Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 "Малката Сестра" ["My Little Sister"]

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 20 Окт 2011, 9:33 pm

Резюме


В покрайнините на Лос Анджелис, в малкото провинциално градче Оушънсайд, живее Рейчъл Смит – ученичка в местната гимназия, бунтарка по душа, но весела и забавна. Живее само с брат си. Най-добрите й приятели, Гейбриъл и Моника, учат в същата гимназия и по цял ден са заедно – в парка, в мола, навсякъде.

В един слънчев ден Рейч, Гейб и Моника отиват на разходка в мола с идеята да разпуснат, да хапнат, да се отдадат на шопинг, когато срещат Него. Ханк Джакмън. Известен сладкарски бос, чието име често бива свързано с мафията. По незнайна причина мъжът е дошъл точно в това градче. Именно тази причина ще се окаже ключова в цялата история – какво иска Ханк? Защо е дошъл в Оушънсайд? И защо се кандидатира за директор на Оушънсайд Хай? Ще бъде ли осуетен все пак планът му и от кого? Колко жертви трябва да бъдат дадени, за да бъде спрян един... алчен терорист? Всичко това – само в „Малката сестра”.



Името на английски нарочно съм го оставила така, тъй като The Little Sister или пък Моята малка сестра.. просто не ми звучат приятно. Така си ми е добре.
На места може да се срещнат разни дребни грешчици, но са от бързане или грешно натискане на клавиши, а не от незнаене. Хехе, оправдания, а? ;дд..


Последната промяна е направена от Чи Чи на Пет 28 Окт 2011, 5:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 20 Окт 2011, 10:11 pm

~ Първа Глава ~

Разходка В Мола

Беше късен майски следобед. Слънцето припичаше безпощадно над малкия притихнал квартал. Всички жители на Оушънсайд се бяха скрили някъде на сянка и не смееха да се покажат. Само седемнадесетгодишната Рейчъл Смит бе в двора на къщата, където живееше само с брат си, Джеф. Момичето трябваше да изведе кучето на брат си, Дерек, на разходка, но то упорито отказваше да прекрачи входната врата и си гонеше опашката.
- Хайде, Дерек! – недоволстваше Рейчъл.
Животното не спираше да си играе с опашката си, затова Рейчъл се провикна към отворения прозорец на брат си:
- Дже-е-е-еф ! Няма да ти разхождам глупавия пес!
Една рошава глава се подаде от прозореца и каза сънено:
- Все тая, аз ще го изведа по-късно.
- Отивам при Гейбриъл и Моника – провикна се отново момичето.
Чу се едно сърдито: „Да, добре, занимавай.”, последвано от звучна прозявка. Рейчъл поклати глава и излезе от окъпания в слънце двор. Пое надолу по улицата, минавайки покрай сприхавите си съседи господин и госпожа Мънсън и побърза да се отдалечи. Никой в квартала не ги харесваше, а и те никого не харесваха.
Сви по улицата, където живееше Моника, най-добрата й приятелка. Двете се познаваха от близо дванайсет години, заедно бяха минавали през добро и лошо.
Стигна до голяма мраморна къща и без да се колебае натисна звънеца. Камера, поставена над вратата, се извърна към нея. По навик си знаеше, че това е охранителната система на семейство Сандърс и се оплези срещу камерата. Не чака дълго – само след минутка голямата масивна дървена врата се отвори и пусна я да влезе. Момичето прекрачи входната врата и тръгна по алеята, водеща към задния двор на голямото имение. Там се намираше огромния величествен басейн, край който се беше настанила Моника.
- Хайде, Рейч, от кога те чакам само! – провикна се закачливо Моника. – Крайно време беше.
- Тъпото куче на Джеф се инати и не иска да излиза от вкъщи, за да го изведа на разходка – въздъхна Рейч и се настани на сводобния шезлонг до приятелката си. Двете се спогледаха и се засмяха едновременно. Познаваха се толкова добре, че се разбираха само с един поглед.
- Какви са плановете за днес? – попита Моника.
- Разходка в Мола? – предложи другото момиче.
- Добра идея, но... кой ще ни помогне с пренасянето на покупките? – престорено въздъхна Моника и погледът й отново срещна този на Рейч.
- Гейбриъл! – възкликнаха двете едновременно и отново се засмяха.
След около половин час двете вече крачеха към Мола, в близост до който живееше Гейбриъл Адамс, най-добър приятел и на двете момичета. През целия път Моника и Рейчъл не спряха да обсъждат баскетболния отбор на гимназия Оушънсайд. Бяха толкова залисани, че не усетиха кога са стигнали до блока на Гейбриъл. Двете влязоха и се качиха в асансьора. Моника натисна копчето за десетия етаж и асансьорът потегли.
- Няма да е много въодушевен от идеята да носи торби с дрехи и други покупки – каза Моника и се подсмихна.
- Няма да му казваме какво точно ще правим в Мола – лукаво се подсмихна и Рейчъл, когато асансьорът спря. Двете момичета излязоха и застанаха точно срещу апартамента на Гейбриъл. Рейч натисна звънеца и след трийсетина секунди се показа Гейбриъл, гол до кръста, по шорти на палми.
- Навличай си нещо и идвай с нас в Мола – първа каза Моника.
- Здрасти, Мон, и аз се радвам да те видя – намуси се Гейб, но въпреки това влезе да си облече тениска.
Минутва-две по – късно тримата вече прекосяваха оживената улица към Мола.
Още с влизането, Гейбриъл се поглади по корема и каза:
- „Бъргър Кинг”, идва-а-а-а-ам!
Рейч и Моника се спогледаха заговорнически и сграбчиха приятеля си за китките.
- Първо на обиколка с нас, после ще ядеш колкото искаш! – каза му през смях Рейч.
- Ако ме пуснете – намуси се Гейбриъл и тръсна ръце в опит да се освободи. Момичетата го пуснаха, а той това и чакаше – хукна с всички сили към първия ескалатор, който видя.
- Ах, ти... ! – закани му се Моника, обаче не тръгна да го гони. Нито Рейчъл. Двете се качиха на друг ескалатор и поеха към магазините за дрехи и обувки. След това обиколиха още немалко магазини за всякакви аксесоари. Беше изминал около час, а от Гейбриъл нямаше и следа. След дългото и изтощително, но задоволително обикаляне, Моника и Рейчъл се насочиха към близкия „Бъргър Кинг”. Докато Моника поръчваше храна и за двете, Рейч тръгна да търси свободна маса. Всички бяха заети, само в ъгъла на една от масите Рейчъл забеляза познат профил, който лакомо нагъваше бургери и пържени картофки. Докато Познатият спокойно си отпиваше от шейка, Рейч се промъкна зад него и силно го шляпна по тила. Гейбриъл се задави и заля с шейка, а момичето прихна да се смее.
- Много смешно, ха-ха! – смръщи се Гейб. – Хайде, сядай, ако ще сядаш.
Рейчъл се настани срещу него, продължавайки да се хили.
Не след дълго се появи и Моника, носейки широк поднос, пълен с две порции картофки и една чиния сандвичи. Рейч си взе едната порция картофки и тръгна към най-близката продавачка.
- Не знаех какъв сандвич ще искаш – подвикна извинително Моника след нея, но Рейч само й смигна. Поръча си един вегетариански сандвич и млечен шейк. Сложи ги на нов поднос и се обърна да се върне при приятелите си. Точно като се обръщаше се сблъска с костюмиран мъж със слънчеви очила, който говореше по телефона. За беда, шейкът на Рейчл излетя от подноса и се разля по непознатия. Той рязко измърмори по телефона:
- По – късно ще ти звънна, Джейк.
Рейчъл замръзна на мястото си. Гласът на този мъж беше стряскащ, леден и пълен със злоба.
- Виж какво направи, малка лигло! – изсъска той и до него веднага изскочиха две огромни мускулести фигури с еднакви лица. – Съсипа ми чисто новия „Армани” ! Струва повече от теб!
- Явно си дал всичките си пари за костюми, но не и за уроци по възпитание! – не се стърпя Рейч и му се тросна в отговор, като шумно хлопна с подноса си по близкия плот.
- Че си и нагла на всичкото отгоре – ядно подметна костюмарят, а очите му гневно се разшириха.
Двамата продължиха да се гледат на кръв. В този момент от две различни посоки се приближиха Моника, заедно с Гейбриъл, и млада и хубава тъмнокоса жена, следвана от огромни и едри телохранители. Тя застана зад костюмирания и му каза:
- Хайде, Ханк! Пак ли се вдетиняваш за един глупав костюм?! Хайде да си вървим.
Мъжът я погледна сразяващо, не но й възрази. Намести си слънчевите очила и понечи да се отдалечи, когато погледт му падна върху Моника.
- Хм... ти не си ли Бела Сандърс?
- Не, аз съм сестра й Моника – отвърна му тя с леден глас и го изгледа с ненавист.
- Все тая, твърде сте еднакви – измърмори безразлично Ханк, натъртвайки на последната дума и й обърна гръб, след което се отдалечи заедно с тъмнокосата и двамата си гардове.
- Та, койбеше този? – намръщи се Рейчъл.
-Конкурентът на бащата на Моника – пръв каза Гейбриъл и също се намръщи. – Голям кретен е.
- Сам не знаеш колко дяволски си прав, Гейб – мрачно се съгласи Моника.
- Та баща ти е най-известният сладкарски бос в Ел Ей – сбръчи чело Рейчъл, защото пак не можеше да хване нишката на мислите им.
- Така е, но този Ханк Джакмън притежава най-големите заводи за шоколад в Ню Йорк, Вашингтон и Ню Джърси – все така сърдито отвърна Моника.
- И какво ли търси тук? – зачуди се на глас Рейчъл.
Тъй като никой от тримата не знаеше, никой нищо не каза. Рейч, Мон и Гейб се насочиха към изхода на Мола. Точно на излизане от сградата, телефона на Рейч иззвъня. Беше брат й.
- Какво искаш, Джеф?
- Прибирай се бързо – чу се гласът на Джеф от другата страна на линията.
- И защо? – недоволно попита Рейчъл.
- Трябва да се срещна с Ким и някой трябва да наглежд Дерек – беше непреклонният отговор на Джеф, след което затвори.
Момичето се намуси за пореден път.
- Кимбърли Ан Стюарт – изсъска момичето. – Толкова я мразя!
- Брат ти се среща с нея? – ококори се Гейб. Ким се славеше като най-красивото и популярно момиче в Оушънсайд, но и като най-голямата кучка и гаднярка, която якой някога можеше да срещне.
- ... и аз трябва да гледам гадния пес... отново! – довърши Рейчъл със скърцане на зъби.
- Ние ще дойдем с теб! – предложи Гейб.
- Няма нужда. Ще се оправя... някак си – каза Рейч и сърдито пое към къщи.
Моника и Гейбриъл се спогледаха учудено и само вдигнаха рамене. Побързаха да настигнат Рейчъл. Тримата вървяха мълчаливо по пътя.
- Чао, момичета. Ще се видим утре в училище – помаха йм за довиждане Гейб, тъй като бяха наближили неговия блок.
Мон и Рейчъл му махнаха и продължиха нататък. Наближиха улицата на Моника и тя каза:
- Сигурна ли си, че не искаш компания?
- Не се притеснявай, ще се оправя – отвърна Рейчъл без никавко настроение, помаха на приятелката си и продължи по улицата.
На вратата на дома си, Рейч забеляза зеленото „Ауди” на Ким и с една ядна въздишка отвори вратата на двора. Точно тогава се отвори вратата на къщата. Джеф и Ким излязоха, смеейки се. Рейч преглътна ненавистта си към приятелката на брат си и се насили да си придаде радостна усмивка.
- Приятно изкарване – пожела им и влезе преди да затворят вратата, а накрая добави през зъби: - Да ти се счупи токчето дано.
Още с влизането, Рейч се насочи към хола и с тежко изпуфтяване се тръшна на дивана. Без никакво желание започна да прехвърля каналите по телевизията, докато най-накрая попадна на епизод от любимия й сериал „Герои”.
- Това вече си го бива – каза си доволно Рейчъл и се загледа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 20 Окт 2011, 10:13 pm

~ Втора Глава ~


А! ... Изненада!


Сутринта настъпи по-бързо от колкото трябваше. Поне Рейчъл така си мислеше. Надигна се и се огледа – лежеше на дивана в хола. Май още от предишната вечер бе заспала там.
Пресегна се и взе дистанционното. Изключи телевизора и тромаво се изправи. Затътри се към банята, като пътем надникна в кухнята. Там видя как Джеф се правеше на готвач и мята палачинки – улови една, но изтърва три. Засмя се тихичко и продължи към банята. Видя, че вратата е открехната.
- Дере-е-е-е-к... – измърмори Рейчъли и влезе в банята. От там я посрещна тихо, но приятелско ръмжене.
- О, я стига, Дерек! Изчезвай! – изсъска Рейч на кучето. То доволно завъртя опашка и се промуши между момичето и вратата, провлачвайки след себе си парче тоалетна хартия. Рейч затвори вратата след него. Забави се около десетина минути, когато от кухнята долетя гласът на Джеф:
- Рейчъ-ъ-ъ-л! Закуска, принцесо!
Без особено желание излезе от банята и влезе в кухнята. Настани се срещу брат си и си взе една палачинка. Започна мълчаливо да се храни.
- Някакви планове за днес имаш ли? – пръв наруши мълчанието Джеф. Явно беше намислил нещо.
- Да, да ходя на училище и след това да изляза с Моника и Гейбриъл – тросна му се Рейчъл.
- Та ти всеки ден правиш това! – засмя се Джеф. Явно доброто му настроение не можеше да бъде толкова лесно попарено.
- Е, и? – бе отговорът на Рейчъл. Кратък и особено недружелюбен.
Джеф повдигна едната си вежда и каза:
- Мислех, че искаш да правиш нещо различно днес.
- Каквото и да е то, ще е с приятелите ми. Ясно? – отново се тросна Рейч.
Джеф не каза нищо, а само поклати глава. Двамата продължиха да се хранят мълчаливо.
- Побързай със закуската. След като те закарам на училище трябва да се видя с господин Сандърс – каза Джеф, докато си отсервирваше.
- Мислех, че ходиш на работа следобед, след като ме прибереш от училище – каза намусено Рейч.
- Малка промяна днес. Следобед ще ходя на мач с Ник – отвърна Джеф, докато си миеше чинията.
- Онова ченге, нали? – попита Рейчъл.
- Да, именно той! Не забравяй, че ми е най-добрият приятел! – каза строго брат й.
- Как бих могла...! – промърмори Рейч и стана от масата. Занесе си приборите до мивката, но Джеф я спря.
- Приготви си нещата, вземи Дерек и отивайте към колата.
Рейчъл вдигна вежда, но не каза нищо. Подаде чашата и чинията си и бързо се качи в стаята си. Издърпа раницата си изпод леглото и нахвърли няколко учебника в нея. С бавна крачка се върна в хола и сложи каишката на Дерек, който кротко си беше седнал и чакаше до вратата.
- Хайде, ... торба бълхи – измърмори Рейч и отвори вратата. Кучето това и чакаше – задърпа Рейч бясно напред, но тъй като му беше свикнала просто пусна каишката, за да може да си направи обичайните обиколки из двора, а след тях да седне кротко през входната врата. Рейчъл поклати глава с лека усмивка и с няколко бързо крачки се озова до вратата, пътем оправяйки си суитчъра. Отвори вратата и едва не падна от изненада. Пред къщата бе паркиран огромен черен и лъскав джип.
- Еха-а-а-а! – успа само да възкликне момичето и побърза да обиколи колата, за да я разгледа обстойно. Нямаше как да го скрие – настроението й определено се покачи, при това рязко. Обожаваше подобни огромни и внушителни автомобили, особено когато принадлежаха на... приятели.
- Какво ще кажеш? Харесва ли ти? – чи се нечий развеселен глас. Рейчъл се обърна и с ухилена физиономия установи кой я бе заговорил – Ник Уилямс.
- Здрасти, Ник. Страхотен е. Обожавам BMW! – не успя да скрие възторга си, дори придаде ясно контури на картинката, подскачайки около автомобила като дете, получило чувал с бонбони за Коледа.
- Лично помогнах на Джеф да си го избере – заяви Ник и гордо се потупа по гърдите.
- К..к..какво? – ахна невярващо момичето. Май нямаше повече място за приятни изненади в съзнанието й. – Този красавец... на брат ми ли е? – дори не изчака отговор. – Кога го купихте?
- Снощи, докато бяхме излезли с Ким – разнесе се и развеселеният глас на Джеф, който тъкмо заключваше входната врата. – Тук, Дерек! – подсвирна той на кучето, което моментално изприпка послушно до него. – Добро момче, хайде вътре - отвори задната врата и настани немската овчарка на все още покритата с дебел найлон седалка.
- Е, няма ли да тръгваме? – попита нетърпеливо Рейвъл.
- Бързаш за училище? – засмя се на ентусиазма й Ник и я потупа приятелски по рамото.
- Всички на борда-а-а! – подвикна весело Джеф и изкозирува към сестра си и най-добрия си приятел.
Едва дочакал всички да се качат, Джеф завъртя ключа, събуждайки мощния двигател на BMW-то. Зверското ръмжене рязко покачи адреналина на тримата пътници, предизвиквайки шофьора да направи няколко пробни маневри, след което да потегли надолу по улицата.
Рейчъл си свали раницата и я тръшна на седалката, а Ник включи CD-то, пускайки някаква песен. Момичето моментално позна песента по началните акорди.
- Разбрах, че харесваш Simple Plan – усмихна се ченгето.
- Шегуваш ли се? ЖЕСТОКИ са! – извика зарадвано Рейч и започна да си припява парчето, което звучеше – Shut Up. Ник и Джеф също се включиха и така сформираха сравнително фалшиво трио, изпълняващо няколко песни на групата през останалия път до гимназията.
На слизане от колата Рейчъл заканително размаха пръст към брат си:
- И да се върнеш да ме вземеш с ТАЗИ кола, не с трошката на Ким! Чао, Ник.
- Разбира се, и аз те обичам – засмя се весело по-големият й брат и отново форсира двигателя, потегляйки в обратна посока.
- Рейчъл! – два познати гласа я повикаха поименно на входната врата на училището – Гейбриъл и Моника. Двамата я настигнаха бързо и момчето не пропусна да изкоментира:
- Жестоко возило, Рейчъл. На брат ти ли е?
- Да-а-а-а – не успя да скрие гордостта от факта и с Моника си удариха дланите една в друга. – След училище ще дойде да ме вземе, а вие също идвате с нас! – знаеше, че няма начин да й откажат.
Тримата влязоха заедно в сградата, продължавайки да обсъждат подробностите около BMW-то на Джеф, а Грейбриъл взимаше най-дейно участие – държеше да знае всичко до най-малката подробност – цената на колата, конските сили, кубиците, екстрите, с които разполагаше, и всичко останало.
- Какъв час имаме всъщност? - попита объркано Рейчъл, прекъсвайки потока от развълнувани приказки на Гейб?
- Химия – отговорът дойде от някой, чийто глас нямаше нищо общо с тези на Гейбриъл и Моника. Беше Лукас Стейтъм, синът на директора.
- Теб никой не те пита, Стейтъм – озъби му се Гейбриъл.
- Теб също, Адамс – отвърна Лукас по същия начин.
- Стига, Гейб, не си заслужава – дръпна го за ръкава Рейчъл.
- Хайде сега, стига драми, Рейчъл. Колко още да те моля да излезеш с мен? – попита с престорена въдзишка Стейтъм, опитвайки се да й препречи пътя.
- Разкарай се преди да си пострадал, идиот такъв! – просъска му Рейчъл и за част от секундата му лепна звучен шамар. Лукас, ошашавен от случилото се и ОПРЕДЕЛЕНО сварен неподготвен, я изгледа вбесен, но не й отвърна. Явно му бе останало малко достойнство.
- Ще се видим в часа по физическо, барби – бе единственият му коментар. Отново бе решил да пропуска химията, значи.
Рейчъл вдигна отново ръка с идеята да го шамароса пак, но този път рефлексите на Гейбриъл се оказаха по-бързи, хващайки я навреме за китката.
- Хайде да тръгваме, че ще закъснеем за час.
Тримата с Моника тръгнаха към кабинета по химия, като през целия час не спряха да сипят обиди по адрес на Лукас и баща му.
- Какво си въобразява този никаквец? – не спираше да беснее Рейчъл, докато тримата заемаха местата си на общия чин в кабинета.
- Отдавна ти е хвърлил око – благоразумно напомни Гейбриъл и рязко се сниши към дървената повърхност на чина. Сякаш искаше да се предпази от шамар, предназначен за него.
- И не възнамеряваш да излезеш с него, нали? – попита на свой ред Моника, изваждайки учебниците си.
- Ти би ли излязла с такъв подляр? – тросна й се Рейч. Приятелката й отвърна само с едно свиване на рамене, което се предполагаше, че значи „НЕ”.
- Но нали знаеш, че така няма да спре да ти досажда? – намеси се отново Гейбриъл, изправяйки се до седнало положение.
- Тогава наистина ще си изпати – закани се Рейчъл и ядно удари с юмрук по чина.
- Явно госпожиците Сандърс и Смит имат да кажат нещо на класа, тъй като не спират да го обсъждат – изплющя като камшик гласът на господин Бекър, учителят по химия, застанал неусетно зад тримата приятели. – Споделете, госпожици, какво толкова не може да изчака до края на часа?
Още преди някой от приятелите да бе казал и думичка вратата на кабинета се отвори с трясък, а през нея влетя като хала Лукас Стейтъм.
- Благодаря Ви, господин Стейтъм, че решихте да ни удостоите с присъствието си – посрещна го Бекър, забравяйки за момент за бърборещите пред него Гейб, Моника и Рейч.
- Млъквай, старче – тросна му се синът на директора, при което целият клас ахна. Момчето бе всеизвестно в непукисткия си характер, но никога до сега не бе стигало до там, че да обиди учител право в лицето. Въпреки това обаче химикът не даде признаци, че се е засегнал.
- Я да видим сега – обърна се Бекър към Лукас и го погледна с непроницаем поглед – дали многознайкото знае толкова, колкото си мисли, че знае? Какви са свойствата на анилина?
Стейтъм изгледа учителя си така сякаш току-що го бе изритал в стомаха. На най-задния чин Гейбриъл вдигна ръка, но бе напълно игнориран от Бекър.
- Чудесно. Разкажете ми тогава, господин Стейтъм, за оцетната киселина
– с ехиден смях продължи учителят.
Синът на директора продължи да зяпа по същия начин, само дето сега изглеждаше не само като ритнат в стомаха, ами и като ударен с мокър парцал през пребледнялото лице. Миг по-късно целият се изчерви, а очите му се присвиха злобно.
- Последен шанс, Лукас – каза Бекър със студен глас. – Какво знаеш за амониевата селитра?
Отново никакъв отговор от страна на ученика. Преподавателят го изгледа с влудяващо самодоволство и кратко оповести присъдата:
- Страхотно. Сядай. ДВОЙКА.
Последната дума прокънтя като камбанен звън в мраморния кабинет. Докато сякаше на мястото си, Лукас погледна през рамо към чина на тримата приятели, прокарвайки заплашително пръст по гърлото си. И все пак – до края на часа никой от класа не посмя да направи нещо странично, както по принцип ставаше. Иначе кой знае – може странното заядливо настроение да застигне още някой?
На най-последния чин Рейчъл отегчено сграбчи китката на Гейбриъл, поглеждайки ядосано към часовника му – оставаха цели 15 мъчителни минути до края на часа. Точно когато ръката на Гейб тупна тихо на чина, вратата на кабинета се втори път се отвори и през нея влязоха заместник-директорът Денис Стюарт, придружаван от някакъв полицай. Рейч мързеливо вдигна поглед от тетрадката си, в която така старателно заграждаше химичните формули във всевъзможни заврънтулки, и мигом разозна ченгето.
- Ник..?! – не знаеше да му се радва или да се чуди какво прави тук.
- Останете по местата си, ако обичате. Аз съм офицер Ник Уилямс – представи се полицаят и продължи: - Тук съм заради анонимно обаждане по случай, пряко свързан с ученик от този клас. Обаждането бе придружено от неоспорими факти, обвиняващи господин Андрю Лукас Стейтъм в нещо сериозни. Или иначе казано – сниът на директор Мат Стейтъм яко е загазил. Ставай, момче.
Шушукането на учениците бе необратим процес. На фона на това Лукас възрази най-нагло:
- Ами ако откажа да дойда?
- Мога лесно да те принудя – щракна с пръсти Ник, изваждайки ловко белезници от колана си.
- Не можете да ме обвините в нищо – кресна Стейтън, с което сякаш си признаваше всичко, каквото и да бе то, дори и майчиното си мляко.
- О, така ли? – попита с леден глас Ник. Въпросът си беше риторичен. – Къде предпочиташ да те засрамя тогава? Тук – пред съучениците ти или пред цялото училище? О, чакай, не ми отговаряй, нека аз да избера. Вторият начин – пръстът на заместник-директора рязко се вдигна във въздуха, описвайки дъга от Лукас към вратата на кабинета. Ник добави за край: - Ще стане интересно, тъй като няма да си единствения засрамен.
Лукас си позволи един изпепеляващ поглед, но не предприе някакво бягство. Не предприе нищо, дори отказа да мръдне от мястото си. Явно статутът на директорски син му даваше повече правомощия от колкото на останалите. Или поне така си мислеше.
Но не и Ник. За него такива връзки бяха най-долните неща на света, затова с две големи крачки се озова зад Лукас, закопчавайки му ловко белезниците, блъскайки го напред.
- Господин Бекър, искрено се извинявам, че прекъсваме така часа ви, но ще се наложи да освободите 11 клас и да се присъедините към останалите ученици и учители в баскетболния салон.
Химикът сви рамене и изломоти нещо от сорта на: „Да, добре.”.
Полицаят поведе Лукас Стейтъм напред по коридора, а останалите ученици, заедн с Бекър и заместник-директор Стюарт ги последваха към салона.
- И в какво ме обвиняваш? – презрително попита Лукас.
- Употреба и масово разпространяване на наркотици – отвърна му Ник достатъчно силно, за да чуят всички.
- Ха, нямаш никакви доказателства – присмя му се Лукас, продължавайки упорито да се смята за невинен.
- Ще я видим тая работа – подсмихна се едидно Ник и го блъсна грубичко, за да върви по-бързо.
Делегацията спря точно ученическите шкафчета в коридора, водещ до салона.
- Кое е твоето? – попита офицер Уилямс, в отговор на което Лукас само се изплю в краката му.
- Ей онова, там. Номер 3-7-6 – подвикна Гейбриъл в края на тълпата.
- Отваряй – настоя Ник на провинилия се.
- Накарай ме – последва пореданта подигравателна реплика.
Устоявайки на изкушението да му прасне страховит юмрук, Ник извади пистолета си и се прицели в ключалката. Нужен му бе само един изстрел и катинарчето падна. Вратичката на шкафчето зейна, а Ник започна да рови из него. След едноминутно ровене и никакъв резултат в търсенето, Уилямс извади телефона си и скорострелно набра някакъв номер. Миг по-късно процеди в слушалката: „Доведи го!”.
Минута или две по-късно иззад ъгъла на коридора се показа русо и ослепително красиво момиче, водейки куче на каишка. Моника и Рейчъл мигновено познаха приближаващите се и ахнаха в един глас, разпознавайки сестрата и кучето:
- Бела!
- Дерек!
Още щом си чу името, немската овчарка се дръпна рязко от Бела Сандърс и се спусна с радостен лай към Рейчъл, която си бе пробила път през тълпата, заставайки сега най-отпред. Погали домашния си любимец и вдигна поглед към Ник:
- А къде е брат ми?
- Той е в службата, наложи му се да остане, защото пристигна неотложна поръчка и помоли мен да доведа кучето – Бела бе тази, която отговори.
- Хайде, Дерек, души – нареди Ник и изсипа цялото съдържание на шкафчето на Лукас – учебници, спортен екип, чорапи и маратонки. На кучето не му трябваше минута, само няколко секунди бяха нужни, за да излае страховито срещу камарата с учебници. Зъбите му се впиха в един от тях със заглавието „Химия за 10 клас”. Ник побърза да я измъкне от здравата му хватка, защото все пак се водеше като веществено доказателство.
- Ха, химия! – ехидно подметна господин Бекър и се смръщи.
- Браво, добро момче! – Ник похвали кучето, а след това побърза да разкъса учебника. От добре подвързаните му корици изпаднаха пликче с бял прах и блистер с таблетки, очевидно наркотици. – Я виж ти, какво намерихме тук – подигравателно размаха доказателствата пред лицето на Лукас. После ги вдигна високо, за да ги видят добре всички. Нещата обаче не спряха до тук – Дерек продължи да лае настървено срещу спортния екип на Лукас. Бела Сандърс се наведе и вдигна внимателно (и погнусено) черните шорти, подавайки ги на Ник, който пребърка джобовете им. От там извади кутийка с хапчета, различни от онези в блистерчето.
- ТРИ различни вида дрога, Стейтъм, а ако знаеш само какво те чака – не успя да сдържи самодоволната си усмивка.
От ъгъла на коридора се появи нова фигура, този път женска. Оказа се учителката по физическо възпитание – госпожица Девънпорт.
- Господин Стюарт – обърна се новодошлата към заместник-директора. – Всички са събрани в салона и чакат.
Мъжът кимна благодарно и се обърна към групичката с ученици и Ник:
- Хайде, Ник, да ги водим натам.

Полицаят кимна в знак на съгласие и бутна Лукас напред. Всички останали ги последваха, а шушуканията отново се разнесоха.
В салона се бе събрало цялото училище и стотици глави се озъртаха любопитно наляво и надясно. В средата на баскетболното игрище бе застанал самият директор, Мат Стейтъм, заограден от двама полицаи.
Ник влезе пръв, водейки със себе си Лукас, а след тях се редеше целия 10 клас. Още щом видя синът си, закопчан с белезници, директор Мат Стейтъм викна:
- Какво, по дяволите, става тук? Андрю – защо си вързан?
- Съвсем след малко ще разберете, господин директор – увери го Ник и се присъедини към другите двама полицаи, теглейки директорския син след себе си.
Заместник-директорът Стюарт също се присъедини към сформинатата група на пазителите на закона и вдигна ръка да усмири учениците. След като и последните шушукания бяха прекратени, Стюарт заговори:
- Уважаеми учители, ученици и персонал. Очакваме всеки момент господин Адам Корк, кметът на Лос Анджелис, да се появи. Той ще нарпави много важно изявление, касаещо всички присъстващи.
Едва се бе изказал и вратата на училищния салон се отвори, а през нея влезе кметът, облечен в спортен екип. Приближи се до Денис Стюарт и си размениха мрачни погледи, придружени с ръкуване. Последваха и няколко думи, които никой друг не успя да чуе.
- Точен както винаги – усмихна се Стюарт и остави думата на кмета.
- И така – започна Корк без дори да каже „Здравейте”. – Минавам на съществената част, защото бях спешно повикан от тренировката си по тенис, затова ви моля да ме извините.
Никой не даде признак да е бил обиден с нещо, затова мъжът продължи:
- Повикаха ме тук по спешност. Става дума за наистина сериозен проблем, който полицията на Ел Ей от две години се опитва да реши. Проблемът е свързан с директор Мат Стейтъм и сина му – при тези думи директорът понечи да възрази, но полицаите не му позволиха. – Едва на малцина от вас е известна причината да сме тук – може би само на съучениците на Лукас. Нека поясня за онези, които са в неведение – Адам направи кратка пауза и продължи: - Директор Мат Стейтъм беше хванат да употребява наркотици в зоната на училището. Анонимно обаждане беше подадено в полицейския участък за това и веднага бяха взети мерки за проверка. Веднага бе издадена заповед за претърсване на дома на семейство Стейтъм, както и директорския кабинет тук, в Оушънсайд Хай. След претърсването и на двете места полицаите откриха близо 15 килограма хероин и амфетамини в дома на Стейтъм и огромно количество кокаин в училището. След кратко разследване бе установено, че директор Мат Стейтъм не само употребява наркотици, ами и търгува с тях. И не само – синът му също бе хванат в употреба и пласиране сред учениците.
Внезапният вик на Мат Стейтъм накара Ник да извади пистолета си.
- КАКВО ?!! Андрю, от кога продължава това? Но... защо?
- Първо: не ме наричай Андрю. Никой не смее да го прави от години насам – изсъска невероятно злобно момчето. – И второ: от кога на теб ти пука за мен? От няколко години продължава това, за твое сведение – последното го каза колкото да подразни баща си. – Взимах под носа ти от твоята стока, при това без да се усетиш – гласът му се бе увеличил с няколко децибела. – Нито веднъж не ме попита как съм и дали имам нужда от нещо. Нито веднъж не дойде на мачовете ми. Непрекъснато беше зает да си вършиш свръхсекретните сделки с наркотици. Сега ще ти кажа само това: майната ти! Гний в затвора!
Директорът гледаше ужасено – собственият му син се отказваше от него, дори му пожелаваше да гние в затвора.
Всички, събрали се в салона, станаха свидетели на разгигралата се грозна семейна драма и несъмнено до ден два цял Лос Анджелис щеше да научи за случилото се.
Кметът Корк заговори отново преди някой да го е прекъснал:
- Полицай Уилямс, моля Вие и колегите ви да изведете двамата Стейтъм и да ги отведете в участъка. Нататък си знаете какво да правите с тях.
Ник кимна мрачно и поведе Лукас със себе си, а двамата му колеги бутнаха грубо Мат.
- И ги дръжте далеч един от друг – подвикна накрая кметът, а после отново се обърна към множеството, което беше останало като ударено от гръм. – Сега всички тряба да са наясно с няколко нововъведени промени в училището. Директор Мат Стейтъм ще бъде публично уволнен до един час, а синът му – изключен и пратен във военно училище. Постът за доректор е свободен и може да го заеме господин Денис Стюарт, ако пожелае, разбира се.
Мъжът само поклати глава.
- Не, благодаря. Нека някой друг да го заеме, достатъчно опетнен ми се вижда – бе твърдият му отказ.
- Пада Ви се шанс да изчистите името му, колега – намеси се сериозно госпожица Девънпорт. – Откакто работите тук всички са много доволни от работата ви.
- Благодаря, Дана, знам. И се старая максимално. Но не искам поста. Добре ми е и като заместник-директор. Отказвам да го заема.
При тези окончателни думи кметът се намеси:
- Добре тогава, в такъв случай, като заместник-директор имате право да посочите някой, който да го заеме. Можете да кажете тежката си дума.
- Нека въпросът бъде поставен на гласуване, тъй като нямаме време за конкурс – трябва ни директор до няколко дни, а конкурсите за такива постове траят по месец, че и повече. Аз няма да се меся, нито ще участвам в гласуването. Но нека така бъде решена съдбата на поста – бе категоричният му отговор, след което се поклони леко на присъстващите и с бързи крачки напусна салона.
- Е, уважаеми дами и господа, до края на месец май, тоест до два-три дни, гимназия Оушънсайд ще има нов директор, който ще бъде избран с гласуване, както нареди господин Денис Стюарт – обяви кметът. – Кандидатите могат да бъдат само учители, бивши и настоящи, и високопоставени личности в Ел Ей. Благодаря за вниманието, а сега ме извинете – трябва да се връщам на корта.
След тези думи кметът тръгна към изхода на салона.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 20 Окт 2011, 10:31 pm

~ Трета глава ~

Неочаквано.


(на същия ден – продължава от предната глава)

До края на учебните часове всички обсъждаха потресаващото събитие от сутринта. Приятелите на Лукас гледаха на кръв всички, дори си позволяваха да бият онези ученици, дръзнали да пускат шеги по адрес на семейство Стейтъм.
Последен час. Рейчъл, Моника и Гейброъл имаха физическо възпитание. Учителката им, Дана Девънпорт, набързо им обясни правилата на тениса на корт и ги пусна да играят. При нея дори и най-скучните правила за игри биваха бързо схващани, а самите игри протичаха в смях и забавление.
Рейч, Мон и Гейб решиха да играят заедно, разбирайки се предварително кой ще удря с ракетата и кой ще подава топката. Между ударите тримата приятели успяха да разменят няколко думи за случилото се сутринта.
- Как мислите? Кой ги е натопил, макар и с неоспорими факти и доказателства? – попита Рейчъл.
- Има ли значение? Важното в случая е, че Плешо-Смешо Стейтъм и малкото му псе Лукас ги няма вече – възкликна Гейбриъл и гордо изпъчи гърди, удряйки майсторски топката.
- И аз съм на същото мнение – съгласи се Моника.
- Да де, и аз, просто ми е любопитно. Всичко се случи толкова бързо... – каза замислено Рейчъл.
След като звънецът удари, Рейчъл, Гейбриъл и Моника бяха първите, които напуснаха салона. Вървейки по коридора, тримата забелязваха, че почти навсякъде са разлепени големи червени плакати с един и същи надпис: „Директорският пост е свободден! Желаещите да се кандидатират за поста да се явят в кабинет 87 (химия; при Джак Бекър) с кратка автобиография. На място ще се уточняват повече подробности!”.
Тримата приятели забързаха към изхода на сградата, а навън, сред висчки коли, се открояваше лъскавото и огромно BMW на Джеф, който още щом видя сестричката си, й помаха. Ник Уилямс, явно приключил смяната си, ги поздрави от предната седалка до Джеф с думите:
- Скачайте вътре, разбойници.
- Къде е Дерек? – попита Рейчъл, докато се настаняваше между Гейбриъл, седнал зад Джеф, и Моника, седнала зад Ник.
- Оставихме го за малко при Ким – отговори Джеф. – Гейб, ти ли си първи да те закараме до вкъщи?
- Аха – отвърна момчето с пълна уста, докатъ сладко нагъваше кифла.
- Ако оцапаш тапицерията – ще ти скъсам ушите! – закани се шеговито Джеф и потегли.
Двигателят изфорсира и малко по-късно колата се носеше шеметно по почти безлюдните улички на градчето. Скоро стигнаха пред блока на Гейбриъл. Той слезе от колата и помаха за довиждане на остналите, дояждайки си кифлата.
Следващата спирка беше къщата на семейство Сандърс. Оставиха Моника и Джеф потегли към вкъщи.
- Сестро моя ненагледна – обърна се Джеф към Рейчъл, която го изглежда свъсено, но се засмя. – Къде искаш да те оставим, тъй като с Ник ще ходим на мач?
- Вкъщи, имам да наваксвам с едни домашни – отговори Рейчъл, при което Ник и Джеф се спогледаха заговорнически и вдигнаха по една вежда.
- Хееей, какво ме гледате така? – засмя се малката сестра, явно усещайки, че не й вярват.
- Ти и домашни? – попита през смях Ник. – Съмнителна работа.
Рейч скочи напред и го ощипа по врата, при което и тримата се разсмяха.
- Какво друго бих правила? Не ставай смешен.
- Знам ли... – започна Джеф и отново срещна погледа на Ник.
- ... може да си поканила някое гадже – довърши полицай Уилямс.
- Няма такова нещо! – възрази Рейчъл и тримата отново се засмяха.
Колата спря пред къщата на Джеф и Рейч. Момичето побърза да се измъкне преди да е попаднала под поредната обстрелка от въпроси и намеци за гаджета.
- Умната! И без никакви гаджета! – провикна се Джеф от колата и потегли.
Сестра му устоя не на изкушението и му се оплези като малко дете, на което Ник отвърна със същото. С бурен смях от страна на момчетата колата потегли надолу по улицата и скоро се загуби от поглед.
Рейчъл влезе в хола и захвърли ключовете си в панерчето на шкафа до вратата. Качи се в стаята си и захвърли раницта си на познатото място – под леглото. Отвори широко и двата си прозореца, за да влиза чист въздух, след което се върна в хола и първото нещо, което направи, бе да включи телевизора. Пусна си някакъв музикален канал, по който течеше реклама на концерт. Отначало не му обърна внимание и се запъти тромава към кухнята. Миг по-късно зазвуча много позната за нея песен: …so shut up, shut up, shut up – don’t wanna hear it. Рязко се обърна и за част от секундата отново се озова пред телевизора с треперещи над дистанционното ръце. Усили звука, а сърцето й щеше да изскочи – любимата й група, Simple Plan, тръгваха на национално турне и първият град, който щяха да посетят, бе Лос Анджелис. И това само след три седмици, на статион „Доджърс”. А билетите са пуснати в предварителна разпораджба на цена от 80 долара – с възможност за закупуване от интернет.
След като свърши рекламата, Рейчъл смени канала и го остави на произволен такъв, по който даваха някакъв филм. След това се върна в кухнята, за да си направи нещо за хапване. На масата бе оставен голям плик с бележка на него: „Ако не ти хареса съдържанието – можеш да си поръчаш пица. Джеф” Отвори плика и видя някакви чудати фигурки, които несъмнено бяха направени от месо. Затвори го с погнуса и се върна в хола, набирайки номера на най-голямата пицария в Оушънсайд.
- Пицария „Оушънсайд”, Джесика Купър на телефона. Какво ще обичате? – чу се женски глас още след първия свободен сигнал.
- Една вегетарианска пица, моля, с повече сирене и чушки – каза Рейчъл, а Джесика поиска адрес, на който да бъде доставена пицата. Накрая добави:
- Ако не ви доставят пицата до половин час – ще ви бъде безплатна. Благодаря, че се обадихте на нас.
Рейч остави телефона на мястото му и доволно потри ръце. С малко повече късмет щепе да си хапне безплатна пица. Докато мислено си представяше разочарованата физиономия на пицарчето, по телевизията бе тръгнало интервю с кмета на града, Адам Корк, който говореше за случилото се в гимназия Оушънсайд.
- Вече имаме много подадени кандидатури, при това не само от учители. Доста влиятелни личности от Лос Анджелис също искат този пост...
Останалото Рейч не си направи труда да изслуша, защото на вратата се позвъни.
- Пфу, размина ми се безплатната пица – намръщи се момичето и отиде да отвори. Там обаче се бе Гейбриъл, а не пицарчето.
- А, здрасти – поздрави го изненадана Рейчъл и го покани вътре. Двамата седнаха на дивана.
- Е, какво те води насам? – попита момичето. Странно си беше, защото той доста рядко я посещаваше у тях – все пак живееха доста далеч един от друг.
- Дойдох, защото искам да си поговорим... – започна колебливо Гейбриъл.
- За какво? – попита го Рейч и се настани по-удобно на дивана, скръствайки краката си „по турски”.
- Ами... работата е там, че... – започна момчето, но не успя да се доизкаже, защото на вратата отново се позвъни.
- Пица-а-а-а! – нададе вик Рейчъл и скочи да отвори. Този път наистина беше пицата. Плати 12 долара на пицарчето и се върна обратно при Гейбриъл, отново настанявайки се по същия начин. Побърза да отвори кутията и да си вземе парче, като не пропусна да предложи и на Гейбриъл, но той отказа.
- Добре, какво става? Виждам, че е сериозно – попита притеснено Рейчъл и върна парчето си в кутията. Гейбриъл Адамс НИКОГА не отказваше храна и в момента бе заменил шеговитата си и безгрижна физиономия със сериозна.
- Сериозно е, наистина – потвърди момчето. – Мисля, че съм влюбен в теб.
Рейч изтърва кутията и тя падна с глухо тупване на пода. Слава Богу, че беше затворена и скъпоценната вегетарианска пица не пострада. Гледаше към приятеля си с поглед, сякаш току-що е видяла призрак. Мълчанието помежду им продължи една дълга и тягостна минута.
- Кажи нещо, моля те. Изгони ме, ако трябва, но не мъчли – замоли с Гейб.
- Шегуваш се, нали? Кажи, че се шегуваш – прошепна тихо Рейчъл в опита си да измисли нещо, което все пак да каже и да не го засегне.
Лицето му се скова.
- Не се шегувам, ни най-малко – каза Гейбриъл със същия тих тон и в подкрепа на думите си се приближи към нея. Целуна я, очаквайки да го отблъсне. Тъй като това не стана, сам се отдръпна, за да не бъде намразен.
За Рейчъл усещането беше... приятно. Първата й целувка с момче. Съжаляваше само, че е с най-добрият й приятел, към когото изпитваше единствено приятелски чувства.
- Не може – промълви най-сетне момичето.
- Но защо? – попита отчаяно Гейбриъл.
- Просто така, не е редно – настоя подразнено Рейч и стана от мястото си.
- Защо пък да не е редно?
- Защото Моника е тази, която те харесва. Сляп ли си? – вече започваше да се ядосва на глупостта му. Гейб зяпна с отворена уста, сякаш се канеше да каже нещо, но само зяпна объркан.
- Мо...Моника? – попита той смаян. – От кога?
- Да, точно тя. От около година някъде – въздъхна Рейчъл и отново седна на дивана. – По-добре се ориентирай към нея – ще получиш положителен отговор на чувствата си. Аз не искам да се занимавам с момчета, не и докато не намеря подходящия.
Гейбриъл я погледна със същото смаяно изражение и каза:
- Тогава... ще си тръгвам.
Рейчъл го изпрати до входната врата и се върна в хола. Вдигна пицата си от пода и унило си взе едно парче. Гейб й беше най-добрият приятел и не искаше случилото се да им развали отношенията.
Погледът й несъзнателно падна върху телевизора, където все още даваха разни предизборни кампании за директор на Оушънсайд Хай.
- Идиоти... – измърмори си под нос момичето и щракна с дистанционното да изключи телевизора. Остави кутията с пица върху стъклената холска масичка, взе си едно последно парче и се запъти към стаята си.
Издърпа учебниците си по история и химия от захвърлената под леглото раница, тъй като й предстояха два сериозни урока, по които да се подготвя.
Започна с химията, тъй като господин Бекър не бе успял да затрупа класа с километрично домашно, както по принцип правеше. Написа си прилежно всичките десет формули, като последните две напълно си ги измисли. Захвърли учебника по химия и грабна този по история.
Въздъхна. Очакваше я невероятно дълго и скучно есе от 400 думи на тема „Британските колонизации”, като за целта се предполагаше, че трябва да изчете цели 5 урока по въпросната тема.
Настани се на леглото си и придърпа учебника и няколко празни листа към себе си и започна да пише. Това продължи цели 15 минути. Потърка изморените си очи и погледна часовника – наближаваше 15:30...
...
Вратата на долния етаж хлопна.
- Рейчъл? Вкъщи ли си? – провикна се от долния етаж Джеф. След като не получи отговор, той се качи в стаята на сестра си и я завари заспала, с учебник в ръце. – Умничето ми то – прошепна с умиление той и се усмихна. Погледът му падна върху есето. – „Британските колонизации” – прочете. – Нищо чудно, че е заспала – подсмихна се той. Остави учебника, листите и химикала на нощното шкафче, а след това зави сестра си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 20 Окт 2011, 10:39 pm

~ Четвърта глава ~

Тайното гласуване.


- Кога ще ми дадеш да покарам BMW-то, Джеф? – нацупи се Рейчъл, докато се качваше в колата за училище.
- Има време, потрай още няколко месеца – засмя се брат й, докато палеше двигателя. Колата потегли с познатото тихо мъркане и бързо отведе Рейч до гимназия Оушънсайд.
Слезе от колата, помаха на брат си за довиждане и тръгна към Гейбриъл и Моника, които я чакаха пред сградата. Тримата влязоха за първия си час – английски език.
Около десет минути след началото на часа, прекъсвайки монолога на госпожа Тори Накълс за скучните правила за правопис, гласът на заместник-директора Денис Стюарт прозвуча от радиото, окачено почти до тавана.
- Моля за внимание всички ученици и учители. Изборите за директор официално приключиха! Имаме и резултатите. Моля всички ученици и учители да се съберат в училищния салон след последния час за запознаване с новия директор, който ще бъде интервюиран на място от кмета Адам Корк. Благодаря за вниманието и приятен час.
Разнесоха се познатите и обичайни развълнувани шушукания, но госпожа Накълс бързо успя да въдвори ред и дисциплина – на нея никой ученик не смееше да й възрази. Без значение, че беше на почти преклонна възраст, учителката бе една от най-строгите в училището.
За цялото училище денят се проточи ужасявщао дълго в очакване на последния час. Навсякъде по коридорите ученици и учители тревожно си шушукаха помежду си, нетърпеливи да узнаят кой е заел директорския пост.
И все пак, последният седми час най-сетне настъпи. 11 клас имаха физическо възпитание, където им се наложи да играят баскетбол.
Класът се раздели на два отбора. Моника и Рейчъл се оказаха в единия, а Гейбриъл – в другия. Въпреки това, и тримата много се забавляваха, докато играеха. Рейчъл със задоволства забеляза, че сега Гейб обръща повече внимание на Моника, отколкото преди. А самата Моника пъкизглеждаше неописуемо щастлива от този факт. За пръв път от много години насам Рейч се почувства истински щастлива, че вижда най-добрите си приятели в тази светлина. Нито за миг дори не й мина мисълта да им завиди. Нито имаше време и нерви, нито желание да се занимава с момчета. За нея всички си бяха еднакви и действаше на глупавия старомоден принцип да чака принца на бял кон, най-подходящия.
След като звънецът най-после удари, класът хукна през глава да се преоблича. Тримата приятели не направиха изключение.
Половин час по-късно цялото училище бе събрано в училищния салон, за да привества новия директор. Учениците си бърбореха оживено, учителите се озъртаха любопитно на ляво и на дясно, а персоналът бе заел странично място, стоейки настрани от цялата еуфория.
Броени минути по-късно в салона влезе и кметът, Адам Корк, заставайки в центъра на баскетболното игрище, с микрофон в ръка. Всички присъстващи притихнаха в очакване.
- Уважаеми присъстващи – започна кметът. – Имам честта да обявя кой ще бъде новият директор на Оушънсайд Хай. Ще започна с крайното класиране и първите пет места. Всички, които си чуят имената, моля да направят няколко крачки напред и да се приближат.
Репликите му бяха последвани от кратки аплодисменти.
- И така... на пето място, със 7 %, се нарежда... Джаксън Рийд, собственик на мола в източната част на града – при повикването си, господин Рийд кимна леко на учениците, покрай които мина, и се приближи до кмета, задрависвайки се с него. – На четвърто място идва госпожа Тори Накълс, дългогодишна учителка по английски език и литература в гимназия Оушънсайд.
Възрастната Тори Накълс пристъпи напред и също се ръкува с кмета, заставайки до Джаксън Рийд.
- Влизаме в челната тройка – съобщи Адам Корк и прочете следващото име в списъка: - Трето място заема госпожица Дана Девънпорт, учителка по физическо възпитание в гимназия Оушънсайд.
С излизането на Девънпорт целият салон избухна в аплодисменти, а тя се приближи грациозно до кмета, ръкувайки се с него и зае мястото си до колежката си Накълс.
- Става напечено, а – подсмихна се Корк и многозначително дръпна вратовръзката си. Направи го, за да придаде излишна театралност на ситуацията. – Моля за внимание. Номер две, със завидните 30 %, заема .... господин Джак Бекър, .... – останалите му думи - преподавател по химия в гимназия Оушънсайд - потънаха в окен от викове, ръкопляскания, възторжени подсвирквания и еуфория. Още щом пристъпи напред да се ръкува с кмета, Джак Бекър бе мигновено заобиколен от целия баскетболен отбор на училището, заедно с мажоретния състав. Баскетболистите не спираха да скандират: „Бекър – президент!”, а мажоретките им припяваха: „И преди, и сега, Бекър е – НА ВЪРХА! И винаги... ще е така!”.
- Моля ви, ученици... – засмя се трогнато химикът, а кметът Корк обяви на микрофона:
- Успокойте страстите моля ви, имаме още едно място за обявяване.
Виковете постепенно намаляха. Кметът приглади списъка си, преглътна веднъж и съобщи:
- И така... на първо място, с убедителните 37 %, заемайки поста на нов директор на Оушънсайд Хай, е... господин Ханк Джакмън, един от най-известните сладкарски босове Щатите.
Отново се разнесоха аплодисменти, но не толкова силни и искрени, каквито бяха за предишните кандидати, особено за Бекър и Девънпорт. Тези сякаш бяха по принуда.
Иззад кмета се показа строен мъж, не повече от метър и осемдесет, с къса черна коса, набола брада и мустаци и черни слънчеви очила. Обявеният за Ханк Джакмън пристъпи напред. Беше облечен в безупречен черен костюм и се ръкува с кмета. Свали очилата си и кратко помаха на присъстващите в салона.
- Но... това е онзи от мола – ахна невярващо Рейчъл.
- И най-голямата конкуренция на баща ми – просъска ядно Моника.


(следва продължение...)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8084
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Съб 22 Окт 2011, 4:11 pm

Така, засега прочетох първа глава. Ами, интересно е, ще продължа да го чета. Като го чета и си представям героите като от някой сериал, примерно от типа на Pretty little liars, ;д Smile

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Съб 22 Окт 2011, 5:05 pm

Хаха. Благодаря. Но този сериал само съм го чувала, не съм го гледала. Very Happy..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Вто 25 Окт 2011, 5:06 pm

И аз ще го прочета и ще си кажа мнението. Само му се каня, ама си имам едни разправии с моята малка сестра. =)
Та ще го видя и ще си кажа мнението.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пет 28 Окт 2011, 5:12 pm

~ Пета глава ~

Новият директор.


(продължение)


Ханк Джакмън взе микрофона от ръцете на кмета и заговори с дълбок и плътен глас:
- Здравейте, всички. Бих искал да кажа няколко начални неща, като новият директор на Оушънсайд Хай. Първо – благодаря на всички за гласуваното доверие, ще бъде оправд...
- Гласувано доверие дрън-дрън! – провикна се Моника и всички погледи се извърнаха към нея. – Купил си си гласовете, няма как иначе да си спечелил поста. Кой нормален би избрал теб за директор пред Джак Бекър и Дана Девънпорт ?! О, я моля ви се, пълен цирк е всичко! – гласът й се бе покачл с няколко децибела, а тирадата, отправена към Джакмън, тепърва започваше.
- Госпожице Сандърс, мерете си приказките – провикна се заместник-директорът, Стюарт.
- Спокойно, колега. Не се карайте на момичето – каза престорено мило Ханк. – Сигурно емоциите са й дошли в повече. А аз, като нов директор, обещавам, че докато съм тук, ръководейки това училище, няма да бъдат търпени безредици и своеволия, всичко ще бъде надзиравано под строг контрол. Няма да се повтори ерата Стейтъм. Благодаря за вниманието.
Погледът на новия директор се премести неволно от Моника върху стоящата до ней Рейчъл. Очите и на двамата се срещнаха за кратък миг, като тези на Ханк се присвиха за една-две скунди, отправяйки скрито послание. Малката Смит трепна едва доловимо при прикритата заплаха в черните очи на мъжа, но не успя да направи нищо – той се обърна и се скри зад заместник-директора и кмета.
- Новият директор ще бъде в кабинета си, за да даде обширно интервю за пресата – съобщи Адам Корк. – Благодаря за отделеното внимание, това беше. Свободни сте.
Всички се насочиха към изходната врата. Гейбриъл, Рейчъл и Моника поизостанаха. Излязоха последни и се запътиха към двора на училището. Седнаха на една отдалечена пейка от входа на сградата и Моника заговори първа:
- Видя ли как те изгледа Джакмън? – думите й бяха предназначени за приятелката й.
- Това не е важно, не ме плаши. Пък и нали знаеш – погледна заговорнически към Гейбриъл. – Ако посмее да се заяде с някого от нас тримата... или пък с приятелите на Зак и Кам... – очите йа Гейб се разшириха, а на лицето му се изписа лукава усмивка. – Ще настане истински ад за него. С момчета като близнаците на наша страна просто не може да ни стъпи на малкия пръст. Всъщност – ти защо му вдигна скандал? – обърна се накрая отново към Моника.
- Дълга история – отвърна Мон и стисна зъби.
- Е, ние имаме време – провлачи Гейбриъл.
- Ами... всичко започна много отдавна – започна Моника, едва сдържайки гнева си. – С Бела бяхме много малки. Една вечер татко се прибра и каза, че има голяма вероятност компанията ни да фалира заради някакъв нов сладкарски бос, който имал много добър търговски нюх, бла-бла, и продажбите от неговата компания „Джакмънс Фемили” бяха скочили с 15 % над нашите. Татко каза, че ще ни трябват поне 2 години, за да си стъпим здраво на краката. Времето се оказа малко повече, но все пак се завърнахме в бизнеса и се изравнихме с Джакмън. И въпреки това... той е ужасен. Чувала съм, че дори и за най-дребната грешка уволнява персонала си.
Моника спря, за да си поеме дъх и стисна юмруци. До нея Гейбриъл каза:
- Добре де – защо толкова го мразиш точно ти? Не трябва ли баща ти да го мрази?
Моника го изгледа невярващо.
- Заради него бяхме на крачка от фалит, семейството ми беше на път да се разпадне – това достатъчни причини ли са ти? Или просто се намираш на лаф?
- Упокой се, Мон – каза Рейчъл и я прегърна. – Подвластна си на емоциите, не си го изкарвай на него.
- А теб защо те изгледа така? – попита Моника.
- Едва ли някога ще узная, но предполагам, че е заради инцидента в мола. Все тая, не ме вълнува особено – вдигна рамене Рейчъл. – Хайде да си вървим.
Тримата станаха от пейката и тръгнаха към изхода на училищни двор. Там те видяха новия си директор, облегнат на голям и лъскав джип, заобиколен от познатите вече две мутри. Ханк Джакмън водеше видимо разгорещен спор с някого по телефона.
Когато тримата приятели приближиха изхода, Джакмън припряно затвори и прибра телефона в джоба си. Качи се в джипа, а охраната му го последва, след което колата потегли бързо надолу по улицата.
Рейчъл повдигна вежди при вида на случилото се, но не каза нищо.
Минутка след това Джеф паркира своята кола пред училището.
- Хей, банда, как е? – провикна се той от шофьорското място.
- Екстра – Гейбриъл бе този, който му отговори.
- Чий беше този джип, с който се разминах току-що? – попита Джеф, докато сестра му се настаняваше до него, а Гейбриъл и Моника се мушнаха на задната седалка.
- На Ханк Джакмън, новият ни директор – каза Рейчъл и замислено подпря глава на прозореца си.
- Джакмън е новият ви директор? – изуми се Джеф и запали двигателя. Даде на заден ход, обърна и след това потегли.
- Да, и ние реагирахме така – навъсено му каза Гейб.
- Но защо му е на човек като него да става директор на училище? – замисли се на глас братът на Рейчъл.
- Кой знае... – отвърна му Гейбриъл и се протегна на мястото си.
През целия път не обелиха повече дума за новия директор. Рейч реши да смени темата:
- Хей, приятели, от толкова много събития през последната седмица забравих да ви спомена нещо – Simple Plan ще изнесат концерт на 30 юни на стадион „Доджърс”, в Ел Ей.
- ШЕГУВАШ СЕ ?! – ахна Моника и рязко се изправи, ощипвайки несъзнателно Гейбриъл.
- Ау! – изохка той и потърка пострадалата си ръка.
- Ни най-малко не се шегувам! – възкликна Рейчъл, засмяна до уши. – Ще отидем, нали, Джеф? – обърна се към брат си.
- Ама разбира се – отвърна й весело той и паркира пред блока на Гейб.
След като оставиха и Моника у тях, колата потегли към вкъщи.
Целият следобед, плюс вечерта, Рейчъл прекара в писане на домашни по испански език и математика, както и в избработване на чертежи за часовете по икономика и бизнес управление.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пет 28 Окт 2011, 5:14 pm

~ Шеста глава ~

Истинският Ханк Джакмън.


През нощта Рейчъл спа лошо. Сънува кошмар, в който мъж със скрито лице я гони с думите: „Ще умреш, Рейчъл Джейн Смит!”, а в следващия момент на неговото място застана друга мъжка фигура, извиквайки: „Няма да му позволя да те убие! Ако трябва – аз ще умра вместо теб, но няма да те нарани. Обещавам. Обичам те!”
Стряскайки се от това, Рейч рязко се изправи в леглото си до седнало положение , дишайки тежко. Разтърка очи и бързо грабна шише с вода. Отпи няколко дълги глътки, след което отново се отпусна на леглото и почти моментално заспа.
За нещастие обаче – отново й се присъни кошмар. Този път видя самата себе си да тича по някаква улица, преследвана от двама мъже, чиито лица не се виждаха. На кръстовището се сблъска с Моника, а в следващия момент видя как преследвачите й вадят пистолетите си и стрелят по тях. Един куршум пропусна Рейчъл, но друг уцели Моника в корема...
За втори път през нощта момичето се събуди рязко, този път с неистови писъци. Не можеше да заспи повече. Трепереше като лист, а образите от двата й съня я преследваха като сенки.
Изправи се от леглото и включи компютъра. Пусна си тиха и успокояваща музика за фон, а след това и скайп.
Почти веднага намери това, което търсеше. Ник. Явно отново бе поел дежурство за нощна смяна и, разбира се, отново бе застанал пред компютъра в управлението.

Рейчъл Смит: Здрасти, Ник.
Ник Уилямс: Хей, малката. Защо не спиш?
Рейчъл Смит: Сънувах кошмар и не мога да заспя повече. Два, всъщност. Два комшара.
Ник Уилямс: А Джеф къде е?
Рейчъл Смит: Спи, не исках да го будя. Потърсих теб, защото исках да споделя с някой, който все още е буден, а предусещах, че ще си нощна смяна.
Ник Уилямс: Добре, разкажи ми, ако така ще ти олекне.
Рейчъл Смит: Сънувах, че някакъв тип иска да ме убие. Говореше със силен испански акцент.
Ник Уилямс: А другият сън?
Рейчъл Смит: Събувах как убиват Моника.
Ник Уилямс: Не бива да се тревожиш. Било е само сън.
Рейчъл Смит: Да, знам, но изглеждаше толкова истинско...
Ник Уилямс: Искам да се успокоиш, чу ли?
Рейчъл Смит: Не мога, Ник. Страх ме е, разбираш ли?
Ник Уилямс: Хайде, можеш. Положи усилие. Утре ще дойда лично да те закарам до училище. Иди да събудиш Джеф и му разкажи. Няма да ти се сърди, че си му прекъснала съня. Все пак си му сестра.
Рейчъл Смит: Добре. Благодаря, Ник.
Ник Уилямс: И умната.

След като изключи компютъра, Рейч стана от стола си и седна в леглото. Вратата на стаята й се отвори. Джеф влезе сънен и рошав.
- Чух, че изкрещя. Всичко наред ли е? – попита той разтревожен и седна до сестра си.
- Сънувах... два комшара... – почти проплака момичето и зарови глава в гърдите му. Не искаше да я вижда в подобна слабост. Нямаше навика да плаче.
- Мога да остана при теб, ако искаш – предложи брат й.
- Да, моля те... – помоли го тихичко Рейч и избърса една нагла сълза, търкулнала се по нослето й, без Джеф да я види.
Двамата легнаха на широкото легло на Рейчъл и Джеф заспа почти моментално, но сестра му все още мислеше за кошмарите си. Образите и от двата не спираха да преследват и тормозят съзнанието й. Най-нракрая, под влиянието на умората и топлината на тялото на Джеф, Рейчъл се предаде и заспа.

На сутринта Рейчъл се събуди потисната. Образите от кошмарите все още я преследваха като сенки, а на закуска отказа да яде.
На път за училище също бе мълчалива.
- Сигурна ли си, че си добре? – попита разтревожено брат й, докато я караше към училище. Ник бе обещал да я закара, но внезапно изникнал случай му бе попречил да изпълни обещанието си. Беше обещал да се реваншира в най-скоро време.
- Да, нищо ми няма – излъга го тихо и се опита да си придаде малко по-радостен вид, но не успя съвсем.

Първият час беше по бизнес и управление. Учителят, господин Шон Делсън, помоли учениците да си предадат проектите и им даде за домашно да направят нов за следващия петък.
- Рейчъл, виждаш ми се изморена. Добре ли си? – попита загрижено Моника на излизане от кабинета по бизнес и управление.
- Нищо ми няма, всичко е наред – измъкна Рейч и си лепна неубедителна усмивка на лицето. Тримата с Гейб и Моника тръгнаха към следващия час – история.
Този път историята се оказа интересна. За пръв път от много време насам. Взеха урок за древните египтяни. Учителят, господин Райън Бъкстър, обяви, че се орагнизира екскурзия до Египет през следващия месец. Целият клас ентусиазирано се записа, само Рейчъл прояви известни колебания, но все пак, след масови увещания, се съгласи.
Учебният ден премина доста бързо. След историята, 10 клас имаха часове по испански език, математика и икономика. В крайна сметка последният час се оказа разтоварващ – физическо възпитание. Целият клас бързо се събра в салона и госпожица Девънпорт ги раздели в два отбора за игра на баскетбол.
Получи се оспорвана игра. Моника и Рейчъл попаднаха в единия отбор, а Гейбриъл – в другия. И тримата доста се позабавляваха, опитавайки се да се излъжат помежду си.
В края на часа отбора на Гейбриъл спечели, макар и само с две точки разлика.
- Ще видиш ти, аха! – закани се закачливо Гейб на Моника на път към съблекалните след часа.
- Какво ще види? Как тренираш за балета ли? – подкачи го Рейчъл през смях.
Гейбриъл се шмугна в мъжката съблекалня, а момичетата в - женската.
- Как мислиш, дали Гейбриъл ме харесва? – попита Моника докато си обуваше дънките.
- Спор няма, Мон – ухили се като зелка Рейчъл, докато прибираше баскетболния си екип в раницата си.
- АТАКА-А-А-А-А-А-А-А! – разнесоха се виковете на момчетата и в следващия миг вратата на женската съблекалня се отвори с гръм и трясък.
Момчетата нахлуха вътре, полуголи и с шишета с вода в ръце, и започнаха да пръскат момичетата.
Настана истинска суматоха. Момичетата грабнаха хавлиените си кърпи и започнаха да удрят с тях момчетата, които с весел смях и викове дадоха заден ход и хукнаха по коридорите.
- След тях! – нададе боейн вик Кейтлин. – Няма да им се размине!
Моника и Рейчъл се спогледаха заговорнически и хукнаха с останалите си съученички да гонят момчетата.
В коридора настана истинска мокра война. Момчетата и момичетата от 11 клас не спираха да се заливат с вода, че дори и невинни жертви попадаха под пбсега на ‘водните им бомби’.
За беда обаче, една от въпросните ‘невинни жертви’ на водната битка се оказа новият директор Ханк Джакмън.
- Какво, по дяволите, става тук? – проехтя гласът му над изведнъж притихналите ученици.
Никой не посмя да му отговори. Ханк бавно огледа всички ученици – полуголите момчета и момичетата, все още стискащи хавлиени кърпи в ръцете си.
- Попитах – какво става тук? – повтори директорът, видимо ядосан. И този път не получи отговор. – Добре тогава. Няма отговор за мен, няма и Египет за вас! – изрече тежката си дума и избърса мокрото си чело.
- НЕ! – извика ужасен Гейбриъл, а две от момчетата, близнаците Закъри и Камерън Куин, го издърпаха назад.
- Замълчи, бе – просъска му в ухото Кам.
- Я виж ти, някой е решил да се прави на смел – присви злобно очи директорът. – А вие, господа... близнаци, по-добре си трайте, за да не го отнесете заедно с него.
Близнаците се смръщиха в отговор, но не казаха нищо. Почвата, върху която стъпваше Ханк Джакмън, все още бе непозната за хитрите момчета и затова не смееха да прибързват с решения и действия.
- Тръгвай с мен. Веднага! – обърна се към Гейбриъл.
- Няма! – рязко му отвърна единадесетокласника.
- Няма ли? – каза тихо Ханк и рязко скъси дистанцията между себе си и ученика.
- Не, няма! – отново заяви твърдо Гейбриъл.
- Нека тогава да се изясним, господин Адамс – каза Джакмън, с треперещ от гняв глас. – Първо: о, да – ще дойдеш с мен. И второ – наказан си. Никакъв Египет, никакви пирамиди, камили и фараони. А, да – и още. Ще измиеш физкултурния салон, САМ! – последната дума я изсъска на сантиметри от лицето на момчето.
- Много важно – отвърна Гейб с пресилен сарказъм в гласа си и понечи да тръгне напред, но Джакмън го хвана за лакътя.
Близнаците Куин веднага се наежиха и застанаха плътно зад приятеля си. Директорът все пак пусна ръката на Гейбриъл и каза:
- Всеки петък, до края на учебната година, ще миеш салона. Започваш още от другата седмица. Хайде, разотивайте се! – подвикна ядосано на останалите ученици.
Всички ученици, начело с Гейб и близнаците, тръгнаха ктм двора на училището, а момичетата ги последваха.
А навън вече бе започнал да назрява бунт срещу директора.
- Не можем да му позволим да ни прави на глупаци! – горещеше се Гейбриъл.
- Не се пали толкова, амиго – каза му Рейчъл навъсено. – Нали не искаш към салона да ти се начислят и тоалетните?
- Не ми пука! – извика в отговор момчето. – Тоя трябва да бъде спрян.
- Ти това остави на нас – каза Камерън Куин и по лицата на близнаците пробягнаха две многозначителни лукави усмивки.
Братята Куин бяха всеизвестни с бързите си и остри умове и винаги действаха невероятно изобретателно.
- Не знае просто с кого се захваща! – допълни Закъри и плесна ръката на брат си.
- Да се разотиваме преди отново да ни е свил крилцата – предложи предпазливо Моника.
- Хей, Гейб, майка ни всеки момент ще дойде да ни вземе. Искаш ли да те откараме? – предложи Кам.
Момчето кимна и тръгна с близнаците към изхода на училището.

Сега бяха останали само Рейчъл и Моника. Първата внезапно се плесна по челото.
- Какво, какво? – попита я тревожно Моника.
- Забравих си раницата в съблекалнята, а там е целият ми доклад по английски език. Връщам се да я взема...
- Чакай, Рейч. Онзи може да е все още някъде там – тревожно й напомни Моника.
- Не ме интересува, дъртата какавида Накълс ще ме убие, ако не й предоставя утре домашното – отвърна начумерено Рейч при мисълта какво наказание би я последвало за ‘без домашно’. Сигурно подробен препис на Библията.
- Искаш ли да дойда с теб? – предложи Моника.
- Не, тръгвай, аз ще се оправя – отвърна припряно Рейчъл и хукна обратно към сградата, оставяйки приятелката си с отворена уста и недоизказано изречение. – Тръгвай към вас, аз ще те настигна – подвикна на влизане в сградата.
Уви, останала без избор, Моника Сандърс пое към дома си, размишлявайки тревожно за приятелката си.

Влязла във фоаето на училището, Рейчъл с голяма изненада забеляза как един по един учителите напускат сградата.
- Господин Бекър, какво става? – попита тя учителя си по химия.
- А, Смит, ти ли си? – спря се той и примига объркано. – Ами директорът бе така добър и разпусна учителите по-рано, даже настоя да си тръгнем – мъжът сви неразбиращо рамене. – Ти защо се връщаш?
- Забравих си раницата – отвърна му по същия начин Рейчъл, сякаш беше нещо напълно нормално човек да си забрави раницата някъде.
- А, хубаво. Но побързай – усмихна се вяло Джак Бекър. – Нещо не ми се нрави този нов директор. Държи се малко странно, но все едно не съм ти казал.
Ученичката му смигна заговорнически и каза:
- Всички мислят така – след това го остави да си мърмори нещо объркано и продължи към физкултурния салон. Покрай тоалетните се размина с двама огромни мъже, които за миг й се сториха познати. И двамата изглеждаха така, сякаш някой ги бе накарал да изядат по един цял лимон.
Рейчъл ги подмина с наведена глава и продължи по пътя си. Прекосявайки цялото фоае, момичето осъзна, че е останало съвсем само в сградата. Тръпки я побиха от тишината, която се бе възцарила.
Огледа се плахо и тръгна към коридора, водещ право към физкултурния салон и кабинетите по физика и биология.
„Излишно се притесняваш. Дишай, дишай!”, строго си каза на ум Рейчъл и в подкрепа на думите си си затананика песничка.
Подмина мъжката съблекалня, чиято врата бе леко открехната. Намери това за крайно необичайн и странно, но все пак продължи към съседната врата, през която влезе в женската съблекалня.
Още с влизането видя раницата си и се приближи до нея. Докато си наместваше раницата удобно на гърба, дочу мъжки гласове, идващи от съседното помещение. Мъжката съблекалня.
Определено нямаше как да са момчетата, още повече пък някой от учителите. Та нали бе видяла как всички напускат сградата преди около... пет минути?
Мъжете от мъжката съблекалня явно водеха някакъв спор помежду си, защото на моменти се чуваха и ругатни. Определено не бяха учтиви.
Рейчъл настръхна като при поредната ругатня се чу тъп удар и пропукване на дърво. Какво, по дяволите, ставаше там?
Един от мъжете кресна нещо неразбираемо, но по тона му си личеше, че е радостен.
Рейч излезе с тиха стъпка от женската съблекалня и се промъкна до мъжката. Притисна ухо до вратата и затаи дъх.
Момичето имаше лошото предчувствие, че ще се случи нещо много лошо, но проклетото й любопитство надделя за пореден път.
Един от мъжете каза ясно и отчетливо:
- Хайде, момчета, потърпете. В прогнозата за времето съобщиха, че ще се разрази невероятна буря в късния следобед. Така като гледам... очакваме я всеки момент и ще можем да започнем работа по-спокойно, под прикритието на гръмотевиците. Пък и колкото по-скоро приключим, толкова по-добре. На мен лично започна сериозно да ми писва Джакмън да ни притиска толкова.
- Джакмън... ! – ахна Рейчъл, но навреме съумя да сложи ръка на устата си. Дръпна се две крачки назад и приклекна. Опита да успокои дишането и сърдечния си ритъм. Вече за три неща бе сигурна на 100 процента:
1) Ханк Джакмън ОПРЕДЕЛЕНО имаше задна цел, за да стане директор на училището и явно скоро щеше да разбере каква е.
2) Задаваше се буря, което бе допълнителен минус към вече утежненото положение.
И 3) В училището в текущия момент бяха само Рейчъл, Ханк Джакмън и хората му, следователно – момичето бе в неизбежен капан.
Още докато пресмяташе на ум възможностите си, Рейчъл чу оглушителния тътен на бурята, която бе започнала отвън и се усилваше с всяка изминала секунда.


~ * Гейбриъл, Закъри и Камерън * ~

Госпожа Куин шофираше бавно към вкъщи, а момчетата й и Гейбриъл се бяха разположили на задната седалка, шушукайки си тревожно.
- Какъв късмет – задръстване! – ядоса се майката на близнаците.
Гейб вдигна очи и видя километричната опашка от коли, нарастваща главоломно. Близнаците пък от своя страна се обърнаха назад и видяха същата ситуация – опашката зад тях също растеше със завдна скорост. Явно хората бяха решили точно в такъв момент да се прибират по домовете си.
По-нетърпеливите от шофьорите, отпред и отзад, нетърпеливо натискаха клаксоните си, тъй като бурята се засилваше.
Небето притъмня, а гръмотевиците и светкавиците не закъсняха. Но дъжд все още нямаше.
- Момчета, вижте – каза Зак и посочи един голям джип, застанал в една от съседните пътни ленти.
- Но... това са учителите ни – объркано каза Гейбриъл. Погледна бързо часовника си. – Защо Бекър, Девънпорт и Делсън са излезли толкова рано? Та нали точно те тримата са най-големите работохолици. Едва три часа е...
Трите момчета си размениха скрити тревожни погледи, докато госпожа Куин барабанеше нетърпеливо с пръсти по волана.
Учителите от джипа също видяха момчетата, а Джак Бекър дори се опита да им привлече вниманието. Близнаците и Гейбриъл зяпнаха неразбиращо, докато той се опитваше да им обясни нещо, ръкомахайки ожесточено назад, а след това сочейки часовника си.
Гейб вдигна ръце и нетърпеливо тръсна глава в знак на неразбиране. Химикът го изгледа с умоляващ поглед, след което започна да рови из джобовете на сакото си. Извади химикалка и надраска нещо върху училищния вестник, който миг по-късно вдигна и опря на стъклото на джипа. Едва тогава момчетата забелязаха, че на първа страница има снимка на Ханк Джакмън. Преподавателят по химия отново започна с яростните си ръкомахания, сочейки ту вестник, ту думата, която бе изписал: „РЕЙЧЪЛ!”.
Гейбриъл ахна силно, вече разбрал какво се опитва да му каже Бекър, и рязко откопча предпазния си колан. Овтори вратата на колата и понечи да излезе, но Зак го хвана за ръката:
- Какво става, Гейбриъл?
Момчето си пое рязко въздух и започно припряно да обяснява:
- Имам лошото предчувствие, че Рейчъл е в беда и трябва да се върна в училище за нея. Ще поддържаме постоянна връзка. Но в случай, че не се върна до 15-20 минути.... ето, обадете се на брат й. Положението ще е станало сложно и опасно – момчето набързо надраска номера на Джеф на ръката на Зак. – Нека да дойде незабавно до училището, по възможност да е с полицай Ник Уилямс.
След последните си думи скочи от колата.
Задуха силен и студен вятър, но на Гейбриъл не му пукаше. Остави близнаците и майка им с изумени лица и се запровира между всички коли в трафика право към джипа на учителите си. Когато го наближи, Бекър смъкна стъклото с тревожно изражение:
- Побързай, Адамс – каза му той. – Никак не го харесвам тоя нов директор и имам чувството, че други са му истинските намерения, но не виждам логично обяснение какви биха били.
Гейб само кимна мрачно и хукна по тротоара на улицата, влагайки всички сили. А времето сякаш нарочно се подиграваше с него – вятърът се бе усилил, както и гръмотевиците. А дъждът все още се бавеше.
Гейбриъл сви вляво на първата пресечка след кръстовището и отново хукна с всички сили, борейки се срещу подлия вятър. В далечината се виждаше голямата сграда на гимназия Оушънсайд.


~ * Рейчъл, в училището * ~

Рейчъл, все така приклекнала, се приближи до открехнатата врата и отново се напрегна да слуша.
Гласовете бяха позаглъхнали. Дочуваха се само тихи и неясни реплики, подрънкване на стъкло и шумно сърбане.
Поредният силен тътен накара сърцето на Рейчъл да замре. Дишането й отново се ускори, но за щастие никой не успя да я чуе, защото точно в този момент един от мъжете каза:
- Бурята е в разгара си. Дъжд още няма, странно защо, но гръмотевиците са достатъчни. Да се залавяме за работа.
Последва няколкосекундно мълчание, след което се чу изръмжаване на мотор.
Рейчъл се стресна и направи крачка назад. Последваха още няколко изръмжавания и скоро след това се чуваше само звукът от дълбаенето с машини по голия цимент. Явно дървената част от пода бе премахната... или поне част от нея.
След като си възвърна самообладанието, Рейч отново се приближи до вратата. Този път успя да види какво всъщност се случваше в мъжката съблекалня през лекия процеп на вратата.
Мъжете бяха обърнати с гръб към нея. Бяха четирима. Единият от тях копаеше дупка право в земята. Друг пък разчистваше изкопаното и го събираше в чували, а другите двама държаха по една торба в ръцете си и чакаха.
След не повече от минута копаещият явно бе изкопал достатъчно голяма дупка, защото двамата с торбите ахнаха алчно.
И четиримата мъже коленичиха и започнаха да доразкопават с ръце. Рейчъл мръдна мъничко напред, за да вижда по-добре и почти си глътна езика при вида на гледакта, която се разкри пред очите й.
Мъжете бяха започнали да вадят от дупката диамант след диамант, при това с размерите на бебешко юмруче.
Мъжът, който до преди малко копаеше, издърпа някакъв чувал иззад себе си и изсипа съдържанието му на земята. Отвътре изпадаха няколко разпорени баскетболни топки. Сега и четиримата започнаха да пълнят топките с диаманти.
След като всички топки бяха напълнени и натоварени в желязна количка, единият от мъжете извади телефон и набра някакъв номер.
- Готово, шефе. Намерихме около 15 килограма диаманти. Но си мисля, че може да има още... Да, добре, идваме – краят на изречението не прозвуча особено щастливо при мисълта, че Бог знае колко още диаманти щяха да си останат там в дупката.
Даде знак на останалите и те бързо се изправиха.
Рейчъл, все още стояща пред вратата, стреснато и рязко се изправи и в бързината неволно се подхлъзна. Падна с тъп звук на пода, а сърцето й бе на път да се качи в гърлото й. Това накара мъжете в съблекалнята да застинат по местата си, а Рейч се възползва от ситуацията. Скочи рязко на крака и хукна с всички сили към изхода на сградата.
Поредният тътен на бурята огласи притихналия полутъмен коридор.
Рейчъл хвърли бърз поглед и видя как мъжете, ругаейки невъобразимо, излизат от стаята, блъскайки се един в друг. В друга ситуация би им се присмяла на некадърността, но инстинктът за самосъхранение в нея в момента крещеше с пълна сила да продължава да бяга и да не се разсейва.
Стигна до масивната стъклена входна врата и силно дръпна бравата. Оказа се заключена.
Точно в този момент от другата страна на вратата се показа Гейбриъл, видимо запъхтях, с разрошена коса и развяващ се след него суичър.
- Гейб, ПОМОГНИ МИ!! – викна Рейч и заблъска отчаяно по вратата. – Заключено е.
Хвърли един поглед назад и с ужас установи, че мъжете напредваха с бърза крачка напред, поне до колкото им позволяваше тежестта на диамантите, които носеха.
- Не мога да я отворя – яростно извика Гейбриъл и също започна да блъска с юмруци по вратата. Сега и двамата започнаха да правят опити да отворят или разбият вратата.
- Рейчъл! Зад теб! – кресна ужасен Гейбриъл.
...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Нед 30 Окт 2011, 4:44 am

Прочетох до трета глава включително. Трябва да кажа, че не съм впечатлена. Може би очаквах твърде много (все пак започна с резюме, което много вдига очакванията), а попаднах на тийнеджърска драма. Прилича ми на кръстоска между Gossip Girl и Mean Girls, при това не толкова остроумна. Явно не съм ти в целевата аудитория, предполагам че съм най-дъртата тук. И двете изненади ги предугадих - че хлапето ще го хванат с наркотици и че най-добрия приятел е влюбен в главната героиня (това го усетих още като й каза "искам да си поговорим").
Все пак, стила е добър, нямаш много грешки и се чете сравнително лесно. Ако искаш, ще ти кажа няколкото стилови грешки, които забелязах, за да може да си ги оправиш. Ще го дочета до края, за да видя дали случайно не съм се объркала.
Имам и два въпроса по смисъла. Може ли куче, което не е специално обучено, да надушва наркотици? И така ли се избира директор в американските училища (т.е. всички се разправят пред учениците, все едно тях ги няма)? Нямам достатъчно познания, за да отговоря на тези въпроси, но ми се струва, че нещата не стоят така, както си ги описала.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Нед 30 Окт 2011, 2:56 pm

Нямам представа, честно да ти кажа, как се избират директори в американските училища, но съм си го написала нарочно така. Не винаги нещата по книгите/филмите (поне до колкото аз знам) са такива, каквито в действителност трябва да са. А и не се водя по някакъв точен стереотип.


Относно грешките - да, знам че ги има, но както съм написала в резюмето - не са от незнаене, а по-скоро от грешно натиснати клавиши в бързината. Благодаря за коментара все пак.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Нед 30 Окт 2011, 5:02 pm

Виж сега, когато авторът отговори на въпрос, свързан с произведението си с "нямам представа", това е особено кофти отговор. Наскоро се разправяхме за това с Върджил Дриймънд (авторката на книги-игри) и според нея автора трябва да може да отговори на всякакви шантави въпроси, сварзани с произведението си. Дори такива, които не си е мислел, че съществуват. Това го кара понякога да се разхожда с дебела папка с допълнителни записки по произведението, света, който е описал и т.н. Всичко трябва да е изпипано.
Конкретния епизод с директора просто не ми стои много добре. В смисъл, заместник-директора уж е точен човек, а де факто предизвиква хаос. Ако наистина беше свестен, щеше да обсъжда тия неща само зад закрити врати, за да не стане публичен скандал и да могат да изберат нов директор, който ще е добър за училището, а не първия прошляк с връзки, който поиска длъжността. Затова си мисля, че е добре да направиш проучване в интернет по въпроса или поне да разпиташ твои познати учители как стават тия неща в България. Най-добре им покажи съответния епизод и те ще могат да те посъветват как да го направиш по-достоверен.
Под стилови грешки не разбирам случайно натиснати клавиши. Правописните грешки въобще не ти ги гледам, понеже и да имаш, не са много. От пълен и кратък член уж разбирам, но изобщо не си правя труда да ги разграничавам, обикновено пиша кратък навсякъде. Имам предвид например това изречение:

"Рейчъл вдигна отново ръка с идеята да го шамароса пак, но този път рефлексите на Гейбриъл се оказаха по-бързи, хващайки я навреме за китката."

Написано е така, все едно рефлексите на Гейбриъл, а не той са я хванали. Освен това "отново" и "пак" са синоними и не стоят добре в едно изречение.
Имаше още едно-две подобни дотам, докъдето четох. Като се замисля, не са много, просто успяват да подразнят читателя, понеже другото е написано както трябва. Smile
И последно (това вече си е живо оправдание) - защо изобщо те критикувам? Не е само за да намирам махна или пък дотолкова да не ми е харесало, че да искам да го оплюя. Напротив, мисля че е добре написано, стила ти е добър, знаеш какво искаш да кажеш. Но има някои места, върху които трябва да поработиш още, за да го изпиташ.

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пон 31 Окт 2011, 7:47 am

Да, знам, че има доста върху какво да се поработи, особено върху това с изпипаните части (директорския пост, например), а и не само. Както грешките, които посочи. Това го бях започнала преди 2 години и половина, бях в 10 клас (към края, тъй като вече не съм ученичка) и малко или много за този период не съм била наясно с всичко. Имах едно голямо прекъсване, бях го зарязала ей така, по средата, затова може би съм прекъснала нишката малко несмислено. И съм съгласна, че определено има върху какво още да поработя, да го доизпипам и така нататък. Публикувах го тук, тъй като ми се искаше да разбера нечие чуждо мнение като цяло за идеята и т.н. Smile

Иначе по принцип не приемам критика, защото съм човек, който лесно се засяга от най-дребното дори, но ти по такъв начин си поднесла коментара си, че по-скоро ме радва, а не обижда. Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jane Undead
A Strange Kind of Woman
avatar

Брой мнения : 358
Registration date : 07.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пон 31 Окт 2011, 2:19 pm

То и аз не приемам критика лесно и съм напълно наясно от кое точно боли.
Снощи прочетох до края и трябва да ти кажа, че ми се вижда доста сносно. Особено предвид това, че все още никой не се е овъргалял с никого (което много обичат да описват под път и над път в тийнейджърските драми).
Довършено ли е или сега го пишеш? Може би ще е по-добре да го дочета до края и тогава да си кажа цялостното мнение.
А, ще пускаш ли скоро нова част? Понеже си го спряла в много напрегнат момент и много искам да разбера какво има нататък. Smile

_________________
But since I'm feeling kinda lonely and my defenses are low
Why don't you give it a shot and get it ready to go?
I'm looking for anonymous and fleeting satisfaction
I want to tell my daddy I'll be missing in action.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 03 Ное 2011, 12:50 am

Ами почти завършено е, много малко остана да се напише, имайки предвид, че го пиша от 2 години вече. Но, да - имам още доста материал, който мога да пусна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 03 Ное 2011, 10:59 pm

~ Седма глава ~



Непредвидени усложнения.


(продължава от предната глава)

Рейчъл се обърна навреме, за да чуе студеният мъртвешки глас на Ханк Джакмън:
- Хванете я!
Директорът слезе по стъпалата, които бяха скрити в сянка и от двете му страни се показаха охранителите му – онези с неимоверно глупавите изражения. И двамата с бързи крачки се стигнаха до Рейчъл, сграбчвайки я за ръцете и дърпайки я назад.
- БЯГАЙ-Й-Й-Й-Й-Й! – изпищя Рейчъл. – Обади се на Джеф!
Гейбриъл за секунда спря с опитите си да разбив вратата, а погледът, който Рейч му отпрати, бе достатъчен да хукне с всички сили на там, от където бе дошъл.
- Кери, настигни го и се отърви от него – заповяда Ханк на някаква жена, която миг по-рано се бе присъединила към малката компанийка.
- Луд ли си? Я виж какво е времето – възрази надменно въпросната Кери, но мъжът грубо я прекъсна:
- Хич не ме интересува! Не искам излишни усложнения. Госпожица Смит ми е достатъчна. Изчезвай сега!
„Тия трябва да са само брат и сестра...”, неволно си помисли Рейчъл, но бързо се върна в реалността, тъй като грубите ръце на охранителите я стискаха прекалено силно, причинявайки й болка.
Кери изгледа бясни Ханк, но се подчини. Отключи вратата и тръгна след Гейбриъл.
- Момчета – обърна се Джакмън към неизменно следващата го охрана. – Вие пригответе колата и уредете по най-бързия начин самолет за Сан Диего, след което ще намерим как да се придвижим към Бостън. Колкото по-рано се отъвра от поръчката на Рамирез – толкова по-добре.
„Рамирез...”, помисли си Рейчъл и веднага асоциира името с онзи всеизвестен мафиотски бос, който всеки издирваше под дърво и камък. Същият, който използваше и друго име, Джейк Форест, с което предпочиташе да се подвизава. Тия мафиотски работи започнаха сериозно да притесняват момичето.
Мутрите мълчаливо кимнаха към шефа си и рязко пуснаха Рейчъл, която отново падна на земята, след което излязоха през отворената входна врата и се изгубиха от поглед.
- Я виж ти... – промърмори Ханк, а Рейчъл го изгледа злобно. Едва сега момичето забелязваше как е облечен – твърде странно и нетипично за човек, заемащ длъжност като тази на директор на училище – черна тениска, която ясно очертаваше мускулите и перфектните извивки на тялото му, дънки и маратонки, които определено си бяха маркови и безбожно скъпи. Въпреки че нямаше слънце, неизменните слънчеви очила отново присъстваха на лицето му, по-точно бяха повдигнати над челото.
- Шефе, подслушваше на вратата... – започна да се оправдава единият от мъжете, изкопали диамантите.
- Достатъчно! – тихо каза Джакмън и вдигна ръка. Този път гласът му бе съвсем безизразен. – Изправи се – обърна се после към Рейчъл.
- Накарай ме – момичето присви злобно очи, осъзнавайки, че току-що бе използвала реплика на Лукас Стейтъм.
Ханк завъртя очи, след което извади пистолет и изръмжа:
- Да не кажеш после, че не съм те помолил учтиво!
Рейчъл се стресна при вида на оръжието и бавно се изправи, заставайки очи в очи с явния си похитител. Осъзна с изненада, че не е особено по-висок от нея – сигурно имаха десетина сантиметра разлика в ръстта.


~ * Гейбриъл * ~



Гейбриъл тичаше като луд , а нестихващия вятър го задъхваше и изморяваше. Само един бърз поглед през рамому бе достатъчен, за да разбере, че го следят.
В движение си извади телефона и набра някакъв номер.





~ * Джеф и Ник * ~



В същото време, докато Рейчъл бе заложница на опасен човек, а Гейбриъл се мъчеше да се отърве от нахалницата, която го гонеше, Джеф и Ники, нищо неподозиращи, бяха седнали удобно на дивата във всекидневната на Джеф и гледаха баскетболен мач, ругаейки от време на време нестихващата буря, прекъсваща от време на време тока. Дочуваха се и гневни подмятания, ако отборът им, Лос Анджелийс Лейкърс, губеше точки.
Телефонът на Джеф иззвъня и той недоволно отговори:
- Ало, Джеф Смит ли е? – чу се непознат момчешки глас от другата страна на линията.
- Да, кой се обажда? – тросна се Джеф, ядосан, че го откъсват от важния мач.
- Аз съм Закъри Куин, съученик на сестра ти – представи се набързо момчето. – Рейчъл може да е в голяма опасност.
- Не ме занимавай с глупости, момче – скара му се Джеф. – Не звъни пове... – не успя да се доизкаже, тъй като връзката се разпадна.
- Какво става? – попита Ник.
- Съучениците на Рейчъл си правят идиотски шеги. Ще й забраня да ми раздава номера на тоя и оня, аха! – закани се Джеф и си отвори кутийка с бира. – Била в опасност, дрън-дрън.
Телефонът му отново иззвъня и това го ядоса не на шега.
- Какво, по дя... О, Гейбриъл, ти ли си? – Джеф бе на път да ‘поздрави’ цялата рода на обаждащия се, ако не бе разпознал гласа на Гейб.
От другата страна на линията обаче връзката започна да прекъсва и Джеф не успя да чуе нищо.
- Гейбриъл, не те чувам. Ало? Ало? – извика няколко пъти Джеф, но не получи отговор. Захвърли телефона си на стъклената масичка и вдигна краката си върху нея. – Какво става? Падаме ли? – попита навъсено Ник.
- Направиха смяна. Сега още повече нямаме шанс – ядоса се и Ник, също отваряйки си кутийка с бира.


~ * Ханк и Рейчъл * ~


- Гейбриъл знае, че съм тук, и че ме държиш за заложница – викна Рейчъл срещу Ханк, докато се опитваше да се задържи на разтрепераните си крака. – Ако брат ми не ме види до половин час – Гейбриъл несъмнено ще му каже какво е станало.
- Ако оцелее до тогава – подсмихна се самодоволно Джакмън.
Рейчъл затули уста с длани и гърбът й опря в стената.
Не само че биваше задържана като заложница, ами и животът на най-добрия й приятел бе застрашен.
Ханк заговори с безизразен глас:
- За да няма неприятни инциденти с брат ти и приятеля ти, ще се обадим на... Джеф, нали така беше? Ще му кажем да не се тревожи, и че всичко е наред. Не искаш да пострадат, нали? Дай ми телефона си.
Рейчъл само поклати бавно глава, все още неспособна да се отърси от шока.
Ханк обаче не повтори. Направи две резки крачки и я притисна до стената. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. В очите на Рейчъл се четеше зле прикрит страх, а в тези на Ханк – злоба, желание да наранява и измъчва. Силният му парфюм гадно се блъсна в ноздрите на момичето, карайки го да кихне. Едната ръка на мъжа се стрелна към шията на момичето, а с другата го посочи с пръст.
- Не ме карай да повтарям!
Треперещите ръце на Рейчъл инстинктивно хванаха ръката, която я задушаваше, но това допълнително подразни Джакмън. Той свали сочещата си ръка и пребърка джобовете й един по един, най-накрая изваждайки телефона й. Приближи лицето си до нейното и прошепна в ухото й:
- Обади се на брат си и му кажи, че ще позакъснееш. Но внимавай – една грешна дума и... БУМ.
С трепереща ръка Рейчъл пое телефона си от Ханк, който разхлаби хватката около гърлото й.
- Рейчъл, къде си, по дяволите? – чу се ядосаният глас на Джеф от другата страна на линията.
- Джеф! ДЖЕ-Е-Е-ЕФ! – истерично проплака Рейчъл.
- Господи, сестра ми, добре ли си? Къде си? – силно разтревожен викна Джеф.
Ханк грубо изтръгна телефона от ръката на Рейчъл и отстъпи крачка назад, а момичето безжизнено се свлече на пода.
- Слушай, момче – ядосана каза Ханк по телефона. – Държа сестра ти, но ако не искаш да си я получш в ковчег ще ме слушаш внимателно и ще изпълняваш стриктно всичко, което ти кажа!
- Само да я докоснеш, копеле такова! – изкрещя обезумяло Джеф. – Ще те намеря и жив ще те изгоря!
- Въздържай се от подобни изрази занапред, пич – бе първата заповед, която постави Ханк и се наведе към Рейчъл, дърпайки я за косата и изправяйки я. От болката момичето изпищя. – Надявам се, че си чул – не се шегувам! По-добре не тръгвай да ме търсиш. И все пак – направиш ли тази глупост и видя ли полиция с теб – ще има дълги години да ме проклинаш и да оплакваш скъпата си сестричка... която, впрочем, е страшно секси – допълни през злобен смях Джакмън.
- Не смей да я докосваш, нещастник такъв! – изрева в отговор Джеф.
- Всичко зависи от теб, пич – бе отговорът на Ханк. – Ако ти и сестра ти се държите прилично – няма да има излишни жертви – изсмя му се подигравателно, след което добави: - За сега толкова, амиго, ще поддържаме връзка.
След тези думи Ханк запрати телефона на Рейчъл в стената, разбивайки го на парчета.





~ * Джеф и Ник * ~





- По дяволите! По дяволите! По дяволите! – не спираше да ругае Джеф, докато нервно събори кошничката на шкафа до вратата. Грабна си ключовете и бързо се облече.
- Хайде, Ник. Онзи тъпанар Джакмън е отвлякъл сестра ми. Онова хлапе, близнакът Куин, беше право, казваше истината – не спираше да беснее по-големият брат на Рейчъл. – Слава Богу, че си с цивилни дрехи – онзи каза никаква полиция или ще я нарани – при последните думи гласът му потрепери, при което Ник мигом осъзна, че Джеф му е спестил истинския край на това какво ще се случи, ако Ханк види полиция.
Двамата с Джеф излязоха от къщата, а жалният лай на Дерек ги посрещна.
- Не сега, момче – каза с тъга в гласа си Джеф и побърза да прибере кучето в къщата, тъй като не искаше бурята да го застигне.
Минута по-късно, вече качили се в черното BMW на Джеф, момчетата закопчаха коланите си, а двигателят се събуди с мощно ръмжене.
- Накъде сега? – попита Ник.
- Към Оушънсайд Хай. Предчувствам, че още са там – съвсем сериозно каза Джеф и настъпи газта до долу.





~ * Гейбриъл и Кери * ~
~ * Джеф и Ник * ~




Гейбриъл тичаше с всички сили, продължавайки да прави преследвачката си на луда. Беше успял няколко пъти да я заблуди, но явно хоратас фамилия Джакмън все пак приежаваха известна доза сиво вещество. Въпреки усилените й опити обаче – не успя да го хване. Бързината и ловкостта на момчето бяха пословични и никой в училище не можеше да му се опре в часовете по физическо възпитание.
Докато Кери се бе загубила за няколко секунди от поглед зад един ъгъл, Гейбриъл успя бързо да се покатери върху оградата на някаква къща, прескачайки в двора й. Разпилените от вятъра храсти, поникнали от вътрешната страна на оградата, създаваха перфектно укритие за момчето и то побърза да се възползва.
- По дяволите! – изруга Кери и се предаде. От прикритието си Гейбриъл имаше отлична гледка към улицата и видя как преследвачката му се отказа да го гони повече. Обърна се и хукна обратно към гимназията.
Гейб това и чакаше.Издебна точния момент и бързо се прехвърли през оградата. Хукна отново надолу по улицата, приближавайки огромното кръстовище, където зави на дясно и изскочи на метри пред джипа на Джеф.
Миг след това рукна пороен дъжд, сякаш някой го изливаше с кофи.
Джеф скочи рязко на спирачките, спирайки колата си на сантиметри от Гейбриъл. Момчето се озова с два скока до колата и побърза да се качи на задната седалка.
- Джеф, бързо... – заговори задъхан Адамс и се хвана за ребрата. – Директорът Ханк Джакмън и хората му са задържали Рейчъл. Не знам защо – отвърна на неизречения въпрос на Ник, прочел го в очите му.
Джипът потегли с мръсна газ, завъртайки се остро на завоя. Това не потуши бурята, разразила се вътре в Джеф. Той натисна отново газта до долу, а колата полетя шеметно по мократа улица.
- В училището ли са? – обърна се Ник, за да събере малко информация.
- Да... но има... вероятност... да тръгнат... нанякъде... – отвърна все така накъсано Гейбриъл. При тези думи Джеф отново настъпи газта до долу, а колата с перфектно завъртане взе следващия завой.
След минута мълчаливо шофиране в далечината се показа масивната сграда на гимназията.





~ * Ханк и компания * ~





Мутрите на Ханк влетяха в сградата на училището, мокри до кости.
- Всичко е готово, шефе. Самолетът е уреден, час излитаме от Сан Диего, а колата е готова да тръгваме – каза единият от охранителите.
Стъклената врата се отвори още веднъж и през нея влетя Кери, мокра като кокошка.
- ИЗБЯГА МИ!! – изкрещя побесняла тя.
- КАКВО ?! – отвърна по същия начин Ханк и се хвана за главата. – Толкова ли си некадърна, че да позволиш на един хлапак да ти се изплъзне?!
Вътрешно Рейчъл ликуваше и пируваше задето приятелят й бе успял да се измъкне невредим.
Ханк устоя на изкушението да зашлеви Кери. Вместо това се пресегна към единия от гардовете си и му издърпа белезниците, минавайки зад Рейчъл закопчавайки грубо с тях ръцете й.
- Виж какво ме принуждаваш да правя! – изсъска гневно в ухото й, след което я стисна за тила и я наведе надолу. Ключалката щракна безвъзвратно, а ръцете на момичето бяха сключени в болезнена стоманена хватка.
Момичето започна да крещи неистово за помощ, което допънително ядоса Джакмън. Той прекара ръката си през шията й и я притисна до себе си.
- Млъкни, защото ще ме принудиш да наруша принципите си и да ударя жена!
ПЛЯС !! Прозвуча силен шамар, който Кери зашлеви на Рейчъл и тя се олюля, но силните ръце на Ханк я задържаха в здравата му хватка.
- Изчезни! – изсъска той на Кери. – Понякога мразя, че си ми сестра! Толкова си... НЕ-Джакмън.
Жената се наду от възмущение , но не му възрази и се дръпна назад.
Ханк понечи да запуши устата на Рейчъл, която отново бе надала писък. Момичето обаче бързо реагира, ухапвайки го за пръстите.
- АУУ!! – изрева Ханк и тръсна ръката си, от която се процедиха две капки кръв. Вбесеният му поглед падна върху копринения шал на сестра му. Издърпа го от врата й и го усука около устата на Рейчъл, оставяйки видими само носа и очите й. Сега вече момичето нямаше как да издаде нито звук.
- Към колите, БЪРЗО! – нареди Ханк и вдигна Рейчъл на рамото си. – Кери, идваш с мен, вземаме твоята кола. Момчета, - обърна се към охраната си, - вие тръгвате с минибуса и стоката и карайте плътно след нас.
След което бръкна в джоба си и извади тлъста пачка с пари, която метна на онези, които му бяха изкопали диамантите.
- 100 хиляди, както се бяхме разбрали – рязко им каза Джакмън и добави: - Ще получите и допълнителна премия, но не днес.
След тези думи мъжът блъсна стъклената врата и излезе навън в проливния дъжд. Тръгна към мерцедеса на сестра си, зарязвайки вече бившите си работници.
- Ти карай, аз ще я пазя – възрази когато Кери понече да му връчи ключовете. Жената седна на шофьорското място и запали двигателя.
Ханк отвори задната врата и грубо блъсна Рейчъл в колата и побърза да се шмугне след нея. Кери потегли с мръсна газ, а в огледалото за задно виждане установи, че гардовете също са потеглили след тях.
Ханк извади пистолета си и заплашително го насочи към Рейчъл. Тя се опита да не му обръща внимание, колкото и да се страхуваше, и погледът й съвсем неволно попадна в огледалото за задно виждане. Погледът й срещна два автомобилни фара, които със сигурност не бяха на гардовете на Джакмън, който мигом я усети как изтръпва на мястото си. Проследи погледа и й бързо се обърна назад.
- МАМКА МУ!! Имаме си компания. Дай газ, Кери! – нареди гневно на сестра си, а тя само това и чакаше – настъпи газта до долу и колата полетя по мократа и необятно дълга, но тясна улица.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 03 Ное 2011, 11:03 pm

~ Осма глава ~
Гонитбата.



(продължава от предната глава)

- След около десет минути ще сме в Сан Диего – оповести Кери, нарушавайки възцрилото се мълчание. Мерцедесът й летеше с шеметна скорост по безумно правата улица, твърде тясна, за да бъде осъществено изпреварване.
Ханк не й отговори. Извади си телефона и набра номера на охраната си.
- Слушам, шефе – дочу се гласът на едната от мутрите.
- Като влезем в Сан Диего накъде? – попита Ханк.
- Право напред, улицата е доста дълга, води право към летището – заобяснява гардът. – Резервирали сме билети. От там вече ще хванем самолет за Бостън, който излита само половин час след като пристигнем в Сан Диего. Всичко се нарежда перфектно.
- Така и трябва – отвърна Ханк и затвори. Обърна се към сестра си: - Като влезем в Сан Диего карай само по главната улица, главната улица води право към Сан Диего. Момчетата са резервирали билети за Бостън.



~ * Гейб, Джеф и Ник * ~
Джеф бе настъпил газта до дупка, а Гейб се беше вкопчил в седалката му. Ник пък гледаше проливния дъжд през стъклото си, все още потресен от случващото се.
Изведнъж телефонът на Гейбриъл иззвъня и Джеф се обърна назад с диво изражение, но момчето го успокои:
- Спокойно, Моника е. Кажи, Мон?
- Нали обеща да ми помогнеш с домашното по испански? – сърдито му каза Моника.
- Точно сега забрави за тъпото училище – подвикна подразнен Гейбриъл.
- Не ми викай, ако обичаш – тросна му се момичето. – Какво е станало?
- Рейчъл е отвлечена от... тъпия ни директор и може... може да е в смъртна опасност – каза Гейбриъл тревожно и при последните две думи хвърли бегъл поглед към Джеф.
Моника се забави с отговора си.
- Ало? Моника?
- Къде си? – рязко отсече момичето.
- По магистралата към Сан Диего, следваме Джакмън и хората му, но... – отвърна й Гейбриъл, но не успя да се доизкаже, тъй като Моника вече бе затворила.


~ * Моника, Ел Ей, Оушънсайд * ~

Момичето припряно мушна телефона в джоба на дънките си, навлече си суитчър и вдигна качулката му. Излезе от стаята си като фурия, стигайки за един дъх в хола, където сестра й Бела правеше някакви гимнастични упражнения, повтаряйки ги от видео, пуснато по телевизора.
- Белс, къде са ти ключовете? – попита бързо Моника.
- На плота – отвърна по-голямата русокоска докато изпъваше единия си крак във въздуха. – Защо? Да не си решила да излизаш?
Още преди Бела да получи отговор, Моника грабна ключовете й и излетя през вратата. По-голямата сестра Сандърс се завъртя на пета, изненадана от случилото се, и падна по гръб на земята. Изправи се бързо и бегом последва Моника. Не успя обаче да я настигне – още с отварянето на вратата успя само да чуе мощното изреваване на личната й Toyota и Моника потегли с бясна скорост.
Почти пет минути по-късно колата на Бела Сандърс изсвири с гуми пред гимназия Оушънсайд, но не се застоя там. Потегли с мръсна газ по пътя за Сан Диего, излизайки като стрела от границите на Оушънсайд.


~ * Ханк, Рейчъл и Кери * ~

Кери поддържаше доста бърза скорост, а зад нея Ханк пресмяташе на ум как да постъпи по-нататък. Съвсем скоро щяха да стигнат до Сан Диего, а още не се бяха отървали от Рейчъл и преследвачите си, които всъщност също поддържаха прилична скорост и продължаваха да се мяркат по огледалата.
Нещата очевидно нямаше как да станат по-зле... за сега.
Времето сякаш се подиграваше с пътуващите черити коли по иначе безлюдната магистрала. Често проблясваха светкавици, придружавани от раздиращи небето гръмотевици.
А мислите на шофьорите летяха далеч отвъд отвратителното време.
Кери караше мерседеца си с голям перфекционизъм и с надеждата, че ще успее да се измъкне от Джеф.
Джеф пък от своя страна не се интересуваше от нищо друго, освен спасяването на малката си сестра. Мислите му препускаха лудешки, докато се стараеше да не изпуска от поглед колата на Кери.
Охранителите на Джакмън кретаха едва-едва с раздрънкания си минибус, но успяваха старателно да попречат на Джеф да ги изпревари.
В края на редицата с коли бе Моника с Toyota-та на сестра си. Момичето бе поело огромен риск, тръгвайки с автомобила без дори да има шофьорска книжка, но най-важното в момента бе Рейчъл да бъде спасена. Все пак малката Сандърс бързо успя да се вреди в гонката, стараейки се да кара на известно разстояние от Джеф.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8084
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пет 04 Ное 2011, 5:37 pm

Междудругото, много лесно се четеш. Стилът ти на писане е доста хубав. Думите ти сякаш се леят... идват ти много естествено. Което е прекрасно. Наистина ми харесва как пишеш.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пет 04 Ное 2011, 10:29 pm

Благодаря, благодаря. Smile))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8084
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Сря 09 Ное 2011, 11:25 pm

Ще пуснеш ли продължението?
Лелее, много е интересно и напрегнато!
Чувствам се все едно че аз съм там и ги изживявам тези неща. Доста си те бива. БРАВО!
Направо...все едно че чета истинска книга. И си уловила много добре атмосферата и всичко..
А пък колко гладко се четеш. Smile
пс - ще ми дадеш ли скайп на ЛС :Д

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 10 Ное 2011, 5:13 pm

~ Девета глава ~


Сан Диего.


Наближаваше 5 часа следобед. Бурята сякаш беше поутихнала, бе останал само противният вятър.
Ханк се поразмърда на мястото си, тъй като вече влизаха в Сан Диего, а Кери поддържаше курса по главната улица. Джеф я следваще на стотина метра зад нея.
Странно как обаче по улиците на Сан Диего не се мяркаха много хора.
След дългото шофиране, преминало в тягостно мълчание, Кери най-после излезе от главните части на града и отпред се показа огромното международно летище „Сан Диего”. Ханк хвърли бърз поглед назад и видя приближаващото BMW на Джеф.
- Спри! – рязко нареди на сестра си, която вече бе стигнала до летището. Тя натисна спирачките и колата мигновено се закова на място. Паркингът на летището беше безлюден, имаше само десетина автомобила.
Ханк блъсна вратата на колата и издърпа грубо Рейчъл след себе си. Извади пистолета си и го опря до слепоочието й. Джипът на Джеф спря секунди по-късно зад мерцедеса на Кери. Джеф и Ник бързо се отърваха от предпазните си колани и слязоха от колата, следвани от Гейбриъл.
- Не бързай, пич! – предупреди Ханк и притисна Рейчъл до себе си, изкарвайки на показ опрения до слепоочието й пистолет.
- ПУСНИ Я!! – извика Гейбриъл и направи крачка напред, но Ник побърза да го дръпне назад.
- Назад, Адамс, за да не пострадаш и ти! – викна насреща му Ханк. – Тя идва с нас.
- Какво ?! – викнаха в един глас Кери и Джеф, но Ханк игнорира глупостите на сестра си.
- Къде ще я водиш, копеле такова?! Защо ти е сестра ми ?! – изкрещя обезумяло Джеф и несъзнателно направи крачка напред, но веднага спря при вида на дивото изражение на Джакмън.
- Това не ти влиза в работата и ако искаш да си я получиш.... цяла, по-добре я посъветвай да бъде послушна! – изръмжа Ханк.
Свистене на гуми накара Джеф, Ник и Гейбриъл да се обърнат. Бусът на гардовете на Джакмън пристигна. Двете мутри се насочиха към Джеф и Ник, но шефът им ги спря с думите:
- Пренесете всичко към багажното отделение на самолета и да тръгваме!
Мутрите кимнаха и побързаха да изпълнят нареждането.
Ханк вдигна Рейчъл на рамото си, за да не буйства, и продължи на заден ход към терминала на летището, държейки пистолета си насочен напред.
- Не смейте да ни следвате! – извика към Джеф и Ник, докато се отправяше към терминала.
Джеф се спусна напред, крещейки като ранен звяр, но Ник успя да възпре и него.
- РЕЙЧЪЛ! РЕЙЧЪ-Ъ-ЪЛ! – гласът му огласи нивата докато гледаше как самолетътъ безвъзвратно се издига във въздуха.
Телефонът на Гейбриъл иззвъня, привличайки вниманието на всички останали.
- Ало?
- Къде си, Гейбриъл? – чу се гласът на Моника от другата страна на линията.
- За Бога, Моника, не трябваше да се месиш – скара й се момчето, явно усещайки, че е намислила нещо.
- Къде, по дяволите, сте? – кресна му Моника без да търпи излишни приказки.
- Международно летище Сан Дие... – понечи да й обясни Гейбриъл, но бе прекъснат от свистене на гуми и резки спирачки.
Моника паркира колата си успоредно на джипа на Джеф.
- Много мило, че се отби – озъби й се Гейб щом момичето ги приближи,
но Джеф се намеси:
- Не е време за караници, моля ви! Щом иска – нека да дойде. Да тръгваме, за Бога, самолетът излита след половин час! – последните му думи бяха преминали във викане.
Тръгна с бърза крачка напред, а останалите го последваха. Бяха зарязали колите си на паркинга ей така, но в момента това изобщо не ги интересуваше.
- Джеф, трябва да сме внимателни – не бива да ни виждат, че сме след тях! – каза Ник.
- Това ми е ясно... – разсеяно отвърна Джеф, влизайки първи в сградата на летището. Отдалеч съзря Ханк и Рейчъл, която сега бе с развързани ръце и уста, а Ханк бе преметнал ръка през рамото й. Силна ненавист се надигна в гърдите на момчето. Прииска му се да хукна напред и да я спаси, но се въздържа, защото осъзнаваше, че ще подложи малката си сестра на голяма опасност.

Любезната дама от гишето за билети връчи на Ханк пет билета, изпращайки ги с усмивка до входа на самолета. А багажът им... багажът им безпроблемно бе минал през проверката на охраната, тъй като Джакмън предвидливо бе поставил свои хора там, за да останат диамантите незабелязани.
- Ние сме – прошепна Ник и хукна към гишето веднага щом Ханк се скри от поглед. Останалите го последваха. – Три билета за Бостън...
- Четири, кхъм – поправи го Моника.
- Добре де, четири билета за Бостън – подразнено се поправи Ник. Миловидната жена зад гишето щракна няколко пъти по клавиатурата си, а цената, която обяви за билетите, накара Джеф да пребледнее.
- Нямаме толкова пари – вдигна ръце в отчаяние.
- Веднъж и аз да имам полза от сладките и другите глупости на баща си – възкликна доволно Моника и извади кредитната си карта с извезани златни букви. Подаде я на жената, която няколко мига по-късно й я върна заедно с четири билета и четири бордни карти за втора класа.
- Приятен полет – пожела им на влизане в самолета.
Точно тогава иззвъня телефонът на Гейбриъл, за пореден път.
- Извинете, господине – намеси се мъжът, който проверяваше билетите. – Моля да изключите телефона си до края на пътуването.
- Разбира се, само да проведа този разговор – отвърна разсеяно момчето. – Ало?
- Гейб, къде си, за Бога? Какво стана? – прозвуча напрегнатият глас на единия от близнаците Куин.
- Международно летище Сан Диего – отвърна тихо Гейбриъл, за да не чуе мъжът с билетите. Момчето се дръпна настрани и набързо обясни ситуацията на близнака.
- Бостън? – ахна невярващо Зак. – Знаеш ли... ние също ще дойдем...Моторът ще е готов до 5 минути...
Репликата му бе прекъсната от усилен глас, разнесъл се из целия терминал.
- Молим за внимание, полет номер 4-5-5 до Бостън има закъснение с 20 минути. Очаквайте самолетът да излети след един час. Молим пътниците, заели местата си, да не напускат самолета до излитането. Благодарим за вниманието.
- Закъри? Луд ли си? Стой си в Оушънсайд, никъде няма да ходиш – ядоса се не на шега Гейбриъл, но разговорът бе прекъснат. Никой никога не можеше да спре близнаците да извършат онова, което са намислили. А в случая късметът, който бяха извадили със закъснението на самолета, бе златен, единствен по рода си.
- Луди ли са? – ахна невярващо Моника, докато се провираше между седалките във втора класа, следвана от Джеф, Ник и Гейбриъл. – Как така ще тръгнат веднага?
- Зак каза, че идват с мотор – навъси се Гейбриъл.
- С мотор?! – сега бе ред на Ник да ахне. – Тия момчета имат нужда от сериозно превъзпитаване.
Следващите 15 минути бяха прекарани в опити Джеф да се добере до първа класа, но нахаканата стюардеса не му позволи, заплашвайки го последния път, че ще го свали от самолета. При тези думи Джеф си седна обратно на мястото.
Беше изминал още половин час.
Две познати и напълно еднакви фигури изникнаха във втора класа точно срещу местата на Джеф и Ник.
- Куин! – начумери се Ник и поклати глава, в отговор на което Камерън се ухили до уши.
- Стига, Ник, недей с лошо, тук сме да помагаме – каза Зак.
- Ще са полезни, повярвай ми – репликата бе на Джеф. – Сядайте преди да ви е видяла стюардесата, че нещо май е станала със задника нагоре тази сутрин.
Момчетата бързо се настаниха зад Моника и Гейбриъл и побързаха да наваксат с пропуснатата информация.
- Все още не разбирам – намуси се Гейб. – Как така дойдохте до тук с мотор?
- Присвоихме си го – призна си честно Зак и сви рамене. – Моторът е на баща ни и той дори не подозира, че сега е зарязан на летището, но... ще го преживее.
Близнаците се засмяха едновременно, което накара и Мон и Гейб също да се усмихнат, но някак вяло.
- Онзи е в първа класа, а? – попита презрително Камерън. – Значи ще му устроим капан от първа класа щом стигнем в Бостън.
Моника се засмя. Винаги бе обичала шеговития характер на близнаците и способността им да мислят еднакво, при това изумително изобретателно.
- Уважаеми пътници – прозвуча гласът на стюардесата, която Джеф толкова ненавиждаше в момента. – Самолетът излита след две минути. Времетраенето на полета до Бостън е 5 часа и 10 минути, моля пригответе се и благодарим, че използвате нашата авиолиния.
Силният й испански акцент бе крайно дразнещ за близнаците, които не устояха на изкушението да я изимитират, предизвиквайки бурен смях от страна на Ник и Джеф.
Стюардесата направи обичайните си разходка и проверка през първа и втора класа, уверявайки се, че всичко е наред.
Самолетът се вдигна във въздуха и пое право към Бостън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 10 Ное 2011, 5:18 pm

~ Десета глава ~


Полетът.




~ * Ханк и компания* ~

В първа класа цареше пълно спокойствие, тъй като пътниците бяха сигурно два пъти по-малко отколкото във втора класа.
Ханк Джакмън се бе разпоредил Рейчъл да седне при него, за да я държи под око. На седалката пред тях се бе настанила Кери, а зад тях – двамата му телохранители.
Полетът се оказа изключително приятен. Стюардесата, въпреки сприхавия си характер, уреди да бъде пусната тиха и приятна музика за фон, която бързо и сигурно унесе Рейчъл.
Момичето бе спряло да се бори срещу похитителя си, тъй като умората бе надделяла.Страхът, разбира се, не я бе изоставил, но умората се оказа по-силна.
Равномерното похъркване на бодигардовете от задните седалки допълнително допринесе за унасянето в сън. На предната седалка пък Кери си бе сложила слушалки в ушите, слушайки си нейна лична музика.

Рейчъл предпазливо си събу маратонките под присвитите очи на Ханк, който следеше изкъсо всяко нейно движение. Мъжът предварително я бе предупредил да се държи прилично, за да не привличат излишно внимание, тъй като в първа класа освен него и компанията му имаше още поне 10 души.
Рейчъл сви краката си на меката седалка и се облегна назад, потъвайки в мисли.
„Никога повече няма да любопитствам, НИКОГА!”, мислеше си момичето, докато очите й неусетно бяха започнали да се затварят, а главата й се отпусна на една страна, облягайки се несъзнателно в рамото на Ханк. Той погледна бегло към момичето до него, но не направи нищо.
Пет минути по-късно се бе възцарила приятна тишина в първа класа на самолета до Бостън, нарушавана само от тихата музика, която все още звучеше.
Рейчъл, в съня си, неусетно се наклони към Ханк, който инстинктивно вдигна ръка и бавно понечи да се отмести, но миг по-късно някак несъзнателно прехвърли ръката си над нея и я прегърна – предпазливо, плахо. Сам не знаеше защо го прави, но не искаше да я събужда. Поредното действие на момичето го учуди – Рейч, все така спяща, се намести по-близо до Ханк, отпускайки безжизнено ръката си на крака му.
В този момент сякаш нещо се пречупи в него. Въздъхна тихо и отпусна глава настрани, опирайки се в тази на Рейчъл. Направи го съвсем умишлено, искаше да стане така. Замисли се за всичко, което бе направил през изминалите дни. Замисли се за сделката, която бе сключил с най-търсения мафиотски бос в Съединените Щати, Оскар Рамирез, подвизаващ се иначе с името Джейк Форест.
Ханк не страдаше от липса на пари, ни най-малко, имаше си ги в изобилие. Единствената причина, поради която бе наел малък екип да разкопае точно посочено място в Оушънсайд в търсене на скрити диаманти, бе само и само за да спаси доведения си брат. Вярно, нямаха никаква кръвна връзка, но чувстваше Шон като най-добър приятел, не само като брат. Бе прекарал по-голямата част от живота си, живеейки с Шон и родителите си, тъй като тези на Шон бяха загинали в научна експедиция в Египет.
Надяваше се всичко това да приключи възможно най-бързо. Не искаше да убива Рейчъл, нито някой друг невинен, но бе длъжен да поддържа имиджа на лошо момче пред всички, дори пред собствената си сестра, която всъщност не знаеше нищо за отвличането на Шон.
Стисна очи, защото бе на път да се ядоса при мисълта, че копеле като Оскар Рамирез го държи в ръцете си и диктува действията му на всяка крачка. Ханк щеше да си отмъсти на Рамирез за причинените злини, о, да. При това съвсем скоро...
Усети как клепачите му натежават и сънят побеждава. Отпусна доброволно глава до тази на Рейчъл, а свободната му ръка обгърна тялото на момочето, и също потъна в сън.
Времето летеше неусетно, а самолетът бе изминал половината от разстоянието от Сан Диего до Бостън.
...
Рейчъл трепна в съня си и едва-едва отвори клепачи. Не успя да види кой знае колко, но смътно усети познат силен мъжки парфюм. Бе твърде сънена обаче, за да мисли трезво. Едната й ръка се вдигна към очите й ги разтърка. Сега гледката й се проясни малко повече.
Осъзна, че е заспала, облегната на седалката си, а Ханк Джакмън я бе прегърнал, странно защо.
При размърдването на ръката й Ханк също трепна на мястото си, отваряйки рязко очи.
Лицата им бяха на сантиметри едно от друго, а погледите им се пресякоха за един ужасно дълъг момент.
Рейчъл се взря в дълбоките му тъмни очи и видя нещо скрито, непоказвано до сега. Нещо различно от това, което до момента Ханк бе показал. Въпреки това обаче започваше да се разсънва и да осъзнава, че всъщност стои до мъжът, който всъщност бе искал да я убие по-рано, който сега я държеше за заложница. Инстинктът за самосъхранение надделя над желанието да се любува на красивите му очи и Рейч инстинктивно се дръпна настрани, но Ханк бързо я хвана за ръката.
Усети дланта му му върху своята - бе топла и мека. Липсваха онези признаци на насилие, които бе показвал преди, липсваше и силата, с която я бе дръпнал по-рано на същия ден в училището. Осъзнаваше, че нещо се е променило в него, но все още не разбираше какво.
- Недей.. – каза с тих глас Ханк. Глас, който нямаше нищо общо с предишния му, изпълнен със злоба и гняв. Глас, който спокойно би минал за спокоен, дори нежен. – Да не привличаме излишно внимание.
Усетил как всъщност се държи, Ханк побърза да пусне ръката на Рейчъл и се обърна на другата страна, вглеждайки се в малкото самолетно прозорче.
Рейчъл се облегна удобно, дръпвайки се от Ханк, и притвори очи. Не искаше да мисли за това какво ще се случи при кацането в Бостън. Знаеше, че няма да е нищо добро. Знаеше, че може да я очаква нещо далеч по-сериозно от обикновен шамар, какъвто бе получила от Кери. Нещо по-опасно от обикновени заплахи с пистолет. Но упорито отказваше да мисли за това. Мислите й бяха объркани, накъсани. Все още не проумяваше защо Ханк се държеше по този начин.
В през това време във втора класа Джеф не можеше да си намери място от притеснения въпреки дългите приказки, които му изговори Ник. Последваха още няколко предупреждения от стюардесата, чието настроение май се бе подобрило – иначе до сега Джеф да бе излетял от самолета.
Измина и последният час от пътуването. Мекият глас на стюардесата оповести приземяването в Бостън:
- Уважаеми пътници, моля пригответе се, ще кацнем в Бостън след десет минути. Можете да си вземете багажа половин час след пристигането от багажното отделение. Благодаря, че пътувахте с нас.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 10 Ное 2011, 5:26 pm

~ Единадесета глава ~

Кой е Джейк Форест?





Точно като по учебник и както стюардесата бе казала на борда, самолетът кацна в Бостън безаварийно.
- Не забравяй да се държиш прилично. Не искаме да привличаме излишно внимание – Ханк предупреди Рейчъл на излизане от самолета. Момичето дори не възнамеряваше да прави разни глупости. Знаеше, че така само ще си утежни положението.
Първи, преди всички други пътници, от самолетя слязоха Ханк, Рейчъл, Кери и гардовете. Всички заедно потеглиха към паркинга, където ги чакаше минибус, специално за тях.
Джеф, Ник, Гейбриъл, Моника и близнаците Куин слязоха от самолета навреме, за да видят как Джакмън и компания се качват в буса.
- Ами сега? – завайка се Джеф.
- Таксита – усмихна се Закъри и поведе групичката към паркиралите в близост до паркинга на летището таксита. – Планът е следният: ще вземем две, но ще ги сменяме на всеки втори светофар докато преследваме буса. Иначе ще разберат, че сме ги проследили. Хайде.
Момчето бързо се уговори с шофьора на едно такси, който пък се сработи отлично с един свой колега. Двамата се разбраха да карат един след друг, плътно зад минибуса, който потегли, докато Джеф и компания се настаняваха по такситата.
Бусът, в който се бяха качили Ханк Джакмън и компания зави на първото кръстовище. Шофьорите на двете таксита го последваха какт обяха инструктирани. Между колите се поддържаше телефонна връзка, осъществявана между Закъри, който бе в едното такси с брат си и Гейб, и Моника, която бе в другото с Джеф и Ник.
- Сменяме – оповести близнакът и побърза да слезе от таксито, а след него слязоха Камерън и Гейбриъл.
Продължиха по план като се качиха в нови две таксита.
- Какъв късмет, че в Бостън има таксита на всяка улица – възкликна Моника, но веднага млъкна при погледа, с който Джеф я изгледа.
Пътуването се очертаваше да се проточи, тъй като минибусът, в който се возеше Ханк, продължи да се движи без да спира.
- Отново сменяме – обади се Зак и всички сякаш по команда наизлязоха от такситата, качвайки се веднага в други.
Планът работеше перфектно до тук.
- Спри тук, спри – извика рязко Камерън на таксиджията и той рязко наби спирачки. Колегата му стори същото на метър зад тях. Близнаците едновременно посочиха минибуса, който спря на отсрещния ъгъл. От него пръв слезе Ханк, водейки за ръка Рейчъл. След тях един по един слязоха Кери и гардовете, а автомобилът продължи напред в неизвестна посока.
- Слизаме, Мон. Тук е спирката ни – съобщи Кам по телефона на приятелката си.
Джеф, Ник и Моника побързаха да излязат от задното такси и заедно с Гейбриъл и близнаците пресякоха улицата, тръгвайки към огромната красива къща, където бяха влезли Ханк, Рейчъл, Кери и телохранителите.
- Ъ... къде сме? – попита Гейб, оглеждайки се. Едва сега забелязваше, че липсват обичайните високи сгради.
- В покрайнините на Бостън – отговори Ник.
- Какъв е планът за сега? – попита Джеф и започна нервно да се оглежда.
- Чакаме известно време – заговори Камерън. – Сигурен съм, че сега ще почнат разни преговори и няма да се получи нищо хубаво, ако нахлуем изведнъж.
- Знаеш ли, Зак... – започна Ник.
- Всъщност съм Кам – поправи го момчето и се засмя.
- Добре де, Кам. Знаеш ли, че си перфектен за следовател или детектив. Брат ти също. Направо съм изумен от вас. Преценките ви до сега са се оказали безпогрешни – похвали ги гордо полицай Уилямс.
- Как така ще чакам? Сестра ми е вътре и е в опасност! – възнегодува Джеф и понечи да тръгне, но Ник побърза да го спре. – Не ме спирай, защото, ако трябва ще те ударя. Способен съм да убия онова копеле Джакъм, задето си позволява да отвлича Рейчъл.
ПРАС!
Юмрукът на Ник се стовари право върху лицето на Джеф, който се олюля на място и едва не падна.
- Какво ти става...? – обидено попита Джеф, но не посегна на приятеля си. Знаеше, че го е направил за негово добро. Ник вдигна многозначително вежди, но не му отговори.
- Там има хотел – намеси се Моника и посочи висока и красива сграда, намираща се на стотина метра от къщата, където бе влязъл Джакмън. – Хайде, няма да стоим на улицата.
Тъй като за сега всички бяха с вързани ръце, дори и близнаците, тръгнаха към въпросния хотел, който се оказа средна класа, но разноските ги пое отново Моника.
- Баща ти няма ли да ти се скара? – тревожно попита Джеф.
Моника се засмя.
- Дал ми е тази кредитна карта с думите „Харчи колкото и където искаш.” Знаеш ли – от самолетните билети насам за пръв път я използвам.
Това предизвика няколко учудени физиономии, но никой не каза нищо. Всички заедно влязоха в хотела, където първа до рецепцията стигна Моника. Оказа се, че не само близнаците бяха оправни в подобни ситуации. Момичето успя само за броени минути да уреди много две хубави стаи – една за себе си и Джеф и Ник, и една за близнаците и Гейбриъл.







[В имението на Форест/Рамирез]

~ * Ханк и Оскар * ~

- Ханк, стари мой приятелю – викна зарадвано Джейк Форест още с влизането на Ханк в дома му. – И Кери, все така красива – поклони се към сестрата на Ханк и й целуна ръката. – А... а кое е това момиче?
Погледът му падна върху Рейчъл, която присви очи към него, пълни с омраза. Ето заради кого бе станало всичко.
- Тя... тя е едно малко усложнение, което възникна по време на работата... – измърмори Ханк, надявайки се Джейк да не обръща голямо внимание на този факт.
- Не обичам усложненията, нали знаеш? – тонът на Форест бе станал значително по-недружелюбно. – От къде се е появила? – попита той и отново я погледна. Посегна с ръка да докосне лицето й, но тя рязко извърна глава. – Ама че е невъзпитана.
- Ученичка е в гимназията, където трябваше да се свърши работата. Случайно е попаднала на работниците ми и е видяла... долу-горе всичко.
- Нали ти казах да внимаваш? – ядоса се Джейк и поклати глава. – Ох, Ханк. Толкова много разчитах на теб. И все пак... знаеш ли какво... Не се сърдя.
Джакмън присви очи неразбиращо.
- Наранявал ли си я? Правил ли си опити да я убиеш или поне отправял ли си заплахи? – попита Форест.
- От всичко по.. малко – отвърна му начумерено Ханк.
- Значи все още те бива – потупа го Джейк по рамото през смях. – Да речем, че няма да я ликвидираме за сега. Нека охраната ти да я отведе в къщата за гости, ще спи там. Вижда ми се твърде обикновена, за да й позволя за пренощува в дома ми. Утре ще мислим какво да я правим.
Физиономията на Ханк се сгърчи едва забележимо при последните думи, но не възрази. Щракна с пръсти към гардовете си, които на мига хванаха Рейчъл за двете ръце и я поведоха към посоченото от Джейк място.
- Ти и сестра ти също ще пренощувате там, ако не възразяваш – добави с усмивка Джейк веднага щом Рейчъл напусна къщата му.
- Нека аз да остана тук, моля те – каза с тънък глас Кери. – Не я харесвам тази малката, няма да ми понесе добре. Нека той да върви при нея – кимна мрачно към брат си.
- Добре... и така става. Хайде сега да ви черпя по едно питие – отвърна с усмивка Джейк и покани гостите си в широката всекидневна.
- Не, благодаря, ще си взема един душ и мисля да се наспя хубаво. Денят беше скапан. Утре обаче ще говорим по бизнес! – отказа Ханк и не дочака отговор. Обърна се и бързо излезе от къщата, насочвайки се към пристройката за гости, от където видя гардовете си да излизат.
- Момчета, вие сигурно ще нощувате в сградата, където живее охраната на Форест – каза им Джакмън на разминаване, при което те кимнаха.
- Ако имаш нужда от нещо, шефе, непременно казвай – каза едната от мутрите.
- Разбира се – Ханк им вдигна ръка и влезе в къщата за гости.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 10 Ное 2011, 5:34 pm

~ Дванадесета глава ~

Силата на привличането.




Знаеше, че Рейчъл е вътре – видя маратонките й до вратата, но не му се занимаваше да я търси. Видя също, че две от вратите на стаите в къщата са отворени, а едната е затворена – най-вероятно Рейчъл беше там.
Хвърли се безцеременно на красивия диван в хола и притвори очи. Искаше всичко това да приключи час по-скоро, но не смееше да пришпорва мафиот като Оскар Рамирез. Иначе нямаше никода повече нямаше да види Шон.
Дочу леко изскърцване на врата, но не се обърна. Знаеше, че е Рейчъл, но не искаше да я плаши повече. Зарече се да не й говори повече, да не я докосва и изобщо да избягва всякакъв контакт с нея докато Оскар реши каква ще й е съдбата. И въпреки това знаеше, че ще е дяволски трудно след случилото се в самолета. Макар и кратък, онзи поглед го бе накарал да погледне на Рейчъл по друг начин, заради което се самобичува мислено няколко пъти – та тя все пак е ученичка, при това непълнолетна. Успоредно с това рязко се сети за нещо, което неволно предизвика усмивка на лицето му.
Рейч наистина бе открехнала вратата, за да надникне в хола. Видя Ханк, който се бе разположил седнал на дивана, но не посмя да излезе от стаята си. Все още се страхуваше от него.
...
Вечерта напредваше бавно, а Рейчъл, заключена в стаята си, бе започнала да се тревожи силно за брат си и приятелите си. Нямаше телефон, от който да се свърже с тях. Нямаше и компютър. Беше в задънена улица. Тревогата я обземаше плътно и сигурно, а страхът от Ханк Джакмън не й позволяваше да отиде дори до банята да се поосвежи.
В крайна сметка малко преди полунощ Рейчъл събра достатъчно смелост да излезе от стаята си и с облекчение въздъхна. Ханк го нямаше в хола. Момичето стисна очи, надявайки се да е в съседната стая, и тръгна с тихи стъпки към банята. Бе твърдо решена да си вземе душ, защото се чувстваше мръсна и изморена. Искаше само да си почине, макар и за малко.
Открехна внимателно вратата на тясното коридорче, от което се влизаше в банята. Посегна към бравата на следващата врата, но тя за учудване се отвори още преди да я е докоснала.
Рейчъл изтръпна на мястото си.

От банята излезе Ханк, току-що изкъпан и все още мокър, почти гол, само с една хавлиена кърпа около кръста си. Едва сега имаше възможността да види стегнатите му гърди, при това на голо. Последния път, когато случайно им бе обърнала внимание, бе още в гимназия Оушънсайд, точно когато Ханк я бе заловил.
Неволно си помисли, че има страхотно тяло. Усещаше погледа му, вперен в нея.
Изведнъж коридорчето се оказа прекалено тясно за двама им, тъй като сега стояха само на сантиметри един от друг. Рейч ясно долавяше неустоимия аромат на шампоана му.
Джакмън направи една крачка встрани, опитвайки се да мине покрай Рейчъл, но уви – тя направи крачка в същата посока, докосвайки без да иска едната му ръка. Усещането беше сякаш я удря ток.
Ханк спря и внимателно вдигна ръка, посочвайки едната страна, през която възнамеряваше да мине. Все още отказваше да й говори – знаеше, че няма да му е достатъчно само да си разменят приказки.
Двамата все пак успяха да се разминат безаварийно. Ханк излезе от коридорчето, а Рейчъл влезе в банята, заключвайки вратата след себе си. Приклекна до земята, хващайки се за сърцето, което правеше опити да изскочи през гърлото й.
Защо се чувстваше така? Къде бе останал страхът от Ханк? Защо сега го намираше за безопасен, дори мил? За... привлекателен?
Тръсна глава в опит да пропъди тези мисли, но не успя. Решението бе само едно – да си вземе горещ и успокоителен душ, който да я отърси от всичките й мисли, поне временно.
Половин час по-късно Рейчъл се облече в банята и се вгледа в собственото си отражение в огледалото. Забелязваше известна промяна у себе си и знаеше каква е. Чисто физически, разбира се, нямаше такава. Но знаеше, че отдавна е минало полунощ, а не разполагаше с мобилен телефон, от който да чуе гласовете на любимите й хора и всички честитки...
Въздъхна и отключи вратата на банята. Мина през коридорчето и се озова в хола, където видя Ханк, отново седнал на дивана, подпрял ръце на коленете си. Беше облечен с бяла тениска, отново очертаваща перфектната мускулатура на гърдите му, и дънки.
Мъжът не се обърна при затварянето на вратата, когато Рейчъл излезе от банята. По това тя отсъди, че му има нещо, което го измъчва. Пое си дълбоко въздух и се престраши да го приближи.
Застана на около метър от него, спирайки се за миг, но след това плахо седна на дивана до него. Посегна с трепереща ръка към неговата и леко я докосна.
Ханк трепна едва доловимо при мекия допир на ръката й, вдигна очи от земята и погледите им отново се пресякоха – този път за по-дълго.
Едната му ръка се насочи към масичката пред дивана и хвана някакъв малък предмет. Отново без да говори, Ханк подаде въпросния предмет на Рейчъл. Тя го изгледа учудено, но все пак го взе. Оказа се кутийка. При отварянето на капачето Ханк все пак изрече три думи:
- Честит рожден ден.
Гласът му беше тих, плах и несигурен.
Рейчъл погледна съдържанието на кутийката и ахна при вида на онова, което откри вътре – красива сребърна гривна, чиято плетка бе изработена точно от 18 мънички сърчица.
Ханк я взе от ръцете на Рейчъл и я сложи на дясната й китка. Поредният допир на кожата й го накара да настръхне. Едва тогава осъзна, че лицето му е на сантиметри от нейното, а погледите им отново се срещнаха.
Рейчъл хвана нежно ръката му, а той притвори очи. Той измъкна дланта си от тази на Рейчъл и нерешително, с треперещи ръце, но внимателно и нежо обгърна лицето й. Наведе се към нея и я целуна – плахо, внимателно, но много нежно.
Това бе първата й истинска целувка с човек, към когото изпитва силни чувства, появили се внезапно, като гръм от ясно небе.
Рейчъл не го отблъсна, нито се отдръпна. Дори напротив – притисна устните си към неговите, сякаш искаше да се слеят в едно.
В следващия миг се дръпна рязко назад и се изправи. Обърна се с гръб към Ханк, замисляйки се върху случилото се. Харесваше й, по дяволите. Адски много... и в момента се проклинаше, че е прекъснала такъв прекрасен момент. Но не биваше... или поне така се опитваше да си внуши.
Ханк също се изправи. Приближи се плътно зад нея, обръщайки я към себе си. Сега обаче не се поколеба и я целуна отново – този път по-дълбоко, нежно и страстно.
- Мисля...., че съм влюбен в теб, без значение, че не е редно или незако... – прошепна й, но не се доизказа, защото показалецът й кацна върху устните му.
- Напълно законно си е, пълнолетна съм от около час насам – отвърна му Рейчъл, също през шепот. Не му даде шанс да каже друго, притискайки устни в неговие. Целувките му й действаха като дрога, от която имаше нужда непрекъснато. – И аз се чувствам по същия начин – добави през една от целувките.
Това сякаш му беше достатъчно. Притисна я плътно до тялото си, поемайки жадно всяка от целувките й. Едната му ръка остана върху гърба й, а другата се спусна от кръста надолу, подхващайки я през коленете.
Рейчъл не се възпротиви, дори напротив – хареса й. Харесваше й усещането да е в силните му ръце, докато я носеше към стаята си. Чувстваше се сигурна и напълно защитена.
Вратата хлопна, а Ханк положи Рейчъл върху леглото си в полумрачната стая.
Искаше го. И щеше да го получи.
Той също я искаше. И щеше да я получи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   

Върнете се в началото Go down
 
"Малката Сестра" ["My Little Sister"]
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next
 Similar topics
-
» Любим текст на песен
» "Малката Сестра" ["My Little Sister"]

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: