Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 Да преодолеем себе си?

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8085
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Да преодолеем себе си?   Вто 04 Окт 2011, 11:12 pm

Често се казва, че човек сам си е най-големият враг.
Когато знаете, че си вредите по някакъв начин, не харесвате нещо в себе си, и изобщо - имате чувството, че нещо не е наред в дадена област от живота ви, успявате ли да победите самите себе си, или волята ви не ви достига?

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com Online
Saalik

avatar

Брой мнения : 191
Age : 22
Localisation : In the land of the crimson moon.
Registration date : 10.11.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Да преодолеем себе си?   Пет 18 Ное 2011, 3:14 pm

Като бях по-малка, изобщо нямах воля да променя каквото и да било в себе си.
По-късно осъзнах, че мога да преодолея всичко, стига да се науча да пречупвам навиците.Мога да измислям всякакви оправдания, за да не предприема нищо и в крайна сметка какво? Ще продължа да живея с мечтите нещата да бъдат различни,вместо да се заема и наистина да ги променя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8085
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Да преодолеем себе си?   Чет 26 Апр 2012, 7:24 pm

Човек наистина е най-големият си враг.
Защото би могъл да се освободиш от нещо външно.. от чуждата воля.. стига да имаш вътрешната сила да го направиш, но ако си смачкан отвътре и си в затвора на собствената си душа, тогава става страшно. Затова най-напред човек трябва да се научи да побеждава себе си и спирачките, които сам си поставя, защото ако повярва, че може, ако той се промени... би могъл да върви постоянно напред, да прогресира. Но ако се предаде - дотам. Каквото и да ти казват другите и каквото и да се опитат да направят, не могат да ти поправят вътрешния свят вместо теб. Именно това е страшното, да знаеш, че всичко зависи САМО от теб. А на някои хора волята просто не им достига, а в някои случаи - не си дават сметка, че сами са си виновни и обвиняват съдбата, живота, но не и собствената си нерешителност и саморазрушително поведение. Примерно: ако си вечно черноглед, потиснат без причина, е, тогава сам си вгорчаваш живота. Но изобщо не е лесно да се справяш с такива неща; това е лошото. Изисква се голямо усилие и не всички го полагат.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com Online
ερsilonε

avatar

Брой мнения : 3163
Registration date : 12.10.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Да преодолеем себе си?   Чет 26 Апр 2012, 8:53 pm

изключително трудно ми е да преодолея себе си и навиците си.
ето сега за пример имам контролно и не съм почнала да уча.
просто не знам дали е заради мързела ми или нещо друго.
ала когато правя нещо заедно с някой ужасно много ми харесва.
ако имам някой до себе си, с който да решавам или да пиша... <33
просто може да не спирам.
та да. като цяло аз просто не мога да върша нещата сама.

_________________

I wanna be the slip, slip
Word upon your lip, lip
Letter that you rip, rip

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Жана д`Арк

avatar

Брой мнения : 89
Age : 22
Registration date : 25.08.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Да преодолеем себе си?   Съб 25 Авг 2012, 11:57 pm

Да преодолееш себе си... за мен това означава да преодолееш страховете си, задръжките си, които те спират да осъществиш пълния си потенциал, да преодолееш притесненията, че няма да успееш. Но в днешно време това е трудно, в днешно време почти няма какво да преодоляваш, за какво да се бориш... днес се оплакваме от всичко, "Заеш ли колко трудно е да ходиш на работа всеки ден?!" Поне имаш работа, нали? И разните ни дребни проблеми, разправиите с гаджето... наистина трябва да спрем да се лигавим. Някои хора умират.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8085
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Да преодолеем себе си?   Сря 16 Дек 2015, 9:40 pm

мнооого ми е трудно да спра да се лакомя.
честно, имам нужда от вкусове.

да се огранича от седене на компа.

ии като намеря хубава песен/картинка, да не тръгне параноя какви огромни количества от важна любима информация съм загубила Very Happy

май това са основните неща.
не че съм толкова привързана към компа вече.
но май ми е по-скоро навик да го правя.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com Online
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8085
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Да преодолеем себе си?   Съб 16 Апр 2016, 11:13 pm

Прочетох си старото мнение от 2012, и, в много по-апокалиптично състояние, пак бих казала горе-долу същото. Но намеквам на идеята, че колкото и да те спасяват, ако просто сам не можеш да преодолееш някои работи, няма как да стане. Е това е МНОГО тъпо и мразя Вселената, че е така, защото понякога просто си прекалено смачкан, и ти се казва ооо ама то нали има хубави неща, трябва да го пуснеш да си иде, а ти хем не можеш повече, хем просто не можеш да се насилиш да спре да ти пука или да продължиш напред, и тогава пак излизаш виновен, защото няма друг начин. Ами ако толкова ти е насадено, ако е ТОЛКОВА важно за теб, ако цял живот това ти е било най-съкровеното...
ами не е честно.
защо само силните трябва да са добре.
Sad
нали точно слабите имат нужда от защита, защо законите на вселената са такива...
И дори да намеря сили и да се оправя, пак ще ме е яд затова, че просто трябва да играем по свирката на съдбата и няма друг избор. Защото си човек и всичките човешки начини са в разрез с това, което е правилно според вселената. Като цяло, дори да обичаш един човек, е грешка, защото води до привързване. Направен си някакво творение, което може да твори, обаче всичко му е грешно, и като цяло трябва да се примирява, че е създадено такова, и да е благодарно, че никога не може да сътвори реално нещата по свой начин и да е правилно, и да не се окаже, хубаво, добра работа, момче, НО дай сега да сринем всичко, в което си вярвал, обаче ти намери пак вяра, де, независимо колко пъти вече ти се отнема нещо, а да, и събери пак кураж да повярваш в нещо, нищо, че толкова пъти вече ти се е случвало. Като герои на Telltale Games, или айде, някоя по-свободна РП игра, където имаш просто избор между няколко варианта и твоят няма как да стане никога... защото спори с физиката или химията. Е, ок, бях примирена, че светът е такъв, защото вътрешният ми свят си беше моето съкровено пространство, където законите на вселена, химия, и каквото и да е, нямат думата: там мога да си направя каквото си искам, и да няма катастрофални последствия.... но когато не може във вътрешния ти свят и се окаже, че същите ограничения важат и там, и ти изтръгнат фантазиите, мечтите... и ти се заяви, че просто трябва да продължиш напред и да видиш колко хубав е светът, и ако не можеш, НАИСТИНА ще е ужасно и просто трябва да намериш начин да си ок с това и да се зарадваш... става прекалено.  Sad такава съм: идеализирам, идеализирам и болни неща, и ми се ще да можеше да стане по друг начин, защото се оказва, че фантазиите ... се чупят и не могат да са идеал. нали затова са фантазии? за да са идеал? и после, като си счупен и разочарован, пак си в грешка, че си повярвал, че единственото място, където може да градиш нещата по своя начин, не е идеално, ограничено е, и пак привързванията водят до лоши неща. ................... направо не знам какво да кажа. И в моя случай трябва някак си за миг да успея да преодолея всичко това, защото иначе ако имам и най-малкото привързване, нахлуват всички възможни гадости на света. И няма къде да се скрия да страдам, и да съм ядосана, и горчива, защото явно и тези неща не могат да са мои реакции, без да бъда веднага разрушена. Значи нормалните реакции на такова разочарование пак не можеш да си ги позволиш. Ебаси и концлагера, ебаси и чудото.
няма как да се привържеш към нещо и да не ти ебат майката заради това.
разбира се, винаги трябва да продължаваш с вяра и никак да не си горчив.
няма как, защото това за низки страсти и те завличат надолу.
и ако случайно имаш някоя тежка психическа травма, тежка психическа болест, пак трябва някак да се справиш, нищо, че е много отвъд силите и познанията ти.
или си ок с това, което е, или просто пропадаш. но ако някои работи са наистина важни и просто тъпите вселенски закони не го разбират, защото са някаква там химия.
изобщо кое е човек, ако толкова зависи от всичката химия. добрите мисли не са ти, лошите мисли не са ти, мечтите ти не са ти, не можеш да се привързваш, изобщо, законите на кармата са направени така, че за да не страдаш, изобщо не трябва да си нищо и да не живееш. а ако страдаш, е 'за добро', 'за уроци', 'за сили'. и за какво? защото като се привържеш към нещо, пак ще ти го изтръгнат? заради глупости като баланс и някакви божествени простотии. Sad
искам да изчезна... защото знам, че и да успея да продължа напред, ще е до време, пак ще ме сринат и пак ще ми отнемат всичко.
майка му дейба, всичко хубаво, но поне в моята вселена да не беше така.
ама чакай, не може, въпреки че сме те създали его, ти нямаш его, и не можеш да имаш собствена вселена.
затова, когато си изградиш вселена на мечтите и толкова я заобичаш, (защото сме те създали да можеш да го направиш и имаш 'избор' и 'право' да е така, но реално не можеш, защото егото, което пак сме ти създали, е 'грешно', и ти си дарен със 'свободата' да 'бъдеш себе си', но не 'бъди себе си' по никой начин, който вселената не програмира като добре за теб, абе изобщо, заблуждавай се, че имаш свобода, но имаш свобода само да събираш сили да поемеш по пътя, който вселената е програмирала като добър, а и, пак, не забравяй, че егото води към низки страсти, и макар да си направен човек, и да си в семейство, и в общество, и всичко, не си позволявай да имаш его, и избегни всички човешки закони) тогава като и там се окаже, че не може да си бог на вселената ти, просто искаш наистина да си нищо и да не живееш. yeah..sure
Най-тъпото е, че накрая трябва да признаеш, че вселената знае кое е добре за теб и трябва да си щастлив за всичките й ограничения и болни методи. И всичко е за тъпите й игри и точно страданието набира сили ... нещо никак не е наред... всичко е за голямата драма накрая, за тъпия театър. ами ако просто наистина е било важно за мен? не, истината е, че съм създадена за тъпата игра и нямам никакво значение, като дете на родител деспот.
ами прокълнатите? ок, аз ще продължа напред.
а обречените на абсолютна чернота? а те кога ще са щастливи? кога..?

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com Online
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Да преодолеем себе си?   

Върнете се в началото Go down
 
Да преодолеем себе си?
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Свободна зона :: Общи приказки-
Идете на: