Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 "Малката Сестра" ["My Little Sister"]

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 10 Ное 2011, 5:40 pm

~ Тринадесета глава ~

Пропуск в плана.



Сутринта настъпи с ослепителното слънце, което нахлуваше през прозорците на стаята.
Рейчъл сънено разтърка очи и забеляза сребърната гривничка, която бе получила предната вечер като подарък за рождения си ден, за пълнолетието си. През ума й като на филмова лента се изредиха всички спомени от предната вечер – полуголият Ханк, излизащ от банята, после пак той, седнал на дивана в хола, дълбоко умислен, след това и гривничката, последвана от целувка... И още една, и още една, довеждайки до... събуждане в Неговата стая, на Неговото легло, в Неговите прегръдки.
Усещаше дясната му ръка под врата си. Явно бяха заспали гушнати.
Въздъхна и се усмихна.
Не съжаляваше за случилото се. За никоя от случките. Дори се надяваше да се случат отново.
Отпусна ръката си върху голите гърди на Ханк, който още спеше, но допирът на нежната й ръка го събуди. Сънено потърка очи, а Рейчъл му каза тихо:
- Добро утро.
Неговият поздрав за „Добро утро” се оказа по-оригинален и върховно приятен от нейния. Ханк я посрещна с целувка, на която Рейчъл отвърна със страст. Ръцете му се обвиха около нея, притискайки я в здрава и сигурна прегръдка.
- Вече можеш да ми говориш – прошепна му Рейч.
- Знам – отвърна й той през тих смях, вече облекчен, че напрежението е минало и отново може да използва дар словото си. – Но все още не мога да осъзная случилото се...
- Аз също – прошепна тихо Рейчъл.
Имаше толкова много въпроси, искаше да знае толкова много, но не искаше да го притиска, а и знаеше, че той сам ще й каже всичко.
- Какво ще правим от сега нататък? Твоят шеф, моите приятели, брат ми... – попита притеснено момичето.
- Като за начало може да се преструваме пред шефа ми, че нещата са си по старому. На твоите приятели можеш да им кажеш при първа възможност – отвърна й Ханк без следа от колебание.
- Той иска да ме убие, нали? – въпросът й бе пределно ясен.
- Но няма да му позволя, не и когато... когато нещата са се развили така – прошепна й Ханк, а ръцете му инстинктивно се свиха около тялото й, сякаш образуваха невидим щит.
- На колко си години всъщност? – попита Рейч.
- На 28 почти – отвърна й през смях Ханк, но изражението му бързо помръкна при мисълта, която го навести.
- Какво има?
- Ти си на 18, а аз на 28. Знаеш ли, че всеки ще иска да ме линчува за това, което сме направили... – започна той, а в гласа му се долови зле прикрита нотка на тъга.
- Никой няма да разбира за това, случило се през нощта – заговори му нежно Рейчъл. – То ще си остане нашият малък, красив и незабравим спомен, нали?
- Ами брат ти? Той не би допуснал да си с мен?
- Пълнолетна съм вече официално и той не може да ме спре. Аз искам да бъда с теб – последното изречение се изплъзна неволно от устните й.
- Опасявах се, че няма да го искаш – каза с облекчение Ханк и отново я целуна. – Аз също го искам. Още от самолета, с който летяхме до тук.
Тези думи върнаха онзи спомен за първият им поглед очи в очи, за първите прелетели между тях искри, макар и скрити.
- Да се обличаме и да тръгваме, че Джейк може всеки момент да влезе на проверка – предложи Ханк и се изправи до седнало положение. Рейчъл го последва, стана и се облече първа.


......

- Да тръгваме! – каза Камерън и скочи от масата, обличайки суитчъра си. Брат му го последва мигновенно, а Джеф, Ник, Гейбриъл и Моника излязоха след тях от хотела.
- Да повторим за последно плана – започна Зак. – Аз и Кам се заемаме с къщата на мафиота, ще се погрижим охранителната му система да се повреди. Джеф и Ник ще стоят на пост пред къщата, а Моника и Гейбриъл ще обикалят около малката кичозна къща, която май е за гости. Всичко е разбрано, нали?
Останалите кимнаха, при което другият близнак допълни:
- Обещаваме ви голямо шоу и невредимо измъкване на Рейчъл. Хайде, Зак.
Двете момчета поеха към задния двор на огромното имение, търсейки най-подходящото място, през което да влязат. От своя страна пък Джеф и Ник заеха местата си пред къщата, преструвайки се на обикновени минувачи, любуващи се на красивото имение.
Гейб и Моника побързаха да заобиколят фасадата на имението и застанаха на 50 метра от входа на къщата за гости.
От никъде обаче не идваше признак на живот и това допълнително изнервяше спасителния отряд.
Не бяха изминали и пет минути от както близнаците се бяха разделили с останалите и от къщата на Джейк Форест екнаха гърмежи, силно наподобяващи на оръжия.
Джеф и Ник стреснато се приближиха до входната врата, виждайки как камерите, окачени край горните панти, изпушват. Миг по-късно вратата се отвори и през нея се показа единият близнак, задъхан, но видимо доволен:
- Оказа се лесно. Прекъснахме електрическото захранване в цялата къща, никоя от камерите не работи, а в момента Камерън си играе на котка и мишка с Форест и компанията му.
В подкрепа на думите му отново екнаха гърмежи.
- Какво е това? – попита изумено Ник.
- Домашно кино, последен писък в технологиите, филм за втората световна война и звук, усилен максимално. Общо взето е това.
Джеф не се сдържа и се разсмя. Близнаците винаги се бяха отличавали с гениалност и изобретателност, но този път бяха надминали себе си.
- Но къде е Форест? – отново попита Ник.
- В задния двор и се чуди от къде го нападат – ухили се Закъри.





~ * Ханк и Рейчъл* ~



- Снощи беше невероятно – сподели Ханк с усмивка и се изправи от леглото. Застана пред Рейчъл и я прегърна. Усети устните й върху все още голите си гърди и настръхна. Тя можеше да го подлуди само с един поглед или едно действие.
Облече се набързо, навличайки си бялата тениска и дънките, с които беше предната вечер. Двамата с Рейчъл застанаха до входната врата, готови да излязат. Миг по-късно екнаха гърмежите, предизвикани от близнаците, но нито Рейчъл знаеше, нито Ханк.
- Добре, да припомним плана – припряно каза Ханк. – Излизаме, а аз те държа като заложница. Ако Джейк или някой друг е навън – ще направиш опит да избягаш, а аз ще се престоря, че те изтървам. Следователно наистина ще избягаш и ще доведеш полиция. Нали така?
Рейчъл кимна мълчаливо, а в очите й напираха няколко сълзи.
- Хей, какво има? – попита Ханк и повдигна брадичката й.
- Ами ако те арестуват? – попита с треперещ глас момичето.
- Няма начин. Не и след като им разкажа цялата истина... – въздъхна Ханк и добави: - И на теб ще ти я разкажа, но нека да не е сега, за да не губим време, моля те.
Тя само кимна и отвори вратата. Ханк я последва, хващайки я за лакътя.



~ * Гейбриъл и Моника / Ханк и Рейчъл* ~


Гейбриъл и Моника не се отделяха от поста си, продължавайки да чакат дали все пак ще се покаже някой от къщата за гости.
Десет минути по-късно, след като бяха заели позиции, чакането им бе възнаградено подобаващо.
Вратата на къщата за гости се отвори, а от нея излезе Ханк Джакмън, водейки след себе си Рейчъл.
Гейбриъл дори не се усети кога бе извикал с цяло гърло:
- РЕЙЧЪЛ!! РЕЙЧЪ-Ъ-ЪЛ!!

Момичето рязко извъртя глава, чувайки до болка познатия глас, който бе последван от втори:
- О, ГОСПОДИ!! РЕЙЧЪЛ!! – изпищя ужасена Моника.
- Мон? Гейб? – ахна невярващо Рейчъл, но бързо се осъзна, че трябва да се придържа към плана, който бяха измислили с Ханк. Дръпна се грубо от него, но той не я пусна веднага.
- ПУСНИ Я, нещастнико! – ревна освирепяло Гейбриъл и се втурна към него. Ханк рязко извади пистолета си, насочвайки го към Гейб и той се закова на място.
„Време е...”, помисли си Рейчъл и отново дръпна ръката си от здравата хватка на Ханк. Вдигна едната си ръка и рязко изби пистолета от неговата. Оръжието изхвърча на няколко метра встрани, а Рейч само това и чакаше – хукна към Гейбриъл и Моника, с които тръгнаха да бягат колкото краката им можеха да им позволят.
- Спрете... СПРЕТЕ!! – извика Рейчъл задъхано, спирайки на кръстовището, вече скрита от погледа на Ханк.
- Луда ли си? Тръгвай! Ще ни настигне и убие! – извика Моника и се хвана за главата. – Да не ти е промил мозъка?
- НЯМА да ни убие! – надвика я Рейчъл. – Преди ВИЕ да ми разкажете как така сте тук, в БОСТЪН, нека аз да ви разкажа нещо накратко, тъй като е от жизнено значение.
- Рейчъл, той е луд.. – опита се да каже Гейбриъл, но веднага млъкна при ядосания й поглед.
- Слушайте ме внимателно, защото мисля, че не разполагаме с кой знае колко време – започна да обяснява Рейчъл. – Когато ме качи на самолета... случи се нещо. Бях заспала, а като се събудих – той ме беше прегърнал. От товага до снощи не ми е говорил.
Глуповатите физиономии на приятелите й й подсказваха, че не разбират абсолютно нищичко.
- За Бога, Моника, Гейбриъл. Загравяйте по-бързо. Ханк има чувства към мен. И аз към него...
- ПРОМИЛ ТИ Е МОЗЪЛА! – изпищя Моника и запуши ушите си. Не искаше да слуша повече подобни работи.
- Ти си луда – ахна невярващо Гейбриъл.
- Луда съм, да. По него. Но и ВИЕ ще сте луди, ако не ме послушате! – викна ядосано Рейчъл и рязко дръпна ръцете на Моника от главата й. – Само вие знаете, не трябва никой друг да научава, докато не се измъкнем от тук, чухте ли?!
- Рейчъл... – почти проплака Моника. – Какво е станало с теб?
- Аз съм си наред – каза й вече по-спокойно Рейч. – Не трябваше точно в такива условия да се случва, но мисля, че срещнах половинката си. Точната.
Гейбриъл поклати глава, все още невярващ на думите на Рейчъл.
- Проявете разбиране, за Бога! – възнегодува Рейчъл.

- ЕТО ГИ!! – изкрещя някой и привлече вниманието на тримата приятели. С ужас в очите забелязаха как към тях се тичат отдалеч двамата едри охранители на Ханк.

(следва продължение)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Нед 20 Ное 2011, 10:28 pm

Леле, свършва на най-напечения момент. :Д
иии
Леле, какъв неочакван обрат О.О
Интересно ми е, как си представяш Ханк?
А, и
ще дадеш ли продължение?
Само да вметна обаче, в Америка пълнолетие се навършва на 21.
+ Обожавам близнаците, доста ми напомнят на Фред и Джордж <333

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пон 21 Ное 2011, 12:27 pm

Very Happy Very Happy Very Happy

Продължението - скоро.
А Ханк - Mike Shinoda от Linkin Park. Точно по негов образ го правих. Very Happy
Но точно в тази визия: Click , Click 2 , Click 3 , Click 4 ... Абе следиш ми мисълта. albino Cool
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пон 21 Ное 2011, 3:22 pm

Аха, схванах картинката =D

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пон 05 Дек 2011, 10:52 pm

Кога ще пускаш продължение? :Д

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 05 Яну 2012, 6:06 pm

Riddle написа:
Кога ще пускаш продължение? :Д
Скоро. Тия дни. Laughing Не бях влизала отдавна просто, и за това така...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 05 Яну 2012, 6:08 pm

~ Четиринадесета глава ~

Силата на приятелството и любовта.

(продължава от предната глава)


- Нали нямаше да ни убива ?! – саркастично подметна Гейбриъл и си плю на петите, а момичетата го последваха.
- На глупак ли се правиш? – изкрещя му Рейчъл, а насрещният вятър безмилостно пореше белите й дробове, затруднявайки дишането й. – Нали ви казах, че НИКОЙ не знае все още, само вие двамата!
Свиха в една тясна уличка, от която имаше два изхода – ляв и десен. Поеха по левия, продължавайки да тичат.
Моника хвърли един поглед зад себе си, виждайки че типовете продължават да ги гонят.
- Да се разделим... – успя да каже Гейбриъл, а момичетата не останаха с особено голям избор. И тримата се пръснаха в различни посоки, излизайки вече на главната улица.
„И таз добра, сега се подредих”, не спираше да се ядосва Рейчъл, докато тичаше по улицата. Не знаеше къде е Ханк, не знаеше къде са и приятелите й. Беше в неведение за трима скъпи за нея хора, а проклетите гардове не спираха да тичат.
Волю-неволю, момичто спря, за да си поеме дъх. Обърна се назад и с учудване установи, че никой не я гони вече. Бяха ли се отказали? Толкова лесно? Не, не й се вярваше. По-скоро бяха тръгнали след Гейбриъл и Моника.
Хукна в обратна посока, надявайки се първа да намери приятелите си...
- РЕЙЧЪЛ! – изпищя Моника, почти сблъсквайки се с приятелката си на познатото вече голямо кръстовище.
- МОНИКА! – отвърна по същия начин и Рейч. – За Бога, изкара ми ангелите. Къде е Гейб?
- Нямам никаква пред...

Думите й застинаха неизречени във въздуха
Чу се звук от изстрел с пистолет. Сякаш като на забавен кадър Рейчъл се обърна натам, от където бе дошъл звукът. С ужас в очите видя мутрите на Ханк, които бяха стреляли по нея и Моника. Бяха предназначени два куршума – единият успешно рикошира в пътния знак до Рейчъл, но другият....
- МОНИКА! МОНИКА! – изпищя обезумяло Рейчъл и подхвана тялото на приятелката си, която тръгна да се свлича към земята. От корема й зееше кървава рана. – МОНИКА!! – извика за пореден път Рейчъл.
Сякаш като светкавица, в съзнанието й блесна споменът за онзи сън, в който бе сънувала как Моника умира.
Смътно чу яростните викове на телохранителите, примесени с други мъжки гласове. Разнесоха се и удари, нанесени с ръце, последвани от доза ругатни. Но нищо друго нямаше значение, освен Моника.
- Рейчъл, какво става... МОНИКАААА!! – появи се отнякъде Гейбриъл и нададе почти момичешки писък при вида на Мон. Хвърли се по колене до нея и внимателно положи главата й на краката си. – Спокойно, дишай, всичко ще се оправи.
В далечината се чуха полицейски сирени, които се засилваха с всяка изминала секунда.
- Тръгвай, Рейчъл... – промълви Моника, като очевидно говоренето я затрудняваше. – Гейб ще е с мен... ти намери Ханк... преди да го аресту...
Отново не се доизказа.
Погледите на момичетата се срещнаха за миг. Безмълвно си размениха няклолко реплики, дълго пазени за подходящия момент. В ситуация като тази истинското приятелство бе доказано.
- Тръг...вай... – опита се да се ядоса Моника, тъй като в далечината се забелязаха първите полицейски коли.
Рейчъл инстинктивно се изправи на крака, а погледът й неволно се плъзна към гардовете на Ханк, които сега лежаха пристиснати безпомощно на земята от .... Джеф и Ник. Изненадите нямаха край.
Момичето хукна в посока, обратна на тази, където се намираха брат й и полицаят. Щеше да се види с тях по-късно. Трябваше да намери Ханк преди да е станало твърде късно. Не й пукаше, че рискува собствения си живот, тъй като имаше голяма възможност да се натъкне на Джейк Форест.

Сирените на полицейските коли заглъхнаха.
Бостънският квартал се бе оказал като капан, въртящ се непрекъснато в кръг. Момичето минаваше все по едни и същи улици, без дори да има представа накъде отива. За ориентация й служеше огромното имение на Джейк.
Всички преследвания бяха станали крайно опасни. От една страна Рейчъл търсеше Ханк под дърво и камък без дори да подозира, че и той търси нея. И двамата едновременно се стараеха да не попадат пред очите на вероятно обезумелия от ярост Джейк Форест, или иначе казано Оскар Рамирез.

- ЕТО Я!! – изрева мощен мъжки глас. Оскар Рамирез. Следван плътно от Кери Джакмън.
Рейчъл замръзна на мястото си, виждайки как неминуемият й враг застава на стотина метра от нея с насочен пистолет.
ФИУУУ. БАМММ.
- АААААААРГХХ!! – изрева Рамирез и изтърва пистолета, хващайки се за главата. – Какво, по дяволите... Ще ви убия, копелета нещастни! – кресна мъжът към две момчета, появили се изневиделица зад него и дръзнали да го уцелят по главата с камък, запратен с ластична гривна.
Близнаците Куин мигом си плюха на петите, а мафиотът си грабна оръжието от земята и хукна след тях.
- Не... не... не.. НЕ! – панически извика Рейчъл и импулсивно хукна след мафиота и близнаците. Нямаше да допусне повече ранени приятели, не и когато бе на крачка да прати Рамирез в затвора, тъй като бе повече от сигурна, че полицаите все още не са си тръгнали от местопроизшествието.
- РЕЙЧЪЛ!! – изкрещя от няъде поредният познат глас. Изричането на името й й предизвика силно сърцебиене, заковавайки я на място.
Ханк.
Мъжът се зададе от близката улица, тичайки право към нея.
- ДЖАКМЪН!! – кресна като полудял Рамирез, обръщайки се назад. Явно бе загубил следите на близнаците. – Ах, ти.. РЕЙЧЪЛ ДЖЕЙН СМИТ!! Ще те убия!!
Сякаш за втори път някой нарочно дръпна филмовата лента в съзнанието на Рейч, докарвайки й онези кошмарни обрзи от съня, който бе сънувала наскоро.
- Няма да му позволя да те убие! Ако трябва – аз ще умра заради теб, но няма да те убие! – бяха думите на Ханк щом стигна до нея. Пресегна се с треперещи ръце към лицето й, когато прозвуча поредния изстрел.

Куршумът, излетял от пистолета на Оскар, бе специално предназначен за Рейчъл, но Ханк не допусна да стигне крайната си цел. Обърна се за част от секундата и пое смъртоносното парче метал със собственото си тяло.
- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ !! – извика Рейчъл и пое в ръце падащото тяло на Ханк. – Господи, НЕ. НЕ, НЕ, НЕЕЕ!!
Погледът й падна върху тъмночервената рана, зейната близо до лявото му рамо, малко над сърцето.
- Господи, Ханк. Не умирай, моля те – падна на колене Рейчъл, полагайки внимателно главата на Ханк в скута си. – Не умирай... обичам те.
Думите й накараха очите му да блеснат, а от нейните собствени закапаха едри сълзи, приземявайки се меко върху лицето му.
- И аз... те обичам... – прошепна Ханк и вдигна треперещата си ръка към лицето на Рейчъл, докосвайки леко устните й.


Нещо подобно на тътен се разнесе. С периферното си зрение забеляза как тялото на Оскар Рамирез се свлича на земята, а Кери изпищява. Миг по-късно до Рейчъл изникна единият от близнаците, стиснал метална тръба в ръка.
- Всичко ще се оправи, Рейч – каза й успокоително Зак. Рейчъл бе единствената, която умееше да разпознава момчетата. Зак бе по-нежната и скромна половина от близнаците, стремяща се винаги да помага на околните с каквото може или поне да ги утешава.
- Мърдай! – дочу се и гласът на Камерън, който бе насочил пистолета на Рамирез срещу Кери.

Отново се чуха полицейски сирени, а миг или два по-късно по улицата се зададоха и самите патрулки, следвани от линейка.
- На земята! Веднага! – изкрещя към Кери и Оскар първият офицер, слязъл от едната полицейска кола.
- Майтапиф ли фе? – успя да изфъфли Оскар, който бе паднал по очи, когато близнаците го бяха цапардосали с тръбата. От носа и устата му течеше кръв.
- РЕЙЧЪЛ!! – отчаяният вик на Джеф разцепи насъбралото се множество от полицаи, медици и приятели на момичето. – Сестричке...
Още щом я приближи, Джеф падна на колене до нея, притегляйки я в обятията си. Миг по-късно пристигна и Ник, задъхан от продължителното тичане.
- Господи, Рейчъл, преминах през ада, докато те намеря... – едва не заплака от радост Джеф, че вижда сестра си след толкова време.
- Аз минах и през ада, и през рая... – промълви тихо Рейчъл, поглеждайки неволно към Ханк. – Искам да поговорим малко по-късно.
Момчето се съгласи и най-сетне пусна сестра си, която всъщност насилствено се откъсна от ръцете му.
- Ханк... чуваш ли ме? – попита с треперещ глас Рейчъл и помилва лицето на Ханк. Устните му трепнаха в лека усмивка, с което й даде положителен отговор. – Обичам те! – наведе се Рейч и му прошепна нежно в ухото. – Всичко ще се оправи. Обещавам.
Медиците все пак успяха да отделят, макар и за малко, Рейчъл от Ханк, за да го настанят на носилка и да го вкарат в линейката. Веднага след това момичето пъргаво се качи в медицинската кола и тръгна с екипа към болницата.
Полицейските коли, натоварени с Ник, Джеф и престъпниците, Оскар, Кери и гардовете, потеглиха след линейката.

(следва продължение...)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 05 Яну 2012, 6:10 pm

~ Петнадесета глава ~


Борба за живот и разбиране.


(продължава от предната глава)

- Ще се оправиш, обещавам ти – прошепна Рейчъл на Ханк в линейката, на път за болницата. Двамата медици, отговарящи за състоянието му, я помолиха да се отдръпне, за да се погрижат отново за раната му.
- След минута сме в болницата – оповести единият лекар и отново освободи място на Рейчъл да се приближи до Ханк.
- Тук съм, няма да те оставя – каза му почти през плач. Забеляза как той едва се усмихва. Стисна му ръката за кураж, но няколко секунди по-късно усети как неговата се отпуска безжизнена. – Ханк...? Ханк? ХАНК!
Не получи отговор.
- Отдръпнете се, госпожице – нареди единият медик и дръпна Рейчъл настрани в иначе тясната линейка. – Изпаднал е в безсъзнание.
Линейката спря пред болницата, а медиците побързаха да изнесат носилката и да я внесат в сградата. Рейчъл тръгна след тях, без изобщо да се интересува къде после ще търси брат си и Ник.

- Моля ви! Направете всичко възможно да се оправи! – извика след докторите, които побързаха да вкарат Ханк в една болнична стая, но не допуснаха Рейчъл вътре.
- Вие с него ли сте? – една млада медицинска сестра се доближи до Рейчъл.
- Да – отвърна й тя силно разтревожено.
- Тогава изчакайте тук, след минутка ще дойде завеждащият отделението лекар. Той ще се погрижи за вашият приятел и от него ще получавате необходимата информация.
Това никак не окуражи момичето, защото вече не му се чакаше. Дори не успя да каже нещо за отговор на сестрата, когато пред нея сякаш от нищото изникна възрастен мъж с очила.
- Доктор Хари Бинг, завеждащ отделението – представи се мъжът и стисна Ръката на Рейчъл, която все още трепереше. – Сега искам само да се успокоиш. Как се казваш?
- Рей..чъл.. – заекна тя, представяйки се.
- Добре, Рейчъл. Искам да се успокоиш. Ханк... – погледна в картона си, за да види името на пациента – е в сигурни ръце. Екипът ми в момента се грижи за него. Ще си го получиш жив и здрав, обещавам ти.
- Най-добрата ми приятелка е тук, по същата причина – изписка Рейчъл, внезапно сещайки се за Моника. Изпита остро чувство на вина, че я бе забравила за малко. – Кажете ми в коя стая е? Как е? Ще се оправи ли?
Усети как започна да я обхваща параноята.
- Как се казва тя? – попита доктор Бинг.
- Моника Сандърс.
- Моника, Моника... а, да. Тя е в стаята в дъното на коридора. Докарана е по спешност преди десетина минути, с огнестрелна рана в корема. Ама вие да не сте участвали в масова престрелка?
Очите му се присвиха съмнително, но Рейчъл го игнорира.
- Как е? Добре ли е? – попита с писклив глас.
- КЪДЕ Е БРАТ МИ ? – разнесе се ужасяващо истеричен глас в коридора, а Рейчъл извърна глава, за да установи, че Кери е влязла в болницата под ескорта на полицай.
- ТИ какво търсиш тук? – попита с неприязън Рейчъл.
- Той ми е брат, как така какво търся тук! – наду се от възмущение жената и се обърна към доктора, но Рейчъл я сряза с думите:
- До последно не видях да ти пука за него. АЗ бях тази, която остана с него, когато беше ранен. Ти се предаде на полицията като страхлива мишка!
- Дами, моля ви – намеси се доктор Бинг. – Хайде сега, обяснете ми и двете каква ви е връзката с Ханк Джакмън.
- Аз съм му сестра! – почти изкудкудяка Кери.
- Аз съм му... много добра приятелка – измърмори Рейчъл и побърза да извърне лице от Кери, която май разбра истината.
- Добре, значи ще търся вас да ви осведомявам за състоянието му – взе решение докторът и замина нанякъде.

Кери хвана Рейчъл за лакътя и я дръпна настрани.
- Какво става между теб и брат ми? – попита студено жената.
- Какво трябва да ста...ва? – запъна се Рейчъл в края на изречението.
- Вие не може да сте приятели. Та той те овлече, за Бога. Толкова ли си злопаметна и глупава? – тонът на Кери бе преминал в саркастичен.
- Глупавата си ти, че повярва на всичко, което се случи – отвърна й най-спокойно Рейчъл. – И си по-заблудена и от овца.
- Моля? – ноздрите на Кери се разшириха при обидата.
- Не си ли забелязала, че още от кацането на самолета в Бостън Ханк не ми говори, не се държи грубо с мен, не прави други подобни глупости? – въпросът май затвърди подозренията на сестрата на Ханк.
- Чакай малко... той... ти...? Ти... и той... ? – при кимването на Рейчъл Кери нададе писък, но бързо млъкна, поглеждайки невярващо към по-малкото момиче. – Има ли нещо между вас, различно от нормални отношения?
- Има, да – потвърди Рейчъл и се дръпна една крачка назад, предпазвайки се от поредния шамар, който си мислеше, че ще отнесе.
- О... – успя да каже Кери, а погледът й стана празен, невиждащ. – Знаеш ли... благодаря ти – тонът й бе преминал от враждебен към изключително мил и дружелюбен.
- К...какво? – не разбра в първия момент Рейчъл, а Кери я хвана за ръката с думите:
- Ханк никога не е изпитвал подобни чувства. Израснали сме заедно, знам му всички кирливи ризи. Разбира се, мъж като него е имал много краткотрайни флиртове и забивки, но само толкова. Женкар, ако искаш го наречи. И това преди време повлия на характера му – стана сприхав, избухваше често за най-дребното нещо, почнахме редовно да се караме помежду си. Е, то е разбираемо за брат и сестра. Ти, предполагам, си на същия принцип с твоя брат. Но не там е работата. Това, че си отключила в него такива чувства, ще го промени коренно. При това в добър аспект. Обещай ми, че ще го направиш щастлив. Истински щастлив.
Учуденият поглед на Рейчъл премина в разбиращ.
- Обещавам – отвърна тихо и стисна ръката на Кери.

- Рейчъл...? – провикна се доктор Бинг от дъното на коридора.
Момичето изтръпна. Лекарят излизаше от стаята на Моника и явно носеше новини за състоянието й.
- Как е тя, докторе? – попита почти през плач. Едва й се разбираше какво говори.
Мъжът погледна за кратко в медицинския си картон, а след това каза:
- Моника Сандърс, нали така? Е, има късмет. Ще живее. Вън от опасност е, но ще трябва да остане поне един ден, за да се оправи раната й.
Думите му подействаха невероятно успокоително за Рейчъл, но Кери я върна обратно в реалността с думите:
- Ами брат ми, докторе? Как е той?
- Все още нямаме информация за неговоро състояние, госпожице Джакмън, но се надявам до половин час всичко да се изясни.
Двете с Рейчъл се спогледаха, а погледите им мълчаливо си размениха онова, което не смееха да изрекат на глас.
- Доктор Бинг? – от съседната болнична стая, тази на Ханк, се появи младо момче, което привика доктора при себе си. Каза му насаме нещо, след което Хари Бинг се върна при Кери и Рейчъл. Изглеждаше разтревожен, угрижен.
- Какво става, за Бога? – почти изпищя Кери при вида на лекаря. - Говорете, докторе. Говорете направо.
До нея Рейчъл бе пребледняла като призрак и не можеше да каже и дума.
- Състоянието на Ханк е много тежко. Куршумът е попаднал близо до сърцето. Няма да ви лъжа – има опасност за живота му.
Кери и Рейчъл едновременно отстъпиха крачка назад с безизразни лица, върху които миг по-късно се изписаха ужасени гримаси.
- Господи... НЕ.. НЕ.. НЕ!! – изкрещя Рейчъл и се свлече на пода по колене.
- РЕЙЧЪЛ! – изкрещя познат глас. – Добре ли си, Рейчъл?
Беше брат й, нахлул в болницата заедно с Гейбриъл, Ник и близнаците.
- Разкарай се от сестра ми! – изкрещя Джеф към Кери.
- Не я докосвай! – възрази яростно Рейчъл на брат си, който примига объркано.
- Какво...? – успя само да попита, но сестра му го дръпна за ръката и го отведе настрани, малко по-близо до приятелите си и Ник.
- Сега ще ме слушаш и няма да ми противоречиш, защото съм на ръба на нервната криза! – викна момичето през плач. – Не знам как си се добрал до Бостън заедно с тях, – посочи към Ник и приятелите си – но ще ми разкажеш по-късно. В самолета се случи нещо...
- Господи, какво? – ахна Джеф. – Онзи идиот ли ти направи нещо?
- НЕ ГО НАРИЧАЙ ИДИОТ! – викна Рейчъл и удари брат си през гърдите, при което той се сви. - Да, той ми причини нещо. Накара ме да се влюбя в него.
В един и същи миг няколко душни ахнаха едновременно – Ник, Гейбриъл, близнаците Куин, Кери, която още стоеше настрани, но ясно чуваше всичко, и Джеф, чието лице постепенно започна да почервенява.
- Ти... какво? – гласът му започваше да се променя рязко от притеснен към ядосан. – Я... повтори.
- Да, точно така, брат ми. Влюбена съм в него и ти не можещ да направиш НИЩО по въпроса. НИЩО! – изкрещя последната дума достатъчно силно, за да накара брат си да подскочи.
- Не говори глупости, Рейчъл – е, определено и той говореше вече ядосано. – Та си си малка! А той е с поне десет години по-възрастен от теб! При това... – сниши глас, за да го чува само тя - ... те отвлече, ако не помниш!
- Изпълнявал е заръки, не го е направил по собствено желание. Просто съм се появила на грешното място в грешния час – процеди през зъби момичето. Вече напълно разбираше какво е искала да каже Кери с думите за редовните караници между брат и сестра.
- Той е издирван от полицията, знаеш ли това? С Ник подадохме сигнал, че те е отвлякъл и ченгетата са навън, само чакат да го изпишат от болницата, след което ще го пратят на топло! – Джеф все още не можеше да си върне самообладанието, а информацията, което бе научил, го караше да почервенява все повече.
- Какво... сте направили? – ахна невярващо Рейчъл и отстъпи крачка назад.
- Джеф, кажи й истината, моля те – намеси се плахо Ник, явно заставайки на страната на Рейчъл.
- Истина? Каква истина? – попита подозрително момичето.
- Благодаря ти, Ник. Аз се опитвам да предпазя сестра си, а ти влошаваш нещата – ядоса се Джеф на най-добрия си приятел.
- Тогава аз ще й кажа – игнорира тона му полицай Уилямс и се обърна към Рейчъл. – Трябва да знаеш, че наистина има опасност да опандизят Джакмън. Но това зависи само и единствено от теб, тъй като само на теб е повлиял физически, тоест – беше те отвлякъл.
- Не разбирам? – подразни се Рейчъл.
- Ти трябва да повдигнеш обвинение, за да го арестуват – обясни простичко Ник и сви рамене. – Не повдигнеш ли обвинение – няма арест. Но има една малка подробност – брат ти също може да повдигне обвинение, тъй като си непълнолетна...
- ХА! – злорадството в гласа на Джеф бе последната капка, която накара чашата да прелее.
- Има и друга подробност – каза Рейчъл, а гласът й трепереше от гняв. – Джеф, знаеш ли случайно коя дата е днес?
- Първи юни, ако не се лъжа – отвърна объркано Джеф, а по лицето му се изписа ужасяваща гримаса. Гейбриъл и близнаците викнаха в един глас:
- Честит рожден ден, Рейчъл! – и тримата скочиха едновременно да я прегръщат.
Момичето успя да се измъкне от хватката им, обръщайки се победоносно към брат си.
- Нали знаеш какво значи това, брат ми? – в нейния глас злорадството имаше способността да смразява кръвта. – Пълнолетна съм от поне 12 часа насам. И не, НЯМА да повдигна обвинение срещу Ханк. Не ме интересува ти какво ще кажеш.
Изражението по лицето на Джеф премина от ядносана в разочаровано.
- Не го очаквах от теб, Рейчъл.
След това се обърна и излезе навън, оставяйки сестра си крайно объркана.
- Ще му мине и ще го преживее. Просто му дай малко време – потупа я Ник съчувствено по рамото и изезе след Джеф.


... (8 часа по-късно) ...
- Докторе – попита уморено Рейчъл веднага щом видя доктор Бинг да излиза от стаята на Ханк. – Как е той?
- Няма промяна. Няма подобрение, за жалост, но и няма влошение, което може да ни радва за сега – отвърна обезсърчително мъжът и се отдалечи.
- Хайде да хапнем нещо, искаш ли? – предложи Гейбриъл, тъй като той и близнаците бяха останали в болницата. Все пак и Моника бе там и се очакваше скоро да я изпишат.
Рейчъл хвърли бегъл поглед към Кери, която се бе свила почти на кълбо на един от диваните в коридора. Май беше заспала.
- Кери...? – каза тихо Рейчъл, а жената се стресна.
- Как е той? Има ли новини за състоянието му? – попита стреснато Кери.
- Няма засега – отвърна й тихо Рейч и добави: - Искаш ли да хапнем нещо?
Жената поклати уморено глава и отново се сви на мястото си.
- Знаете ли, момчета, не съм гладна. Вие вървете – обърна се Рейчъл към приятелите си. Зак добави:
- Ние ще ти донесем нещо – и след това се запътиха към изхода на болницата.
Рейч кимна и седна до Кери, слагайки ръка на нейната.
- Всичко ще се оправи, трябва само да вярваме – прошепна тихо Рейчъл, а очите й се напълниха със сълзи.
Главите и на двете се допряха една до друга, свързани само от една обща мисъл – състоянието на Ханк.
- Рейчъл – доктор Бинг отново се появи, а по лицето му си личеше, че носи добра новина. – Моника Сандърс е в добро състояние, ще можеш да я видиш след около два-три часа. Има нужда от малко сън.
Първата добра новина подейства донякъде успокоително на Рейчъл, която дори нямаше сили да настоява да види приятелката си сега. Беше изморена, но някак не можеше да заспи. Беше гладна, но не искаше да се отдели нито за миг от болницата. Искаше само и единствено да чуе от докторите, че Ханк е добре.

Половин час по-късно доктор Бинг за пореден път излезе от болничната стая на Ханк. Лицето му изглеждаше безизразно, но Рейчъл веднага позна, че носи лоши новини. Лекарите винаги си лепваха такива изражения, опитвайки се първоначално да скрият истината.
- Как е той, докторе? – попита с треперещ глас Рейчъл, а Кери се изправи след нея.
- Няма да ви лъжа, дами, положението не е добре. Състоянието му се е влошило, тъй като раната е близо до сърцето. В момента екипът ми прави всичко възможно да подобри състоянието му, уверявам ви. До половин час ще имаме нови резултати и веднага ще ви уведо...
- Докторе, елате бързо – вратата на стаята отново се отвори, а Хари Бинг дори не се доизказа.
Напрежението в коридора започна да расте с всяка изминала секунда откакто докторът бе влязал при Ханк.
Десет минути по-късно Хари Бинг излезе от стаята, сваляйки медицинската си маска. Изглеждаше уморен, но доволен.
- Положението се стабилизира, има подобрение. Вън от опасност за живота е и очакваме скоро да дойде в съзнание.
Новината подейства като токов заряд, преминал през тялото на Рейчъл. Тя седна обратно на дивана, тъй като краката й трепереха от вълнение и имаше вероятност да падне. Кери също се настани до нея, а на лицето й се беше изписало невероятно облекчение.
- Кога ще ни позволите да го видим? – викна Рейчъл след доктора, но не получи отговор, тъй като явно не я бе чул.
- Да се надяваме след като дойде в съзнание – предположи с тих глас Кери.


...
Видя го отдалеч – жив и здрав, с ослепителна усмивка, протегнал ръце към нея, сякаш я викаше при себе си. Направи опит да тръгне, но усети, че нищо не се получава. Сякаш вървеше във въздуха, но на едно и също място. Сякаш нещо я дърпаше назад, пречейки й да достигне до него. Чу собствените си неистови крясъци, виждайки как постепенно тялото му се обгръща в мъгла и накрая изчезва.
Нададе още един вик, стряскайки се. Осъзна, че е заспала и всичко е било само сън. Потърка уморено очи и се огледа. Видя Кери, която стоеше на метър, стиснала в ръка някаква снимка.
- Какво има? Случило ли се е нещо? – попита разтревожено Рейчъл.
- Дошъл е в съзнание – отговори й Кери с тих глас. – Лекарите казаха, че първото нещо, което е казал, е било твоето име. Това е всичко, което знам.
Рейчъл изтърпна на мястото си. Нямаше новини за състоянието му, освен че е дошъл в съзнание. Беше ли добре? Защо лекарите не бяха казали друго?
- Рейчъл... – дочу се познат глас от края на коридора. Беше Джеф. Изглеждаше ужасно, сякаш не беше спал с дни.
- О... – успя единствено да каже момичето и рязко се изправи, от което й се зави свят. Залитна и седна обратно на мястото си.
Вратата на болничната стая отново се отвори, а Рейчъл и Кери погледнаха едновременно натам.
- ХАНК! – изпищя Рейчъл като ударена от ток и скочи рязко, прескачайки стъклената масичка пред дивана. Дори не му даде шанс да направи и крачка извън болничната стая. Хвърли се на врата му и го прегърна силно, при което той изохка. – Извинявай, извинявай. Добре ли си?
Той я погледна право в очите, виждайки собственото си отражение. Обгърна лицето й с длани, наведе се леко напред и я целуна – нежно и разтапящо.
- Вече да – отвърна и той тихо.
- Рейчъл, може ли... да поговорим насаме – обади се Джеф, който все още стоеше в ъгъла на коридора и не смееше да се приближи.
- Не сега... – опита се да му каже Рейчъл, но Ханк я прекъсна:
- Отиди, поговори с него. Наложително е.
- Но... – опита се да възрази момичето, но той положи пръст върху устните й:
- Трябва. Отиди.
С леко намусена физиономия и разочарование, че не може изцяло да се наслади на Ханк, Рейчъл все пак го пусна с огромно нежелание, и отиде при брат си, който я дръпна зад ъгъла.
- Добре сега – започна той поемайки си дълбоко въздух. – Разбирам, че имаш чувства към него и явно и той към теб. Знаеш, че за мен това е немислимо, някак неразбираемо след всичко, което се случи, но си е твой избор – въздъхна примирено. – Но моля те – внимавай. Не искам после да страдаш. Обещаваш, че ще внимаваш, нали?
Думите му бяха като музика за ушите й. Имайки вече одобрението на брат си – нищо не можеше да я спре. Хвърли се на врата му.
- Ти си най-готиният брат на света, казвала ли съм ти го някога?
- Не си, но знам, че съм такъв – въздъхна той и я прегърна силно. – Хайде, отивай сега при него.
- Благодаря – прошепна на отдалечаване Рейчъл и се върна при Ханк, който в този момент разговаряше със сестра си.
- Всичко наред ли е? – попита тревожно, но веднага се усмихна при вида на сияещото й лице.
- Вече да – отвърна му с усмивка и отново го прегърна. Не й се искаше да го пуска никога повече. Искаше да го усеща непрекъснато, да знае, че е там, до нея.
- Рейчъл – иззвънтя като камбанка гласът на Моника от дъното на коридора.
Имаше ли как денят да стане още по-хубав?
- МОНИКА! – изпищя Рейчъл след като пусна Ханк и хукна право към най-добрата си приятелка. – О, Моника!
Насмалко да я събори при прегръдката.
- Толкова се радвам, че си добре – прошепна развълнувано Рейчъл.
- А аз се радвам за теб... вас – смигна й русото момиче, поглеждайки бегло първо към Рейчъл, а после към Ханк. – Хайде да вървим...
- Къде?
- Към хотела, например – предложи момичето през лек смях.
Цялата компания, събрала се в болницата, тръгна към хотела, където по-рано бяха отседнали Джеф, Ник, Моника, Гейбриъл и близнаците. Последните момчета всъщност сега бяха там, чакайки да изпишат героите от болницата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 05 Яну 2012, 6:13 pm

Забележка: ЗНАМ, че тук действията може да изразени по-претупани и някак несвързано обяснени, но е написано така с цел, тъй като съм замислила продължение на историята, тъй като тази част е към края си. Затова не искам забележки от типа на 'ама всичко се случва много бързо, много претупано, изсмукано през пръстите, бла-бла'. Благодаря.


~ Шестнадесета глава ~

Истината.

Нощта след изписването на Ханк и Моника от болницата почти премина спокойно. Джеф все още имаше известни съмнения относно честните намерения на Ханк към сестра му, което бе довело на няколко пъти за сприхавото му поведение, но в края на краищата се бе примирил.
Рейчъл не се отдели нито за миг от Ханк, обсипвайки го с грижи, тъй като имаше чувството, че не е напълно добре след преждевременното изписване. Дори настоя упорито пред брат си да е в една стая с него, тъй като държеше на всяка цена Ханк да получи всичко, от което има нужда.
Близнаците заспаха първи, а Гейбриъл и Ник ги последваха. Моника и Джеф бяха заети да играят на карти, спорейки помежд си кой е по-добър.
Ханк и Рейчъл останаха будни до късно, тъй като той настоя да й разкаже цялата истина – за отвличането, за причините, за Оскар Рамирез, за себе си.
- Имаш пълното право да знаеш всичко, цялата истина – прошепна й той тихо. – Можеш да питаш всичко. Абсолютно всичко.
Момичето се взря в дълбоките му изразителни очи и въздъхна. Дълбоко в себе си мислеше, че по-скоро не иска да узнава цялата истина, тъй като от една страна бе благодарна на Оскар Рамирез, заради когото се бяха срещнали с Ханк. Все пак обаче се престраши и каза:
- Разкажи ми за Рамирез. Странно защо никой никога не ми е говорил за него, а всъщност всички го знаят кой е и с какво се занимава.
Ханк я погледна изумено.
- Наистина ли не знаеш нищо за него?
- Знам основното – свъси се Рейчъл. – Знам, че е най-търсеният мафиотски бос в Щатите, че името му никак не е чисто, но само това. Има ли и друго, по-сериозно?
Сега бе ред на Ханк да въздъхне. Разбира се, че имаше. Мъжът инстинктивно сграбчи дистанционното на телевизора и натисна копчето за включване. По телевизията тъкмо вървеше емисия новини, чиято главна тема бе именно Оскар Рамирез.
- Следва новината на деня. Известният мафиотски бос, Оскар Рамирез, подвизаващ се под името Джейк Форест, бе арестуван по-рано днес. Срещу него бяха повдигнати обвинения в отвличане, престрелка по цивилни американски граждани и сериозна кражба на диаманти... – изстреля репортерката.
- Диамантите... – ахна Рейчъл, а Ханк до нея й даде знак да замълчи.
- Мафиотът ще бъде ескортиран с частен самолет до федералния затвор в столицата Вашингтон утре в 11 часа...
Остатъкът от думите на репортерката остана заглушен от вика на Ханк:
- НЕ!
Стресната, Рейчъл подскочи до него и го зяпна невярващо.
- Как така... не?
- Не... не... НЕ, НЕ! – виковете му бяха станали панически, предизвиквайки Моника и Джеф да влязат в стаята.
- Какво става? – попита подозрително братът на Рейчъл.
- Не бива да позволя на Рамирез да се измъкне така, не и когато съм толкова близо... – опита се да обясни Ханк, но Джеф му попречи, блъскайки го към стената. Хвана го за гърлото и процеди през зъби:
- Знаех си, че нещо не е наред с теб...
- ПУСНИ МЕ! – изкрещя Ханк и на свой ред отблъсна Джеф, който полетя към другата стена. Виждайки това, Рейчъл скочи уплашено и застана между двамата, попречвайки им да се сбият.
- Какво става, Ханк? Обясни ми. Настоявам! – тонът й определено би минал за настоятелен пред Джеф, но Моника, която я познаваше толкова отдавна, я погледна стреснато. Рейчъл се молеше.
- Това копеле... това копеле отвлече брат ми преди половин година... – гласът на Ханк затрепери от насъбрания гняв. Вече го беше насочил в друга посока, различна от тази, където стоеше Джеф.
- Мислех, че имаш.. сестра? – попита объркано Моника.
- Шон ми е доведен брат, но с него сме заедно от деца... Кери дори не знае, че е отвлечен...
- Напротив, знам – дочу се тих глас от вратата. Кери Джакмън се бе появила, облечена в спортен екип и малка раница в ръка. – Знам всичко, Ханк. Видях съобщенията в телефона на Рамирез, прегледах и компютъра му. Помниш, че прекарах онази нощ с него, нали?
Беше си реторичен въпрос.
- Къде е Шон? – викна като обезумял Ханк и скочи към кръвната си сестра.
- Успокой се де – възнегодува тя и отстъпи крачка назад.
- Какво.. става ту-у-у-к? – попита с прозявка някой. Явно виковете на Ханк бяха събудили близнаците й Гейбриъл.
- Оказа се, че вашият мил директор имал и доведен брат – подметна иронично Джеф.
- И таз добра, стана цяла сапунка – смръщи се Гейбриъл. Никак не обичаше такива сложни роднински връзки. Горещо бе благодарен на родителите си, че е единствено дете.
- Къде е полицай Уилямс? – попита рязко Ханк.
- Спи.. – отвърна с прозявка Закъри Куин и се протегна.
- Не спя – оповести Ник, влизайки в стаята. – Ще ти помогна да намериш брат си, но е невъзможно да се доближиш до Рамирез – явно бе чул разговора.
- Цялата детска градина се събра – възнегодува гласно Джеф.
- Идвам с вас! – скочи напред Рейчъл и стисна ръката на Ханк, който понечи да възрази, но Джеф го изпревари:
- А, не. Не си познала! – тонът му определено не търпеше възражения. – Никъде няма да ходиш. Загубих те веднъж заради него, няма да се случи отново – погледът му падна върху Ханк, който игнорира очевидната неприязън.
- Ти не си познал! – настоя Рейчъл и дръпна Ханк след себе си, извеждайки го от стаята. – Искам да поговоря с него... НАСАМЕ! – изкрещя последната дума при реакцията на брат си, който бе понечил да ги последва.

- Идвам с теб и не търпя откази и възражения! – прошепна Рейчъл и постави ръцете си върху лицето на Ханк. – Няма да те оставя сам. Винаги можеш да разчиташ на Ник, да. Но няма да допусна пак да ти се случи нещо.
Погледът му трепна, а устните му бързо намериха нейните, притискайки ги в гореща целувка.
- Да тръгваме тогава – прошепна тихо той и тръгна към вратата, а Рейчъл го последва. Двамата напуснаха хотела доста бързо и почти незабелязано. Вън на паркинга имаше коли под наем. Ханк извади няколко едри банкноти, подхвърляйки ги на отговорника, който събираше наемите, и побърза да се качи в първата кола, която видя. Рейчъл го последва притеснено.
Двигателят изфорсира в нощта.
- Какво беше това...? – попита Гейбриъл и се насочи към отворения прозорец. – Рейчъл...?
- Господи, НЕ! – извика ужасено Джеф и прекоси за секунда стаята, озовавайки се в другата. – ТРЪГНАЛА Е С НЕГО!
Без да се замисли момчето грабна суитчъра си и понечи да излезе от хотелската стая, но Кери го спря с думите:
- А знаеш ли изобщо къде отиваш?
Това го спря точно по средата на отварянето на вратата.
- Къщата на Рамирез – добави сестрата на Ханк и го пусна да върви. Ник, Гейбриъл и близнаците хукнаха след него, а Моника остана при Кери.
- Ще се справят и без нас – въздъхна по-малката Джакмън и се настани на дивана в хола. – Мразя когато прави така...
- Ханк ли? – попита плахо Моника.
- Да... – въздишката й по-скоро беше ядна, отколкото разочарована. – Още от малък обича да се въвлича в неприятности, които често са се оказвали интригуващи. Уви, никога не ми е позволявал да участвам.
- Може би просто е искал да те предпази от... нещо? – предположи Мон.
- Може би...


*Ханк и Рейчъл*

Колата изфорсира пред притъмнялата къща на Оскар Рамирез. Ханк изскочи като фурия от мястото си, а Рейчъл побърза да го настигне.
Вратите навсякъде бяха отключени. Минутка по-късно цялата бе окъпана в светлината на лампите.
- ШОН! – изкрещя Ханк от долния етаж. – ШОН!
Не получи никакъв отговор. Тръгна да претърсва всички стаи, включително и килерчетата и гардеробите, които срещаше по пътя си. Рейчъл, за по-сигурно, проверяваше всичко след него. Уви, след претърсването на всичките три етажа, и двамата не откриха и след от Шон.
- Хайде да вървим... – прошепна Рейчъл и хвана Ханк за ръката. Напълно отчаян и без да мисли какво прави, той се съгласи и тръгна с нея към изхода. На излизане от входната врата на имението едва не се сблъскаха с някого.
- Внимавай къде вър... ХАНК! – някой се опита да направи забележка, но мигом разпозна кой стои срещу него. Джакмън вдигна отчаяния си поглед, който миг по-късно се превърна в изумен.
- Шон?!
Отстрани до Ханк Рейчъл присви вежди съмнително, но не каза нищо. Струваше й се някак странно по това време въпросният мъж да се появява в къщата на Рамирез.
- Какво правиш тук, Ханк? – ахна невярващо Шон и побърза да пъхне едната си ръка в джоба, явно опитвайки се да скрие нещо.
- Търся ТЕБ, как така какво правя – Джакмън все още не можеше да повярва на нечовешкия късмет, който бе извадил.
- Мен? – попита учудено Шон, но побърза да смени стреснатото си изражение с престорено объркано.
- Господи, Шон... – Ханк сложи длани върху лицето си, а секунда след това ги махна. Нахвърли се срещу доведения си брат и го притегли в мечешка прегръдка. – Не мога да повярвам, че най-после те намирам.
Изсвирване на гуми прекъсна семейната идилия. Първи от новодошлата кола изскочи Джеф, а след него и Ник, изваждайки пистолета си.
- Всичко е .. НАРЕД! – каза Рейчъл, изкрещявайки последната думи право към брат си. Звучеше толкова твърдо и убедително, че Ник мигом прибра оръжието си.
- Ела с нас. Имаме толкова за наваксване – предложи Ханк и не дочака отговор. Бутна Шон към колата, с която бяха дошли. Мъжът несигурно се качи на задната седалка, поглеждайки тревожно към къщата на Рамирез. – Не се притеснявай, няма го там. В затвора е вече – добави Ханк, улавяйки погледа на брат си.
Рейчъл побърза да се настани на мястото до Ханк въпреки гневния поглед на брат си. Двете коли потеглиха обратно към хотела, като по пътя Ханк не спираше да разпитва Шон.

- Онзи Рамирез те е отвлякъл? – ахна невярващо Рейчъл.
Всички бяха насядали край по диваните и фотьойлите в хотелския апартамент, където бяха останали Кери и Моника.
- Но защо? – попита момичето.
- Случайно се оказах пречка на някаква негова мисия.. акция.. или нещо от сорта – отвърна безгрижно Шон и запали цигара под няколко неодобрителни погледа. – Така и не разбрах как точно съм му навредил или попречил, но ме отвлече копелето. Държеше ме вързан в мазето си до скоро. Всъщност – докато вие не дойдохте в къщата му и не направихте онзи спектакъл.
Близнаците се размърдаха по местата си, споглеждайки се заговорнически.
- Как се измъкна? – попита Ханк.
- Не беше лесно. Дълго се опитвах да махна въжетата, с които бях вързан. Когато направихте онова покушение срещу дома му възникна малък пожар в подземието. Възползвах се от случая и ... изгорих въжетата си. С малки жертви, но отново съм свободен – смънка накрая Шон и леко показа ръцете си, по които ясно си личаха белези от обгорено.
Моника ахна и затули уста с длани. Гледката определено не й понесе.
- Но сега съм добре и всичко е наред – добави с усмивка Шон и си дръпна за пореден път от цигарата. – А вас какво ви води насам, в Бостън?
- Отново Рамирез – начумерено отвърна Ханк, а всички извърнаха погледи към него. – Преди два месеца ми възложи задача. Накара ме да саботирам директора на гимназия Оушънсайд... – погледът му виновно падна върху Рейчъл – и да заема мястото му като директор. В крайна сметка се оказа, че въпросният Стейтъм и синът му бяха наистина виновни. Елиминирах ги от пътя си и станах директор. С връзки, разбира се.
- И с каква цел? – попита почти с насмешка Шон. – Някак не мога да си те представя... Ханк Джакмън... всеизвестният сладкарски бос и собственик на най-големите шоколадови фабрики в САЩ... става директор в гимназия. Звучи като скучен чичко, седящ зад бюро и хокащ непослушните ученици и незнайно какво правещ с непослушните учителки.
Рейчъл изръмжа тихо на мястото си, но Ханк я хвана успокоително за ръката. Това привлече погледа на Шон, но Ханк отново заговори:
- Всичко си беше предварително планирано, Шон. Рамирез ме въведе до последния детайл в плана. Някой от вас знае ли, че училището е построено върху древен храм... или нещо подобно, не мога да кажа с точност какво е, съхраняващ безценни съкровища. Като диамантите, които открихме, например – всички до един го погледнаха изумено, дори и Джеф, който сега с интерес следеше историята. - Именно те бяха целта на Рамирез. Искаше диамантите на всяка цена. Събра си екип, оглави мен за шеф и ме прати там... като директор. Но се налжи да действаме бързо, тъй като имаше известни страхове. Така и не ми каза какви. Известна част от диамантите са тук някъде, в Бостън. В къщата му. Тази част, която успяхме да пренесем от Оушънсайд. Но сигурно има и още, останали в онази мъжка съблекалня на физкултурния салон. Един Бог знае какво е станало там след като сме отпътували за Бостън.
Рейчъл притеснено погледна към Моника, която мигновено отвърна на погледа й. Неизречените думи в очите на Рейч бяха пределно ясни за приятелката й. И двете се страхуваха за безопасността на любимите си учеители.
- Диамантите, които донесохме тук, най-вероятно възлизат на милиони долари. Сумата е огромна, направо... непоносима – продължи Ханк, с което отново насочи вниманието на всички към себе си.
- А защо ти? – попита пренебрежително Джеф. – Защо ти трябваше да му вършиш черната работа?
- Сам поисках... – промълви тихо Ханк и сведе поглед, тъй като очите на Джеф се разшириха с ужас.
- Лаком за пари... – опита се да каже братът на Рейчъл, но Ханк рязко вдигна глава и го погледна изпепеляващо:
- Не парите бяха в основата на съгласите ми, Смит! Осъзнай се – светът не се върти около парите. Аз лично си ги имам достатъчно, не са ми притрябвали мръсните пари на Рамирез. Заради БРАТ си направих всичко. Защото го беше отвлякъл и това бе условието, което Оскар ми постави. Доставям му диамантите – той ми връща Шон.
Настъпи тишина, нарушавана единствено от равномерното дишане на Шон, който бе запалил втора цигара.
- Ханк, докато сме още на тази тема... – подхвана Шон. – Искам да ти споделя нещо. Възнамерявам да остана да живея тук. В не ми харесва Ню Йорк. Прекалено много натиск, напрежение, спомени. Бостън ми харесва повече. Искам да започна нов живот.
Ханк изгледа доведения си брат неразбиращо, а Рейчъл попита съвсем объркана:
- Ти от Ню Йорк ли си?
Ханк кимна мълчаливо, все още вгледан в брат си. Накрая въздъхна и каза:
- Разбира си. Голямо момче си вече, можеш и сам да решаваш.
Прегърна го силно и стана от мястото си, прозавайки се.
- Аз ще си лягам. Съветвам ви да направите същото, защото утре ще летим обратно към Сан Диего.
Рейчъл скочи пъргаво след него и го последва в стаята му.
- Ей, момче – обърна се Шон към Джеф. – Тя ти е сестра, нали?
- Да, и какво? – вдигна вежди съмнително Джеф.
- Има ли нещо общо с Ханк... или така ми се струва? – попита Шон с лека насмешка.
- Не започвай и ти! – скочо рязко Джеф, размахвайки пръст срещу Шон и се скри в една от стаите. Ник, Гейбриъл и близнаците го последваха, а Моника и Кери се запътиха към стаята, съдедна на тази на Ханк и Рейчъл.
- Добре де, само попитах – каза си сам Шон, не разбирайки с какво бе обидил Джеф, и се изпъна удобно на широкия диван, загасяйки цигарата си право в стъклената повърхност на масата.
[i]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Чет 19 Яну 2012, 9:59 pm

<33
Става все по-яко! : Д
Ще пуснеш ли какво става нататък?

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Сря 01 Фев 2012, 2:26 pm

Това е последното завършено. Още една или две части максимум има до края, които трябва да се допишат.
И след това ги пускам. :р
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Вто 17 Апр 2012, 4:08 am

Ух, как мразя да ме мързи и да нямам муза да завърша нещо.
Някой да заключи темата, но да не я трие. Нека да си остане, след като завърша последните няколко глави ще помоля за отключване и ще ги добавя. Но не виждам да стане скоро. Вместо това имам планове за нещо ново... българско. Smile
За сега ключ тук.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
meryJ

avatar

Брой мнения : 5
Age : 21
Registration date : 01.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Вто 25 Сеп 2012, 5:38 pm

ще пускаш ли скоро нова част?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Нед 30 Сеп 2012, 10:35 pm

Не вярвах, че ще има още интерес. Но да, може. До ден-два. Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Съб 13 Окт 2012, 8:42 am

Йееей! Много ще се радвам да пуснеш продължение.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
BadKitty
I ♥ Captain Charisma
avatar

Брой мнения : 193
Age : 25
Localisation : Велико Търново
Registration date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Пон 26 Ное 2012, 11:45 am

Very Happy Ще ме накарате сериозно да се замисля дали да допиша продължението :Д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ℛiddℓℯ
`、ヽ☂
avatar

Брой мнения : 8083
Age : 22
Localisation : Nameless Diary
Registration date : 04.01.2008

ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   Нед 02 Дек 2012, 8:41 pm

ДАААААА
ПИШИ ГОООО

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://rabbit-with-a-fancy-hat.tumblr.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: "Малката Сестра" ["My Little Sister"]   

Върнете се в началото Go down
 
"Малката Сестра" ["My Little Sister"]
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2
 Similar topics
-
» Любим текст на песен
» "Малката Сестра" ["My Little Sister"]

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: