Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Великият Разрушител

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Avalanche_Master
Ликантроп
avatar

Брой мнения : 409
Age : 24
Localisation : в Мадригалът на Нощта
Registration date : 18.04.2011

ПисанеЗаглавие: Великият Разрушител   Пет 23 Сеп 2011, 5:04 am

Казвал съм, че не ме бива в прозата, но все пак реших да пробвам с нещо, което ме впечатли, и което се случи наистина (поне в първата част), и която ще е срам да не разкажа (макар недобрите си способности в жанра). Оставям на вас да прецените кое е истина, а втора част идва скоро. И ще ми е интересно да прочета мнения преди тя да дойде.

ПП: На тези, на които ще им дойде малко по-перверзно, ми, това е историята, извинявайте ако има нещо Rolling Eyes



Великият Разрушител (част I)


Погледът му се спря между краката му, в дъното на бюрото. Там се бе появила една глава, която, с цялата си наглост, се взираше в него с всичките си осем очи. Oсемте крака се размърдаха и главата се заспуска по една сребърна нишка към пода. После поеха в посока врата на статята му и свиха по коридора.

Реши да последва паяка. И без това не беше точното време през нощта - бе в тези никакви часове между един и три, когато човек се чуди дали нощта не е безкрайна. А и от кухнята достигаха някакви гласове. Съквартирантите му, но някак далечни, чужди и нереални. Съквартирантите бяха четирима. Съвсем явно се познаваха от преди това - пускаха си шеги и непрекъснато бяха заедно. Говореха на някакъв неразбираем език и бяха окупирали кухнята - по цял ден висяха в нея и говореха. Освен когато той беше в нея. Тогава всички мълчаха и го гледаха студено, като чуждо тяло в здрав организъм.

Главата се показа отново и пое по късия коридор към кухнята. Обърна се един последен път, погледна го с осемте си очи, и се скри зад вратата.

В кухнята наистина бяха съквартирантите, но този път - само трима. За сметка на това всеки от тях имаше по осем черни, празни очи. Двадесет и четири бездни се взряха в него, когато той влезе в кухнята.

- Искаш ли топъл обяд?

Въпросът бе повече от странен. Никога до сега не го бяха канили на масата. Никога. Дори през деня усещаше как неговото присъствие в кухнята е повече от нежелано, то бе излишно и дори забранено в това малко общество от четирима. А още по-странно беше да задават този въпрос в мъртвите часове на нощтта.

- Искаш ли топъл обяд?

Въпросът го задаваше единственото момиче в компанията, притежателка на чифт апетитни гърди, към които той често бе хвърлял поглед. Винаги се бе старал да бъде незабележим, но в този момент той бе някак странно привлечен от тях, хипнотизиран, така че всички разбраха къде точно пада погледът му. Изглежда и момичето разбра, взря се в него с всичките си осем очи, и откопча най-горните копчета на блузката си. От там се подадоха две стърчащи зърна, обвити в паяжина.

- Попитах, искаш ли топъл обяд?

- Да, разбира се, защо не... - отговори той разсеяно, сякаш разбираше този среднощен ритуал, но всъщност единственото, което бе в съзнанието му, бяха тези две стърчащи зърна. Дори сядайки на масата не отлепи поглед от тях.

Обядът се състоеше от странно месо и зеленикава напитка. Месо, което бе някак хрупкаво, но сочно, и напитка, която се вливаше директно в кръвоносните съдове още след първата глътка, затопляше цялото тяло, караше артериите да се късат и вените да пращят от литрите бумтяща в тях кръв. Обядваха тихо, осветени от електрическите крушки - те, четиримата, на една маса. Зърната бавно се надигаха, играеха си с ръба на чинията, оставяха нишки от коприна и се скриваха зад карираната покривка. Погледът му ги ловеше както ловецът лови пеперуди - макар да ги хваща в своите мрежи, всъщност ловецът бе плененият от пеперудата.

Когато чиниите бяха изпразнени, бе зададен само един въпрос:

- Хареса ли ти обяда?

Усети, че не може да отговори. Всъщност усети, че дори и не може да помръдне. Бе толкова запленен от двете розовеещи хълмчета, обвити в нишки сутрешна мъгла, че бе сигурен (макар никога преди не бе хипнотизиран), беше сигурен - в момента той бе под дълбока хипноза от която трудно би се събудил.

- Погледни си чинията.

Успя да отмести очи. Чинията бе празна. Извърна очи отново към гърдите, а двадесет и четири черни дупки отново се заеха да поглъщат всяка една подробност от неговата същност.

- Хареса ли ти?

Всичко, което успя да направи, бе да издиша едно много тихо "Да."

- Погледни си чинията отново. - от нея се подаваше една глава, глава, която му бе странно позната, която го гледаше с осем мъртви, но изцъклени от ужас очи. - Както забеляза, бяхме само четирима на масата тази вечер. Всяка вечер сме четирима - това беше и причината никога да не бе канен на нашите обяди. Но един от нас бе изяден. Ти ще го заместваш. Знаеш ли от какво бе месото?

Знаеше много добре, но отговорът надигаше вълна от възмущение в стомашните му дълбини, които задушаваха всяка дума. А и не искаше да изрича на глас това, което го ужасяваше дори само като мисъл. Бе гротескно, бе отвратително, и бе някак логично - той бе изял своя съквартирант, чието име така и не бе успял да научи за двата месеца, през които споделяха една кухня и трапезария. Бавно отвърна поглед от чинията. Повдигаше му се.

- Погледни пак чинията - спокойната заповед го накара да впрегне всичките си сили и да погледне отново към така отвратителната му вече чиния. - Какво виждаш?

Всичко, което виждаше в чинията, беше огледало. От него се взираха осем крайно познати черни очи, и с ужас наблюдаваха собствената си промяна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Великият Разрушител   Съб 24 Сеп 2011, 7:26 am

Честно казано, бива си го разказчето. Макар да не обичам хорър, смятам че се е получило добре.
Само че ми е много любопитно как точно ти се е случило това на тебе. (И ако кажеш, че всичко е истина, да не се чудиш после защо никой не иска да ти идва на гости. Smile)

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8084
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Великият Разрушител   Съб 24 Сеп 2011, 11:42 am

: O :O : O : O :O
ОМГГ
ПОРАЗЕНА СЪМ
Браво
страхотно
просто............. омг. : О

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Crunch
Cutie Mark Crusader
avatar

Брой мнения : 384
Registration date : 28.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Великият Разрушител   Съб 24 Сеп 2011, 12:01 pm

това е болно^^
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Avalanche_Master
Ликантроп
avatar

Брой мнения : 409
Age : 24
Localisation : в Мадригалът на Нощта
Registration date : 18.04.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Великият Разрушител   Съб 24 Сеп 2011, 1:58 pm

Сега почвам да се замислям дали имам нужда от точно ТАЗИ втора част, която съм написал.

Кой знае, може и да я променим. Very Happy Благодаря за мненията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ερsilonε

avatar

Брой мнения : 3163
Registration date : 12.10.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Великият Разрушител   Съб 24 Сеп 2011, 11:35 pm

толкова отвращаващо болно е, че ти ръкопляскам.
хареса ми супер много и все пак има нещо което не ми хареса.
може би гротескното в него.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lirael
Grig's God
avatar

Брой мнения : 701
Age : 23
Localisation : Моя малък свят
Registration date : 21.12.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Великият Разрушител   Нед 25 Сеп 2011, 7:00 pm

именно, болно,
но умопомрачаващо очарователно
браво!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Великият Разрушител   

Върнете се в началото Go down
 
Великият Разрушител
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: