят да се бият с каквито магии успеят да направят без тях.
- Чакай, ама те какви магии успяват да направят без пръчките си? – Аврора подозрително сви вежди
- Не много. Във всеки случай скоро след началото срещите се израждат в юмручен бой. Има и залагания.
- О, Джейн, това звучи ужасно! Как смяташ да ги пуснеш изобщо на такова място? И как изобщо ще ги пусне професор Дъмбълдор?
- Не е чак толкова ужасно. Присъствала съм на този турнир и преди и трябва да ти кажа, че лечителите успяха да им наместят почти всички части, които бяха контузили по време на боя. Е, от залаганията може да си изпатиш и да останеш без дрехите на гърба си, но лично аз смятам да им дишам във врата и да не им позволявам да залагат. А, професор Дъмбълдор би трябвало да ги пусне. Има далеч по-ужасни неща, които могат да им се случат, ако се разхождат в неподходящ квартал по тъмно, така че мисля че ще успея да го убедя.
- Кажи ми, ако не успееш. Ще опитам да му кажа няколко добри неща за мястото.
- Благодаря, Аврора. – каза Джейн. Едва ли щеше да се възползва от услугите й, можеше да си изпати повече от тях, ако професор Дъмбълдор разбереше от нея на какво прилича въпросната дупка.
- Пък и хората не изглеждаха толкова зле.
- Ман се чудеше как да плати по-малко и все пак да си осигури група. О`Райли ми изглежда по-свестен.
- Само че не е. Смотания ирландец се беше накъркал и ми поиска адреса, за да ми пишел, представи си. Но ако толкова ти харесва, мога да ти го отстъпя. – закиска се тя
- Не, благодаря. Имам си достатъчно любовници. Ако не ми вярваш, питай Сивиръс Снейп.
Двете продължиха да си говорят глупости и да оглеждат витрините, докато не им стана съвсем студено и лекото им алкохолно опиянение не изчезна напълно. После се магипортираха пред оградата на Хогуртс и се прибраха бързо на топло в замъка.
След обяда Джейн си полегна, за да навакса със съня. Чувстваше се уморена от цялото разхождане до Лондон и обратно, а и натряскването снощи я беше изтощило допълнително. Сигурно беше спала два-три часа, когато се събуди от силно тропане по вратата на стаята. Както беше полузаспала, грабна пръчката и си сложи очилата и с препъване отиде да отвори. Вероятно беше Аврора, която искаше да си поприказват още малко, помисли си тя, докато махаше защитите. Каква беше изненадата й, когато на вратата се оказа професор Дъмбълдор.
- Джейн, време е. – каза той и я измери с поглед. - Облечи се и си вземи топлата мантия, имаш пет минути. Ще те почакам тук, за да ти разясня подробностите.

* * *

Младата учителка лежеше по очи върху замръзналата кал. Наоколо беше тъмно и не се виждаше дори помен от светлинка. От съня и умората й не беше останало нищо. Тя напрегнато се ослушваше, за да долови и най-слабия звук от човешко присъствие, но чуваше само бунтуващото се море някъде зад гърба си.
Професор Дъмбълдор беше останал верен на думите си и я беше инструктирал за задачата й в последния възможен момент. Трябваше да изчака тук, на студа, двама смъртожадни и, без да разкрива присъствието си, да чуе и запомни всяка тяхна дума. След това да се върне и да докладва. Не трябваше да използва никакви магии, освен крайно необходимите за скриване на присъствието й. Това значеше нито топлина, нито светлина. „Ами ако ми затракат зъбите”, помисли си тя. „Ако ти затракат зъбите, ще изпуснеш някоя важна дума и директора ще се вбеси.” Но поне звука можеше да минава само в една посока от защитната й обвивка – от тях към нея.
Дано само мястото беше правилно. Ако го беше пропуснала дори с няколко метра, нямаше да може да чуе нищо. „В началото на гората, под стария дъб”, беше казал директора. Джейн беше практически сигурна, че дървото до нея е дъб, но пък можеше и да е сбъркала. И кой, по капите, беше успял да се сдобие с информацията къде ще се срещат тези двамата? Сещаше се само за един човек от Ордена, имал някога вземане-даване с Лорд Волдемор – Сивиръс Снейп. Същия, който поради неясна причина беше се опитал да я сдъвче след закуска пред Голямата зала. Но ако Снейп се имаше с Черния Лорд и тази задача е била негова, защо е трябвало да лежи тук на студа цяла вечност, вместо да попита или да научи някак от него каквото му трябваше? Наистина ли Снейп не беше двоен агент и тогава, кой беше?
Докато си задаваше тези въпроси, Джейн се смръзваше все повече върху студената земя. Опитваше се да не мисли за топлото си легло, от което я извадиха само преди половин час, нито за огъня в Продънения котел, както и да не се изкушава да направи дори малка магийка, за да се стопли. Вместо това измисляше мъчения и номера, които би могла да погоди на професор Снейп, щом само се измъкнеше оттук.
Десет минути по-късно започнаха да й се причуват стъпки. И наистина, някой като че ли приближаваше към дъба. Скоро шума стана по-силен и Джейн можеше да различи двамата човека, които вървяха към нея - единия стъпваше бавно и тромаво, а другия леко и внимателно. Двамата почти се сблъскаха пред дървото, тромавият се разруга, след което се появи светлина от магическа пръчка. На нея Джейн лесно различи чертите им. Тромавия имаше голямо лице, дебели бузи и месест нос, а другия беше слаб, рус и дългокос. Не носеха маски.
- Е, Лу, кажи защо ме доведе чак тук и не можа да ми кажеш каквото имаше за казване в щаба? – тросна се дебелия
- Господарят подозира предателство. – отвърна другия с мазен глас, който Джейн си спомняше добре. Това беше Луциус Малфой, който веднъж предвождаше хайката, която едва не я улови. – И избягвай да използваш името ми, когато сме навън.
- Да не мислиш, че някой може да подслушва? – озърна се другият
- Господарят смята, че не е изключено. – Луциус също се завъртя на всички страни, явно опитвайки се да долови нечие нежелано присъствие. После направи магия, която да изолира тях двамата от околния свят, доста подобна на използваната по-рано от Джейн. За щастие на магьосницата, радиуса на тяхната защита беше достатъчно голям, за да включи в себе си и нея. Освен това имаше твърде малък шанс да я хванат. Някой трябваше да се спъне в защитата й, да прояви подозрителност и да започне да претърсва наред, за да я открие.
Въпреки това тя се разтрепери от страх. Спомените й как търчи презглава из гората само няколко месеца по-рано, за да спаси кожата си от смъртожадните, се връщаха плашещо ясни в главата й и я караха да се облива в студена пот. Тръсна глава в опит да ги прогони. Трябваше да е с чисто съзнание, за да може да запомни всичко и въпреки това да е готова за бягство. Ако я разкриеха, имаше само няколко секунди да направи дупки и в двете защити и да си плюе на петите.
- Сега слушай внимателно. – продължи Малфой, щом спря да се оглежда – Срещата е утре вечер, в седем часа пред пощата в Хогсмийд. Трябва да вземем първо нея, защото всички сови са там.
- Хубаво. – отговори другият – Колко човека ти трябват?
- Десет надеждни. Господаря иска всичко да се пази в тайна до последно, така че им кажи да си затварят устите. Повтори да те чуя.
- Десет човека, надеждни, да си мълчат. – повтори като папагал другия
- Хайде сега изчезвай оттук. Ще се видим по-късно.
Дебелият смъртожаден вдигна рамене, но не каза нищо повече. Вместо това обърна гръб на Луциус и бързо излезе от кръгчето светлина. Когато стъпките му съвсем заглъхнаха, Малфой започна да претърсва района около дъба, но за късмет на Джейн първо се насочи към другата му страна. Тя се изправи с мъка, развали защитата си и се скри зад корените на едно дърво наблизо. Скоро Малфой явно реши, че е претърсил достатъчно, махна с пръчката си, за да свали неговата защита и се магипортира с тихо пукане. Джейн почака още малко в корените на дървото, стиснала пръчката в премръзналата си ръка, след което също се магипортира.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Сря 09 Ное 2011, 11:49 pm

Ей, дойде ли ти вдъхновение за продължението на фенфика? Че много го обичам и ми се иска да го довършиш <3
Бтв, аз все пак съм на мнение, че трябва да опиташ да напишеш книга. Защото пишеш прекрасно и ще стане много хубава.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пет 11 Ное 2011, 7:51 pm

Мерси, мерси. С ласкателства ще стигнеш далеч, както казвах наскоро на един познат. Работата е там, че нямам настроение за писане на финфика сега. Новата глава е наполовина готова, знам какво ще слагам в другата половина, но не ми се сяда да я довърща. Но надявам се и това да стане. Имам желание да го завърша. Smile

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Сря 02 Яну 2013, 4:17 am

Специално за Боби (Риддъл) - новата глава. Мина толкова много време от предишната, а на мен толкова ми се пишеше, обаче все нямах достатъчно концентрация. Знам, че фенфика ми не е перфектен, но изпитвам нужда да го пиша именно по неперфектния начин, по който е замислен. Надявам се да има някой, който да го чете, освен нещастните жертвички, които карам насила (това важи най-вече за сестра ми).
П.С. Вече съм към 65 000 думи, което си минава за роман. Леле, какъв съм графоман. Smile


ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСТА


РАЗУЗНАВАНЕ С БОЙ



За пети път този ден Джейн прекоси парка на училището. Въпреки, че цялата трепереше и тялото й беше сковано, се опитваше да стигне колкото може по-бързо до замъка. Краката й обаче изобщо не бяха на това мнение, защото скоро залитна и с ругатни се пльосна в снега.
Остана да лежи неподвижно поне десет минути. Явно напрежението и студа си бяха казали думата и сега не можеше дори да се изправи. Ако това беше се случило в някоя мъгълска книга, каза си тя, съвсем скоро някой щеше да мине оттам и да й помогне да се изправи, ако не и да я занесе на ръце до замъка. За съжаление живота й беше далеч от литературата и наоколо не се виждаше пукнат човек. Дори светлините на замъка не стигаха чак дотук. Беше студено, мрачно и ветровито.
Джейн въздъхна и размърда вкочанените си крайници. Опря се с ръка на земята и веднага съжали – в ръкава й влезе шепа леден сняг, който изстудяваше още повече замръзналата й кожа. След дълга серия ругатни и въртене най-накрая успя да се подпре на земята с две ръце, после с коляно и накрая да се изправи, оваляна в сняг като бяла мечка.
Вървейки доста по-бавно, се запъти към светлините на замъка. Ако вътрешния й часовник не я лъжеше, вече беше време за вечеря. Щеше да докладва набързо на директора и после да се стопли и да хапне заедно с колегите си.
Когато стигна почти до вратата на замъка, едва не се размина с професор Хагрид, който също идваше за вечеря от къщурката си в другия край на парка.
- Здравейте, професоре. – поздрави го тя – Как сте?
- А, госпойце Ъндед, здравейте! – Хагрид беше единствения преподавател, който й говореше на фамилия – Ами добре съм, как да съм… А вие защо сте такваз бяла, като че ли сте лежала в снега?
- Подхлъзнах се и паднах. Има една заледена локва почти до портала и не можах да я видя в тъмното. – излъга Джейн. Не смяташе, че е добре да се впуска в обяснения за задачата си пред него, а пък и малко се срамуваше от приключението си в снега по-рано. Затова реши да отклони разговора към нещо по-безобидно. – Можете ли да ми кажете колко е часа?
Хагрид спря и започна да рови по джобовете си за часовник. Преобръща ги в продължение на две минути, като през това време успя да извади от тях совешка храна, връзка ключове и празна опаковка от чай, но часовника така и не се появи.
- Тря’а да съм го забра’ил. – най-накрая каза преподавателя. – Обаче като тръгвах насам, почти беше станало време за вечеря.
- Благодаря. – кимна Джейн, въпреки че сведението не беше чак толкова полезно. Бяха стигнали практически пред входните врати на замъка, които Хагрид отвори и с вдръвен кавалерски жест я покани да влезе първа.
- Мога ли да ви помоля за една услуга, професоре? – попита тя, след като вече се бяха прибрали на топло.
- Нямате проблем. – каза Хагрид и гласа му прокънтя във Входната зала.
- Може ли да погледнете дали професор Дъмбълдор е вътре? – Джейн посочи към Голямата зала. – Имам да обсъждам нещо с него.
- Ей сегичка ще проверя. – оповести грамадния професор и се запъти с тежка стъпка към столовата.
Джейн остана сама в средата на Входната зала, стърчейки като морков насред нива. Тъкмо проверяваше дали директора не се задава вече по стълбището, когато го видя – Снейп тъкмо излизаше от сянката на една колона, грациозен като котка. Явно беше чакал нея, защото изобщо не се учуди от присъствието й, а само я огледа отгоре до долу, без да бърза особено, след което се ухили със злобната си самодоволна усмивка. Тя се погледна, за пръв път откакто беше излязла тази вечер, и изтръпна – по дрехите й имаше кал и сламки, обувките й оставяха кални следи по земята, а от мантията й капеше разтопен кален сняг. За втори път изглеждаше толкова плачевно в присъствието на Снейп, и както и предния път, това не й се понрави особено.
Погледна го отбранително и понечи да тръгне към Голямата зала, но той я спря с поглед. Беше достатъчно близко, за да се опита да й приложи легалимантия. Погледна я в очите, черните му очи се срещнаха решително с нейните кестеняви, и той започна да тършува из съзнанието й. Явно знаеше какво търси, тъй като се насочи право към тазвечершните събития. Джейн обаче нямаше намерение да се дава лесно. Този доклад беше за Дъмбълдор и той първи щеше да го получи.
В този случай най-лесно щеше да бъде да му внуши някоя измислица и да го остави да се оправя с нея както може. Но беше достатъчно уморена, а ума й – претъпкан с информация, за да рискува с нещо измислено. И в същия момент се сети за Сириус. Беше я подразнил, беше се държал безобразно, а сега спомена щеше да послужи за отвличаща маневра. Джейн знаеше от опит, че мъжете, независимо дали обичат или ненавиждат някоя жена, никак не биха харесали мисълта да я видят с друг. Тъй като слуха беше тръгнал така или иначе, тя не се поколеба и му го показа.
Това беше достатъчно. Снейп отначало се обърка, после се ядоса и съвсем изгуби мисловната си връзка с нея. Явно не беше свикнал да общува по този начин с жени и не знаеше какво да прави, защото не се опита да повтори упражнението. В това време Хагрид излезе от Голямата зала и се провикна:
- Няма го тук.
- Отивам да го потърся горе. – отговори тя и той кимна.
Снейп я подмина по особено пренебрежителен начин, от което Джейн се ядоса още повече. Изчака го да стигне до вратата на Голямата зала и на свой ред пое към стълбището.
Както беше вече под пара, тя изкачи двата етажа до директорския кабинет и почука с пръчката си по каменното грозилище. Дъмбълдор излезе от страничната врата и я покани да влезе. Изкачиха се заедно по подвижната стълба, която приличаше на ескалатор в мъгълски магазин и влязоха в кабинета.
- Е, Джейн, докладвай. – усмихна се директора – Даже може да седнеш преди това.
И махна с пръчката си към един стол, който услужливо се изтегли от мястото си зад масичката. Преподавателката се настани на него и каза:
- Новините са доста обезпокоителни, директоре. Мисля, че е добре да видите сам.
- Да, предполагам, че си права. – замислено отвърна той – Наблюдението винаги е било по-добър метод от преразказването. Макар че аз обикновено използвам и двата.
Нямаше нужда от пояснение на последното - какво по-лесно от това директора да наглежда съзнанието на докладващия, докато слуша рапорта? Така че Джейн само се отпусна назад в стола и го погледна в очите. Картините оживяха една по една в съзнанието й и докато се усети, вече предаваше подробен отчет за действията си още от предния ден.
- Интересни лични преживявания. – коментира професор Дъмбълдор, след като изгледа последния сблъсък с професор Снейп – Надявам се да не те е заболяла главата от мен.
- И да ме е заболяла, не е от вас. – усмихна се Джейн, макар че се чувстваше като котенце при ветеринаря. Методите на действие на директора бяха нетрадиционни и рядко някой можеше да предвиди следващата му постъпка.
- Колежките ти са се държали доста неприятно. Искаш ли да поговоря с тях?
- Няма нужда. – нетърпеливо го прекъсна тя
- Дора и Ремус са симпатична двойка…
- Професоре, няма ли да говорим за Луциус Малфой и плановете на Черния Лорд? – беше се подразнила от детинското му любопитство към дребните случки от спомените й.
- Е, щом имаш желание да ги обсъждаш.
- Вижда ми се доста сериозно. Те могат да превземат Хогсмийд още утре.
- Да, биха могли. – професора потърка брадата си. – Искаш ли чай?
- Професоре?
- Успокой се, Джейни, това че могат не означава че ще го направят. Поне не утре. – промърмори под нос. – Десет човека, всъщност дванайсет не могат да превземат цяло магьосническо село за една вечер.
Професор Дъмбълдор отиде до полицата, където между всякакви джунджурии държеше чайника си, и го донесе на масата. Почука го с пръчката си и след малко той започна да ври. Явно старецът беше старомоден и държеше да си вари сам чая.
- Утрешната операция ще бъде, както вярвам че се нарича в съответната терминология, разузнаване с бой. Тяхната цел е да видят с какви сили разполагаме ние, като същевременно направят колкото може повече поразии.
- Откъде сте толкова сигурен, че Луциус е казал пред мен цялата истина? Или дори че на него му е известна?
Директора мълчеше и сърбаше чая си.
- Имате ли още шпиони? – беше следващия логичен въпрос
- Виж, Джейн, - много внимателно отговори той – играеш ли шах?
Тя поклати глава.
- Жалко. Всичко се разбира най-добре чрез аналогията с шаха. Но мисля, че си виждала достатъчно игри на шах, за да ме разбереш. Виждаш ли, в шаха всяка фигура има определена роля, която тя играе. И най-важното е, че една фигура, например офицер, както си ти, не трябва да знае какво правят другите офицери, нито топовете, нито дори пешките.
Професора определено я ласкаеше, в собствените си очи Джейн беше по-скоро пешка. Вярно, с всички шансове да стане офицер, но все още не беше такъв.
- Какво би казала на хората на Том Риддъл, известен още като Волдемор, ако те хванат и те разпитват?
- Разбира се, че нищо не бих казала.
- Това са глупости и ти го знаеш. Особено ако ти е мил живота, както предполагам е на всички. Те имат веритасерум, няма да говорим за мъчения, и в крайна сметка ще измъкнат всичко от тебе, както си му е реда.
- Какво общо има това с въпроса ми, професоре?
- Ще стигнем и дотам. Как мислиш, че трябва да постъпвам аз, при положение, че знам, че всеки мой агент, заловен от тях, означава загуба на информация от Ордена?
Джейн замълча. Имаше натрапчивото усещане, че в този въпрос има уловка.
- Е, щом не искаш да си признаеш, ще ти кажа аз. Аз трябва да следя никой от агентите ми да не научава нищо съществено. Не се мръщи, това увеличава шансовете за оцеляване на всички ви, ако попаднете в плен.
- Това означава ли, че ако ме хванат, трябва да кажа всичко, което знам?
- О, да. Всички останали са инструктирани, но някак съм те пропуснал. Прощавай, много работа ми се събра напоследък, и забравям.
- Значи искате да ми кажете, че не трябва да ви питам за информацията, която имаме?
- Опасявам се, че е така.
Джейн се ядоса. Искаше да разбере повече, за да може да се ориентира в тази каша, но се оказа че няма право на тази информация. Все пак имаше едно нещо, за което можеше да се поинтересува.
- Какво ще кажете тогава за странното поведение на професор Снейп?
- А, Сивиръс ли? Просто ревнува, не му обръщай внимание.
- Искате да кажете, че тази задача наистина е била негова? Изобщо не ми се връзва.
Директора въздъхна.
- Двамата със Сивиръс сте толкова настоятелни в това да разберете повече един за друг, че вече не знам какво да ви правя. Ще ти кажа само това, така или иначе прекалено много хора го знаят. Да, Сивиръс е двоен агент. Толкова ловък, че немалко от тях се съмняват в неговата лоялност и към двете страни. Но аз му вярвам и това е всичко, което ще изкопчиш от мен по въпроса. Колкото до задачата, беше негова, но в момента е изпаднал в немилост. Не ме питай какво е направил, не е свързано с тебе. Поради това трябваше да пратя някой, който е чист.
- Разбирам. – кимна Джейн, макар че все още имаше неразрешени въпроси. – А какво ще правим утре?
- А, да – за утре. Наяж се добре и се наспи. – Дъмбълдор се усмихна – Всичко това е много важно. Бъди тук в четири следобед за инструктаж. Аз ще се погрижа да уведомя останалите. Не се безпокой, нищо няма да научат за нас, дори с бой.


* * *


Доцент Ъндед лежеше в леглото си и неспокойно се въртеше. „Наяж се и се наспи”, беше казал директора, но това изобщо не изглеждаше толкова лесно. Със свитото си гърло едва беше успяла да хапне малко яхния – щом се озова на масата, установи че изобщо не й се яде. Поне никой не я закачаше – професор Снейп се правеше, че не я забелязва, както и жените на масата, така че единствения й по-близък съсед по маса, който все още си говореше с нея освен директора, беше професор Флитуик. Той обаче беше мълчалив по време на цялата вечеря и като се извини с главоболието си, напусна рано столовата.
Така че сега Джейн лежеше, галеше Мъри и си мислеше. Мислеше за вечерта, за това, което я чакаше утре и за несигурния си живот като цяло. Нямаше намерение да се кара с колегите си, просто така се получи. Дали защото ги подценяваше или от дългото време, прекарано сама, но младата жена установи, че вече не й е толкова лесно да е разбира с хората. Вярно, можеше да прилага легалимантия, но легалимантията обикновено беше едностранен процес, като се изключат редките случаи, когато общуваха два легалиманта посредством специалните си умения. А имаше и друго – Джейн никога не се доверяваше съвсем на това, което виждаше в съзнанието на другите хора – там обикновено беше пълна каша, пълна с глупави мисли за следващото им хранене и заблудите, в които упорито се опитваха да повярват. За да въведе ред в целия този хаос, легалиманта трябваше да използва уменията си активно и тук беше момента, в който другите започваха да стават подозрителни.
Очевидно Джейн беше се отучила от нормално общуване и това й личеше. Чувстваше се сама и изолирана, макар да се намираше в замък, пълен с други хора. „Веднъж да си дойдат учениците и ще се почувствам по-нормално”, помисли си тя. Вече съвсем не я свърташе в леглото, затова стана и започна да тършува из шкафчетата за успокоителната отвара, която беше останала при нея от предния път, когато Лили и момчетата я бяха посетили.
След като глътна солидна доза от нея, промърмори трескаво „Слава на Мерлин за отварите” и отново се намести в леглото си, където скоро заспа като пън.
Досадния будилник я събуди в десет часа на другия ден. Чувстваше се по-отпочинала от предната вечер и дори успя да хапне. Поговори малко с Аврора след закуската. Приятелката й също беше притеснена за предстоящия бой следобеда, професор Дъмбълдор явно беше казал на всички, за да се приготвят психически. По някое време Джейн се сети за чувалените смъртожадни, които стояха прибрани в едно чекмедже в кабинета по Защита срещу черните изкуства, и предложи да отидат да се поупражняват. Аврора хареса идеята и двете прекараха час и нещо в кабинета, сражавайки се с чучелата, от които периодично се сипеше слама.
След късния обяд двете се прибраха по стаите си, за да се приготвят за инструктажа и пътуването за Хогсмийд. Джейн си облече плътната мантия и поседя известно време угрижена на леглото си, обмисляйки положението. После стана с въздишка и като си взе пътното наметало, излезе от стаята. Беше й нервно и така и трябваше да бъде – в крайна сметка един от най-големите й страхове в последните няколко години беше да се срещне лице в лице със смъртожадните. А това, че го правеше по свое желание не облекчаваше съзнанието й.
Отиде до директорския кабинет в три и половина, скоро не й се беше случвало да подрани за нещо. По пътя видя професорите Спраут и Вектор, които се направиха, че не я забелязват, но си размениха няколко не особено ласкави думи за нея, щом решиха че вече не ги чува. „Дърти харпии”, помисли си Джейн ядосано и побърза да отиде до грозилището пред директорския кабинет, където зачака, облегната на стената.
Коридора на втория етаж беше особено пуст, което автоматично я предаваше на собствените й нерадостни мисли. Може би десет минути по-късно дойде и професор Макгонагъл, също подранила за инструктажа. Поради някаква причина реши да заговори Джейн, вместо също да се направи че не я вижда, и каза хладно, но учтиво:
- Здравейте, доцент Ъндед. Как сте?
- Добре, благодаря, професоре. А вие? – също толкова учтиво отговори Джейн, проучвайки повърхността на съзнанието й. Там обаче нямаше кой знае какво, очевидно професор Макгонагъл се владееше отлично.
- И аз съм добре, но работата не е в това. Виж, Джейн, на закуска чух няколко много неприятни слуха за теб. – тя понечи да я прекъсне, но Минерва вдигна ръка – Известно ми е, че не са верни и това ме вбесява особено много. Някои наши колежки очевидно си нямат друга работа, освен да измислят и разпространяват клюки.
Минерва сви устни в недоволна гримаса, но после като че ли се успокои:
- Нямам намерение да те съдя за това което вършиш. – каза накрая, като вдигна демонстративно ръце и въздъхна – Достатъчно възрастна си да преценяваш с какво се забъркваш. Поне ти се държиш достатъчно открито и не се занимаваш с плетене на интриги зад гърба на другите. Но ще трябва да помоля и теб, и момичетата да се помирите. Няма да можем да изпълним мисията, ако мозъците ни са заети да ни настройват една срещу друга.
- Аз бях готова да се помиря още онзи ден. – запротестира Джейн, но бързо замълча, защото не искаше да говори като недоволно момиченце. След това на свой ред въздъхна и попита – И в какво се състои в крайна сметка мисията?
- Професор Дъмбълдор нищо ли не ти каза вчера? – учуди се Минерва, а Джейн поклати глава – Този Албус с неговата потайност. Вярно, трябва да пазим в тайна някои неща, но той понякога прекалява.
И й разказа накратко какво ще трябва да направят вечерта – да патрулират из селцето един час преди определената от Луциус Малфой среща, да съобщят веднага щом видят смъртожадните и да ги изтласкат от Хогсмийд с минимални усилия. Без да знае защо, това накара Джейн да си отдъхне. Да разполага с някакви сведения за предстоящите събития беше доста по-добре от информационната дупка, в която се намираше досега.
Изведнъж се почувства по-добре. Ето, Минерва вече си говореше с нея, знаеше срещу какво ще се изправи, а скоро след това се сдобри и с другите си две колежки, макар и не много охотно. После професор Дъмбълдор дойде заедно с още няколко човека от Ордена и покани събралите се да влязат в кабинета му. Джейн не можеше да не се възхити на избора му на кадри – сред хората му бяха аврорите Дора Тонкс и Кингзли Шакълболт, бившия учител Ремус Липин, няколко учители от Хоуортс – Аврора, Минерва, Спраут, Вектор и Флитуик, двойния агент Снейп, но и практически безполезния Мандънгус Флечър, който сигурно щеше да се скатае някъде почти веднага, както и Хагрид, който даже нямаше пръчка. Като цяло даваха вид на безразборно събрана команда, съставена най-вече от учители от Хогуортс, но доцент Ъндед се досещаше, че са внимателно подбрани, така че едновременно да свършат работата и да не издадат кой знае какво за Ордена, и това я накара да се възхити на умелата работа на директора.
Професор Дъмбълдор съобщи това, което беше казала и Минерва и се зае да го допълва с подробности – кой какъв участък ще поеме, какъв ще е сигнала за тревога, както и конкретния план за настъпление по картата на Хогсмийд.
Имаше само малка неприятност – на въпроса на Джейн дали могат да използват все пак непростими проклятия, професор Дъмбълдор я погледна, все едно е подушил кисело зеле и отвърна, че за някои неща се заплаща твърде висока цена и с това дискусията приключи. Джейн едва успя да прикрие изненадата си – ама те какво, досега никого ли не са убивали? И какво правят със заловените противници, след като връщането им в затвора означава да се появят отново в Англия най-късно след седмица?
Ордена на Феникса все повече заприличваше на детска забавачка и все по-малко на бойна организация. Дори плана за действие в Хогсмийд не беше доизпипан – натрапниците трябваше да се прогонят, но директора държеше да останат живи всички до един. Въпреки че евентуалното отстраняване на Луциус и приятелчето му, докато никой не гледа, изглеждаше далеч по-смислено.


* * *


Около пет и половина най-накрая излязоха от замъка и тръгнаха към селото. Всеки трябваше да патрулира сам, затова Джейн беше нащрек през цялото време. Не си позволяваше дори да мигне, най-вече от страх че може да пропусне някой смъртожаден да се приближи до нея, без да го забележи. В покрайнините на селото духаше леден вятър и тя трябваше да придържа периферията на зимната си шапка, за да не я отвее виелицата и едновременно с това да държи магическата си пръчка в готовност, което се оказа почти непосилна задача. За едно нещо поне се радваше – че участъка на професор Снейп беше чак на другия край на селото, и сега не можеше да я види как трепери от страх и студ. /* Беше й странно обаче защо се сеща за него точно сега, когато си имаше по-важни неща на главата. Всъщност, подозрително беше защо се сеща за него изобщо, и при това толкова често.
- Защо не вземеш и да си харесаш един мъж, вместо няколко наведнъж? – беше я попитала полушеговито Минерва, докато чакаха директора по-рано следобеда.
- Съжалявам, Минерва, оказва се, че не мога. – също толкова сериозно й беше отговорила Джейн – Мога да ненаниждам само един, но не и да харесам.
- Мисля че се досещам кого имаш предвид. – повдигна вежда събеседничката й
- Ти и цялото училище. – каза Джейн и двете се засмяха
За щастие на младата преподавателка скоро вятъра стана толкова силен, че трябваше да съсредоточи всичките си усилия в правенето на магия за сгряване, от която обаче имаше съмнителна полза. */
Вече се стъмваше и газените фенери из селото хвърляха повече светлина от слънчевата, затова Джейн се промъкна в сенките и започна да обикаля по-тъмните места. Най-важно от всичко беше да не я забележат.
Само десет минути по-късно, когато беше паднал почти пълен мрак, тя различи няколко смътни очертания в другия край на улицата. Разбира се, можеше да е някоя пиянска компания, която е решила да обиколи селото, за да се освежи, но нещо в поведението им я накара да остане нащрек. Всеки от тях вървеше в права линия и вдигаха удивително малко шум, което беше много подозрително за голяма компания, излязла навън няколко дни след Нова година. И наистина, щом почнаха да приближават, тя разпозна мъжът, когото беше видяла предната вечер заедно с Луциус Малфой. Глупаците не бяха намерили за нужно дори да се разделят на две групи и отгоре на всичко се движеха в нестройна групичка, без много да се оглеждат наоколо. Мълвата, че за Черния лорд работят предимно тъпанари, явно беше вярна.
Преподавателката се скри в сянката на една градинска порта и ги изчака да отминат. След като завиха зад ъгъла, насочи пръчката си към един от мъжете и прошепна заклинанието, от което потичаше кръв от носа. Действието му беше много подобно на това, което се случваше на нея, щом я удареше проклятие – отначало потичаше малко кръв, после ставаше ручей, а накрая вече нищо не можеше да я спре и потърпевшия се пльосваше на земята и започваше да се гърчи от болка. Този приятел очевидно нямаше да може да се дуелира тази вечер.
Джейн се опита да порази още двама с проклятието, но не можеше да се прицели както трябва иззад укритието си, и едва ли беше успяла да уцели още някой. Прекрати по-нататъшните опити и вместо това насочи пръчката към ръката си и изстреля сноп тъмни искри. Ефекта не можеше да се наблюдава отстрани, но се усещаше – в момента всеки член на Ордена, вземащ участие в операцията, включително тя, изпитваше болка в лявата длан, все едно са я поляли с бенгалски огън.
Изчака малко да мине болката и с помощта на пръчката си написа върху потърпевшата длан „Кръвопускащо проклятие, един брой.” Професор Дъмбълдор щеше да разбере.
Когато и последния смъртожаден зави зад ъгъла, Джейн излезе иззад портата и тръгна да се придвижва към пощата по обиколния път. Успя да стигне дотам в момента, когато делегацията на Лорда тъкмо беше пристигнала отпред и Луциус си разменяше закани с директора.
- Ще видите, Дъмбълдор, че съвсем скоро ще прочистим цялото село от вашите поддръжници. – театрално се закани Луциус зад маската си
- И ще загубите ценно време, което може да употребите на много по-необходимо място.
- Ще бъдете ли така добри да ни осведомите къде може да употребим усилията си по-ползотворно? – мазно се осведоми Малфой
- Мисля, че за тази цел трябва да попитате господаря си. – кротко отговори Дъмбълдор
- Не ни баламосвай, дойдохме тук, за да завземем селото и няма да си тръгнем преди да ви натупаме. – обади се ни в клин, ни в ръкав мъжа от предната вечер
- Момчета, мисля че са ви пратили за зелен хайвер. – усмихна им се малко пресилено Лупин – Така като ви гледам, няма да успеете.
- Толкова ли си сигурен? – намръщи се другия, но ефекта беше заглушен от мощно изсекване – Райли, престани да си духаш носа!
- Не мога, шефче, нещо потече.
- Ще те потека аз тебе, ама отдругаде.
- Нот, не ти ли казах още вчера да престанеш да използваш имена? – вбеси се Луциус, но бързо млъкна, осъзнал собствената си грешка.
- Извинявай, Лу... – понечи да се оправдае той, но устата му бързо беше запушена от заглушаващо заклинание
Джейн наблюдаваше този приятен раздор, и се поздравяваше наум за успешно направеното заклинание по-рано. Беше застанала малко встрани от основните групички, но имаше поглед и върху двете. Погледна към директора за по-нататъшни указания и той без думи я инструктира да застане малко зад Минерва.
- Стига толкова сладки приказки, Дъмбълдор. – чу Джейн да казва вече овладелия се Луциус, докато сменяше позицията си
- Ами, започвайте тогава. – разпери ръце с длани нагоре Дъмбълдор, докато се усмихваше
Това беше достатъчно, явно театъра беше дотегнал на Луциус, защото той се разпореди:
- Момчета, захващайте се. – и започна да дава указания кой с кого да се заеме
Скоро заклинанията започнаха да хвърчат насам-натам, червени и зелени искри се преплитаха във въздуха, редувани от други цветове. Джейн се дуелираше с някакъв нисък и набит смъртожаден, но скоро професор Вектор приключи със своя опонент, който беше заспал сладък сън на земята и се прехвърли на този на Джейн. Тя от своя страна отиде в другия край на боя и се захвана с друг смъртожаден, който вероятно беше жена, но не беше особено сигурна.
- Авада кедавра! – извика жената още в началото на битката и Джейн, ошашавена, едва успя да отскочи в страни. Тази явно беше някаква луда убийца.
- Инкацерус! – опита се да я завърже Джейн, но онази веднага изкрещя „Протего” и заклинанието й беше отблъснато. Джейн опита с по-сложните магии, като този път се гледаше да не вика, а да си ги изговаря наум, но другата отблъсна и тях. Скоро инициативата беше изцяло у лудата, която все повече и повече я караше да отстъпва. Добре, че Кингзли Шъкълболт беше наблизо и пое боя с нея, като кимна на Джейн, че може да се оттегля, за което тя му беше признателна. Джейн направи няколко крачки встрани от дуела и се огледа за нов опонент, като все още следеше жената срещу Кингзли с края на окото си. Онази се опита да приложи още няколко пъти убиващото заклинание, но едрият негър беше пъргав и добре трениран и винаги успяваше да го избегне.
Най-накрая Джейн ги остави и бързо се отдалечи от тях. Едва не се препъна в един гърчещ се на земята смъртожаден, който като че ли не беше онзи, на когото му потече кръв пред всички. Наистина, можеше да го е ударило какво ли не, но действието на проклятието подозрително приличаше на използваното по-рано от нея, затова Джейн само се усмихна и като го прескочи, продължи нататък. Две на нула за нея. Скоро намери нов противник, срещу когото трябваше да впрегне всичките си сили, за да започне да го изтласква по предварителния план.
Така се биха може би половин, а може би и цял час, изтласквайки лека-полека смъртожадните към периферията на селцето. Чуваха се заклинанията „Протего” и „Експелиармус”, отвреме-навреме някое по-рядко или пък хвърчаха цветни искри, без никакъв звук около тях. Няколко смъртожадни вече се търкаляха на земята зад хората от Ордена, заедно с професор Спраут, а Мандънгус беше изчезнал сякаш вдън земя.
Нещата бяха потръгнали за Джейн – тъкмо беше успяла да зашемети мъжа и се оглеждаше къде може да е полезна, когато изведнъж усети как носа й потича. Притеснено прокара опакото на ръката над устата си и забеляза на слабата светлина от фенерите, че е избърсала нещо тъмно. Знаеше, че скоро носа й ще потече още повече, след което ще се сгърчи на земята също като двамата, които улучи с проклятието, затова реши да се бие докато може. Трябваше обаче да уведоми някого, че скоро ще напусне боя.
- Аврора! – извика тя към сражаващата се наблизо жена, която се обърна моментално – Внимавай, напада те в гръб!
„Скудо”, помисли си Джейн и насочи магическата пръчка към Аврора съвсем навреме, за да може заклинанието да се разбие в току-що направения щит.
Докато двете се сражаваха със смъртожадния, й каза че очаква след малко да й прилошее и да не може да се бие повече. Аврора кимна и двете продължиха да изпращат заклинания рамо до рамо. След това Джейн намери друг опонент, но не се отдалечи много, опитвайки се да го победи, преди да се срине. Кръвта вече течеше по лицето й и краката й се подкосяваха, но тя си налагаше да издържи още малко и още малко, докато не успее да го зашемети.
„Вцепени се”, Джейн насочи пръчката си към него и смъртожадния, който явно имаше бавни рефлекси, тупна на земята като круша. Тя избърса малко от кръвта си с ръкава на мантията и подпря челото си с ръка, защото започваше все повече да й причернява. Искаше да извика за помощ, да направи нещо, но не успя, защото в следващия момент направо припадна на земята.


_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пон 14 Яну 2013, 4:39 pm

Наистина не знам как да кажа колко много ми харесва.
Просто ти се прекланям пред умението да се потапяш в света на Хари Потър толкова добре. Докато чета фенфика, ми изглежда толкова правдоподобно. И героите.. Хагрид, Дъмбълдор, държат се точно с типичните си черти и странности... имаше толкова бисери и шеги, вкарани по изискан начин. И освен това няма миг, в който да не се чудиш какво следва. Толкова е непредсказуемо и интересно, почнеш ли да четеш, няма спиране. Определено е прекрасно <3 както досега съм казвала хиляди пъти. Страшно съм щастлива, че си решила да го продължиш!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Сря 16 Яну 2013, 1:23 am

Благодаря за мнението. Smile
Всъщност, мисля че не заслужавам толкова похвали, понеже фенфика ми е далече от добър. По-скоро е приемлив и написан без излишни глупости и правописни грешки, което не може да се каже за другите фенфикове на български. Но пък съм чела такива на руски и английски, които просто шапка им свалям.
Да си изкажа малко крикита, след като никой не иска да каже очевидното. Всъщност, и Дъмбълдор и Хагрид (особено той) са си далеч от Роулинговите образи. Хагрид при мен е просто тъп, а Дъмбълдор и даскалите са пияниници, читатели на морал и стари моми. Освен това целия фенфик е някак безцелен, което може и да го оправя като редактирам, а може и да няма. А пък забавните истории са вземани от ученическия живот, както и някои от героите, между другото. Лили е една моя приятелка от училище, който така си се казва, Джери и Август са бивши гаджета, но "почистени" от недостатъците ("Август" беше мрънкало, а "Джери" депресар и пияница). Дано все пак нещо стане от тоя фенфик, засега съм тъпа и упорита и го бутам напред.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Нед 20 Яну 2013, 1:12 am

ГЛАВА ПЕТНАЙСТА


„ПЪРВИЧНА МАГИЯ”



Деня след битката Джейн прекара в някакво трескаво състояние между съня и реалността. Мяташе се, бълнуваше и поне няколко пъти пи от отварата, която старшата сестра мадам Помфри й даде, но това не даде бърз резултат. Когато се събуди, се учуди на това колко е изтощена от някакво си обикновено проклятие. Първата й работа, след като окончателно дойде в съзнание, беше да попита старшата сестра дали професор Снейп е участвал в лечението й.
- Само дойде и ми каза една отвара. – ядосано отговори Попи Помфри – След това се врътна на пети и излезе. Не разбирам за какъв се мисли, че не иска да помага с лечението на пациентите ми, особено когато е спешно?!
Джейн си отдъхна вътрешно, а на глас се поинтересува:
- И каква беше отварата, с която ме излекувахте?
- Най-проста отвара за подсилване. Да се почуди човек как изобщо свърши работа при състояние като вашето.
„Виж ти, каза си доцент Ъндед, значи професор Снейп не бил чак толкова гаден”. Изрази благодарност за лечението към старшата сестра, както и към Снейп, само че през зъби. Знаеше, че Снейп е взел днешните й часове, но не смяташе да му благодари за това – той би взел и целия й пост, стига само да можеше.
Тя беше единствения пациент в болничното крило, явно останалите са били доста по-леко ранени, помисли си Джейн и моментално я досрамя. Ако някой друг беше уцелен от плюнката, която беше съборила нея на земята, вероятно щеше просто да тръсне глава и да продължи да се бие. Джейн беше чула от старшата сестра, че битката е свършила с победа за Ордена и че зашеметените смъртожадни са били предадени на службата на аврорите.
Докато Джейн се вайкаше за кофти наследствеността си, в коридора се чу шум.
- Само пет минутки. – строго се разпореждаше мадам Помфри, а нечий тънък ученически глас обещаваше всичко, само и само да го пуснат на свиждане.
Не отне много време на преподавателката да познае гласа на Лили Смит и изобщо не се учуди, когато я видя да влиза в болничното крило. Колко беше изненадана обаче, когато всичките пет члена на групата се появиха в помещението.
- Честита Нова година, доцент Ъндед! - поздрави весело Лили и подаде букет теменужки на преподавателката си. – Майка ви изпраща и малко коледен пай.
- А това е от нас. – добави Август и остави на масичката до леглото й един огромен букет от бели рози
Джейн благодари за цветята и махна с пръчката си към тях, за да се натопят в една голяма стъкленица, която тя измагьоса.
- Много ли беше трудна битката онзи ден? – попита Евфем
- Не, изобщо. – отговори му преподавателката. – Само дето аз малко пострадах.
- От какво пострадахте? – попита Джери
- Мисля, че някой ми направи кръвопускащо проклятие. – Джейн почти не трепна, докато лъжеше. Другия вариант обаче, да си признае истината, че не знае какво проклятие я мъчи, не звучеше особено професионално.
- Чел съм, че е много неприятно. – поклати глава Август
- Вярно си чел. – засмя се Джейн. Това момче поглъщаше книгите като бонбонки.
- Това за „Първична магия” звучи супер! – възкликна Лили – Господин Лангфийлд ли ни е препоръчал?
- Да, той беше.
Никой не попита какво е „Първична магия”, а щом и мъгълокръвната Лили знаеше, значи всички бяха наясно по въпроса.
- А вярно ли е, че той е останал в замъка няколко дни? – попита Джери - И че е спал във вашата стая?
От нуждата да отговаря я спаси мадам Помфри, която тъкмо влезе в стаята и сърдито каза:
- Посетителите да излязат. Казах ви само пет минути!
Опазил я Мерлин да трябва да обяснява на учениците си дали и защо спи с Карл Лангфийлд, дори и само отвреме-навреме.


* * *


Януари се изтърколи много по-бързо от очакваното. На девети учителите без много хъс празнуваха рождения ден на професор Снейп, а три дни по-късно и нейния собствен. Лили и момчетата бяха научили отнякъде за празника и й подариха сребърен камертон за настройване на китари. Джейн протестира, отказа да го вземе, но учениците така се разсърдиха, че накрая се принуди да приеме подаръка.
Честите репетиции изморяваха и групата, и нея. Не знаеше как издържат децата, но на нея определено й беше трудно да ги балансира с другите си задължения. Добре поне, че тази година децата нямаха изпити „Тритон”.
На двайсет и пети януари шестимата си облякоха дебелите мантии и плътните наметала и тръгнаха към Лондон. Карл и шофьора Пиърс дойдоха да ги вземат – бусът им вече беше летящ и невидим, за което се бяха оръсили немалко, но подобрението си струваше. Времето беше студено, но ясно и отгоре се виждаха потъналите в сняг селца и градчета. Учениците бяха много любопитни и непрекъснато зяпаха от прозорците на буса, практически залепени за стъклата. По пътя Лили отново си говореше с Карл, а Джери приказваше за нещо с Евфем. Слава на Мерлин, доколкото Джейн наблюдаваше съзнанието му, не посмя да разпитва повече за личните й отношения с китариста. Карл понечи да извади отнякъде Огнено уиски, обаче Джейн го погледна така кръвнишки, че веднага го прибра и предложи на гостите си да пийнат тиквен сок.
По здрач пристигнаха в Лондон и кацнаха на един паркинг близо до улица Диагон-али. Като се огледаха и видяха, че мъгълите не гледат към тях, изключиха невидимостта на буса, заключиха го и тръгнаха към Продънения котел. Пред кръчмата Карл се сбогува с тях и каза, че им оставя Пиърс и буса, които да ги откарат в Лондон след концерта. Пиърс пък остана да ги чака в Продънения котел, след като си призна, че не обича нито олелията, нито глупавите битки в „Първична магия”.
Тази вечер имаше доста хора по улица Диагон-Али, така че трябваше да се тъпчат в тълпата с все музикалните си инструменти. Все пак, имаха едно улеснение – огромната част от хората бързаха за същото място, закъдето и те, и повличаха със себе си останалите. Съвсем скоро тълпата отби от главната улица и всички се намериха пред склада или каквото беше там, където щеше да се проведе турнира. Там потока от хора се вливаше в морето от вече пристигнали, което се блъскаше в огражденията около входа. На няколко места около сградата се продаваше бира – не бирен шейк, ами съвсем обикновена мъгълска бира. Пред щандовете за бира имаше доста прилични опашки, а край тях хората пиеха, говореха на висок глас и се забавляваха всякак преди началото на турнира. Вече беше станало съвсем тъмно и единствената светлина идваше от газовите фенери наоколо.
Шестимата си проправиха път, къде с думи, къде с някой и друг лакът и най-накрая стигнаха до охраняващите магьосници. След като им казаха, че са откриващата група, някой отиде да викне Ман и О`Райли и не след дълго ги поканиха да влязат.
Озоваха се сред огромна терасирана зала, пълна със седалки, а сцената в средата беше оградена с малки въженца. Единствените маси вътре бяха тази на коментаторите и масите за залагания, които се намираха близо до сцената.
Магьосника-техник, който се беше заел с пренасянето на инструментите, ги остави плавно върху сцената. Въпреки това Сет погледна уплашено барабаните си, когато дръннаха върху пода. Ман им донесе по една бира, като каза, че била от тях двамата с О`Райли. Самия той държеше халба и отвреме-навреме отпиваше големи глътки от тъмната течност вътре. После отиде да си провери книгите, в които записваха залаганията, а през това време Джейн ги посъветва да оставят бирата за след изпълнението. Лили се съгласи с нея, като допълни, че групата „Бормашина” се натряскали с нещо точно преди първия си концерт и после едва не провалили участието с лошото си свирене.
Докато доцент Ъндед си играеше да им затапва халбите, да ги смалява и да си ги прибира в джоба, учениците помогнаха на техника да качи и останалите инструменти на подиума. После се заеха да ги настройват и да правят саундчек. Щяха да свирят с магията за увеличаване на звука, която Август беше открил, но им я направи Джейн, защото учениците бяха обещали да не правят магии, докато са в Лондон.
Скоро започнаха да пускат и публиката, и народа започна да се изсипва в залата. За щастие нямаше безредици, пускаха се по толкова хора наведнъж, че да могат спокойно да си стигнат до местата, без да трябва да се блъскат в тълпи. А през това време групата и Джейн се бяха оттеглили в бекстейджа, до който се стигаше по един коридор между седалките.
Вътре имаха гримьорна с огромни огледала, хладилник, зареден с безумно количество бира и тиквен сок и множество меки дивани, на които спокойно можеха да се излегнат по двама човека. Учениците седнаха малко да си починат, а Джейн нареди халбичките на вратичката на хладилника и после се настани в едно кресло, където поради някаква странна причина никой не искаше да седи. Лили затършува в раницата си, която носеше дори тук и скоро подаде на учителката си фотоапарат:
- Ако може да ни направите снимки, че нашите ще искат да ни видят.
- Добре, - усмихна се Джейн – а който успее да се напие, ще го снимам в пияно състояние и после ще си го закача на стената за смях на котката.
- Само не ги показвайте на директора, - примоли се с жално гласче Евфем.
- Няма. – обеща тя – И да ви напомня – никакви залагания, смятам лично да ви наблюдавам. Ако някой се напие, останалите отговарят за него да не прави глупости.
- Не се безпокойте, доцент Ъндед, аз съм трезвеник по убеждения и ще внимавам за останалите. – каза Август
- Добре, разчитам на тебе. А останалите, да знаете – преди да тръгнем оттук, ще бъдете изтрезвени от мен. С магия. От опит ще ви кажа, че колкото повече сте пили, толкова повече боли. Директора каза, че иска да ви види след турнира, така че ще трябва да ви представя в най-трезво състояние.
Докато траеше тази тирада, в бекстейджа колебливо влезе Аврора Синистра, насочвана от О`Райли, който изглеждаше лепнат за нея като гербова марка.
- А, ето къде сте били. – възкликна тя – Тоя тунел беше тесен като в катакомби.
- За сметка на това гримьорната си я бива. – отбеляза Джери. – Да искате бира? Или тиквен сок?
- Какво да искам?
- Бира. Мъгълска. – обади се Джейн.
- Ами вие, доцент Ъндед?
- Само тиквен сок, благодаря. Не обичам бира.
- Тогава и аз ще пия тиквен сок. – след кратък размисъл реши Аврора. Джейн си припомни за една история с нея, включваща пиене, схванат кръст и някакъв чиновник от Министерството и само кимна разбиращо – от този случай насам, Аврора доста внимаваше с алкохола на партита.
Цялата компания реши, че ще пие тиквен сок и Лили отиде да донесе чашки от близкия бюфет. В следващите десет минути пиха сок и приказваха по малко, а после дойде време да излязат на сцената.
- Дами и господа, приветствам ви за добре дошли на тазгодишното издание на турнира „Първична магия”. – чу се отвън магически увеличения глас.
- Допивайте бързо, че след малко сме ние. – изкомандва Лили и останалите я послушаха. Чуваше се как вика тълпата в залата отвън, след това гласът продължи да изрежда някакви встъпителни думи.
- И сега, представям ви група „Магически вятър”! – чу се отвън и младите музиканти наставаха от местата си.
- Успех! – пожела им Джейн и потупа всеки по рамото.
- Хайде, стискам ви палци! – добави Аврора.
Петимата излязоха един след друг – първа беше Лили, след нея Август, после Джери, Евфем и Сет. Публиката ръкопляскаше и свиркаше. Скоро шумовете утихнаха и групата започна първата песен.
- Време е и ние да ходим. – каза Джейн и двете учителки тръгнаха по тунела. Скоро стигнаха до сцената, където Джери вече размахваше коса и пееше, а останалите бяха залегнали над инструментите си. Местата им бяха на първия ред, точно до масата на коментаторите, а до тях имаше още пет свободни – явно бяха за групата.
След първата песен публиката зарева одобрително, само някъде вдясно от Джейн се чуваше силно „Уууу”, подсвиркване и викове „Ходете си вкъщи”.
Няколко песни по-късно тълпата все още се радваше на групата, но хулиганите вдясно продължиха да освиркват. На Джейн в крайна сметка й писна и измагьоса струя вода, която се стовари безшумно върху тях. Изведнъж виковете и свирканията престанаха.
- Така е много по-добре. – извика Джейн през шума на тълпата и Аврора й се усмихна. – Я да ги снимам, тъкмо престанаха да куфеят.
Тъкмо когато Лили беше излязла напред за солото си, Джейн насочи фотоапарата към сцената, фокусира и щракна. Светкавицата блесна за кратко и част от първия ред отсреща примигна. Тя стана от мястото си и направи още няколко снимки на учениците – заедно и поотделно. Свиреха с костюмите си от концерта в училището и определено изглеждаха добре. Джейн остана малко да им се полюбува – петимата свиреха и пееха, изцяло отдадени на публиката си, Джери раздаваше всичкия си глас, а Лили беше пуснала дългата си коса и отвреме-навреме я завърташе като перка на хеликоптер. Джейн ги погледа още известно време, след което се запъти към мястото си и понечи да прибере фотоапарата. Преди да успее да го сложи в чантата си обаче, Аврора я прекъсна:
- Дай да те снимам и тебе. – изчака Джейн да си оправи косата и я щракна.
- Сега аз ще те снимам. – Джейн понечи да вземе фотоапарата от ръката й.
- Не, аз не обичам. Иди пак до сцената, искам да те снимам с тях.
Джейн въздъхна, което изобщо не се чу, и направи няколко крачки към сцената. Обърна се към Аврора и тя й направи знак с палец, вдигнат нагоре, след което натисна копчето.
Когато групата спря да свири половин час по-късно, се разнесоха аплодисменти и възторжени викове. Най-силно свиркаха и викаха Джейн и Аврора, докато си загряваха ръцете от ръкоплясканията. Бис нямаше, така че групата се прибра в гримьорната, а след малко двете учителки я последваха.
- Е, как ви се сторихме? – обърна се Джери към двете учителки, след като се тръшна на един диван.
- Супер бяхте! – извика Аврора, все още екзалтирана от концерта и гласа й отекна в гримьорната.
- Да, много добре се справихте. – заяви Джейн и отиде до другия диван, за да прегърне Лили и седналия до нея Евфем. След прегърна поотделно и другите трима. През това време се появи магьосника-техник, понесъл инструментите високо над себе си.
- Оставете ги някъде тук, благодаря. – каза Лили, когато видя, че той се чуди къде да ги остави. Магьосника ги спусна един по един в ъгъла на помещението, след което се оттегли.
- И така, кой иска бира? – обади се Джейн, която тъкмо надничаше в хладилника. – Тиквен сок така или иначе вече няма.
- Аз! – провикна се Джери.
- И аз! – побърза да извика Лили.
- И аз не бих отказал – срамежливо каза Сет.
- Аврора, ти?
- Аз ще пропусна. Но пък може да се подкрепим с нещо по-силно. – и професор Синистра извади от дамската си чанта бутилка джин, което накара Джейн да зяпне за няколко секунди. – Обаче май няма повече чаши.
- Давай насам, не се обяснявай. – каза накрая Джейн. Все пак джина беше любимото й питие. - Ученици, някой от вас да иска?
Джери се заля от изненада, а Лили прихна и изстреля цял фонтан от бира пред себе си.
- Сет, това нашите учителки ли са, дето ни предлагат да въртим с тях шише твърд алкохол? – попита Джери, докато се опитваше да изчисти петното от костюма си.
- Стига сте се хилили. – засмя се Джейн и махна с пръчката си към петното, което веднага изчезна – Съжалявам, но ще остане малко леке. Ще се наложи да го изперем в замъка. – След което се обърна към останалите. – Сто пъти по-добре е да се напиете под надзора ми, отколкото някой път, като ходите в Хогсмийд, и да ви открият на сутринта да се въргаляте в някоя канавка.
Лили си поиска малко от джина, като каза, че нямало да се напие, а другите си продължиха на бира. След кратката алкохолна пауза всички оставиха питиетата и отидоха да погледат турнира, който вече беше започнал.
На ринга имаше двама магьосници – единия се беше свил на четири крака на земята и се опитваше да квака, а другия тъкмо се отблъскваше от еластичните въжета.
- И сега – задушаващото пльосване! – провикна се коментатора – Жабчо се засилва, но Комара се навежда и Жабчо се спира във въжетата!
- Значи този, дето се прави на жаба, е Комара, а другия е Жабчо, така ли? – попита объркано Аврора.
- Да, викат му Жабчо, защото омагьосва другите на жаби. – обясни Джери
- Комара отскача, но Жабчо му прави препречваща магия... И Комара пада на коментаторската маса!
Тълпата гледаше напрегнато, а голяма част от нея се беше събрала долу при масите за залагания. Двамата продължаваха със сложните хореографии, като периодично се отблъскваха от въжетата и се мъчеха да се улучат един друг, усукваха си глезените и често се изтласкваха от ринга.
Джейн за момент се загледа в публиката и й се стори, че е мернала за малко професор Снейп някъде към върха на залата. Върна погледа си обратно там, но магьосника, който се намираше на това място, вече беше с гръб към нея и се отдалечаваше към изхода. Снейп на „Първична магия”? Това беше смешно. Той винаги беше нагрочен, със свити вежди и високомерно изражение и не обичаше забавните мероприятия, особено когато се свеждаха до тупаници между двама души. В такъв случай би могъл да е дошъл за концерта. Но кой му беше казал и защо беше решил да ги гледа? Нали ги мислеше за тъпи хлапета, които се правят на музиканти, както й беше казал един път, а пък нея за тяхната бавачка.
- И сега, жабешко цамбурване от въжетата, Жабчо го посреща с магия за смях... Комара тупва върху Жабчо, целия се залива от смях... Отмагьосва се от проклятията и се изправя... Протяга ръце към Жабчо и – о, не! – прилага му магията за желиране на крайниците.
- Ще гледаме ли още от това? – попита Лили Евфем вдясно от Аврора.
- На мен вече ми е леко тъпо. – обади се Август, преди Евфем да успее да отговори.
- Ей, вижте, Бързака се намесва на страната на Жабчо! – обади се Евфем
- Да, а пък Железния дойде да се бие до Комара! – включи се и Сет.
Джери гледаше шоуто, облегнат на едната страна на стола си и потропваше с пръсти върху бузата си.
- Аз предлагам който иска да остане да гледа, а пък останалите да се приберем в бекстейджа. – реши Лили.
- И тогава аз трябва да се разделя на две, за да може да ви гледам да едновременно да не се напоркате и да не си изгубите парите на залаганията. Не, по-добре да не се делим. Аврора, идете с Август и Джери... – започна Джейн
- ...и Лили. – прекъсна я момичето – Да донесем пиенето. Ей сега, доцент Ъндед.
„Това момиче пък ми чете мислите”, каза си Джейн, но не спомена нищо на глас.
Аврора, Лили и двете момчета станаха от местата си и тръгнаха към бекстейджа. Скоро се върнаха с джина и бирата и пиенето започна.
След като Комара и Железния успяха да преборят Жабчо и Бързака, когото се наложи да ловят из сцената поне половин час, на ринга се качиха Заклинателя и Пророка, които изобщо не мръднаха от местата си по време на цялата схватка, а само се замерваха с магии. В крайна сметка Пророка загуби, явно не беше кой знае какъв ясновидец.
През това време Евфем и Лили се бяха напили порядъчно и само се смееха на двамата борещи се магьосници, а когато Железния и Комара се върнаха и започнаха да се налагат с прости магийки и тук-таме по някой ритник, направо се превиваха от смях. Най-накрая Железния успя да приклещи хилавия крак на Комара с Желязната хватка и като го прилепи с магия за ринга, спечели двубоя. Джейн обаче все по-малко следеше какво става на ринга и все повече време отделяше на учениците си. Когато Евфем с олюляване излезе да отиде до тоалетната, тя през цялото време трябваше да наблюдава масите за залагания, нищо че в главата на момчето нямаше такива мисли. На пияна глава можеше да му щукне какво ли не.
Шоуто най-накрая приключи за тази вечер и пияната вече Джейн с голяма мъка подбра нетрезвите си ученици към гримьорната. Аврора поне можеше да ходи сама, което беше голям плюс, предвид че ръцете на Джейн бяха заети с това да подкрепя двамата руси ученици, а пък Август се беше заел да влачи Джери. След като стигнаха до гримьорната, Джейн положи двамата си подопечни на дивана и извади магическата пръчка. Колко бяха изненадани обаче учениците, когато я насочи към себе си, вместо към тях. Блесна кратка светлина и Джейн разтръска глава.
- Доцент Ъндед, вие пък защо? – попита я Август, който беше единствения трезвен наоколо.
- Пиянството никак не ми е чуждо, Рипър. – отговори Джейн със стиснати очи и понечи да си седне във фотьойла. След няколко минути се поосафери и каза вече по-бодро. – Но вие няма нужда да бързате. Просто искам да се уверя, че ще ви заведа до Продънения котел, без да направя някой гаф. Все пак, ако има някой желаещ за изтрезвяване, може да ми се обади.
Желаещи обаче нямаше.
След малко в гримьорната влезе О`Райли, ухили се на Аврора, след което каза на Джейн:
- Имаме няколко запитвания за тениски на групата. Какво да кажем на феновете?
- Кажете им да минат вдругиден, тогава ще продаваме пред залата.
- Добре. – организаторът излезе от помещението, а Джейн си позволи да пийне малко джин за кураж.
- Ама ние нямаме тениски. – завалено каза Лили и както си седеше, падна в скута на Евфем.
- Дотогава ще направим. – каза Джейн - Още тази вечер ще поръчам тениските от склада на едро, а утре вие ще ми помогнете да им измагьосаме някакво лого.
- Утре всички ще сме махмурлии. – отбеляза Евфем, като сочеше нещо на отсрещната стена с блуждаещ показалец.
- О, не, няма. Аз вече съм бодра като кукуряк. И дори ако искам, мога пак да се напия, както и ще направя в буса.
О`Райли се върна и седна на дивана до Аврора, а Джейн отиде да провери дали инструментите са все още здрави. После пък Лили реши да отиде до тоалетната и Джейн отиде да й помогне; Август заведе момчетата.
Когато Джейн се върна, крепейки Лили, се натресоха на странна гледка – Аврора се мляскаше с ирландеца. Учениците отначало им хвърляха доста учудени погледи, но после свикнаха и не им забелязваха. Август се опитваше да забавлява с нещо Лили, но не му се получаваше. Евфем пък я държеше да не падне от дивана. Джери и Сет си разправяха вицове, които не бяха особено благоприлични, а Аврора им се кикотеше, когато успееше да отлепи уста от О`Райли. От размислите на Джейн как да се оправя с тотално разложените си подопечни я измъкна Ман, който дойде заедно с един от охраняващите магьосници.
- Време е вече да затваряме, понеже охраната трябва да си тръгва. – каза Ман на О`Райли – Освен това трябва да им платим, Джейсън. – и посочи групата.
- Добре, добре. – вдигна ръце ирландеца – Хайде, съкровище, пусни ме за малко.
Двамата организатори и магигарда излязоха за малко, явно да стигнат до парите, където и да бяха те. През това време Джейн отиде до Аврора и я попита:
- Добре ли си?
- Да, нищо ми няма.
- А тоя ирландец, дето се е лепнал за тебе, сигурна ли си, че го искаш? Като го гледам, нищо чудно да те заведе у тях. – Джейн беше погледнала в съзнанията и на двамата - за О`Райли беше ясно какво иска, но мозъка на приятелката й изглеждаше доста размътен от пиенето.
- Моля те, оттърви ме от него. Досаден ми е, обаче съм толкова самотна... Имам чувството, че ще стане като предния път.
Само Август наостри уши да чуе какво е станало предния път, всички останали бяха твърде пияни.
Скоро Ман и О`Райли се върнаха, броиха им десет златни галеона и Джейн се уговори с тях кога да им донесе тениските. Всички излязоха от гримьорната, а Джейн подбра инструментите и тръгна с другите. Ман и охранителя ги оставиха още на изхода, но О`Райли си вървеше с тях към Продънения котел. Пред кръчмата двамата с Аврора се спряха и Джейсън започна да я уговаря нещо. Джейн заведе учениците вътре, остави инструментите и се върна при тях.
- Хайде, Аврора, трябва да тръгваме. – подкани я тя.
- Ей сега. – отговори преподавателката, но изглежда не можеше да се откъсне от ухажора си.
- Мистър О`Райли, директора очаква да се върнем всички, в това число имам предвид и Аврора. – излъга Джейн
- Аврора, скъпа, не може ли да се измъкнеш от този ваш директор-тиранин? – уговаряше я той.
- Съжалявам, не мога. – опита се да се отскубне Аврора. – Трябва да се прибирам.
- Ела с мен, само за мъничко.
- Не мога. – каза Аврора, но не тръгна да се дърпа от него.
На Джейн вече започваше да й прикипява – от толкова пияни ученици, сега пък трябваше да се разправя с пияната си приятелка.
- Хайде, тръгваме, - Джейн сложи ръка на рамото й.
- Добре, добре. – Аврора бавно пусна ръцете на О`Райли, след това направи крачка назад и без малко да падне, но Джейн я подхвана. – Лека нощ!
- Лека нощ, скъпа! – отговори й Джейсън
След това Аврора се обърна и съдейства на Джейн да я прибере в Продънения котел.
Там пък учениците се бяха разпльокали по масите, включително Август, на когото явно му се беше доспало. С голяма мъка двамата с Пиърс ги разбудиха и ги натовариха на буса. Добре, че той й помогна за инструментите, Джейн вече се беше уморила да ги левитира. В буса всички налягаха по диваните, разположени до стените, а Джейн и Аврора се разположиха в хамака, закрепен в един от ъглите. За да поспят по-лесно, Джейн ги изтрезви един по един, като първо ги събуждаше, за да не се учудят откъде им е дошло.
Когато пристигнаха до портите на училището, вече можеха да вървят самостоятелно и прозявайки се, стигнаха до директорския кабинет. Аврора им пожела лека нощ и тръгна към стаичката си в астрономическата кула.
Професор Дъмбълдор ги поздрави за концерта и им изчете една кратка реч за това колко се радва, че са се върнали трезви (тук погледна към Джейн) и за това колко добре са представили училището. Присъди сто точки на дом Рейвънклоу и, тъй като учениците се прозяваха доста, ги пусна бързо да си ходят по стаите.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Вто 22 Яну 2013, 12:30 am

интересно е, защото е новост, която един вид вкарва в света на магията неща, които не са били описвани от самата Роулинг, освен орисниците.. не знам дали разбираш какво искам да кажа, но е много яко да видиш концерти в хари потъровска форма Smile)

снейп ми липсваше :Д много се привързах към него във фенфика ти


а да
и най-доброто попадение!
Цитат :
На девети учителите без много хъс празнуваха рождения ден на професор Снейп

ЛОЛ

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Вто 22 Яну 2013, 2:31 am

Ами, благодаря, старая се. Макар че описанието на концерта не е кой знае какво, май и на кеча също. И пак ги алкохолизирах, от нямане на какво друго да правя.
В следващите глави се очаква да има повече от Снейп, надявам се. И аз го харесвам, особено изигран от Алън Рикман. Но не ми харесва, че Роулинг го е направила така обсебен от Хари. Според мен Хари не го заслужава, както и не заслужава 7 книги, написани за него.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пет 25 Яну 2013, 9:45 am

ГЛАВА ШЕСТНАЙСТА


СПОМЕНИ



Все пак, Джейн се радваше, че не е снимала пияните физиономии на учениците си. Както и че никой не беше снимал нея пияна. В неделята след концерта потърси Лили, но не можа да я намери никъде – беше се затворила в тъмната си стаичка да проявява снимки. Вместо това се зае да се готви за задачите си в Ордена.
Една от вечерите през седмицата, когато нямаше много неща за вършене, Лили я навести, за да й покаже снимките. Всички, освен една-две бяха станали добре. Беше се размазала една от общите снимки на групата, а на едната главата на Евфем беше излязла като жълт облак, размазан около раменете му.
Лили обаче имаше и още нещо за споделяне.
- Доцент Ъндед, реших да се посъветвам с вас по един въпрос – каза тя, гледайки в пода. – Някои от момчетата в моя курс са разбрали, че сме участвали в откриването на „Първична магия” и ме поканиха да излизам с тях. Аз обаче не ги харесвам. Особено не ми харесва това, че преди това не ме забелязваха особено, а пък сега изведнъж се сетиха за мен.
- Така става, като стане човек звезда. – усмихна се Джейн, но след изражението на Лили, което казваше „хич не е смешно”, отговори сериозно – И аз не ги харесвам такива, но какво да се прави. На мен също ми се лепяха едно време, като бях млада. Направо с лопата да ги ринеш такива.
- И какво правехте с тях?
- Общо-взето има два начина да се разправиш с тях. Или спиш с тях и после ги зарязваш или изобщо не им обръщаш внимание.
- А вие кой от методите прилагахте? – изчерви се Лили.
- По малко и от двата, честно казано. Не ме гледай така, знаеш какви слухове се носят за мен в училище. Ама така е, като съм непредпазлива.
- Да оставим това със спането настрана. – припряно каза Лили - Малка съм още. Как да се отърва от тях и как да позная кой наистина ме харесва, не заради славата ми?
- И аз се питах същото едно време. Всъщност, не е трудно. Или си намираш някой, който да не е чувал за теб, или някой, който те е харесвал, преди да станеш известна. Третия вариант е някой, който не се впечатлява от славата ти. Това са методи със заобикаляне на проблема, но пък са ефективни.
- Ами, благодаря, ще ги опитам. – отговори Лили и събра снимките на купчинка. – А вие можете ли да ми помогнете, с вашата легалимантия? Поне да ги отсявам на първо време.
- Нямаш грижи. Само трябва да ми покажеш обекта и ще ти кажа какво мисли за тебе. Но не е лошо и да се научиш сама да преценяваш хората.
По тази методика двете отвяха един рейвънклоуец и двама слидеринци и Лили си отдъхна. Джейн обаче не й каза за другите момчета, които я харесваха още преди концерта – смяташе, че не е добре тя да й отваря очите. Пък и Лили си ги отваряше доста добре и сама. Джейн често я виждаше да си приказва с Антъни Стоун или с Роналд Уизли, или с някой друг от ухажорите й отпреди това. Джейн дори забеляза, че Лили си има и почитатели вътре в групата – Август и Джери отдавна я бяха харесали. Това обаче също й го спести, тъй като смяташе, че е добре децата да оправят сърдечните си отношения без нейна помощ.


* * *


Задачите на Джейн в Ордена не бяха сложни – трябваше или да предаде нещо на някого, или пък да проследи и после да докладва колко хора са отишли на някаква среща на смъртожадните. Най-трудното беше, когато се налагаше да говори с хора, които със сигурност са смъртожадни и да открива истината в съзнанията им, докато води с тях разговор, който по същността си приличаше на кръстосан разпит, а по формата – на обикновена светска беседа.
Осъзнаваше, че й трябват уроци по риторика, за да може да се справя перфектно, но и така не беше никак зле – успяваше да разпита някои „средни офицери”, според терминологията на Дъмбълдор, което беше значително постижение. Естествено, винаги си имаше охрана, която се движеше незабелязано след нея. Но пък усещането, че Волдемор иска да приключи именно с нея не я напускаше.
Един път случи на легалимант. Дали професор Дъмбълдор не знаеше тази информация, или я беше пуснал нарочно, не й беше известно, но нещата, които научи от него, бяха доста интересни. За целта трябваше да проведе мисловна битка с него и в крайна сметка да му направи магия за забрава.
Нещо обаче все още я човъркаше и това беше лоялността на Снейп. Вярно, директора му вярваше, но тя искаше да се убеди за себе си, че той е верен на Дъмбълдор и Ордена. Ето защо, една вечер през март, когато вече се чувстваше уверена в способността си да се промъква, реши да го проследи до Лондон. Беше надникнала в съзнанието му по-рано през деня, надявайки се той да не я усети и разбра къде ще ходи вечерта.
Около половин час стоя край изхода на замъка, докато го чакаше да се появи. Вярно, можеше да отиде направо на мястото, но рискуваше да сбърка и той в крайна сметка да не отива там, затова реши да го проследи.
Не след дълго самия Снейп се появи и с безшумна походка тръгна към вратата на замъка. Джейн го изчака да мине няколко крачки и се опита да го последва също толкова безшумно. Като излезе от замъка, преподавателят се насочи към портите на Хогуортс и след като ги подмина, се магипортира. Джейн използва заклинанието за проследяване на магипортирането и тръгна след него.
Озова се в Лондон, в част където почти не беше стъпвала преди. Духаше леден вятър, но нямаше сняг. Земята беше влажна, явно скоро беше валяло дъжд. Джейн го последва в продължение на няколко пресечки, докато той стигна до две фигури без маски, чиито лица тънеха в сенките. Бяха мъж и жена. Мъжът почти със сигурност беше Луциус Малфой, а за жената имаше смътното усещане, че я е срещала някъде преди. Снейп отиде при тях, поздрави ги и размени няколко думи. След това ги остави сами и тръгна да се връща назад с думите, че май си е загубил нещо. Джейн се сви зад едни кофи за боклук до ъгъла на близката сграда и приложи магията, която я защитаваше от погледи и не пропускаше никакви шумове от нея към околния свят. Когато Снейп стигна до нея обаче само махна с пръчка и магията падна.
- Ъндед, - изсъска й той, щом я видя между кофите за боклук – какво правиш тук?
- Проверявам те. – вдигна брадичка Джейн. Трябваше да запази самообладание, нищо че беше разкрита. След малко сигурно щеше да й се наложи да си спасява кожата.
- По заповед на директора или как? – продължаваше да разпитва той
Джейн мълчеше.
- Аха, ясно. – ухили се мазно Снейп – Самоинициатива.
- Дори да е така, трябва да се уверя в твоята лоялност. – Джейн вече трепереше, но не смяташе да се предава
- И разбираш от тактики за проследяване, колкото една музикантка. Още от портите на Хогуортс те чух как се влачиш след мен.
Джейн само го гледаше с предизвикателен поглед.
- И сега какво ще направиш? Ще ме предадеш на приятелчетата си? – попита най-накрая
- Колкото и да си ми омразна, не, не смятам да правя така. – спокойно каза той – Ще те пратя обратно в Хогуортс.
- А ако откажа да отида?
- Ако откажеш, ще се наложи да извикам някой, който да те прибере като малкото дете, което си. – той вече губеше търпение
Преподавателката известно време се чудеше как да отвърне на тази обида, но Снейп прекъсна мисълта й:
- Имаш ли представа изобщо колко е опасно да си наоколо, докато се срещам с тези двамата? Знаеш ли, че са най-опасните магьосници след Черния лорд?
- Н-не. Аз...
- И дори бих те оставил да си играеш на шпиони, ако не бяха точно те. Сега обаче ти казвам за последно – върви си.
- Нямам ли поне някакво право да се защитя срещу нападките ти? – даде тя воля на тихия си гняв
- Няма време. – Снейп и Джейн едновременно погледнаха иззад ъгъла към Малфой и жената, които се приближаваха към тях. – Ъндед, изчезвай! – просъска той.
След което се завъртя на пръсти и й обърна гръб. Джейн не изчака да види какво ще последва, а извървя бързо разстоянието до края на пресечката и се магипортира. После внезапно я обхвана срам. След толкова учене на това как да се промъква, как да наблюдава, без да бъде наблюдавана, всичко да се срути толкова бързо и по такъв начин. Ясно беше, че още не става за шпионин, но искаше да го разбере по какъвто и да било начин, освен този.
Все пак Снейп, разсъждаваше тя, рискуваше доста пред Волдемор, че я е оставил да се измъкне от мястото на срещата. Особено ако пък някой от смъртожадните разбереше. Ако беше на страната на Волдемор, той би трябвало вече да я е предал. Усещането й обаче беше на друго мнение. Освен че беше самовлюбен гадняр, намръщен особняк и двоен агент, професор Снейп беше верен на Дъмбълдор.


* * *


Професор Снейп седеше на креслото в стаята си и мислеше с неудоволствие за тазвечершната си среща с доцент Ъндед. Момичето не беше нещо чак толкова интересно, разсъждаваше той. Дилетантка в шпионажа, неспособна да се дуелира, нито пък беше особено умна. Нито красива, усмихна се вътрешно. Очевидно щеше да повтори грешките на "прочутия" си баща, също както беше станало с малкото недоносче Потър. Значи нямаше абсолютно причина да й обръща някакво особено внимание. Освен това определено не беше пратеница на Черния Лорд, която да го надзирава, както си мислеше по-рано.
Разсъжденията му бяха верни, без съмнение. Следователно заключенията трябваше да са правилни. И все пак винаги се усещаше нащрек край нея. Наистина, имаше две съвсем дребни неща, които го озадачаваха в нея и го караха да внимава.
Едното без съмнение беше името й. Поради някакво странно стечение на обстоятелствата, Ъндед носеше фамилията на майка си. Професор Снейп не беше дори чувал за друг такъв случай. В крайна сметка, по негови сведения майка й и баща й са били женени, когато се беше родила, следователно по всички правила на магическия и мъгълския свят, тя трябваше да е Джейн Браун. Щеше да й отива – звучеше достатъчно просташко, а за него и неприятно, предвид че познаваше покойния й баща.
Другото пък беше странния случай с кръвта след дуелирането. Джейн се беше опитала да замаже положението, но беше ясно, че страда от някакво древно проклятие с неясен произход. Снейп усещаше, че двете са свързани по някакъв начин, но не знаеше какъв. Беше прочел поне няколко книги за древните проклятия, но никъде не срещна нейното. Имаше няколко подобни, но за целта човек трябваше да е от нечовешка раса - медуза или харпия, а Ъндед определено не беше никое от тях.
Той си спомняше добре баща й – дребен човечец, който се мислеше за много хитър и за малко да измами Лорда веднъж. Бяха нападнали някакво много богато магьосническо семейство, чието имение беше пълно със злато и скъпоценности. Браун, който беше старшия на всички, ги беше омагьосал да не си спомнят за златото, а сам той беше достатъчно добър в оклумантиката, макар да не му стигаше талант за легалимантия.
Занесе на Черния Лорд само няколко дреболии – чашка с герб на рода, златен пръстен и прочие. За останалото каза, че сигурно е изнесено в банката Гринготс. Черния Лорд забрави за това за известно време, имаше да мисли за други неща. Тъкмо планираше набег над Ордена на феникса, а пък трябваше да държи подчинените си под око...
За случката му припомни самия Браун, който за втори път беше оплескал задачата да доведе дъщеря си при смъртожадните. Беше му казано, че трябва да примами някак бившата си жена да дойде на определеното място и Малфой и компания трябваше да вземат момичето. Обаче госпожата, разбрала от съзнанието му какво я очаква, беше си осигурила ескорт от хора от Ордена, стана битка, в която момичето изчезна някъде и в сражението остана да участва само безполезната й майка.
Черния Лорд искаше да разбере как е станало така, че Сюзън беше разбрала какво иска от нея Джон, и започна да му рови в мозъка. Оттам изкочиха както множеството кроежи да измами Лорда, така и вече направеното по въпроса. Лорда се ядоса, грабна магическата си пръчка, извика в гнева си:
- Авада Кедавра!
И Джон Браун вече го нямаше.


* * *


По някаква ирония на съдбата Джейн също си мислеше за баща си. Макар да ги беше напуснал, когато тя беше само на три годинки и практически не го помнеше, Джон Браун се беше върнал за нея няколко години по-късно, когато тя беше на десет. Майка й и беше показала тези спомени и сега тя ги превърташе из главата си.
Бяха години на страх и ужас, Черния Лорд тъкмо беше събрал първия си комплект смъртожадни и Джон Браун беше сред тях. Сюзън и Джейн Ъндед живееха в малкото селце Рейвъндел и не бяха чували нищо за него в близките седем години. Все пак сред магьосниците в селцето се дочуваха страшните слухове за черния знак, който се появявал над къщите, където смъртожадните тероризирали хората. С ужас един ден Сюзън научи, че бившия й съпруг е един от тях и започна да мисли какво да направи, че да го държи далеч от дъщеря си. Не й остана много време за мислене обаче, тъй като една есенна привечер съседката дотърча запъхтяна и й каза, че някакви мъже с тъмни мантии и маски идвали към техните къщи. Въпросната съседка беше магьосница и вземаше много насериозно приказките за смъртожадните. Сюзън изтича към къщи с надеждата, че все още има време да избяга. Когато стигна до прага, погледна зад гърба си и видя, че маскираните се задават по пътя. Бяха трима и крачеха бавно и заплашително към нейната къща. Сюзън по навик взе играчката-метла, която дъщеря й беше захвърлила наблизо и влезе с нея в къщата. Завари Джейн на пианото да си свири нещо, докато хапваше филия с тиквено сладко, оставена върху него.
- Джейни, скъпа, трябва да ти кажа нещо. – запъхтяно каза Сюзън
- Мамо, ако е за сладкото, аз само си дояждах на пианото. Няма повече да правя така, обещавам.
- Остави сега сладкото и пианото. Съседката ми каза, че лошите магьосници, за които ти разправях, идват към нас. И татко ти е с тях. Сигурно искат да ни направят нещо.
- Мамо, а татко също ли е лош?
- Опасявам се, че е така. Качи се сега в стаята си като добро момиче и не светвай лампата. Мама ще ги посрещне и ще види какво искат. Ти стой там и кротувай.
- Да, мамо. – уплашено каза малката
Сюзън подаде метлата на Джейн, която я взе в малките си ръчички и тръгна нагоре по стълбите.
Майката седна на един стол зад кухненската маса и обхвана главата си с ръце. Трябваше да измисли какво да прави, а дори не знаеше все още какво ще искат от нея. Вече не можеше да избяга, двора беше открит и щяха да я видят.
На вратата се потропа. Сюзън се сепна в мислите си, стана и забързано отиде да отвори. На прага стоеше бившия й съпруг, годините изобщо не му се бяха отразили.
- Сюзън, скъпа! – с фалшива радост се обърна той към нея – От колко време не сме се виждали!
- Джон. – сухо каза Сюзън
- Нека ти представя момчетата – това са Нот и Травърс, мои сътрудници.
Браун ги сръга с лакът и двамата неохотно свалиха маските си.
- Хайде момчета, влизайте. Жена ми ще ви настани.
Сюзън само сви устни, но нищо не каза. Тъкмо докато затваряше вратата, котката се мушна покрай нея и избяга навън. Първата й реакция беше да отговори и да я хване, но се спря. Тя със сигурност беше в по-добро положение там навън, отколкото те двете с Джейн в къщата.
- Жено, сложи чай! – разпореди се Браун, който беше ядосан, че Сюзън не си направи труда да им посочи столовете, а трябваше те сами да ги намерят и седнат на тях.
Сюзън мълчаливо напълни чайника от чешмата и го сложи на печката. Знаеше, че бившия й мъж се дразни на това, че по неговите думи, „се превръща все повече в мъгълка” и направи това за собствено удоволствие.
- Както виждам, още си си същата. – намръщено констатира той, докато тя сваляше чашите от шкафа с ръце. – Но това няма вече да има значение за дъщеря ни, след като един път я взема при мене.
„Значи това си намислил”, каза си Сюзън. „Сега ще видиш.”
- Не смятам да пускам дъщеря ми да живее неясно къде с човек, който почти не познава. И който не разбира от готвене, пазене на чистота и грижа за по-малките.
- Аз съм променен, не виждаш ли? – захвана да се обяснява Джон. – Вече имам статут, мога да си взема домашно духче и дори жена-прислужница. Джейн няма да остане без грижи.
Сюзън плъзна поглед по повърхността на съзнанието му. Все същото прасе си беше, само дето беше станал по-нахален.
- И да си променен, не съм сигурна, че е към по-добро. Най-хубавото, което може да направиш за нас, е да ни оставиш на мира.
- Да, и да расте като мъгълка при тебе. Джейн имаше щастието да се роди чистокръвна, така че по право принадлежи на мен. Стегни й багажа и й кажи, че вече ще живее с мен в столицата. По-бързо, жено.
Сюзън обаче се беше втренчила в мислите му. Нямаше лъжа, той смяташе да й даде около десет минути, за да опакова нещата на детето, след което, независимо дали багажа е готов или не, щеше да я отведе със себе си.
- Добре. – каза накрая тя – Обаче Джейн има много играчки и трябва да ги опаковам всичките, защото иначе ще й е мъчно за тях.
- Колко мислих да се мотаеш?
- Около половин час мисля, че ще ми стигне.
- Имаш двайсет минути.
Младата жена отвори вратата на кухнята и тръгна нагоре по стълбите. Стигна до горния етаж и трескаво се размисли, „совата, къде е совата”. Старата сова не се ползваше практически за нищо и обикновено обитаваше една празна таванска стаичка. Тя взе молив и хартия (перата и пергаментите бяха натикани в един сандък) и се заизкачва към тавана. Зарадва се, когато видя совата да си чисти перата в ъгъла на стаичката, която беше цялата нацвъкана от нея.
- Хайде, миличка, сега ще занесеш едно писмо. – Сюзън подпря листа на стената и започна да пише.

„Скъпа Лорелай,
Имам нужда от твоята помощ. Извикай професор Дъмбълдор у вас, спешно е.
Сюзън”


Завърза бележката за крака на совата и й каза накъде да отиде. След като птицата излетя през едно отворено прозорче, Сюзън слезе на долния етаж и отиде право в стаята на дъщеря си.
- Джейни, сега двете с тебе ще отидем на гости на леля Лорелай.
- Леля Лорелай! Страхотно! Мамо, ами с татко какво ще правим?
- Татко ще го оставим тук. Сега бъди добра, облечи си палтото и си обуй ботушките.
Помогна на дъщеря си с обличането, а самата тя си метна някакво старо наметало, което беше цялото избеляло. „Сега остава само едно – как да слезем от втория етаж, без да се пребием”. С магия беше опасно, можеше да привлече вниманието им. Кой знае какви детектори имаха. Изведнъж Сюзън се сети за малката метла. Взе я от купа с играчки, където беше оставена и я разгледа критично. Нямаше да ги издържи и до края на двора, но за слизане до земята ставаше.
Отвори прозореца, откъдето я лъхна силния нощен вятър. Вече беше станало съвсем тъмно, което идеално ги устройваше.
- Скъпа, качи се на метлата пред мама. Точно така. Сега се дръж.
Сюзън се оттласна от пода, наведе се, за да мине през рамката на прозореца и двете полетяха на метлата, която едва издържаше тежестта им. Спуснаха се стремглаво надолу и паднаха в храстите.
- Мамо, метлата не държи. – тихо каза Джейн
- Знам, миличка. Не говори. – прошепна Сюзън – Ще я оставим тук.
Останалото беше по-трудно от слизането. Тичане през двора, прехвърляне на оградата и след това бяг към гората. Джейн скоро остана без дъх и се наложи майка й да я вземе на ръце. През това време студения вятър ги продухваше и им пречеше да напредват. Когато стигнаха достатъчно навътре в гората, Сюзън извади магическата си пръчка и магипортира двете първо някъде в Уелс, след това в Съри. Повървяха още малко и скоро стигнаха до малко селце. Сюзън почука на вратата с детето на ръце и притеснено огледа съседните къщи. Никъде не светеше и не се виждаше пукнат човек по пътя – ледения вятър беше прогонил всички по къщята им.
Отвори им самия професор Дъмбълдор, водача на Ордена на Феникса.
- Професор Дъмбълдор, трябва да говоря с вас. – каза Сюзън с облекчение
Магьосника взе свитото уплашено дете от ръцете й и й направи място да влезе. Лорелай вече ги чакаше пред напаленото огнище, над което висеше чайник.
- Много ти благодаря, Лора, направо не знам как да го изразя! – Сюзън отиде до нея и я прегърна разтреперано.
- Разказвай, какво стана? С професор Дъмбълдор много се уплашихме за теб.
- Джон пристигна. С двама от неговите. – разхълца се Сюзън. – Знаете за Джон, нали?
- Знаем. – отговори спокойно професора
- Искаше да вземе Джейн да живее при него. Уплаших се и избягах. Сигурно те са все още в къщата ни.
- Успокой се, никой няма да ти вземе Джейн. Догодина тя ще постъпи на училище в Хогуортс, където ще я пазим възможно най-добре. Тя прави вече магии, нали?
- О, да. Съкровище, разкажи на професор Дъмбълдор за дъската в часа по математика и за котката, дето подгони кучето.
- Професоре, - започна делово Джейн – веднъж ми беше скучно в час по математика. Задачата беше лесна. И докато гледах към дъската, тя се изтри. А пък един друг път съседското куче беше подгонило котката ни. И аз много се ядосах. И докато се осъзная, вече котката гонеше кучето, а пък то избяга през три двора.
- Браво, моето момиче! – каза искрено професора – Ще стане вещица от теб.
- А като ида в училище, не иска да уча отвари. Понеже веднъж изпих една и беше гадна.
Всички се засмяха, а Сюзън каза:
- Това беше препарата за чистене на котли, скъпа. Не всички отвари са такива. И не всички се пият.
- Не ме интересува, не искам да ги уча. – тросна се момиченцето
- Ако ти дам бонбонче, би ли се съгласила да учиш отвари? – попита професор Дъмбълдор
- Две бонбончета. – след кратък размисъл каза Джейн
Професор Дъмбълдор бръкна в джоба на мантията си и извади оттам няколко бонбонки, от тези, които правеха в Хогсмийд.
- Всичките са за теб. Само че при едно условие – ще ми отстъпиш майка си за малко, имаме да обсъдим нещо.
Джейн само кимна, събра бонбонките в поличката си и отиде до огнището да си играе. През това време тримата възрастни се съвещаваха.
- Ще осигурим охраняващи заклинания на къщата ви, всъщност цялото село ще бъде под наблюдение и омагьосано, така че на смъртожадните ще им е трудно да го открият. Те не познават заклинанията ни и не знаят как да ги развалят. Все пак бъдете нащрек и не пускайте непознати в къщата си.
- Благодаря ви много, професоре. Аз пък искам да се предложа за член на Ордена на Феникса.
Двамата с Лорелай я погледнаха учудено, досега никой не беше споменавал Ордена.
- Сюзън, откъде знаеш? – попита я професор Дъмбълдор
- Професоре, Лорелай ми е приятелка, както и още една-две членки. Вие си помислете откъде знам.
- Ама аз нищо не съм й казвала. – опита се да се защити Лорелай
- Спокойно, Лора, аз знам как е разбрала. Ще имаме предвид този канал, колкото и малко да е използван, и ще опитаме да го защитим. Ще дойда утре да обсъдим членството ти, а вие си починете тази вечер.
- Благодаря ви, професоре.
Директора се поклони на двете и тръгна да си ходи, а Лорелай го изпрати до вратата
- Сю, откъде знаеш? – попита я Лора след това
- Нека да кажем, че съм ви подслушала. – отговори Сюзън и с това спря по-нататъшните въпроси.
Какво стана по-нататък, Джейн ясно си спомняше и сама. Приемането в Хогуортс, членството на майка й в Ордена. Беше много благодарна на баща си затова, че сам се беше затрил, защото ако не беше, тя лично щеше да го очисти.Първо, защото разби семейството им два пъти и второ, защото заради него майка й загина в делата на Ордена.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Нед 27 Яну 2013, 10:42 pm

Да, наистина последната глава е много успешна, напълно съгласна съм с това, което вчера ми написа по скайп. Много е интересно, че вниманието е насочено към по-съществените неща, разкриват се много важни детайли. Smile Според мен вече си успяла да го направиш по-целенасочено; искам да кажа, преди ти се ядосваше, че изглежда безцелно, но в момента е поело точно насоката, която трябва. Браво! Беше ми доста приятно да чета.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пон 28 Яну 2013, 12:55 am

Благодаря. Надявам се да ми върви и нататък. Smile

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Сря 30 Яну 2013, 6:05 pm

ще върви, как няма да върви

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Сря 06 Мар 2013, 1:53 am

Посвещавам тази глава на Стилиян. Не съм го удряла, макар че неведнъж съм му пречила да спи. Smile


ГЛАВА СЕДЕМНАЙСТА

ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ


Джейн чакаше учениците от Грифиндор, шести курс да дойдат за час при нея. Имаше обаче около половин час до началото на занятието, затова тя стоеше на бюрото си и проверяваше домашни. След малко вратата се отвори и тя по навик вдигна поглед, за да види кой влиза. Беше Хари Потър, самичък, без двамата приятели, с които се мотаеше обикновено.
- Здравей, Хари! – каза Джейн и пак заби поглед в пергамента, който проверяваше – Къде са приятелите ти?
- Здравейте, професоре! Рон и Хърмаяни имат Отвари, а аз не ходя на този предмет.
Джейн отново вдигна поглед. Всичко й стана ясно – Снейп не го беше допуснал до часовете си. После пак се съсредоточи в домашното с безучастен поглед. Нито единия, нито другия й бяха особено симпатични, че да се загрижи за взаимоотношенията им.
- Разбрах, че и вие сте в Ордена на феникса. – изтърси накрая дребосъка – И искам да ви кажа, че много ви симпатизирам.
Преподавателката почти подскочи на стола. Някой е казал на този развейпрах за Ордена на феникса?
- Хари, откъде знаеш всичко това? – попита тя и успоредно с това се зае да пресява изскачащите в главата му картини.
- Професор Дъмбълдор ми каза. – отговори просто момчето. Нямаше лъжа, Дъмбълдор определено беше за бой. Явно доста често споделяше важна информация с Момчето, което правеше поразии.
- Какво още ти каза професор Дъмбълдор? – попита тя, докато продължаваше да му наднича в главата.
- О, разни неща. – неопределено каза той
Разните неща включваха поверителна информация за Ордена на феникса, Потър беше присъствал на негови сбирки, познаваше доста членове. На Джейн й стана лошо. Вярно, че организацията беше пробито корито, що се отнася до задържането на важна информация в нея, но този пореден пробив в сигурността я подразни.
Но имаше и още нещо – предната година учениците и разни хора от Ордена се бяха били със смъртожадните за някакво безполезно пророчество в Министерството на магията. В схватката беше загинала жена от Ордена на име Емелин Ванс, а Сириус Блек беше ранен. За всичко това, естествено беше виновен Потър. Най-лошото беше, че това не беше първия му провален опит да спасява света. А сега замисляше нов.
- Професор Снейп ми каза какво се каниш да направиш. – излъга Джейн – И мога да ти кажа, че никак не е разумно.
- Професор Снейп не би ви казал нищо, той ви мрази. – с леко забавяне отговори Хари
- Към теб също не е особено топло настроен, така че ми каза. Решил си пак да се сбиеш с лорд Волдемор.
- Не е вярно! – веднага се разпищя хлапето – Не може да ви го е казал!
- Тогава откъде знам?
Малкия Потър мълчеше.
- Хари, знам какво си се опитвал да направиш. В първи курс са те открили полузадушен от дяволска примка заедно с приятелчето ти Роналд. А пък другата ти приятелка Хърмаяни са открили в стаята с шаха. Казали сте, че се опитвате да спасите философския камък от лорд Волдемор.
- Ама...
- Във втори курс са ви открили почти умрели двамата с Джини Уизли в едно подземие. В трети си се опитвал да спасиш кръстника си, вследствие на което почти си предизвикал малък апокалипсис. В четвърти курс заради теб е загинал човек. А за миналата година даже не искам да говоря.
Джейн спря, за да си поеме въздух.
- Това, което искам да ти кажа е, че трябва да спреш да се опитваш да спасяваш света. На твоята възраст аз бях в същата опасност от лорд Волдемор, в която си ти в момента. Но майка ми ме скри в Хогуортс. И добре направи. Иначе нямаше да оживея да навърша пълнолетие. Предлагам ти да направиш същото. Вместо да си търсиш боя, вземи и се погрижи за безопасността си. Искаш ли родителите ти да са се жертвали напразно?
- Н-не.
- Тогава ме послушай.
Преподавателката още дишаше тежко, когато по прозореца почука една сова. Лили я питаше нещо за един неин ухажор. Четенето на писмото даде възможност на Джейн да се успокои и да каже на Хари:
- Не го вземай толкова навътре. Просто стой в безопасност.
Хари обаче стоеше на мястото си като закован, с поглед, забит в пода. Да, Волдемор трябваше да бъде отстранен, помисли си тя, но не от едно дете. Най-добрата й надежда беше в професор Дъмбълдор.


* * *


Вечерта Джейн тъкмо се прибираше от столовата, когато зад нея се чу глас:
- Ъндед, ако може за минута.
- Кажете, Снейп. – ледено отвърна тя и със съжаление погледна към вратата на стаята си, която беше само на няколко метра. Ако беше побързала, щеше вече да е там и той нямаше да може и с топ да я извади отвътре.
- Намерих това у един от моите ученици. – и размаха пред нея снимка, на която беше тя, заедно с Лили и групата. Беше една от тези, които бяха направили на откриването на Първична магия.
- Трябва ли да съм разтревожена от този факт? – иронично подметна тя. Още не можеше да забрави унижението, когато Снейп я откри между кофите за боклук.
- Развращаването на вашите ученици с подобни музикални „прояви” си е ваша работа. Но няма да допусна да въвличате в това и моите ученици.
- Имам разрешението на професор Дъмбълдор да занимавам учениците с музика. Колкото до вашите ученици, и с пръст не съм ги пипнала. Сигурно някой от моите им е дал снимката.
- Вие отговаряте за вашите ученици, каквото и да са направили.
- Не мисля така. Аз не съм ръководител на дома и учениците не са „мои”. Обърнете се с претенциите си към професор Флитуик.
- Слушай, Ъндед, прекрасно разбирам какво се опитваш да направиш. Опитваш се да промиеш мозъците на всички ученици, до които се докопаш. Искаш да повярват в твоите „методи” и твоята „музика”, които, по всеобщо мнение, са един пълен провал.
- Не мога да разбера, откъде вземаш смелост да критикуваш методите ми и музиката ми? Защо не се криеш по дупките както досега, Снейп?
- А ти как намираш смелост да се излагаш с твоите „концерти”?
В главата на Джейн вече бушуваше ураган, а очите й мятаха светкавици. Задъхвайки се от ярост, тя понечи да бръкне в джоба си за пръчката, но Снейп се оказа по-бърз и хвана китките й. Опита се да извие ръцете му, но не можа да помръдне и на милиметър здравата му хватка. Единственото, което можеше да направи в момента, беше да му покаже откриването на „Първична магия” и скандиращата публика. Той веднага контрира с образа на Антъни, въздишащ по снимката на Лили, като се постара да предаде колкото може повече гняв в картината.
- Не си прав, изобщо не си прав. – прошепна трескаво тя и му показа образ на това как Лили също въздиша след Антъни.
Снейп настойчиво се опита да научи още нещо по въпроса, но Джейн затвори съзнанието си. Той продължаваше да настоява срещу мисловните й бариери, и тя започна да се дърпа. Притисна я към себе си, за да не му избяга. За пръв път бяха толкова близко един до друг и професор Снейп изпита настойчивото желание да бъде с нея. Поколеба се за части от секундата, но после реши да се поддаде на желанието. Оставяйки разпита за по-късно, той пусна китките й, обгърна кръста й и я целуна. Джейн отначало прие целувката, но после бързо се откъсна от него, измъкна дясната си ръка и му залепи шамар. Той я изгледа свирепо хвана ръцете й и ги изви зад гърба й. Възползвайки се от нестабилното му положение, тя отстъпи крачка назад, обхвана крака му със своя, докато той правеше крачка напред и го препъна. Снейн се залюля, тя се опита да го бутне назад, но той се наклони към нея и като я повлече със себе към студения каменен под.
Джейн лежеше по гръб, притисната от теглото на Снейп. Усещаше необяснимо привличане към него, усилено още повече от близостта му. Можеше да го отблъсне настрани и да го остави да лежи там, но волята й я напускаше. Защо толкова я привличаше един обикновен учител, пък бил той и двоен агент? Дали трябваше да му се отдаде или да се опита да го омагьоса с нещо гадно? Тя се колеба в продължение на няколко секунди, след това взе решение.
Нищо нямаше да й стане от още един мъж, пък бил той и професор Снейп.
Обви с ръцете си гръдния му кош, долепи устни до неговите и го целуна.
Двамата се целуваха така в продължение на няколко секунди, след което Джейн се размърда под него. Той се отлепи от нея и полека се изправи, след което й помогна и тя да се стане на крака. Тя го хвана за ръката и го поведе към стаята си, а той просто я последва.
В това време Лили, момчетата и Антъни се бяха свили в една ниша наблизо със зяпнали усти. Бяха се спрели тук на път към стаята на Лили и момчетата, където смятаха да вмъкнат контрабандно Антъни. Щом вратата се затръшна зад тях, учениците най-накрая успяха да си затворят устите и да проведат кратък спор.
- Сигурни ли сте, че това което става там, е по взаимно съгласие? – окопити се пръв Антъни
- На мен ми изглежда така. – отвърна Август
- Ами ако тя му направи нещо?
- Как така – тя?! – прошепна Лили – Той може да й навреди повече.
- А какво можем да направим ние по въпроса? – прекъсна ги Джери
- Тропаме по вратата, докато ни отворят... – започна Антъни
- И после?
- ...после губим 250 точки от Рейвънклоу и 50 от Слидерин. Съветвам те да направиш така, ако искаш да излезете пред нас, Антъни. – промърмори Август
- Хайде да приемем, че са достатъчно големи да знаят какво вършат и просто да ги оставим на мира. – предложи Лили
- Дамата е права. – съгласи се Август – Елате, да видим какъв въпрос ще ни зададе Орльо този път.
- И дано не е труден. – включи се Евфем. Той винаги имаше трудности с отговарянето на въпросите.
- А къде ще спи Антъни? – попита Сет след малко
- В моето легло. – отсече Лили и побърза да добави. – А аз ще спя при Евфем.
- Ихаа, жена в леглото ми. – зарадва се той
- По-тихо! И ще се държиш прилично, че иначе ще ти отпера и аз един. – закани му се Лили.
- Слушам, сър!


* * *


Сутринта Сивиръс Снейп се събуди на необичайно място, където въобще не си спомняше да си е лягал да спи. Намираше се в широко легло със син балдахин на четири колони. На тоалетната масичка от едната му страна бяха оставени правоъгълни очила със синя рамка, които леко проблясваха на светлината, идваща от прозореца. В краката му се беше свило нещо топчесто и космато, което Сивиръс не можеше да разгледа добре, защото друго нещо, подпряло се на рамото му, му пречеше да се надигне. Той обърна бавно глава на другата страна и огледа въпросното нещо. Върху гърдите му се беше разпиляла дълга гъста коса с неопределена форма, под която прозираше бяла шия, а под гърба си усещаше ръка, очевидно провряна там в опит да бъде използван за възглавница.
"Джейн Ъндед", припомни си светкавично Снейп. Жената, с която снощи бяха водили кавга в коридора, където в гнева си толкова беше заприличала на покойната си майка, че я беше целунал, без много да му мисли. Тя веднага му отвъртя шамар, но после, очевидно осъзнала грешката си, го целуна за втори път и го завлече в стаята си. Навсякъде се разхвърчаха дрехи, той я целуваше по врата, докато тя беше седнала на бюрото... Накрая го завлече в леглото, пък и той не се дърпаше особено. Отдавна не му се беше случвало да бъде с жена, но трябваше ли да е точно Ъндед? Вярно, приличаше доста на майка си, особено в някои моменти, но това не беше причина да й налита.
Чувстваше се използван и изцеден. Гърбът му беше схванат и го болеше, а колкото до мускулите му – чувстваше ги все едно някой е налял в тях олово. Може би трябваше да бъде ядосан или разгневен, но Снейп изобщо не чувстваше това. Вместо това се усмихваше вътрешно. Все пак не беше ясно кой кого е употребил.
Внезапно почувствал остра болка в схванатия си гръб, той се размърда и се обърна на една страна. Джейн също помръдна в просъница и го прихвана с една ръка през кръста. Очевидно засега нямаше как да се измъкне. Поне косматото нещо, което се беше наместило в краката му, недоволно напусна убежището си, като скочи на земята. Снейп установи, че то представлява просто една котка на шарени петна, и ако се съдеше по това, че се беше свила в неговите, а не в нейните крака, най-вероятно беше женска. Сивиръс погледна през прозореца, но не видя нищо повече от един заснежен планински връх, обвит в облаци. Наблюдаваше го известно време, но скоро му омръзна и започна да разглежда любопитно из стаята. За негов късмет на долния рафт на тоалетната масичка имаше оставена книга, затова той се протегна и я взе. Беше "Енциклопедията на магическия рок". Сивиръс започна да я разлиства напосоки в опит да си припомни за някоя известна му група и скоро попадна на смътно позната снимка на жена. Под нея пишеше „Джейн Сюзън Ъндед”.
Сивиръс разгледа внимателно снимката с мисълта, че може да се е объркал. Но всичко съвпадаше - къдрава кестенява коса (той дори се обърна да провери), очила с правоъгълни рамки, тъмни очи. Изглежда неговата колежка се е занимавала доста сериозно с това преди. Преди какво? Преди Черния лорд да се върне, каза си той кисело. Може би дори историите й за него и смъртожадните бяха верни. След двубоя със смъртожадните той беше ревизирал теориите си относно Ъндед, въпреки че продължаваше да я мрази. А сега... той погледна пак към спящата жена, държейки все още книгата в ръка. Сега вече не я мразеше, реши накрая.
“Музикантка,” помисли си Снейп с неприятно чувство, “което значи пари, внимание и без съмнение, много мъже. Залагам седем към две, че парите отдавна са свършили. Но за какво ли й е притрябвал един обикновен гимназиален учител като мен?” Сивиръс не можа да довърши мисълта си, защото беше прекъснат от един авторитетен глас, който наруши тишината.
- Джейн, ставай! Закъсняваш за работа! Ставай - имаш час след 20 минути! – нареждаше гласа - Джейн, богърти те взели, изтърсвай си задника от проклетото легло!
Сивиръс се огледа наоколо, за да установи откъде идва гласа, но не забеляза нито магьосник, нито дори покровител, който би могъл да е материалния му източник. Той побутна Джейн, но тя само се размърда и се обърна на другата страна. Разтърси я по-силно и този път я попита:
- Джейн, какво трябва да е това?
- Гаден будилник! - промърмори тя в просъница, след което се провикна по посока на бюрото си - Млъквай, днес е събота.
- Няма да ме метнеш, Джейн. - отвърна будилника с назидателен тон - Ставай веднага!
Джейн се надигна в леглото ругаейки („Капите те взели!”) и, фокусирала за момент върху Снейп, му каза:
- Сивиръс, подай ми тази проклета машинария, ако обичаш.
Снейп остави книгата на масичката, стана от леглото и отиде до бюрото, което беше заринато от най-различни предмети.
- Как изглежда? - попита той, ровейки в безпорядъка натрупан върху плота, откъдето идваха звуците
- Сфера със стрелки. – каза Ъндед - Не по-голяма от блъджър. Ако ще ти е по-лесно, може да събориш всичко на земята.
След тази щедра покана, Снейп избута върха на купчината, който се посипа с поредица от глухи тупвания на пода. Вече разполагайки с по-малко кандидати за малка сферична досада, той лесно се ориентира по звука и измъкна малкия нагъл звяр за крачето.
- Пусни ме, ти не си Джейн. - изписка той жалостиво, но Снейп не му обърна никакво внимание. След като го занесе на собственичката му, тя го изгледа кръвнишки и побърза да го почука с магическата си пръчка, която беше оставила под леглото.
В стаята мигновено настъпи тишина. Вече разсънена, тя го пусна на пода до леглото и се усмихна на Сивиръс.
- Добро утро, професоре. - каза тя и го прегърна с две ръце. В този момент Снейп установи, че ако е имал някакво желание да бяга, последната възможност тъкмо беше отлетяла.
"Може би не е толкова зле", усмихна се той на себе си и се обърна към Джейн.


* * *


Джейн и Сивиръс слязоха в Голямата зала чак за обяд. Дори бяха малко позакъснели, затова когато стигнаха до Височайшата маса, всички учители бяха вперили любопитни физиономии в тях. Снейп не можа да изяде и половината от порцията си, когато Дълбълдор го заговори загрижено:
- Снощи те търсих, Сивиръс, но никакъв те нямаше в кабинета ти. Къде ходиш?
- Бях в библиотеката - оправда се бързо Снейп
- В три часа през нощта?
Джейн едва не прихна, с което си навлече продължителния поглед на професор Дъмбълдор. След като той не се опита да измъкне нищо от нея, Джейн спокойно отклони поглед към супата си и продължи да се храни.
Снейп обаче нямаше този късмет, забеляза тя с периферното си зрение. Директора се беше вторачил в него и със сигурност измъкваше информация. Тя започна едва прикрито да наблюдава лицето на професор Дъмбълдор, което най-напред беше угрижено, после стана назидателно, след това учудено и накрая доволно. Явно беше успял да изкопчи доста неща от Сивиръс, ако се съдеше по широката усмивка, която се беше разляла по лицето му. После директора погледна към Джейн, която надяна възможно най-невинно изражение на лицето си и побърза да се съсредоточи в купичката си. Не успя обаче да остане задълго съсредоточена, защото знаеше, че директора я гледа. В крайна сметка вдигна поглед и предаде кратък „отчет” за снощи. Беше й много интересно какво ли беше научил Дъмбълдор, но не смяташе че е добре да се опитва да разбере. Със сигурност щеше да издаде още повече, отколкото да научи.
Не се сдържа да не направи кисела физиономия, но скоро й мина - все пак не беше влюбена в професор Снейп, дори не го харесваше кой знае колко. Беше напълно безразлична. Може би дори щеше да си върне предишната омраза, но едва ли щеше да го потърси скоро за нещо. Изобщо не й беше притрябвал. Дояде си остатъка от третия пай, без изобщо да поглежда към него и побърза да стане от масата. Както се беше изправила, насочи поглед към професор Дъмбълдор, за да се извини, че напуска масата и да каже довиждане. Но по пътя очите й срещнаха тези на професор Снейп и за един много кратък момент тя се почувства разтърсена като от мълния. Извини се припряно и светкавично напусна масата.


* * *


Следобед Джейн се опита да чете книга, но снощната история не й даваше мира. Тъй като цялата лепнеше от пот от среднощните „упражнения”, отиде да се изкъпе набързо. Смяташе, че банята ще й помогне да си избистри главата, но призрака на Снейп сякаш все още я преследваше. Не беше влюбена в него, не можеше да е, повтаряше си наум, но не си вярваше особено. Накрая, когато вече се изполиваше на душа, реши да говори с него и да му обясни твърдо, че не иска случката да се повтаря. Той можеше и да се нацупи, но едва ли щеше да й противоречи.
Завладяна от решителност, Джейн се върна в стаята си, изсуши си косата и облече най-хубавата си мантия, за да си повиши самочувствието за разговора със Снейп. Когато вече беше готова, навън се беше стъмнило. Това леко я подразни, тъй като искаше да говори с него по нормално време, но нямаше какво да направи по въпроса.
Остави четката за коса на бюрото си и решително тръгна към вратата. Колко хубаво беше това, че повечето мъже в училището бяха или твърде стари, или твърде млади и не й обръщаха капка внимание. Прекалено изтощена, за да се занимава с когото и да е, в момента тя се радваше на липсата на поклонници. Карл спря да й досажда преди около две седмици, когато си намери нова приятелка, сега трябваше само да убеди и Снейп да престане и всичко щеше да е наред.
Нетърпелива да приключи най-сетне с тази история, тя забърза надолу по стълбите. Колкото по-надолу слизаше, толкова по-силно биеше сърцето й. Отначало си помисли, че е от бързото темпо, което поддържаше, но дори след като забави крачка, се почувства развълнувана и объркана. Когато стигна до вратата, вече дишаше на пресекулки миришещия на плесен въздух, без да може да се успокои.
Около минута по-късно успя да си наложи някакво привидно спокойствие и потропа на вратата му.
- Здрасти, Сивиръс! – поздрави го с усмивка, щом вратата се отвори. Снейп я изгледа с учуден поглед и й отговори със сравнително учтив тон:
- Добър вечер, Джейн. Какво те води насам?
- Исках да говоря с теб. – каза тя и му предаде в допълнение мисълта „За снощи”.
- Влез вътре. – покани я и отвори по-широко вратата, докато изучаваше Джейн внимателно.
Тя пристъпи в стаята и разгледа помещението с любопитство. Почти не се беше променило от последната й визита преди няколко месеца. Под малкото прозорче в дъното беше разположено масивно бюро със стол, всички стени бяха покрити с шкафове и библиотеки, а в креслото пред камината беше оставена книга за бунтовете на таласъмите. Професор Снейп взе книгата, затвори я и я остави небрежно на бюрото, като посочи на Джейн да се настанява.
- Е, какъв е проблема? – запита той с хладен глас, докато Джейн все още обикаляше колебливо зад фотьойла.
- Става въпрос за отношенията между нас. – заяви тя, като се опита да прикрие треперенето в гласа си. Той тъкмо придърпваше единствения в стаята стол към камината. Тя се опита да го погледне в очите, но усети как погледа му я пронизва и заби поглед в библиотеката зад него.
- Какво смяташ, че трябва да изясняваме в отношенията си? – спокойно попита Снейп
Джейн обаче мълчеше като риба. Искаше да му каже, че не го харесва, че не иска да има нищо общо с него, но не можеше. Още повече – чувстваше, че това което иска да му каже, не отговаря на истината. И докато се бореше с желанието си просто да побегне към вратата и нагоре към стълбите, обикаляше зад креслото и отвреме-навреме се хващаше за облегалката.
Снейп я харесваше, това беше очевидно. Както беше очевидно и че трябва да стои далеч от него. Лошото беше, че тя никога не успяваше да се държи далеч от мъжете, дори когато беше ясно, че я вкарват в неприятности.
Докато се чудеше как да постъпи, Снейп седна в креслото и се обърна в очакване към нея.
- Искам да кажа, че те харесвам – изтърси накрая тя и веднага след това сложи пръсти върху устата си.
Той не каза нищо, само се подсмихна леко и продължи да я наблюдава.
Джейн продължи да обикаля стаята и да мисли какво да каже. Някъде по време на третата й обиколка Снейп й посочи да седне на стола, но Джейн само поклати глава. Беше толкова тихо, че се чуваше как пращи огъня в камината.
По време на петата й обиколка той спокойно потупа скута си. Джейн се поколеба за секунда, после заобиколи креслото и се намести върху коленете на Снейп. Обгърна раменете му с ръце и го целуна с желание.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   Пет 08 Мар 2013, 6:24 pm

ЙЕЕЕЕ, НАЙ-СЕТНЕ МОМЕНТА, КОЙТО ЧАКАХ С ТАКОВА НЕТЪРПЕНИЕ!!!
Супер, супер, точно насоката, в която имаше нужда да тръгне фенфика! В момента разглежда точно въпроса за отношенията Снейп/Джейн, които са и една от определено силните черти. Мисля, че вече може да си спокойна, защото си добива една напълно целенасочена насока.. Така че ако преди си се плашела, че е "безцелно", то определено излиза от лутанията!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)   

Върнете се в началото Go down
 
Разказ за Джейн Ъндед (фенфикшън)
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: